Леонард Карпентър
Конан Разбойника (13)

Дванадесета глава
Играта на пиратите

Светлината на утрото бе като розовите отблясъци през зейнала врата на пещ и напомняше за жегата, която щеше да опърли земята по обед. В този ранен час слънцето огряваше най-ярко източните стени на Абдарах и зидовете на почти завършената гробница. Светлината докосваше и далечните върхове на стигийските пирамиди, отвъд придошлите води на Стикс.

Когато сияйното кълбо на Елаел се издигна достатъчно високо и фурмите хвърлиха сенки върху стените на Отсгаровия хан, вратата на странноприемницата широко се отвори и в двора затракаха каруци. Привлечени от виковете на кочияша, забързани слуги се втурнаха да му помагат.

— Хей, вие там! Веднага се погрижете за конете! Капнали са от умора. И внимателно носете тези… ъ… буркани с подправки. Не искам да се разпечатат.

Отсгар подаде юздите на едно конярче и слезе от колесницата, която се наклони от тежестта му.

— Пътувал съм цяла нощ. Мамка им на тия кални корита за помия, дето им викат пътища! А, да, пригответе ми хладка вана! И меко легло с приятна компания!

Отърсвайки калта от дрехата си, той влезе в странноприемницата, без да обръща внимание на няколко ранобудни посетители, които се мотаеха из гостната.

— Къде е малката ми танцьорка Зафрити? Имам нещо за нея! — Той огледа помещението и стълбите и спря поглед на внушителната прислужница, която стоеше наблизо и изглеждаше леко притеснена.

— Рано е, господарю. Господарката още не е станала. Тя каза, че ще ви посрещне след малко…

— Не е станала?… След малко?… Така ли било! — Отсгар изведнъж се намръщи и изблъска жената настрани. — Пак развратничи, нали? И с кого този път?

Доста енергично за човек с неговите размери той изкачи стъпалата по две наведнъж, псувайки.

— И то в собствената ми стая! Кой е той, питам! Ако е онова хлапе Азрафел, ще го обеся за ушите!

Той стигна до коридора и се втурна по кедровите дъски към двойната врата.

Без да спира, ритна вратата. Чу се трясък от счупване на резе, двете крила се отвориха и Отсгар влезе разярен.

В стаята явно имаше някой — леглото беше разхвърляно, подът бе осеян с пъстри дрехи, но никой не се виждаше. В дъното имаше изящен четиристенен параван от тъмно дърво и седеф, който изобразяваше лов на дракони в Китай. Гласът на Зафрити пропя иззад него:

— Отсгар, любов моя, ти ли си? Много си припрян. Изчакай само секунда и ще дойда.

В това време Отсгар вече беше прекосил стаята и посягаше към паравана. Отстрани залитането му назад би изглеждало внезапно и спонтанно, ако окото не е достатъчно зорко да забележи юмрука, който се стрелна иззад лакираното дърво към лицето на Отсгар. След миг параванът падна на пода и откри Конан, измит и нагласен, почти гол, ако не се брои широката туника. Със свити юмруци и лице, изкривено от ярост, той прекрачи паравана и нападна Отсгар, а Зафрити продължи да се облича в ъгъла.

Кимериецът безмилостно заудря политналия ханджия, обсипа го с удари, силни като чук, без да позволи на едрия като мечка мъж да му отвърне. Мускулестото му тяло подкачаше напред-назад като ковач край нагорещено огнище. Юмруците му запращаха ваниреца ту наляво, ту надясно. Зашеметиха го напълно.

Конан нападна още по-озлобено и изля върху противника си порой от ритници и удари, от които набитият мъж се просна на земята.

— Конан, не го убивай! — Зафрити бе успяла да поприкрие голотата си и сега се втурна и коленичи до проснатия мъж.

— Как бих могъл и да си го помисля! — горчиво отговори Конан, докато разтриваше почервенелите кокалчета на ръцете си. — Отърва се с малко. Знам, че имаш нужда от богатството му и способностите му на търговец и крадец.

— Всеки от нас би останал без покрив над главата, ако не е Отсгар — обади се откъм вратата един глас. Конан се обърна и видя Исайаб да влиза. Шемитът му кимна приветливо. — Но това не значи, че един здрав тупаник от време на време не му е от полза.

