Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (25)

Глава втора

Реших, че е добре да проверя какво става с Крек. Придърпах екрана й, за да виждам по-добре.

Тя май просто се взираше в някаква зала. Беше неподвижна. Така че бързо превъртях записаното. Може би щях да забележа Торпедо.

Тя беше напуснала сухопътната яхта, съпроводена от Бум-Бум и беше стигнала до стъпалата на болницата.

— Сега, Бум-Бум — беше казала тя, — влизаш, казваш на лекаря, че имаш болки и някак накарваш администраторката да те заведе до кабинета му. Караш го да те прегледа, стенеш и го задържаш там.

Бум-Бум беше влязъл решително, беше привлякъл вниманието на администраторката и я беше накарал да информира лекаря, че той е там. Но тя се беше върнала и му беше казала да почака, независимо от жалванията му, че е сигурен, че ще погине всеки момент. Той беше седял там доста дълго време, превивайки се на стола и стенейки. И през цялото това време Крек беше останала отвън. Бях сигурен, че Торпедо си има свои планове за нея, след като тя се озове вътре.

Най-накрая, както Крек беше видяла през стъклото на входа, един висок рус мъж с черно сако, който трябва да е бил д-р Прайс, беше излязъл и с помощта на администраторката беше вкарал колабиращия Бум-Бум в кабинета си.

Крек се беше промъкнала и изчезнала в края на някакъв коридор.

След това, когато аз вече гледах, две сестри минаха наблизо. Веднага щом изчезнаха, Крек тръгна по коридора, намери стая №13 и се вмъкна вътре.

Стаята беше много простичка. На отсрещната стена имаше матов прозорец без завеси. Наоколо бяха наредени бели метални масички, столове и други болнични мебели.

В леглото някакъв старец стенеше, а лицето му се гърчеше от болка. Той спря погледа си върху графиня Крек. Тя се взираше в картона, който висеше на края на леглото. На него пишеше: „Д-р Тремор Грейвз“.

— Познавам ли ви? — попита д-р Грейвз.

— Аз съм новата терапевтка — отвърна графиня Крек.

Тя бръкна в пазарската си чанта. Извади един хипношлем. Пъхна записваща лента в отвора и натисна копче, на което пишеше „запис“. Метна шлема на главата му, включи го, а после и микрофона и седна.

Графиня Крек погледна тъмния прозорец, хвърли едно око на вратата, вслуша се за момент и след това се захвана за работа.

— Сън, сън, хубав сън.

Грейвз, който се мяташе, се поуспокои.

— Какво знаеш за съпругата и сина на Делбърт Джон Роксентър? — попита тя в микрофона.

Грейвз се вдърви. Изпод шлема излезе боязлив глас:

— Убийство. Убийство. Няма да допусна да ме изнудват.

— По-добре ми кажи какво точно се случи — каза графиня Крек. — И тогава няма да могат да те изнудват.

Старият лекар се загърчи неспокойно.

— Тоя артрит е по-лош и от изнудване.

— Слушай внимателно — каза графиня Крек. — Ако ми разкажеш, болките ти ще изчезнат и повече никога няма да ти се появят.

Доктор Грейвз започна да говори с неясен и приглушен глас, който сякаш идеше от някаква дълбока гробница.

— Голяма част от историята знам от момичето и от жената психиатър. Знам и абсолютно всичко, което им се случи при мен. — Той спря и отново стана неспокоен.

— Разкажи ми всичко — каза графиня Крек. — Започни с това кой си ти.

— Аз съм д-р Тремор Грейвз, дипломиран лекар, пенсионер от много години, жертва на собствените си алкохолизъм, наркомания и безразсъдство. Имах си собствена болница във Феър Оукс, но вече и нея я няма. — Той отново млъкна.

— Роксентър, жена му и синът му — подкани го графиня Крек.

— Делбърт Джон Роксентър пазеше в тайна брака си. Според момичето е било така, защото семейството му щяло да се разяри, ако научи, че се е оженил за някоя толкова бедна. Момичето бе Мери Стайлс, единственото дете на Бен и Шарлот Стайлс, които притежаваха ферма в близост до Феър Оукс. Беше полудяла да играе на сцена и замина на север преди около 19 години. Намери си работа в хора на Рокси Тиътър. Всичко това се знаеше в местното градче и никой не го одобряваше.

