Хърбърт Уелс
Кратка история на света (66)

Глава LXV
Епохата на въоръжаване в Европа и Световната война през 1914–1918 г.

Прогресът в приложната наука, създал обширната американска република на парахода и железницата и разпрострял ненадеждната власт на британската мирска империя по целия свят, оказал съвсем друго влияние върху народите на вече твърде пренаселената Европа. Те се намерили затворени в граници, прокарани още от епохата на коня, а техните опити за разширяване зад моретата били изпреварени от Англия. Само Русия имала възможност да се разширява на изток. За тази цел тя построила най-дългата железопътна линия през Сибир. Не минало, обаче, много време, и този натиск на изток довел до конфликт с Япония, а натискът й към югоизток, към Персия, Афганистан и Индия, предизвикал недоволството на Англия. Останалите европейски държави трябвало да се преустроят върху една по-широка основа — или да се съюзят доброволно, под една или друга форма, или подобно съюзяване трябвало да им се наложи от някоя господстваща външна сила. Тенденцията на модерната мисъл била, разбира се, в полза на първата алтернатива, но силата на политическата традиция тласкала Европа към втората.

Падането на „империята“ на Наполеон III и създаването на новата Германска империя, насочвали надеждите на едни и страховете на други към идеята за една Европа, обединена и консолидирана под германска хегемония. В продължение на тридесет и шест години мирът и целият политически живот на Европа се концентрирал около тази възможност. След разделянето на империята на Карл Велики Франция станала постоянен съперник на Германия за първенство в Европа. Тя сключила съюз с Русия, а Германия в същото време се свързала с Австрийската империя (от дните на Наполеон тя престанала да се нарича Свещена Римска империя) и с новото кралство Италия, макар и не така здраво. Отначало Англия стояла, както обикновено, встрани от проблемите на континента. Стресната, обаче, от заплашителното развитие на германската флота, тя се принудила да се сближи тясно с франко руската група. Разпаленото въображение на император Вилхелм II (1888–1918 г.) хвърлило Германия в преждевременна отвъдморска експанзия, която въвлякла не само Англия, но и Япония и Съединените Щати в кръга на нейните неприятели.

Всички започнали да се въоръжават. Онази част от националния бюджет, която била отделяна за оръдия, снаряжение, военни кораби и пр., от година на година се увеличавала. Най-после войната избухнала. Понеже германските армии настъпили през Белгия, Англия веднага се намесила във войната на страната на Белгия, увличайки и Япония като свой съюзник. Малко след това, Турция застанала на германска страна. Италия се намесила във войната срещу Австрия в 1915 г., а България се присъединила към централните сили през октомври същата година. В 1916 г. Румъния, а в 1917 г. Съединените Щати и Китай, също били въвлечени във войната срещу Германия. Не е наша задача да определяме точния дял на отговорностите за тази голяма катастрофа. По-интересен е въпросът не защо и по каква причина започнала световната война, а защо не можело тя да се предотврати. За човечеството несравнимо по-важно е обстоятелството, че десетки милиона хора се оказали много големи „патриоти“, твърде глупави, или апатични, за да спрат започването на войната чрез едно движение, в полза на европейското единство, отколкото фактът, че имало нищожен брой хора, които умишлено действали, за да докарат това нещастие.

Не е възможно да проследим тук подробно развоя на войната. В разстояние на няколко месеца станало очевидно, че прогресът на модерната техническа наука е променил много дълбоко естеството на военните действия. Науката дала голяма власт над стоманата, над разстоянията, над болестите, но дали за добро, или за зло ще се употреби тази власт — това зависело от моралното и политическо ниво на света. Правителствата на Европа, тласкани от остарялата политика на ненавист и подозрения, притежавали в свои ръце невиждани досега сили и средства за разрушение. Войната, като все унищожаващ пожар, обгърнала цялата земя, нанасяйки и на победители, и на победени загуби, чиито огромни размери далеч не съответствали на спорните въпроси. Първата фаза на войната започнала със страхотен устрем на германците срещу Париж и едно нашествие на русите в Източна Прусия. И двата удара били твърдо посрещнати и отблъснати. Впоследствие се преминало към отбранителни действия. Започнала „окопна“ война — неприятелите залягали, окопани в дълги траншеи през цяла Европа, неспособни да настъпят дори една крачка, без да получат загуби. На крак се вдигнали милиони армии, а в тила цялото население било организирано да доставя храна и муниции. Настъпило почти пълно прекъсване на всякаква производствена дейност, с изключение на онази, която помагала на военните операции. Всички мъже в Европа, годни за работа, били зачислявани в армията, флотата или в импровизираните фабрики, които обслужвали фронта. Жените замествали мъжете в индустрията. Повече от половината хора във воюващите страни на Европа променили своя занаят, по време на тази титанична борба. С други думи, те били социално изкоренени и отново присадени. Образованието и нормалната научна дейност били ограничени, или пригодени изключително за военни цели. Всички известия, получавани от външния свят, се изопачавали от военния контрол за целите на „пропагандата“.

Фазата на отбранителната война започнала постепенно да се заменя с друга фаза — на нападения срещу населението зад фронтовете. Започнали въздушните атаки и унищожаването на хранителните запаси, за да се сломи съпротивата на войските в окопите. Постоянно се увеличавали размерите и далекобойността на тежките оръдия. Открити били и смъртоносни снаряди с отровни газове, както и малките подвижни укрепления, известни под името „танкове“. Но въздушната борба била най-революционна в своите методи. Тя пренесла военните действия от двете измерения в третото. Досега в историята на човечеството войната ставала там, където настъпвали и се срещали армиите. Сега тя се водела навсякъде. Отначало цепелинът, а после бомбардировачите, пренесли военните действия над и зад фронта, в териториите на мирната гражданска дейност. Разликата между мирно население и армия изчезнала. Всеки, който произвеждал храна, или шиел облекло, всеки, който режел дърва или поправял къща, всяка железопътна станция и всеки склад се смятали за цел, достойна за унищожение. Големи пространства в Европа станали обект на нощни нападения. Градове, като Лондон и Париж, прекарали не една безсънна нощ под грохота на бомбите. Постоянните бомбардировки, противосамолетните оръдия и лудото препускане на пожарните и санитарни коли из тъмните и безлюдни улици действали болезнено и разрушаващо върху духа и здравето на старите хора и малките деца.

Епидемиите, този постоянен спътник на войната, не се появили до самия край на военните действия в 1918 г. В продължение на четири години, медицинската наука не допуснала разпространението на някаква обща епидемия, но по-късно в света избухнала масова инфлуенца (грип — Б.р.), която унищожила милиони хора. В началото гладът не съществувал, но през 1918 г. производството на храна в целия свят намаляло много, поради участието на селското население във войната, а разпределението се затруднявало от разрушенията, причинени от подводниците, прекъсването на обикновените пътища, затварянето на границите, и от дезорганизацията на транспортната система в света. Различните правителства поставили ръка върху намаляващите хранителни запаси, и повече или по-малко успешно, въвели купонна система. През четвъртата година на войната целият свят вече страдал не само от недостиг на храна, но и на облекло, на жилища и на най-обикновени стоки за бита. Стопанската дейност и икономиката били напълно дезорганизирани. Животът на хорала станал невероятно тежък.

След едно голямо усилие през пролетта на 1918 г., германците почти достигнали до Париж, но централните сили не успели, тъй като вече изчерпили до край своя дух и своите материални източници. Същинските военни действия завършили през ноември 1918 г.