След Исайаб влязоха Азрафел и още двама шемити с разбойнически вид — нови довереници на Отсгар. Като видяха господаря си проснат на земята, те се объркаха и смутиха, но не извадиха оръжия. Азрафел отпъди с ръка слугите, които се опитваха да надникнат в стаята. Той затвори двойната врата и застана пред нея.

Главата на Отсгар, положена в скута на Зафрити, леко се размърда. Очите му се отвориха, после окървавените му устни промълвиха:

— Гургулице моя, как можа да ме предадеш… Отново, толкова скоро… и ти, кимериецо!

Очите му се извърнаха към Конан, а тялото му болезнено трепна.

— Казаха ми, че си мъртъв. От кой гроб изпълзя?

— От онзи, в който ти ме хвърли, свиньо! Отдавна с радост мисля как да ти се отплатя за това.

— Не знам за какво говориш. Ако имаш предвид малкото ни проучване на гробницата, заловиха те заради собствената ти непохватност.

— Подлец! — изрева Конан. — Ако бе станало, както искаше, камъкът щеше да ме размаже.

— Глупости! — изломоти Отсгар с подутите си устни. — Но ако искаш да си върнеш, защо не го сториш веднага? — Той извърна немощно глава в скута на Зафрити и разтвори реверите на прашната си от пътя кожена дреха и между тях щръкна сноп къдрави руси косми. — Убий ме и сложи край на всичко това, ако можеш!

— Стига разправии! — Исайаб пристъпи и се наведе над ваниреца. — Благодарение на мен Конан не те уби! Той има предложение, което може да се окаже доходно, ако ни подкрепиш.

— Да, прав е — добави Конан, вече успокоен. — Ако не бях срещнал Исайаб, Азрафел и тези двамата да се мотаят из лабиринта на гробниците с един мъждив фенер, сигурно още щях да се лутам из него. Те са видели същото, което видях и аз, и са съгласни, че имаме добър шанс…

— Ровили сте се из местните гробници в мое отсъствие? — Отсгар се надигна, седна с лице към Исайаб и бутна ръцете на Зафрити от врата си. — Луди ли сте? Да не искате да докарате стражите и инквизиторите пред вратата ми?

Исайаб вдигна рамене.

— Напоследък не ни намираш много работа покрай твоята търговия. Ловки ръце като нашите не обичат бездействието, а процъфтяването на контрабандата ти не ни докарва кой знае какви приходи.

Азрафел се намеси откъм вратата:

— Отсгар, трябва да знаеш какво открихме. Мрежа от тунели, която свързва древните гробници.

— Тунели, изкопани от крадци. — Отсгар махна с ръка и разтърка една подутина зад ухото си. — Без съмнение хора и животни преди нас са разравяли тази места.

— Не, тези тунели са с човешки ръст. Издълбани са в скалата — каза Конан. — Да не би да не знаеш нищо за лабиринта от проходи под гробниците?

Отсгар бавно и предпазливо поклати глава заради схванатия си врат.

— Не знам за нищо такова. Да се копае в камък е бавно и шумно, това го знае всеки истински разбойник. Ако не успеем да отворим входа на гробницата, просто я зарязваме. Исайаб знае това. Отмъкнати ли са всички съкровища?

Исайаб сви неопределено рамене.

— Някои от криптите и саркофазите изглеждат недокоснати и сигурно в тях още има нещо. Влязохме през стария вход в Котешката крипта, близо до северната врата, и когато попаднахме на тунелите, трябваше да не вдигаме шум. Скоро след това срещнахме Конан. Не сме взимали плячка.

— Дори и да сте намерили нещо, няма да ми кажете — подозрително измърмори Отсгар. — Давай нататък.

— Ами… там има нещо странно, то се усеща навсякъде. Конан тъкмо се беше измъкнал от някакво премеждие, но не пожела да ни каже.

Кимериецът ги погледна невинно.

— Беше тъмно като в рог. Но наистина става нещо странно… сред някои от мумиите. — Той потисна ледената тръпка. — Но няма нищо сериозно, с което една добра въоръжена група да не се справи.

Отсгар кимна неспокойно.

— Да. Несъмнено това е резултат от предпазващите заклинания на Хорасп. — Ванирецът се изправи, подпирайки се на рамото на коленичилата Зафрити. — Още едно основание да зарежем това дребно разбойничество! Ако ви сърбят ръцете, можете да прекарвате кервани край митническите постове. — Отсгар погледна Конан. — Дори и ти. Ако се научиш да се държиш с уважение към дома ми, ще те задържа.

Кимериецът поклати глава.

— Да не би още да си зашеметен от боя, който ти хвърлих? Не разбираш ли, че тези тунели ще ни помогнат да осъществим моя план, да ограбим гробницата на Ебнезъб. — Конан протегна ръка, за да хване Отсгар, но онзи се скри зад Зафрити. — Аз самият стигнах от гробницата до лабиринта, и то без да искам. Няма да е трудно да намерим пътя, щом царят умре.

Отсгар отиде до леглото, седна и поклати глава.

— Глупаво е дори да си говорим за такива неща точно сега, когато търговията процъфтява. Имате ли някаква представа колко върви в момента комплект стоманени длета от Аквилония? Или нефрит от Туран, или пък здрава аргосийска кожа за камшици и хамути за роби? За всичко искат невероятни данъци, но ако ги избегнем, печалбите също ще са невероятни! Мога да забогатея повече от строежа на гробницата, отколкото от ограбването й.

— Сигурен ли си? — Конан плъзна ръка в пояса на туниката си и Отсгар трепна. Но кимериецът не извади оръжие, а един медальон, направен от бляскав жълт кехлибар и украсен с ярки скъпоценни камъни. — Част от съкровището на голямата гробница — обясни той. — Свих го от украсата за мумията на един от незначителните служители на Ебнезъб, който ще бъде погребан с привилегированите. Както знаеш, и най-последният слуга ще има такава украса на погребението. Когато царят умре, такива богатства ще бъдат струпани с хиляди в гробницата.

Зафрити грабна накита.

— О, чудесен е! Подари ми го, Конан! — Той кимна и тя го постави върху полуголите си гърди. Заподскача около мъжете, за да им го покаже. — Конан е прав, Отсгар! Не можем да пропуснем тази възможност. Можем да бъдем богати като царе!

Отсгар не обърна внимание на лудориите й. Той се втренчи в пода с уморен, тъжен и примирен вид. Дълго седя, подпрял брадичка на юмрука си, сякаш виждаше съдбата си изписана на килима пред него. Най-после заговори:

— Ясно е, че в гробниците на слугите ще има много такива дрънкулки. Но знаете, че съкровищата на царя ще са по-добре запечатани.

— Да. — Конан седна срещу ваниреца на един резбован стол, който изскърца под тежестта му. — Един умен майстор на име Мардак измисли преграда, през която никога не може да се мине — шейсет камъка ще паднат, задействани от пясъчен часовник. Докато работехме върху нея, сложих камъче в часовника, за да не може пясъкът да тече. Но не можем да сме сигурни. Затова, най-добре ще е да сме наблизо в мига, когато затварят гробницата, за да мога да блокирам механизма и царската зала да остане отворена.

Отсгар вдигна очи към Конан развеселен.

— Това, което си научил в гробницата, те прави много полезен, кимериецо. Даже незаменим. Все пак планът ти изисква добро проучване и подготовка. Разбирам защо ти трябва помощта ми. — Той докосна замислено натъртената си челюст. — Въпросът е, че ти ми нямаш доверие. Трудна работа.

Отсгар дълбокомислено галеше брадичката си и нежно пипаше натъртените места. После пак заговори:

— Ще ти помогна с хора, няма да жалим средства при подготовката. Ти ще ръководиш мисията, а аз ще си гледам търговията. Така няма да има нужда да ме наблюдаваш през цялото, време.

Конан поклати глава с ледена усмивка.

— Не, Отсгар, никакви хитрини повече! Искам да си с мен при всяко влизане в гробниците. Зафрити също. Знам, че това й харесва. — Той погледна девойката, чиито влажни устни и блеснал поглед потвърдиха думите му. — Така ще съм сигурен, че няма да ни предадеш на стражите.

