Валерий Медведев
Баранкин, бъди човек! (30) (36 събития из живота на Юра Баранкин)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Баранкин, будь человеком, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
moosehead (2012)
Корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Валерий Медведев

Заглавие: Капитан Луда глава

Преводач: Божана Георгиева; Иван Серафимов (стихове)

Година на превод: 1976

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Второ

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1980

Тип: Повест

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 30.XII.1980

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Художник: Симеон Халачев

Коректор: Христина Денкова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1545

История

  1. — Добавяне

Тридесето събитие
Небивало и нечувано в целия мравуняк

Мислех си, че лесно ще се отървем от мравката, но се излъгах. Мравката се оказа много нахална. Тя и мене пипна за едното краче.

Аз, разбира се, я заплаших. „Пускай! Иначе лошо ти се пише!“, а тя дърпа ли, дърпа. После взе, че смъкна от нас одеялото, тоест брезовия лист. Аз, разбира се, се разсърдих и скочих на крака. Старата мравка попочука с мустачки Костя и мене от главата до краката също като доктор и попита:

— Да не би да сте болни?

— Не — казвам, — аз лично съм здрав…

— А защо лежите?

— Почиваме си!

— А защо вие почивате, когато всички работят?

— Защото днес е неделя — казах аз.

— Каква неделя? — не разбра мравката.

— Почивен ден — поясних аз.

— Какъв почивен ден? Защо почивен?…

— Най-обикновен ден за почивка — казах аз.

Вестта, че две мравки в разгара на работата са легнали да спят, бързо се разнесе из целия мравуняк. Това произшествие беше вероятно толкова небивало и нечувано, че всички мравки се събраха около нас да ни видят. Едни образуваха на полянката около мене и Костя плътен пръстен и пулеха срещу нас очи, други се покатериха по цветята и тревата, за да ни разгледат отгоре.

— Какво е това почивен ден? — продължаваше да ме разпитва любознателната мравка.

— Почивен ден, това е такъв ден, когато никой не работи — започнах да обяснявам аз на събралите се мравки, но колкото по̀ им обяснявах, толкова по-малко ме разбираха… — Изобщо — казах аз — когато живеехме там, през тоя ден никога не работехме.

— Къде е това „т-а-м“?

— Там! — махнах с краче към голямата каменна къща. — Там… Е-е в оня тухлен мравуняк, тоест не в мравуняк, а в… човеняк…

Обърках се съвсем и млъкнах. От мравчата тълпа се чуха гласове:

— Подозрително! Подозрително!

— Какви ли са те?

— Трябва да се разследва, да се разследва!

— Няма какво да се разследва, да им откъснем краката и това си е!

— Те не са като нас, те са чужди! Те и не говорят по нашенски!

— Трябва да се разследва, да се разследва!

Докато старите мравки се съвещаваха помежду си какво да ни правят, тълпата продължаваше да шуми. Докато тълпата продължаваше да шуми, а старите мравки продължаваха да се съвещават, аз успях да прошепна на Костя:

— Малинин, повтаряй след мене думите, докато не е станало късно:

През деня, през нощта

да съм мравка аз не ща.

Но Костя Малинин сякаш бе оглушал. Гледаше с ужас старите мравки, които се съвещаваха настрани, и нищо не чуваше.

Тогава млъкнах и аз. Не можех да постъпя другояче, още повече че в това време старите мравки завършиха съвещанието и една от тях с думите „слушайте всички“ се приближи към нас с Костя.

— Слушайте всички! — каза тя. — Ето тези две мравки — старата мравка посочи с краче към нас, — ето тези двама безделници, без да дочакат Луната, прекратиха работата в разгара на Слънчевата светлина!… Без да дочакат залез-Слънце, те престанаха да работят и легнаха да спят, покрити с брезов лист. Аз, старата мравка, никога не съм чувала от най-старите мравки да е ставало някога в нашия мравуняк такова невиждано от очите ми и нечувано от ушите ми престъпление.

Тълпата зашумя застрашително.

— Слушайте всички! — повтори старата мравка. — Съветът на най-старите мравки реши да осъди двамата престъпници на смърт!…

Тълпата зашумя одобрително. Костя Малинин не успя и да гъкне, когато до него и до мене довтасаха десетина мравки. Те ни сграбчиха мълком за краката, преобърнаха ни и ни понесоха далече от мравуняка.