Джоан Рос
Наследство от лъжи (13)

Епилог

Санта Барбара

Пет години по-късно

Александра Девъро погледна към гроба на баба си в един слънчев ден.

До нея стоеше Зак, прегърнал я с една ръка през раменете, а с другата, стискаше ръчичката на четиригодишната Ели. Алекс държеше бебето Гейбриъл, кръстено на бащата на Зак.

— Толкова се радвам, че Елинор доживя да види правнуците си — прошепна Алекс. — Щастлива съм, че имахме щастието да станем истинско семейство.

— Тя никога не бе престанала да те обича, Алекс. — Зак се наведе и нежно я целуна по слепоочието. — През всичките тези години, тя не се отчая нито за миг.

— Знам, че звучи глупаво, но ми се струва, че все още е сред нас. Дори и в този миг.

— Съвсем не е глупаво. И аз чувствам, че е над нас. — Въпреки че Зак бе израснал сред многобройно семейство, обграден от обич, той обичаше Елинор колкото своята собствена баба. — Духът й се е предал на нашите деца.

— Знаете ли какво казва баба Ив? — Ели погледна нагоре към баща си с големите си умни очи.

— Какво казва? — попита Зак.

— Казва, че баба Елинор сега е ангел и ме пази. Също като ангелите хранители…

Имаше дни като този, когато Зак се захласваше да гледа личицата на дъщеря си и на сина си, като се чудеше дали има по-щастлив човек от него на земята.

Бе се оженил за Алекс и с чиста съвест би заявил, че не би помолил Господ за нищо друго. А двете деца, плод на тяхната любов, бяха истинска благословия, за която дори не бе посмял да мечтае.

— Да, моята майка е много умна жена — увери Зак малкото си момиченце. — И ми се струва, че от баба Елинор ще излезе чудесен ангел. Нали, скъпа? — обърна се той към Алекс.

— Най-добрият! — Алекс отвърна на топлата му усмивка през сълзи. Прокара пръсти по мраморното ложе на Елинор, до гроба на съпруга й Джеймс. До тях лежаха Робърт и Мелани, родителите, които Алекс не си спомняше.

Ужасните събития от деня, в който Евърил се бе опитал да я убие бавно избледняваха и тя се опитваше да не мисли за това.

Когато бреговата охрана откри лодката на следващата сутрин, Евърил не бе на борда. Тъй като бе отличен плувец, Елинор, Зак и Алекс предположиха, че докторът е предпочел смъртта пред унижението. Да не говорим за това, че трябваше да прекара остатъка от живота си в затвора.

— Сигурна съм, че баба Елинор сега е на небето — повтори Ели. — И сигурно казва на другите ангели какво трябва да правят.

Зак и Алекс се засмяха.

Върнаха се в имението не за да скърбят за Елинор, а за да почетат забележителния й живот. Въпреки че Айрийн Лайънс и брат й Дейвид бяха доскоро единственото й семейство, последните години, прекарани с Елинор, я бяха накарали да се почувства като част от рода Лорд.

Но най-добре се чувстваше като Александра Девъро. Двамата със Закари бяха положили началото на своя собствена династия в слънчева Калифорния.