Мануел Васкес Монталбан
Самотата на мениджъра (3)

— Тъкмо тръгвах към кантората. Толкова ли е спешна работата, че сте дошли чак до Валвидрера?

Карвальо зададе въпроса, без да покани новодошлия да седне. Неприятно му бе усещането на изненадан в леговището си звяр и с очи обхождаше поред очевидните белези на безпорядъка — мръсните съдове от вечерята върху подвижната масичка, плочата, застинала върху грамофона, захвърлената на пода обложка, препълнения пепелник до дивана, разтворената на пода и поръсена с пепел книга. Най-напред реши въпроса с книгата. Затвори я и я хвърли върху един шкаф на два метра разстояние. Ритна пепелника, за да го скрие под дивана, събра чиниите и чашите накуп и ги отнесе в кухнята. Когато се върна, посетителят бе взел книгата от шкафа, прелистваше я и издухваше събраната между страниците пепел.

— Не се безпокойте. Това е просто една книга.

Човекът му отправи загадъчна и съучастническа усмивка. „Сигурно е към четирийсетгодишен — помисля Карвальо, — но е младолик.“ Пуловер, над който стърчаха като крилца крайчетата на явно малката яка на ризата. „Тоя и досега подражава на Джеймс Дийн“^[1], заключи Карвальо, като видя как другият пъхна ръце в джобовете, сви рамене и се усмихна по детски, оглеждайки стаята с преднамерено насмешлив поглед.

— Има по-лоши неща от книгите, господин Карвальо. Добре сте се настанили. Много ли плащате за наема на тази виличка?

— Мисля, че съм я купил.

— Мислите?

Карвальо надникна през широкия прозорец и като се убеди, че пейзажът на Валес си е същият както предишната вечер, спря поглед върху колата, паркирана пред стълбите към градината, и върху човека, който чакаше облегнат на каросерията.

— С шофьор ли сте дошли?

— Нямам нито шофьор, нито кола. Нямам почти нищо. Някой и друг пуловер. По някое момиче от време на време. Неколцина приятели — немного. Езици — например немски.

— Да не сте решили, че тук е бюро за търсене на работа?

— Не, дошъл съм да ви говоря за един общ приятел. Антонио Жаума.

— Сигурно е ваш приятел, а не мой. Не познавам никакъв Жаума… или може би да, познавах преди един Жаума — състудент, учител, слаб, висок, прогресивен християнин. Невъзможно е да го забравя. Но не се казваше Антонио.

— Антонио Жаума не беше много висок, не беше учител, а висш служител на една многонационална компания. Не беше християнин, прогресивността му беше по-скоро житейска, отколкото политическа. Изглежда, че Жаума е имал доверие във вас. Ще ви кажа къде и как сте се запознали: в Съединените щати, в един самолет по редовната линия Лас Вегас — Сан Франциско.

— Мениджърът!

Веселото изражение, което се появи на лицето на Карвальо, не насърчи, нито обезсърчи посетителя. Неколкократните му погледи към едно кресло принудиха Карвальо да го покани. Щом седна, той запали цигара със сръчни движения, пое невидимия дим и разказа на Карвальо за срещата му с Жаума над пустинята Мохаве. Карвальо започна да подозира, че пред него стои един от ония литератори, привикнали към безмълвното обкръжение на повече или по-малко предани слушатели. „Прогресивен интелектуалец неудачник“, помисли Карвальо и си каза, че повествованието непременно ще завърши с ефектен финал, обобщаващ целия смисъл на разказа в последната фраза.

— Така.

От устата на посетителя излезе струя дим — гъста и равна, подобна на сиво покривало.

— Антонио Жаума е бил убит.

Все още не бе казал всичко, защото погледът — преди насмешлив, а сега сериозен — търсеше някъде нещо, може би опорна точка, за да приключи.

— Във всеки случай е мъртъв.

