Хърбърт Уелс
Кратка история на света (6)

Глава V
Векът на въглищните блата

През века на рибите, на сушата очевидно е нямало никакъв живот. Долини и планини от голи скали се простирали, обгаряни от Слънцето, и оросявани от дъжда. Нямало е същинска почва, защото още не е имало никакви земни червеи, които да спомагат за образуването на почва; нямало е и никакви растения, които да раздробяват скалните частици на пръст; нямало никаква следа от мъхове и лишеи. Имало е живот само в морето.

Над този свят от голи скали се разигравали големи климатични промени. Причините за тях са твърде сложни и все още не са определени. Променящата се форма на земната орбита, постепенното изместване на полюсите на въртене, промените във формите на континентите, дори колебанията в топлината на Слънцето ту потапяли големи пространства от земната повърхност в дълги периоди на студ и лед, ту отново в продължение на милиони години разливали топлина или установявали умерен климат по нашата планета. В историята на планетата е имало фази на голяма вътрешна активност, когато натрупаните в продължение на няколко милиона години експлозивни скали, избухвали в поредици от вулканични изригвания и земетръси и променяли планинските и континентални очертания, като увеличавали дълбочината на моретата и височината на планините и засилвали крайностите на климата. А след това последвали дълги векове на сравнително спокойствие, когато студът, дъждът и реките разяждали планинските висини и отнасяли големи маси утайки, за да запълнят и повдигнат морските дъна и разширят моретата, които ставали все по-плитки и по-широки, и заемали все по-големи части от сушата. В историята на света е имало бурни и страшни векове, както и тихи и спокойни. Читателят трябва да отстрани от ума си всяка мисъл, че повърхността на Земята е започнала да изстива постепенно, след като нейната кора се втвърдила. Когато се стигнало до известно застудяване, вътрешната температура престанала да влияе върху условията на повърхността. Има следи от периоди на изобилни ледове и снегове, т.е. на „ледникови периоди“ дори и в азойската епоха.

Към края на века на рибите, в един период на извънредно плитки морета и лагуни, животът се разпрострял значително върху сушата. Несъмнено, по-първите видове, които тогава започват да се явяват в голямо изобилие, вече се развивали по някакви различни пътища в продължение на стотици милиони години. Но сега се проявили напълно. