Мануел Васкес Монталбан
Самотата на мениджъра (4)

На вечерята в „Алиото“ присъстваше и трето лице — Ромберг, главният инспектор на „Петни“ в САЩ. Карвальо дойде до Фишърманс Уорф с мъничкия като играчка трамвай по Пауър Стрийт. Имаше достатъчно време, за да се пошляе по тротоарите, гъмжащи от кресливи продавачи на съмнителни списания, от фолкпевци, от дългокоси майстори на най-безполезни и евтини дрънкулки — гердани от слънчогледово семе, тенекиени украшения, поети, които предлагаха напечатаните си на циклостил произведения, художници, рисуващи полумесеца, който плуваше отвъд моста Голдън Гейт, сякаш имаше намерение да претърпи доброволно корабокрушение. Карвальо удържа на съблазънта да си купи фунийка с варени раци за аперитив, тъй като предвкусваше обилната вечеря. Продавачи с подвижни сергии предлагаха на минувача хартиени пликчета с даровете на морето като утеха, че не може да влезе в скъпите ресторанти наблизо или като примамка да ги посети. На Карвальо не му остана време за колебания. От едно такси слезе Жаума, придружен от друг мъж, очевидно немец. Едва стъпил на земята, Жаума смая даже хипитата с комедиантските си ръкомахания и крясъците си:

— Карвальо! От лангустата към бога!^[1]

Представянето на германеца също беше в стила на Жаума:

— Дитер Ромберг. Третият човек на „Петни“ в производството на изделия, които пряко ме засягат. Тоест по-могъщ и от Франко. Тази вечер той черпи.

— Аз?

Германецът беше по-скоро изненадан, отколкото разтревожен.

— Трябва да отпразнуваме победата на твоите хора. Макар че е гаден мениджър, Ромберг е социалист от левицата. Подкрепя младежкото крило на Социалдемократическата пария.

— Няма що, това сигурно е много интересно за твоя приятел — възкликна немецът любезно, но без да скрива недоволството си.

— Приятелят ми е от ЦРУ.

Карвальо усети как стомахът го присви. Разбра, че Жаума се шегува, но думите вече бяха изречени.

— Да, от ЦРУ. Какъв иначе би могъл да бъде един галисиец, който пътува редовно между Лас Вегас и Сан Франциско?

— Крупие.

— Точно така. Крупие на ЦРУ.

— А защо именно на ЦРУ?

— Защото в Испания ЦРУ вербува само галисийци. Прочетох го в „Рийдърс Дайджест“.

Жаума се смееше на собствената си шега, докато ги побутваше към ресторанта.

— От лангустата към бога! За лангустата, за родината и за справедливостта!

Половин час по-късно супата от стриди и лангустата „ала Термидор“ — менюто, което Жаума бе почти натрапил на спътниците си — все още не се бяха появили. Междувременно изпиха две бутилки леден „Ризлинг“, а Жаума и Ромберг завързаха твърде професионален спор за състоянието на американския пазар и необходимостта да се пригодят опаковките на някои продукти към вкуса, за който можеше да се съди по витрините в Сан Франциско.

— Въздържам се от окончателно мнение, докато не видя магазините в Холивуд. На няколко улици в самия Бевърли Хилс са събрани най-луксозните магазини в света. По-луксозни и от тези в Париж и Ню Йорк.

— Какво произвеждат „Петни“?

— Парфюми, напитки, фармацевтични продукти.

Немецът млъкна и Жаума довърши изреждането:

— Реактивни самолети и бомбардировачи, съобщителни системи на основата на най-модерна технология и с висока „сложност“, както се казва на технически жаргон, хартия, списания, ежедневници, политици, революционери… „Петни“ произвеждат всичко. Дори лангустата, която ще ядем, може да е нейно производство, ако е замразена. Притежава едни от най-големите риболовни предприятия в света: консорциуми в Япония, Гренландия, САЩ, Сенегал, Мароко. В този ресторант например всичко може да е от „Петни“ — от фалшифицираните в Калифорния френски вина до хер Ромберг и мен.

Супата от стриди според Жаума беше от пакетираните. От консерва, поправи го Карвальо.

— Пакетирана супа от стриди няма.

