Валерий Медведев
Баранкин, бъди човек! (3) (36 събития из живота на Юра Баранкин)

Трето събитие
Получава се като в операта

Когато всички насядаха и в класа настъпи временно затишие, Зинка Фокина се развика:

— Ах, ученици! Какво нещастие! Още не сме започнали учебната година, както трябва, а Баранкин и Малинин вече успяха да получат двойчици!…

Отново в класа се вдигна страшна олелия, но отделни викове все още можеха да се различат.

— При такива условия аз се отказвам да бъда редакторка на стенвестника! — (Това каза Ерка Кузякина.)

— Пък дадоха дума, че ще се поправят! — (Мишка Яковлев.)

— Търтеи такива! Миналата година с тях се занимавахме, и тая ли година пак! — (Алик Новиков.)

— Да се извикат родителите им! — (Нина Семьонова.)

— Само позорят класа! — (Ирка Пухова.)

— Решихме да получаваме само петици и шестици, а какво излезе? — (Ела Синицина.)

— Позор за Баранкин и Малинин!! — (Нинка и Ирка заедно.)

— Да се изгонят от нашето училище и край!!! — (Ерка Кузякина.)

„Потрай, Ерке, ще дойде време и аз да ти припомня какво си казвала.“

След тези думи всички закрещяха в един глас и при това тъй силно, че ние с Костя не можахме вече да разберем кой какво мисли за нас, макар от отделни думи да ни ставаше ясно, че ние с Костя Малинин сме безделници, готовановци, търтеи! Най-често се чуваше: лентяи, хаймани, егоисти! И тъй нататък! И тъй нататък!…

А от всичко най-много ни ядоса това, че Венка Смирнов крещеше по-силно от другите. Присмял се хърбел на щърбел! Миналата година успехът на тоя Венка бе по-лош и от нашия с Костя.

— Рижи — креснах аз на Венка Смирнов, — ти какво ревеш повече от другите? Ако тебе те бяха вдигнали на дъската, ти щеше да изкараш не двойка, а единица! Затова затваряй си устата.

— Ех ти, Баранкин — нахвърли се срещу мене Венка Смирнов, — аз не съм против тебе, а с тебе! Ето какво искам да ви кажа, ученици!… Слушайте, не бива веднага след ваканцията да се изпитва на дъската. Трябва първом да се съвземем от ваканцията…

— Смирнов! — викна му Зинка Фокина.

— И изобщо — продължаваше да гърми гласът на Венка — предлагам първия месец да не се задават никакви въпроси и изобщо да не се изпитва на дъската!…

— Недей да крещиш заедно с всички, ами го кажи отделно!… — извиках аз на Венка.

И всички пак закрещяха един през друг, и то толкова силно, че бе невъзможно да се разбере кой е съгласен с Венковото предложение и кой не.

— Ох, по-тихо, ученици — каза Фокина, — млъкнете най-сетне! Нека говори Баранкин!

— А за какво да говоря? — отвърнах аз. — Ние с Костя не сме виновни, дето Михаил Михалич ни вдигна на дъската първи тая година. Да беше изпитал най-напред някой от отличниците, например Мишка Яковлев, щяхте да започнете с шестици…

Всички взеха да шумят и да се смеят, а Фокина каза:

— Ти, Баранкин, не пускай шеги, ами вземи пример от Миша Яковлев.

— Брей, какъв пример-министър^[1]! — подхвърлих аз не много силно, но така, че да чуят всички.

Децата се засмяха пак. Зинка Фокина заахка, а Ерка поклати глава като възрастна и каза:

— Баранкин! Ти по-добре кажи кога вие с Малинин ще си поправите двойките?

— Малинин — казах на Костя, — обясни…

— Ама че се заяждате — каза Малинин. — Е, ще си поправим тия ваши двойки… тоест наши двойки…

— Кога?

— Юра, кога ще си поправим двойките? — попита ме Костя.

— А ти, Малинин, нямаш ли си ум в главата! — развика се Кузякина.

— В края на срока ще ги поправим — натъртих аз, за да внеса пълна яснота по въпроса.

— Ученици, на какво прилича това? Значи класът трябва цял срок да страда заради тези проклети двойкаджии! — изплаши се Кузякина.

— Баранкин! — каза Зинка Фокина. — Класът реши да поправите двойките утре!

— Извинете, моля! — възмутих се аз. — Утре е неделя!

— Нищо, ще поучите! — (Миша Яковлев.)

— Така им се пада! — (Алик Новиков.)

— Да ги вържем с въжета за чиновете! — (Ерка Кузякина.)

— Ами ако ние с Костя не разберем задачата? — (Това вече казах аз.)

— Аз ще ви я обясня! — (Миша Яковлев.)

Ние с Костя се спогледахме и нищо не казахме.

— Мълчанието е знак на съгласие! — каза Зинка Фокина. — Значи разбрахме се за неделя! Сутринта ще поучите с Яковлев, а после ще дойдете в училищната градина!

— Какво? — викнахме с Костя в един глас. — На всичко отгоре и дървета да садим?… Та ние… ние ще бъдем уморени след ученето!

— Физическият труд е най-добрата почивка след умствена работа — каза главната редакторка на нашия стенвестник.

— И какво се получава — казах аз, — получава се значи както в операта… Ни сън, ни отдих за измъчената душа!…^[2]

— Алик! — каза председателката на класа. — Внимавай да не избягат!…

— Няма да избягат! — каза Алик. — Усмихнете се! С мене няма шега! В случай на нужда… — Алик насочи апарата към нас с Костя. — И надпис…