— Ще ви призная, повече ме интересува фактът, че е бил убит. Това, че е мъртъв, е следствие. Как? Кога? Къде?

— Куршум в гърба на нивото на сърцето. Безпогрешно попадение. После са хвърлили трупа в храсталаците близо до Вик, където според съдебния лекар е престоял малко, няколко часа на разсъмване.

— Какво казва полицията?

— Уреждане на сметки. Знаете, че Антонио си падаше женкар, в най-стария и безславен смисъл на думата. За полицията случаят е напълно ясен. По време на някое от своите нощни похождения сигурно е станал жертва на шантаж и се е опънал или е попаднал на сводник, който не си поплюва. Трупът вонеше на интимен женски парфюм, от най-интимните: Eau lustrale pour l’hygiene intime^[2]. Освен това трупът бе намерен почти напълно облечен. Липсваше само нещо основно: долните гащи. Може би за компенсация в джоба на панталона му имаше женски пликчета.

— Типична оргия, както се казва. Изглежда съвсем ясно.

— Аз не смятам, че е така. Вдовицата също.

— Само това оставаше. Не е първата вдовица, която отказва да приеме, че мъжът й е водил двойствен живот.

— В случая с Конча е възможно. Тя е от Валядолид и никога не е гледала сериозно на еротоманията на Антонио. Но аз също смятам, че нещата не са толкова прости.

— Защо?

— Достатъчно филми сме гледали и ни е дошло до гуша от ситуации, в които се тръгва по погрешна следа, за да се отклони вниманието от причините и целите на престъплението. Я ми кажете, коя е най-използваната фалшива следа?

— Да излееш в гърлото на трупа бутилка уиски или коняк, за да създадеш впечатлението, че е бил пиян.

— Чудесно, господин Карвальо. Струва ми се, че в случая с Жаума са направили нещо подобно.

— Миришеше ли на алкохол?

— Не. На одеколон за женски интимен тоалет. Като че ли бяха излели върху него цяла бъчва, нали разбирате?

— Казахте ли го на полицията?

— Аз нямам вземане-даване с полицията. Живял съм дълги години в изгнание в страните от Източна Европа и юридическото ми положение все още не е изяснено. Но посъветвах Конча да го каже и дори да наеме адвокат. Нито полицията, нито адвокатът объркаха внимание на този факт. Но тя е решила да проучи въпроса. Тогава си спомних, че Жаума ми беше говорил често за вас, дори няколко пъти се канеше да ви се обади, за да ви възложи разследването на няколко случая на промишлен шпионаж. Жаума беше изключителен мениджър. Оглавяваше в Южна Европа представителството на „Петни“, една извънредно мощна многонационална компания, а понякога извършваше инспекции в Латинска Америка.

— Не разбирам как толкова важна личност е могла да запомни човек като мен. Запознанството ни над Долината на смъртта беше съвсем случайно, после вечеряхме в квартала. Фишърманс Уорф в Сан Франциско, в ресторанта на кмета Алиото, известен мафиоз. Всичко завърши на едно весело място, от което се измъкнах по английски, без да се сбогувам. Най-странното обаче, по-странно и от обстоятелствата около смъртта на Жаума, е, че вие ме открихте и знаете, че съм частен детектив. Когато се запознах с Жаума, все още живеех в САЩ.

— Жаума ни улесни много. В бележника му беше записано вашето име с три възможни адреса и указание, дадено на една от секретарките да се свърже спешно с вас.

— Три адреса?

— Този тук, на кантората ви на Рамблас и адреса на вашата приятелка Росарио Гарсия Перес, наречена Чаро.

— Защо ме е търсел?

— Това е друга загадка. Част от общата загадка. Вероятно нещо, свързано с компанията.

— Беше ли ревнив? Да не би да е подозирал жена си в изневяра?

— Конча ли?

За пръв път зрелият младеж с пуловера изглеждаше учуден.