Отсгар кипна отново.

— Чумата да те тръшне с безкрайните ти изисквания! От твоето безумие ще изгубя много пари. — Изгледа наемниците си, които търпеливо го наблюдаваха. — Почти съм решил да зарежа разбойничеството и контрабандата и да стана честен ханджия!

Погледът му се спря върху Зафрити, която стоеше до него наперена. Кехлибареният медальон бе изчезнал в една гънка на туниката й. Тя протегна ръка и нежно разтри челото му.

— Е, добре — въздъхна той. — С вас съм, но само срещу половината от плячката. Надявам се, че знаете как да се справим с опасностите, които ни очакват.

 

 

Последвалите нощи послужиха за прикритие на трескавата дейност в странноприемницата. За щастие прислугата бе добре платена и бе доста заета с притока на гости поради наводнението и разрастването на местната търговия. Иначе макар и свикнали с контрабандата на господаря си, слугите щяха да се досетят за целта на подготовката и да го издадат на стражите.

Заговорниците решиха да намалят риска, като оставят инструментите и фенерите си далеч от странноприемницата, скрити в една изоставена гробница за животни, през която влизаха в подземията. Подготвиха и резервен изход. Взимаха стриктни предпазни мерки — минаваха разстоянието от странноприемницата до гробницата по различни пътища, като внимателно проучваха местата и навиците на стражите.

Неведнъж в загадъчните тунели под земята срещаха стражи. Не един път се наложи да се крият в тъмни ъгли, когато край тях с подрънквано минаваха невидими мълчаливи групи. Често до ушите им долитаха далечните удари на чукове и длета, отекващи в тъмните коридори, когато безименните работници удължаваха подземния си лабиринт.

Конан разучи тунелите около гробницата на Ебнезъб и започна да ги нанася на карта. Стана ясно, че в тези райони движението е по-малко, може би защото тук проходите бяха завършени, гробниците — свързани, богатството — изнесено и повече от саркофазите — опразнени.

Ако, както твърдеше Отсгар, създанията бяха разбойници на Хорасп, които ограбват стари гробници, за да обзаведат новите или за да напълнят джоба на съветника, то тогава очевидно усилията им се бяха преместили към по-обширната и не толкова богата част, която се простираше в основата на хълма. Шумовете като че ли идваха оттам, а натам отиваха тайнствените нови попълнения.

По въпроса за способността им да се движат безпогрешно в тъмнината Азрафел обясняваше:

— Хорасп ги е ослепил, за да привикнат към тъмнината. Чувал съм, че когато човек изгуби зрението си, другите му сетива се изострят, за да преодолеят недъга. Подобно нещо не е изключено за този стигийски злодей.

Колкото до раздвижването на мумиите, пиратите нямаха подобни случаи и Конан не отвори повече дума за преживяното в нишата. Не искаше да плаши помощниците си и да ги притеснява с още една опасност. Така или иначе повечето гробници наоколо бяха празни.

Така бандитите запълваха времето — дебнеха из гробниците нощем и спяха или се забавляваха през дневната горещина.

Конан и Отсгар станаха раздразнителни и непрекъснато се следяха и се караха за Зафрити. Танцьорката нямаше нищо против вниманието им. Дори ги провокираше с внезапни прояви на чувства ту към единия, ту към другия. Третата пионка в играта беше Азрафел, макар че след появата на Конан, ролята на младежа се сведе само до погледи отдалече.

През цялото време Зафрити продължаваше да танцува вечер и смело се включваше в нощните походи на бандата. Исайаб разпитваше гостите на странноприемницата за новини относно здравето на царя и строежа на голямата гробница. Новините бяха обещаващи за заговорниците — здравето на Ебнезъб се влошавало и съответно работата по гробницата се ускорила. Друг повод за бързането били неотложните задачи на съветника Хорасп на север. Емисарите от Ерук се бяха върнали у дома, достатъчно повлияни от предсказанията на пророка — всички, с изключение на един, военния пратеник, който бе умрял от внезапна болест по пътя. Това било божието наказание за хулите му към предсказанията на Хорасп, твърдеше мълвата.

Когато попита за помощника на пророка — Нефрен, Конан с притеснение не чу нищо за негово скорошно нараняване. Дори го хвалеха, че бил открил заговор, който целял да срути голямата гробница, като се подкопаят основите й на възлови места.

Из града се носеха слухове, че саботьорът, навярно стигийски шпионин, бил нападнат от Нефрен и накрая изчезнал в една от прокопаните от него дупки, дълбоко под сградата. Имаше и слухове, че в случая е замесен командващ на дворцовата стража и други високопоставени лица в двореца. Съветникът обещал на царя да направи проучване.

Изкривеното представяне на нещата наведе Конан на горчиви мисли. Нямаше съмнение, че той е така нареченият стигийски шпионин и че бягството му е било хитро използвано да се прикрият слабите места на строежа и да се създаде войнствено настроение в двореца. С оцеляването си бе изложил на опасност принцеса Африт. Макар да не беше невинно дете, а да преследваше свои цели, той й беше задължен. Напоследък често мислеше за нея.

Безпокоеше го и въпросът за раната на Нефрен. Беше убеден, че ударът му е бил точен въпреки лошата светлина в тунела и пропадането. Явно действаше магия, магия толкова силна, че да направи Нефрен недостъпен дори за точен удар със стоманено острие.

Новините разтревожиха Конан и затвърдиха решението му да се крие. Сега поне го смятаха за мъртъв.

Една вечер му се отдаде приятна възможност. Отсгар беше повикан в склада на един местен търговец. Ядосан, ханджията настоя Азрафел да го придружи. Конан не можеше да отиде, за да не го види някой, а Зафрити беше заета с вечерното си представление. Измъченият ванирец тръгна ядно псувайки.

Когато танцът на Зафрити свърши, Конан я изчака в съблекалнята, за да й помогне да свали накитите и стегнатите си дрехи.

След дългото взаимно опознаване той я разпита за младостта й в Стигия.

— Чувала ли си за Хорасп, докато беше там? Ако е стигиец, защо е толкова бял?

— Казват, че е роб, докаран в Птейон като дете от една северна страна, вероятно Коринт. — Зафрити се намести върху канапето, което Конан и Отсгар бяха счупили при първото си сбиване. — Повечето, което знам, не е от стигийските ми години. Тогава бях млада и интригите, с които се занимавах, не бяха политически. — Тя се усмихна съблазнително на Конан и погали косата му. — Чувала съм слухове от южняци, които живеят тук. Дори и те го ненавиждат. Причината за изгнанието му е много неясна. Но така е с повечето занимания на стигийските духовници. Казват, че той е много амбициозен и че проповедите му целят да разединят и отслабят противниците му и да привлекат властта в негови ръце. Още от едно време проповядвал възкресение и живот след смъртта по доста смел и страховит начин. Тон е хитър и могъщ магьосник, но прекалено дръзко предизвиква вяра, която е оцеляла векове наред. По-възрастните духовници го отрекли и отнели свещеническите му права, дори изпратили войска срещу храмовете му по източните хълмове, отвъд реката, нагоре по течението. Но даже тогава не могли да го победят. — Тя се размърда, за да се покрие с един воал от нощния вятър. — Говорят, че в битката стигийската армия претърпяла по-големи поражения от последователите на Хорасп. — Тя сви рамене в знак, че не вярва на слуховете. — Накрая го принудили да се качи на една лодка и да дойде в Абдарах. Но сега излиза, че амбициите му са препалено големи за такъв малък град.

— А последователите му? Всички ли са били избити? Стигийската войска не се шегува.

— Основателен въпрос. Единствените, които знам, че дошли с него, са Нефрен и неколцина слуги. Но по-късно чух друго. — Тя се зави по-плътно с воала и се сгуши до Конан. — По това време Отсгар се занимаваше с търговия по реката. Чу за някакви лодки, които разтоварвали нощем на изток от града. Той се промъкна дотам с група здравеняци, за да разпъди конкуренцията. Но единствената стока били хора, каза той, тълпи изпосталели стигийци. Мълвата говори, че били собственост на Хорасп. Предполагам, че са станали строители и балсаматори.

Конан изсумтя.

— Или тези, от които се крием нощем в гробниците. Интересно. Трябва да питам Отсгар за това. Макар че пак ще иска да се бием, ако спомена за теб.

