Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (47)

Глава първа

На следващата сутрин, изтощен и изтормозен както от физическо пренатоварване, така и от съня, който не беше сън, а парад на кошмари, се огледах в огледалото на банята.

Лицето ми беше изподраскано.

Една от кандидатките за сексуално преобучение снощи беше тънко същество, предимно от кокали. Като прибавка към незрялото тяло, гърдите й също не се бяха развили напълно. Поразмишлявах за възрастта й: трябва да бе на около четиринайсет или най-много петнайсет. Някой ден щеше да изглежда добре може би, но точно сега очите й бяха твърде големи и кръгли, а устата й — също прекалено голяма за лицето. Носеше светлокестенявата си коса на конска опашка. Дъвчеше дъвка с много шумно задоволство.

Името й беше Тийни, а работата — да ближе марки в Контролния отдел на Роксентъровата Медицинска асоциация. Бях разбрал, че не е от много време на това работно място, беше дошла направо от някаква психологическа група за сексуално образование в гимназията и още не беше напълно преобразувана според изискванията на Психиатричния контрол на раждаемостта. Така че според Адора беше много важно да си дадем зор за нея: моят зор, разбира се!

Предишната нощ Тийни много явно беше изразила ентусиазма си по отношение на преобразованието! Но „ентусиазъм“ е твърде мека дума. Тя търча из целия апартамент, както и връз мен.

АКТИВНА! А другите просто се усмихваха със снизхождение и не я усмиряваха! Може би нямаше да е толкова зле, ако многократно не беше изразила страстта си с нокти!

Но тя ме накара да осъзная, че моята лична образованост не е достатъчна. И представа си нямах какво означава „Яхни ги, каубой!“. Ние нямаме крави на Волтар, а ако имахме, нямаше да ги удряме с шапка! Или пък да ги дращим! Нечовешко!

Да, в крайна сметка онази много активна Тийни се оказа доста изтощително преживяване. Надявах се, че няма да има много като нея! Твърде пресушаващо е!

Сложих няколко лепенки по лицето си, за да скрия белезите от одраскванията. Надявах се да не бъда постоянно с белези.

Помислих си, че ще се развеселя като проверя, преброя и помилвам парите си. Бяха на най-горния рафт в килера. Смъкнах ги. После просто седнах и се вторачих в тях. Струваха ли си?

Когато ме споходи тази мисъл, веднага се разтревожих. Дали не ме ощетяваше с нещо любовта ми към парите? Ами какво щеше да стане, ако влезна в състояние на хиперотрицание?

Гледай до къде ме бяха докарали Хелър и графиня Крек!

Започнах да се притеснявам и за още нещо. Хелър можеше да ме заподозре. А графиня Крек, след като беше изчезнала, може би ме търсеше. Ами ако й беше влязла мухата да позволи на Кроуб да си разпаше пояса върху мен, след като полудея!

Не бях поглеждал много към екрана на Кроуб. Дали тя поддържаше връзка с него?

Нетърпеливо включих екрана му. Кроуб понякога правеше гледането много трудно заради едното си проникващо рентгеново око. Но днес екранът беше доста чист.

Кроуб стоеше пред група явни психиатри. Вероятно беше в амфитеатралната операционна зала на „Белвю“. Публиката беше много нетърпелива.

Пред него седеше завързан за един стол някакъв пациент. Изпъшках: Кроуб се беше захванал отново със старите си номера за присаждане.

Едно влечуго се извиваше от черепа на пациента! Главата на смъртоносната змия се движеше наляво-надясно.

Гласът на Кроуб прогърмя:

— Дова токазва деорията це цовек е продълзение на мозъка на влецугите. Бросто като давахме на бациента Медикамент 32, мозъцната гора на влецугото бесе отново зтимулирана та расте! И тя растя и растя. Е ф крайна зметка ето ко токазателството!

Събраните психиатри неспокойно водеха бележки. Един медицински фотограф правеше снимки със светкавица.

Мошеникът му! Винаги правеше маймунджилъци с присаждания. Точно така създаваше ненормални и затова беше осъден на смърт, преди Ломбар да го вземе и да го назначи на работа в Спитеос. Сега Кроуб оскверняваше свещената психиатрична наука!

— И дака! — извика той със замах — Госбода, вие зте млого брави! Едо един мосък на влецуго. Цовек е продълзение на мосъка на влецугите. Дова е ишточникът, който брави цовек долкова зъл! Бзихиатрицната наука е брава!

Събраните учени мъже изръкопляскаха. Чуха се и някои възгласи.

Един оратор се изправи.

— Доктор Кроуб. Бих искал да съобщя на това събрание сега, след като видяхме това със собствените си очи, че сте номиниран за наградата „Психиатричен гений на годината“.

— Не, не — извика Кроуб нетърпеливо. — Зеднете! Ас не зъм звърсил! Има и труго токазателство!

Залата се смълча.

— Дози бациент доде тук с тиагноса луост. Гато му давах Медикамент 32, исвадих прицината наяве. Сега, прет оците фи сте ИЗЛЕКУВАМ бациента!

Буквите от емоционалната скала на екрана бяха изписали:

РАДОСТ

Залата притихна. Кроуб взе един огромен нож от масата. Размаха го. Той изсвистя във въздуха.

ХРЯС!

Ножът отдели змията от черепа!

Наоколо шурна кръв!

Пациентът изпадна в предсмъртни гърчове.

Умря.

Буквите на екрана на Кроуб просветнаха:

УДОВОЛСТВИЕ

Гласът на Кроуб проехтя триумфално.

— Витяхте ли? Трайният бродукт на бсихиатрията не достигнат. БАЦИЕНТЪТ Е ЗПОКОЕН!

Избухнаха бурни аплодисменти. Психиатрите бяха станали да го приветстват на крака!

Изведнъж от ликуващата тълпа се отдели една тумба хора от медиите. Най-отпред между тях имаше мъж с журналистическа карта на „Слайм мегъзин“, пъхната в лентата на шапката му. Гласът му едва се чуваше над врявата.

— Доктор Кроуб! Искаме да ви сложим на корицата на списанието! Учен на годината! — Някакъв телевизионен екип го блъскаше настрани. — Всичко сме приготвили, но ни трябват снимки в близък план.

Психиатрите изблъскваха новинарите назад в опитите си да стиснат ръката на Кроуб.

Каква бъркотия!

Аз извърнах очи и щракнах екрана.

Седях неподвижен. Психологията и психиатрията стимулираха Кроуб. Вината за това, че се наложи той да бъде изпратен на Земята, беше на Хелър.

Започна да ме обхваща мрачна ярост. Дали имаше някакъв начин, по който да използвам това? Може би все още имах шанс да пресека пътищата на Хелър и графиня Крек с този на Кроуб. Съдилищата изпращаха углавните престъпници в „Белвю“. Нещо повече: те изпращаха там някои хора, просто за да бъдат прегледани. Един преглед, направен от Кроуб, би се оказал фатален!

Развеселих се.

Реших, че е по-добре да следя движението на Хелър. Колкото беше нещастен, можеше да се появи възможност да го изпратим в „Белвю“ чрез съдебна заповед за преглед. Някак усещах, че мога да преодолея влиянието на Крек. Ако не видеше лицето на Хелър, Кроуб нямаше да избяга. Да, по-добре беше да наблюдавам Хелър и да разбера дали ще открие графиня Крек. После можех да измисля нещо. Разполагах с всички възможни източници. Влиянието на Роксентър проникваше навсякъде и винаги, когато се налагаше да го използвам, ми беше съвсем подръка.

Щях да отвърна на удара с удар!