Карвальо и Жаума, както предписваха правилата, се въздържаха да пият вино със супата. За разлика от тях Ромберг изпи сам една бутилка — по чаша ледено бяло вино на лъжица супа. Жаума заяви, че е поръчал лангуста „ала Термидор“, защото тази рецепта най-добре прикривала колко блудкави са американските раци.

— Големи, но безвкусни. Вие, Карвальо, ще ми дойдете на гости в имението в Порт де ла Селва на Коста Брава. Ще отидем на пазара в Лянса и там ще видите живи червени раци — немного едри, уловени наистина в морето, а не отгледани в развъдник, едни такива нервни раци, които трябва да се разчленят внимателно, за да… Знаете ли защо, Карвальо?

— За да не им изтече водата, тоест кръвта. Тя им придава вкуса. Освен това вътрешностите им трябва да се извадят цели. Излизат лесно, ако се изтеглят откъм клоаката, която се намира в главния плавник на опашката.

— Удивително!

Немецът се смееше с пълен глас — от бялото вино лицето му се беше силно зачервило.

— Чревоугодничеството и жените ни спасиха от отчаянието при франкизма!

Викът на Жаума привлече общото внимание. Той повтори думите си на английски, като се обърна към най-населената маса: на нея седяха четири възбели семейни двойки, мъжете в костюми тип „Уелски принц“ в зелено, а жените облечени като Пайпър Лори в „Негово височество крадецът“. Ромберг вече беше достатъчно пиян и не се стесняваше. Извика няколко пъти: „Да живее социализмът!“, и вдигна тост за скорошното падане на Франко.

— Просто е невероятно, че испанците го търпяха толкова дълго.

Язвителната бележка бе отправена към Карвальо.

— Вие по-добре се погрижете първо за вашия Вили Брант, „часовия на Запада“.

— Какво имате против Вили? Испанците нямат право никого да критикуват. Да търпят Франко трийсет години!

— Вие ни го оставихте като реликва, вие му дадохте възможност да спечели войната.

Карвальо беше недоволен от себе си. Ненавиждаше разгорещеността. Мазохистичната наклонност, присъща на силните мъже и народи, накара немеца да отстъпи, а Жаума, пиян и похотлив, го довърши, крещейки:

— Тази нощ ще спим с петстотин жени! Ромберг сам може да се оправи с всичките. Виждали ли сте члена на Ромберг?

— Не, за съжаление.

— А аз съм го виждал на един плаж в Миконос. Прекарахме там лятото заедно със семействата. Където Ромберг мине, трева не пониква.

Ромберг се заливаше от смях, а от смущение лицето му бе станало още по-червено.

— „Петни“ плаща. Да вървим да потърсим петстотин красавици. Четиристотин и деветдесет за Ромберг, пет за вас, Карвальо, и пет за мен. Трябва да намерим жени със счупени предни зъби. Те са най-добри. А ако не са им счупени, ще ги заведем на зъболекар да им ги извади културно.

Ромберг бе смъмрен строго, че си е оставил хаванските пури в хотела. Карвальо и Жаума бяха единодушни, че американските пури не могат да се пушат. За щастие асортиментът от цигари и пури в ресторанта включваше едни приемливи ямайски „Маканудо“, които предизвикаха у Карвальо сериозен размисъл относно културата на тютюнопроизводството.

— Великолепна изработка, но много далеч от аромата на хаванските.

— Аз мисля, че изработката в Куба се е влошила. Най-хубавият кубински тютюн днес се продава с етикета на фирмата „Давидов“, но традиционните марки вече не са така добри. Несравнимо остава само качеството на тютюна. Тази „Маканудо“ е чудесна по плътност и на пипане, но помиришете, помиришете, Карвальо. Не мирише на нищо.

После пристъпиха към избора на финалното питие. Ромберг предпочете уиски с черен етикет, докато Карвальо избра бургундско, а Жаума — шампанско. Тръгнаха си под нощното небе и след години Карвальо щеше само да си спомня как няколко часа по-късно отвори очи в покрита с дебел килим стая, където Жаума се забавляваше с три голи негърки, а Ромберг хъркаше до едно бяло момиче, което си режеше ноктите, кръстосало крака, с опрени почти до коленете гърди. Под Карвальо лежеше някаква жена. Тя гледаше тавана и си тананикаше бавен фокстрот.