Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (12)

Глава четвърта

Бях зашеметен от невероятния си късмет! Разбира се, знаех от известно време, че Хелър прави нещо със спори, за да прочисти въздуха на планетата, но не си бях дал сметка, че ще замине толкова скоро. Просто седях зяпнал. Боговете най-накрая бяха решили да ми се усмихнат! Можех да отпиша от сметките Бум-Бум. Той беше кръгла нула, ако не го направляваше Хелър. Не можех да повярвам. Всъщност можех да уредя ликвидирането на графиня Крек да стане без каквито и да било проблеми! Не само да бъде убита, ами мъртвото й тяло изнасилено!

Бях така погълнат от мислите си, че мис Пинч трябваше да ме повика два пъти, за да ми каже, че първата двойка лесбийки е готова.

Влязох във всекидневната със самочувствие и увереност. Почерпих ги с едно събличане пред тях.

„Съпругът“ се казваше Ралф: с къса коса и слабо лице. Лежеше под един чаршаф, а очите й — светли и живи — ме фиксираха.

С маниер на професионален познавач мис Пинч ме наблюдаваше как се пъхвам в леглото.

Другата лесбийка потръпна, когато „съпругът“ й нададе вик.

Кенди се ухили, кимайки нетърпеливо в ритъм.

Устата на Ралф се отвори за конвулсивен вик. После се стегна и широко отворените й очи се завъртяха нагоре. Лежеше съвсем неподвижна. Взирах се в празни очи!

Обля ме вълна на ужас.

Помислих си, че е умряла!

Разтоварих се бързо и отидох в задната стая.

С много странно чувство стоях и се взирах в градината.

Какво не беше наред с мен? Чувствах се като болен. Не можех да разбера.

Останах така петнайсет минути или повече. Накрая мис Пинч влезе. Каза:

— Другото момиче чака, Инксуич. Какво става, по дяволите?

— Не ми се ще — отвърнах.

— Исусе Христе, Инксуич, не може да се отнасяш грубо с компанията.

— Не знам какво ми става — казах. — Мисля, че не мога да се справя.

Мис Пинч излезе и много скоро се върна. Носеше водна чаша, пълна с мехурчета.

— Тук има малко от шампанското за партито — каза тя. — Изпий го. Много добър афродизиак е.

Бях жаден. Глътнах го всичкото. Загря ме. Нямаше по-голямо алкохолно съдържание от турската шира.

Надзърнах в другата стая. Ралф седеше в леглото и си вееше с ръка. Усмихна ми се.

— Ей, момче — каза тя. — Истинско мъчение е да мисля, че трябва да чакам три седмици за още един такъв.

Отидох до нея. Хванах ръката й. Пулсът беше силен. Тя беше жива!

— Сбърка момичето, Инксуич — каза мис Пинч. — Ей там. Това е Батър.

Заобиколих леглото и отидох на другия му край. Батър, лесбийката-съпруга, лежеше малко задъхана и ме съзерцаваше.

Каза:

— Не съм девствена. На времето позволих на един козел да го направи в една ферма. Не беше кой знае колко хубаво, но той ми отне девствеността. Така че дерзай, но не мисля, че ще „бибипам“ като Ралф.

Мис Пинч се засмя.

Кенди се ухили.

Като наблюдаваше, Ралф заклати глава с разбиране.

Батър изпищя и се сгърчи. После очите й се търкулнаха нагоре, а тя се вдърви като ръжен.

Взирах се в празните, невиждащи очи на напълно неподвижното лице на едно вкоравено тяло.

Стомахът ми се обърна.

Дръпнах се и хукнах.

Стигнах до банята. Започнах да повръщам в тоалетната чиния. Повърнах всичко, което бях изял през последните дни и продължавах да се напъвам.

Мъртвешки очи!

Какво ми имаше?

Трябва да беше от шампанското! Но не, бях започнал да се чувствам така още когато Ралф реагира по същия начин.

Полудявах ли?

Или пък, по-лошо — да не би аз, един ветеран на Апарата, да развивах съвест? Да не дава Господ.

Проследих непосредственото си минало. Благодарение на операцията на Прахд бях способен да изпитвам сексуално вълнение. Това трябва да е променило начина ми на мислене. Фройд би казал, че е станало така, защото цялата му теория доказва, че всичко се основава на секса.

Внимателно си направих ретроспективен анализ, за да разбера дали в личността ми има някаква съществена промяна. Малко по малко минах през целия си минал опит.

Подбудите ми не изглеждаха променени. Да имам пари, да убивам пойни птички, да поставя паплачта на мястото й.

Мистерия. Като сравних миналите години с настоящата, трябваше да заключа, че личността ми не се е променила много, що се отнася до моя ид.

Мисълта ми се спря на Торпедо Фиакола. Неговият психолог му беше препоръчал да стане некрофил. Така че, като се има предвид това доказателство, както и всичката психологическа литература, която бих изчел, беше съвсем нормално да осъществиш коитус с труп. Значи това не можеше да лежи в основата на странната ми реакция.

Просто не можех да се добера до корена на явлението.

Стори ми се, че минаха часове, преди мис Пинч да дойде да ме потърси. Чух се да бръщолевя:

— Батър жива ли е?

Тя ми се изсмя:

— Не си толкова добър, че да ги убиеш, Инксуич. И двете си отидоха в къщи много отдавна.

— Не ме будалкаш, нали? Не си се отървала от трупа някъде, нали?

Тя видя, че говоря сериозно. Освен това не успя да ме измъкне от банята. Телефонира на двойката и повика Батър на слушалката.

— Ти живо момиче ли си? — попитах аз.

— А ти как мислиш, Инксуич? Но, човече, искам да ти кажа, че беше по-добър от козела.

— Значи си жива. Не си била мъртва.

— По дяволите, искаш ли да се върна, Инксуич?

— Дай ми слушалката — намеси се Пинч, която дотогава държеше ухото си наблизо.

— Не, не — казах аз. — Дай ми Ралф.

Тя се обади и аз попитах:

— Жива ли си, Ралф?

— Полумъртва — отвърна тя.

Е, не биваше да ми отговаря така. Пъхнах слушалката в ръката на мис Пинч. Тя каза нещо по телефона и затвори. После се обърна към мен:

— Вземи душ, Инксуич. Миришеш на пръч. Чакаме те.

Изкъпах се. Миех се ли, миех и миех, което беше много необичайно за мен.

Накрая мис Пинч отново влезе в банята.

— За бога, Инксуич, хайде!

Тя ме измъкна, избърса ме и ме заведе в другата стая.

— Не — казах. — Почакайте. — Видях, че ръцете ми треперят. — Вижте какво — примолих се, — обещайте, че няма да спирате да мърдате.