После на някоя запивка явно е срещнала Делбърт Джон Роксентър, който тогава е бил на около двайсет и пет. В момент на лудост те се оженили в някаква служба за бързо бракосъчетаване. За Роксентър всичко е било просто шега. За момичето това беше целият живот.

Срещали се тайно през задните врати на хотелите, защото той се страхувал, че някой, най-вече леля му Тиманта, може да разбере.

После Мери забременяла и повече не можела да пази тайната. Отказала да направи аборт и в паниката си той я изпратил при родителите й тук. И на това място аз влязох в конспирацията. — Той се умълча и загърчи.

— Какво се случи? — подкани го графиня Крек.

— Беше на първия или втория ден от идването й в града, когато се появи един психиатър, жена на име Агнес П. Морлей, д.ф.н., д.м.н., току-що завършило, навъсено чудовище. Не я обичах.

Тази психиатърка беше довела със себе си някакви мъже. Те грабнаха момичето на Стайлсови, а аз изведнъж се оказах на разговор с д-р Морлей. Тя караше родителите да мълчат — не зная как. А от мен искаше да убия момичето и да кажа, че е било самоубийство. Аз обаче отказах, защото се страхувах, че така ще имат възможност да ме изнудват за убийството. Тогава д-р Морлей поиска да направя аборт на момичето. Но Мери беше в твърде напреднала фаза и аз казах, че това също би било убийство.

И тогава обещах, срещу определена сума, да държа момичето в една стаичка с меко облицовани стени, която те бързо направиха в болницата ми, а след това, за още пари, да убия майката и детето при раждането. — Той млъкна много развълнуван.

— Продължавай — каза графиня Крек.

— Точно преди раждането пристигна новината, че родителите са загинали при автомобилна катастрофа. За момичето това беше ужасен шок. Но това не промени кой знае колко нещата. Раждането беше седалищно и тя почина от вътрешни кръвоизливи. И понеже не исках психиатърката да ме изнудва за убийството на детето, не го умъртвих, но казах на д-р Морлей, че съм го направил. През живота си съм вършил много лоши неща — и гласът премина в ридание, — но тях двамата не съм ги убил!

— Какво направи с детето? — попита графиня Крек.

— Направих така, че самоличността му да може да се установи, за да не бъда изнудван и да мога от своя страна да изнудвам, ако ми се наложи. Татуирах черен знак за долар върху ходилото на левия крак на момчето и го заведох в окръжното селско стопанство за бедняци под името Ричард Роу. Казах им, че е намерено на стълбите пред болницата. Сложих в архивите смъртния акт на майка му и никога повече не споменах за детето. Зная, че психиатрията служи на богатите да държат в подчинение бедните. Но ако д-р Морлей се опита да ме подчини, мога да я заплаша, че ще извадя детето наяве.

— Чух това — каза графиня Крек. — Но сега аз ще ти кажа какво още се е случило и ти ще го запомниш така. А след това вече няма да имаш никакви болки. Става ли?

— Да.

— Всичко, което каза, е вярно с едно допълнение: Мери Стайлс роди близнаци. Те не бяха еднакви! — Графинята измъкна някаква бележка от джоба си и я погледна. — На този, който се роди първи, ти постави знак за долар върху дясното ходило. Изпрати го при един приятел лекар в Джорджия, чието име не можеш да кажеш заради професионалната етика. Каза му да замени с него мъртвороденото дете на Агнес и Джерълд Уистър, да го нарече Джеръм Терънс Уистър и да запише, че е роден в болницата „Мейкън“, окръг Биб, Джорджия. Другият лекар се съгласи, но е умрял преди много години. И всяко несъответствие в датите е заради подробностите, които е трябвало да уредиш. Запомни добре всичко това.

— Да.

— След като вече изяснихме истината в главата ти, когато се събудиш, ще се почувстваш принуден да облекчиш грешната си душа, записвайки всичко под формата на официално признание. Само ако направиш това, болките ти ще изчезнат. И никога повече няма да се върнат.

Сега ще забравиш, че съм ти слагала шлем. Ще помниш само действителните събития така, както току-що ти ги разказах и ще усетиш непреодолим импулс да си признаеш всичко в писмена форма. Когато щракна с пръсти, ще се събудиш.

Тя свали шлема, изключи го и го пъхна в пазарската чанта.

Бум-Бум се вмъкна в стаята, правейки знаци на графинята.

Графиня Крек щракна с пръсти.

Грейвз отвори очи и се огледа уплашено.