Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (45)

Глава пета

В ранния пролетен здрач спряхме най-сетне пред апартамента, който същата сутрин бях напуснал като свободен мъж.

Влязохме вътре. Беше приготвена нова изненада. Вече шокиран, нямах сили да понеса нищо повече.

Целият апартамент беше окичен с гирлянди. Към символите на Афродита — гълъби, лебеди, мирта, нарове, мидени черупки и морска пяна — бяха прибавени дъги от портокалови цветове.

Освен това, имаше две нови персони: момиче на име Кърли с кафяви очи и кестенява коса, трийсетгодишна и с нелош вид, облечена във военна куртка; другата беше много бледо и грациозно същество с красиво лице и меки устни на име Сипи, облечена в абсолютно прозрачен газ.

Бяха пуснали на касетофона сватбения марш и ни обсипаха с ориз, а след това изиграха един доста префърцунен танц, целунаха всички и закрещяха: „Честито!“.

Беше объркващо. Какво правеха те там?

Бях изморен след дългото пътуване и показвах признаци на умора. Приближих се към мисис Бей, по баща Пинч.

— Дайте ми парите сега — казах аз.

— За бога, скъпи съпруже — каза мисис Бей, по баща Пинч. — Има торта и разни други неща.

— Вземи — каза Сипи, като ми подаде чаша. — Опитай малко от това шампанско.

Бившата Пинч и бившата мис Ликърис, сега мисис Кенди Бей, си свалиха пелерините. Кърли докара сватбена торта върху количка на колелца. С жестове, които доста напомняха за нещо сексуално, тя взе един нож.

Постави моята ръка върху дръжката. Сложи ръката на Кенди върху нея. После сложи пръстите на мисис Бей, по баща Пинч, около нашите ръце, и всички заедно отрязахме сватбената торта. Върху нея имаше ДВЕ булки! Мъжката фигурка падна още при първото мушване на ножа. Поличба?

После пуснаха някаква поп музика, всеки яде торта и всеки танцува с всеки. Бях жаден и изпих доста шампанско. Тортата постоянно засядаше в гърлото ми и трябваше да я прокарвам.

Неизбежно се появи и марихуаната. Ръчно свитите цигари се предаваха от ръка в ръка. Синкав дим започна да замъглява въздуха. Това въобще не помогна на гърлото ми.

Момичетата ставаха все по-пияни и дрогирани. Кърли представи интерпретация на последното посещение на Роксентър в „Личен състав“, за да се убеди, че Сипи е все още девствена, и когато Кърли изимитира накуцване, всички се търкулнаха на пода, превити от смях.

Дръпнах си отново от „джойнта“ и се намусих. Не бях разбрал шегата. Казах си обаче, философствайки, че пияниците биха се разкикотили на каквото и да било, особено когато са и силно дрогирани.

С радостен смях и доста замаяна, Кенди затършува в шкафа с плочите, пошегува се нещо с Кърли и Сипи, а после пусна „Сладка малка жено, моля те, вземи ме“. Беше истински тормоз да се слуша.

Издърпах мисис Бей, по баща Пинч, настрана. Казах й:

— Мис Пинч, дайте ми моите пари сега.

— Адора — каза тя пияно. — Трябва да се научиш да ме наричаш Адора вече, скъпи съпруже. Аз не съм повече мис Пинч.

— Каквото и да е името ви — казах аз, — дайте си ми парите сега.

— О, скъпи съпруже — възкликна тя. — Един брак не е законен, ако не е консумиран. Не искаш ли да консумираш брака си?

— Не — отвърнах аз.

— Аха! — извика мисис Бей, по баща Пинч. И видях, че е доста по-пияна, отколкото изглеждаше. — Опитваш се да се измъкнеш по законен път, а? — Тя пъхна лицето си в моето. — Знаеш много добре, че брак, който не е консумиран, може да бъде анулиран. — Тя се обърна: — Ей, момичета, слушайте го тоя „бибипец“! Опитва се да намери правни основания да унищожи нашите бракове!

Четири лица, съвсем близо, се взираха в мен.

— Не, не! — изкрещях аз доста изплашен. — Вие ми казахте, че ако правите секс, можете да пометнете!

— Мислиш, че не съм си помислила за това? — изръмжа мисис Бей, по баща Пинч. — Знаех, че ще се опиташ да шикалкавиш. Тук имаме две девственици. Тъкмо заради консумацията!

— Почакайте — примолих се аз. — Това е лудост!