— Защо се тревожиш за Отсгар? — измърка Зафрити и примамливо се протегна. — Ти си два пъти по-голям мъж от него.

— Не се боя от него. Все пак ще си тръгна, преди да се е върнал. — Конан седна и започна да се облича. — В това начинание животът ни зависи от доброто разбирателство. След време ще си разчистя сметките с Отсгар.

Сигурно така е мислил и ванирецът, защото, въпреки че Зафрити не пропусна да го подразни със срещата си с Конан, не последва бой.

През тази и следващите нощи бандата продължиха проучването на гробниците. През останалото време обобщаваха наученото и усъвършенстваха плана си.

Проследявайки тунелите под гробницата, откриха няколко възможности за влизане, включително мястото, откъдето бе паднал Конан. Установиха, че това и други срутвания са били наскоро укрепени и запълнени — нестабилно, с помощта на необработени камъни и мазилка, под слой от изрядна шлифовка. Кърпежите бяха направени прибързано от работниците на гробницата, подкрепени впоследствие от по-здрави подпори, сложени отдолу.

— Значи стабилността на гробницата е само привидна! — отбеляза Азрафел, когато се върнаха в странноприемницата. — Какъв жалък фарс! Всеки, който иска, би могъл да влезе през подземията.

— Може би Хорасп разчита на заклинанията си, за да опази вътрешността на гробницата. — Исайаб погледна другарите си сериозно. — Кой знае, може би те са здрави като каменните стени. И вероятно — толкова трайни. Още не сме се сблъскали с истинската им сила.

— Които и да копаят тези тунели, със сигурност искат да се предпазят от срутвания — вметна Отсгар. — Очевидно желаят да запазят присъствието си в тайна.

Все пак имаше видими признаци на връзка между долния и горния свят. Един каменен насип бе издигнат в участък, закърпен от строителите, където стената изглеждаше лесна за пробиване. На едно подобно място заговорниците откриха правоъгълна готова плоча, с панти, която представляваше тайна врата. Тя беше подпряна с камък и когато го отместиха и отвориха вратата, фенерите им осветиха един от коридорите на голямата гробница.

Не посмяха да продължат същата нощ, а възбудено изминаха обратния път, като едва се стърпяваха да мълчат. На път за странноприемницата си позволиха да вървят заедно, весели, като тълпа пияни гуляйджии. Щом пристигнаха с първите лъчи на зората, които се промъкнаха през капаците на прозорците, те вдигнаха наздравица с пенливи кани, а Зафрити ги развесели с буен танц. После, тъй като на никой не му се спеше, Отсгар ги повика в стаята си, за да уточнят плана.

— Не знам какво повече трябва да правим, освен да чакаме дебелият тиранин да умре — заяви Азрафел. — В деня на погребението ще се скрием в подземието. После, щом поставят вътре съкровището и запечатат вратите, ще се промъкнем и ще вземем колкото можем да носим. Толкова е просто!

— Не, не, така ще изгубим! — извика Зафрити. — Трябва да се промъкваме много пъти, дни или седмици наред ако трябва! Ще скрием плячката в някоя от древните гробници и ще я измъкнем в удобен момент!

— Но така ще трябва да тичаме с пълни ръце през тунелите — тръсна черната си грива Конан. — Бас държа, че те също смятат да ограбят гробницата. Сигурно по заповед на Хорасп. Единственият ни шанс е да ги изпреварим. Смятам да опитаме само първия път и да не разчитаме на друго влизане. — Той се обърна към Отсгар. — Можеш ли да намериш още няколко разбойници, които да са склонни на такова рисковано начинание?

— Може би — уклончиво отвърна Отсгар. — Важното е, че трябва да знаем разположението на мястото, а не да губим ценно време да се лутаме и да търсим залите със съкровищата. — Той се сопна на Конан: — Няма да разчитам само на твоите спомени за гробницата и на самоуверените ти хвалби, че ще разпечаташ царската врата. Трябва да влезем още веднъж, и то в самата гробница, и да я проучим така, че да можем да съставим умен план. — Той пресуши чашата си и я тупна на масата. — Тази нощ е подходяща.