Мануел Васкес Монталбан
Самотата на мениджъра (41)

Нунес изглеждаше тъй, сякаш беше спал с пуловера и с щръкналата над него яка на вечно скритата риза. Отвори вратата, държейки мокър парцал в ръка. Насред стаята — която беше и хол, и спалня, и трапезария, и работен кабинет, ако се съдеше по пълните с книги рафтове и масата, отрупана с книжа — една кофа, до половината пълна с мръсна вода, сякаш разсъждаваше върху собственото си тъжно положение на кофа с мръсна вода. Взе от една етажерка шише с одеколон и си напръска ръцете. След това ги размаха, за да изсъхнат по-бързо.

— Приятелката ми отиде на работа и аз чистех.

Неколкоминутно мълчание и взаимно проучване.

— Конча иска да се откаже и ви търси. Не можах да я склоня.

Карвальо разказа бавно своята версия за събитията:

— Парите са били предназначени вероятно за някаква незаконна дейност. Ако ставаше дума за лична злоупотреба, „Петни“ не биха били заинтересувани да прикриват извършителя. Тези пари са изтичали с благословията на компанията. Жаума се е съмнявал в нещо, чувствал се е сам, като в капан, и е прибягнал до свой доверен човек. В началото се е съгласявал с дадените обяснения, обаче тази година сумата вече е била прекалено висока или пък Жаума е открил нещо, което го е направило неудобен. Убийството е крайно решение, следователно той сигурно е дал повод, тоест превърнал се е в заплаха. Изводът е очебиен. Решават да го убият и използват всичките си политически и икономически връзки, за да прикрият машинациите. Това, което не мога да разбера, е защо Жаума е бил толкова самонадеян. Вече е знаел с кого има работа. Може би се е опитал да извлече изгода, като изнуди „Петни“, или се е изпуснал пред някой доверен човек. Първият вариант е съвършено прост по замисъл, развитие и развръзка. Вторият усложнява нещата. Жаума споделя с някого своите разкрития, но явно попада на грешен адрес или отива направо при виновника и го обвинява. И в единия, и в другия случай излиза, че той се е доверявал в известна степен на този човек, познавал го е добре. И е бил предаден. Убит. Виновникът може да бъде само един от вас, един от мускетарите от абсолвентската снимка, един от тия, които сте играели на бъдещи крале, разбирате ме, нали? Логично е това да бъде Фонтаниляс или Аржеми. И двамата са свързани с „Петни“: първият като съветник в различни филиали, а вторият като управител и собственик на едно твърде зависимо от големия октопод предприятие. Но не е изключено и да е някой от вас, червените. Убили са Ромберг, защото е знаел нещо и са се страхували, че ще говоря с него. Случаят е от прекалено голям мащаб, да, може би прекалено голям за мен. Мога да изкарам много пари от тая история. Вдовицата ще ми плати прекрасно, за да не застрашавам повече щедрата пенсия от компанията. Самата „Петни“ иска да купи моето мълчание. Никога не съм печелил толкова много за толкова кратко време и това ме безпокои. Какво мога да направя? Живеем в почти демократична страна и бих могъл да възбудя общественото мнение. Утре свиквам група журналисти и обвинявам „Петни“. Страхотен шум. Разследване. В резултат — един скапан детектив изкуствено е раздухал случая, за да направи сензация.

— Както го разказвате, не виждам изход.

— Има един — вие, лявото крило от приятелите на Жаума, да придадете политически характер на случая.

— Та кой съм аз? Не мога да забърквам партията си в един толкова деликатен период като настоящия. Представяте ли си какво би означавало да застана на страната на сексуален маниак, който е откраднал гащите на една проститутка? Защото резултатът от разследването ще бъде точно такъв. Години наред живяхме в мълчание и бяхме преследвани. Мислите ли, че бихме се замесили в такъв скандал?

— А другите? Виласека, Биедма?

— Виласека е извън играта. Много малко би могъл да ви помогне. Биедма вероятно ще ви последва, но ще бъде най-лошият ви съюзник. Един заклет комунист и един скапан детектив се съюзяват, за да устроят скандал срещу голиат на многонационалните компании.

— Е, тогава да си взема парите и да се прибера вкъщи, а?

— Ваша работа.

— Вие как бихте постъпили?

— На ваше място не бих взел парите, бих си отишъл вкъщи, за да изчакам по-подходящ случай, по-благоприятно съотношение на силите. Все някой ден „Петни“ ще направят погрешна стъпка и тогава ще можете да възкресите случая. Сетне и аз бих ви помогнал.

— Някоя прекрасна вечер, когато сградата, където е кантората ми, опустее, двама-трима наемни убийци ще се качат по стълбите. Ще използват някое излизане на Бискутер, на пазар например. И когато той се върне, ще ме намери мъртъв като Жаума, а вестниците ще пишат: „Мистериозно убийство на детектив — експерт по въпросите на престъпния свят“. Биографията ми не е особено представителна: бивш привърженик на червените, бивш международен шпионин, любовник на скъпа проститутка, достъпна всекиму. Или може би ще ме убият във Валвидрера и ще подпалят дома ми. Имам навика да паля камината през цялата година, дори през лятото. Помага ми да мисля. Вие ме забъркахте в тая история.

— Мога само да предложа самия себе си — нека ме убият заедно с вас. Ако това ви успокоява, ще идвам да ви правя компания всяка привечер в кантората и всяка нощ у дома ви. Мога също така да разбера определена нравствена позиция на даден човек, но само при условие че започва и свършва с него. Ето на какво залагам. На ваше разположение съм.

— Нямам ни най-малкото желание да умирам в нечия компания.

— Така и предполагах.

— Лошото е, че ще отида докрай.

— Ще разкриете ли тази мръсна история?

— Ще стигна до убиеца и ще си взема хонорара от вдовицата. Спестявам за стари години.

— Аз не пестя за старини. Изкарвам от преводи пари за цигари в умерено количество, така че не рискувам да хвана рак. Сега работя над „Критика на Готската програма“ на Маркс.

— Подарете ми един екземпляр. Обичам да паля камината си с непреходни творби. Колкото по-големи са претенциите за непреходност, толкова по-голяма е вината им. Съвсем сигурно е, че са успели да излъжат някого.

— Да не сте от тези, които чуят ли думата „култура“, вадят пистолета?

— Не. Аз изваждам запалката. Култура означава да готвиш със или без сос, да живееш като смъртен или като безсмъртен, да заемаш собствената си жена или да лягаш с чужда, тоест култура френска, английска, испанска, американска, ескимоска, италианска. Това, което вие наричате култура, са само словесни или писмени протези.

— От толкова години се опитвам да науча немски, а сега излиза, че било глупост.

— Извлякохте ли поне сексуална полза от езика?

— За говоримия език ли говорите или за езика като мускул?

— Засега само за говоримия.

— Не мога да се оплача. Макар че живеех в една пуританска страна като Източна Германия, всяка седмица успявах да си намеря момиче. Под привидната марксическа твърдост трептеше романтизмът на колективната закалка. Едно от тия момичета настоя да си отреже къдрица от твърде деликатно място и ми я подари като вечен спомен.

— Пазите ли я?

— Оставих я там. Я си представете, че я бяха открила при граничната проверка.

— Вие, комунистите, сте пуританският резерв на света.

— Ще дойде и нашият час.