— Сега пък се опитва да анулира брака, като ни обвинява в лудост! — изкрещя мисис Бей, по баща Пинч.

Кенди поклати глава:

— Съдът няма да потвърди това, скъпи съпруже — хлъцна тя.

— Тоя приятел не си знае правата — каза Кърли.

— Не, не — извиках аз отчаяно. — Не се опитвам да се измъкна от каквото и да било. Просто си искам парите.

— О! — каза Сипи шокирана и с премрежен поглед. — Да не би той да се е оженил за вас, момичета, само заради парите ви?

— Как ли ще изглежда ТОВА във вестниците? — извика мисис Бей, по баща Пинч.

— Той се е подиграл с техните добри чувства — изтананика Кърли. — Чудовище!

Една картина на целологичните изроди на Кроуб мина като вихър през главата ми.

— Аман от чудовища! — изкрещях аз.

— Да ни наричаш чудовища, а? — извика мисис Бей, по баща Пинч. — Ти, НЕЩАСТНИК такъв! — И тя плисна чаша шампанско в лицето ми.

— Не, не — извиках аз, плюейки. — Всичко това е просто недоразумение.

— Така ли? — възкликна мисис Бей, по баща Пинч. — Е, признаваш ли, че си женен или не?

Тя изглеждаше толкова разярена и така залиташе, че аз паднах на колене, събрах ръце пред лицето си и казах:

— Моля ви, моля ви. Моля ви, повярвайте ми, че се заклевам и се надявам да умра, че съм женен!

— Добре — каза мисис Бей, по баща Пинч. — Чухте го, момичета. Той вече знае, че е напълно бракосъчетан. Пийте, за да можем да преминем към консумацията!

Шампанското гълголеше в чаши и се разливаше. Четирите се изправиха, вдигнаха питиетата си и те дръпнаха задружно в пирамида от ръце.

— За щастлив семеен живот! — извика мисис Бей, по баща Пинч.

Те изпиха жадно чашите си на един дъх — гъл-гъл-гъл-гъл!

После запратиха чашите си към мен!

Приклекнах между разбиващите се трясъци!

Когато посмях да вдигна поглед от пода, където бях залегнал, за да защитавам главата си, ме удари куртката на Кърли.

Чифт панталони прелетяха покрай ушите ми.

Цапардоса ме обувка.

Аз пропълзях под капането, за да се защитавам по-сигурно.

Гърмеше някаква друга версия на сватбения марш.

Ето я и булката, готова за обвързване

на колко ли приятели е правила гостуване?

Ето го и момъка, реликва като камък е

гостите се смеят, че очите му жалеят.

Посмях да надникна навън. Видях дъното на леглото.

Крака се извиваха и гърчеха. Четири чифта.

— О, скъпа! — долетя гласът на Кенди.

— Какво става тук? — примолих се аз вторачен. — Аз съм съпругът!

— Я чупката, момченце — дойде пиянският глас на мисис Бей, по баща Пинч. — Това е НАШАТА консумация, а не твоята!

Една бутилка шампанско възпламени каскада от балончета.

Вторачих се в леглото. Един глас се понесе към мен:

— Целуни ме, целуни ме, ЦЕЛУНИ МЕ!

Друга бутилка шампанско си избухна съвсем сама.

Пяната накваси цялата опустошена торта. Падналият младоженец се завъртя встрани и после потъна напред с краката.

Смътно си дадох сметка, че нещо неразбираемо за мен беше дръпнало тези момичета обратно към лесбийството. Вероятно беше махмурлук на психиатрична основа.

Знаех, че нямам нищо общо с това.

Нещо ме тревожеше. Някак не усещах браковете ми да са консумирани. Чувствах се повече като пето колело.

Отидох в самотната си стая и заспах. Засънувах постоянни кошмари, в които бях Хелър в ролята на онзи служител в градските съвети, който пътуваше толкова чудодейно и оженваше всеки. Солтан Грис беше в ковчега, който Хелър-служителят използваше вместо церемониално бюро за бракосъчетаване. Дяволът от Манко даже се омъжи за Ломбар Хист, докато Роксентър в изблици на смях участваше като кум.

Но онова, което наистина ме събуди изпотен, стана, когато един дявол от Манко излезе от ковчега и посочи с пръст следата на челото ми. Той — или пък беше тя? — каза:

— Попитай себе си. Дали всичко това не ти се случва, защото го направи на Хелър?

Точно тогава разбрах, докато се взирах в клатещата се тъмнина, че нещата ще стават все ПО-ЗЛЕ!