Мануел Васкес Монталбан
Самотата на мениджъра (21)

Почти нищо не бе останало от разрошения, леко кривоглед и безцеремонен симпатяга. Косата му беше точно толкова, че да не изглежда плешив, но не и достатъчно, та да ходи разрошен. Дебелите стъкла като че ли бяха коригирали разногледството и очите плуваха в далечината сред млечнобяло море. Бръчки-бразди на всяка буза, превърнати сега във вадички пот, бликнала от корените на косата, докато адвокатът Фонтаниляс старателно следваше движенията на треньора.

— Кръста! Кръста! Ах, този кръст! Размърдайте го, така, така, така. Силно. Раз-два, раз-два!

Фонтаниляс завърши упражнението с пръхтене и се отправи към велоергометъра. В това време Карвальо обличаше предоставения му екип: бяла фланелка и бели шорти, а отдолу — червени силонови гащета за басейна и сауната. Раздвижи крака като при загрявка преди футболен мач. Коленете му изпукаха, обаче мускулите бяха все още достатъчно гъвкави и той пъргаво отскочи. Фонтаниляс, пръхтящ и потънал в пот, подобно на светец, решил да премине през всички етапи на мъченичеството, му направи знак с ръка да го последва. Избраха по една ракета и влязоха в залата за игра с боядисани в пролетно зелено стени. Първите удари отекнаха кухо и твърдо. От време на време топката се удряше в металния ръб и шумът от погрешния удар наподобяваше тракането на издайнически апарат. Спорт в противоядрено скривалище, където бялата тенис топка не можеше да отхвръкне към небето, нито да премине някакъв бряг, търсейки укритие. Тя бе осъдена да отскача и да отскача, да остарее преждевременно и да се превърне в гола гума, докато един ден настъпи смъртта — силен удар, пробив и въздухът излита, душата на каучука се отправя към висините.

Рефлексите на Фонтаниляс се бяха нагодили към тази стена, предназначена за подземни обитатели. Всеки сполучлив удар подлагаше на изпитание тренираните му мускули, а полускритата в гримаса на умора усмивка показваше, че той харесва и има нужда от тази малка победа. Ударите на Карвальо бяха в повечето случаи несполучливи — топката му ту се удряше в ръбовете, ту докосваше тавана или вяло отскачаше от стената. Когато по кожата му избиха оскъдни и сънливи капчици пот, той вече бе нагодил очите и ръцете си към движението на топката и отговаряше несигурно на неотстъпчивата игра на Фонтаниляс. Адвокатът погледна часовника си, наклони глава и се отказа да прибере поредната топка.

— Сега сауна и басейн. Там ще поговорим.

Останали по червените си плувки, те се запътиха по застлания с мокет коридор и през летящата врата влязоха в мократа част на клуба.

Студен душ, няколко загребвания в малкия покрит басейн, от чийто таван тече непрекъснато силна струя вода, леко подсушаване с хавлиите и се озоваха в преддверието на ада, отделено с тежка дървена врата. Разпалени въглища, дървени пейки, похабени от топлината списания, пясъчни часовници и термометри по стените. Двамата лежаха проснати на висока скара, като печащи се на бавен огън хлябове. Запасите от пот на Карвальо се разливаха като отприщени реки, а Фонтаниляс го наблюдаваше с удовлетворението на човек, който е осигурил някому полезен опит.

— Това е изключително здравословно. Не защото сваля теглото, а защото разтваря порите.

— Няма ли друга, не толкова мъчителна система за разтваряне на порите?

— Това е нищо. Ние сме едва в преддверието на ада. През онази тясна врата се влиза в ада. Строя си вила в Сария и наредих да инсталират малка сауна. На мен ми действа освежително, но да не губим време. Разказвайте.

— Не, вие трябва да ми разкажете някои неща за Жаума.

— Предполагам, че ще искате нещо конкретно. А не да ви говоря общи приказки.

— Жаума съветвал ли се е някога с вас за нещо, което би могло да изясни обстоятелствата около смъртта му? Например относно някой тревожен случай?

— Господин Карвальо, аз съм адвокат с много опит и използвам в големите битки силни оръжия: артилерия, броненосци, супербомбардировачи. Извоювал съм си име в съдебните зали почти изключително с дела от голям мащаб. Помогнал съм на много клиенти да спечелят, а на неколцина да загубят. Но никой не е умрял по тази причина. Престъпления се вършат между съселяни заради някой синор или между дребни търговци, които се конкурират на една и съща улица. В света на големия бизнес обаче правилата на играта са от съвсем друга класа, господин Карвальо, и всички ги знаят. Освен това съм помагал на Жума в няколко случая, когато деловите проблеми граничеха с личните. „Петни“ разполагат със собствен екип от адвокати.

— Странно. В лоното на многонационална компания, където всичко е предписано и регламентирано, Жаума е прибягвал до свои доверени счетоводители, до свои доверени адвокати като частно лице.

— Хонорарите ми ги плащаха „Петни“. Не Жаума. Това, което знам, едва ли ще бъде от полза. Става дума за прекалено специализирани консултации.

— Какво е вашето обяснение за смъртта на Жаума?

— Нямам друго обяснение освен официалното и съм изненадан, че Конча не го е приела.

— Но хората, които добре познават въпросите на сводничеството, проституцията и така нататък, не вярват на официалната версия. Обстоятелството с женските пликчета е почти наивно. На всичкото отгоре са били неупотребявани, нови-новенички. Никоя жена не ги е носила. А за какво служат едни пликчета в джоба, ако не миришат на жена?

— Не задължително да са го направили сводници или пък техните фльорци. Защо да не е отмъщение на ревнив съпруг, измамен любовник или пък бащата на някое момиче? Полицията разгледа всички тези възможности, — разпита много хора и нищо. Конча се ръководи от разбираем, но спорен сантиментален порив.

— Не желаете престъплението да се усложни.

— Моля?

— Нямате интерес престъплението да се усложни. Личи по лекотата, с която отхвърляте всяка възможност за усложнение.

— Не харесвам ненужните усложнения. Никога не съм ги харесвал. Впрочем това беше съвършен метод за пробиване на път в живота. Конча си търси ненужни усложнения, за което е виновен Нунес. Много го обичам, но е жива напаст. На неговите четирийсет и пет години все още е обещаващ младеж. След пет години ще бъде неуспял петдесетгодишен мъж. Ходи наляво и надясно, като търси сламките в чуждите очи и брои петната по луната. Сега се съмнява в причините за смъртта на Жаума и поставя въпроси. Забърква Конча в тази история и ето я вече настръхнала. И защо? За какво? Защото Нунес както винаги просто няма какво да прави. За какво? За да компенсира безспорния си житейски провал — та той не е свършил никога нищо полезно.

— Да имаш жена, деца, къща в Сария, сауна…

— Е хайде, хайде, и вие май сте enrage^[1]. Мислех, че частните детективи са по-разумни, по-свестни хора. Да не би да сте член на първичната организация на частните детективи на Компартията?

— Не. Аз съм от партията на гастрономите.

— В такъв случай за вас е подходящо да минете в истинската сауна, защото от добрата храна се пълнее, а от моралното и политическото удовлетворение също.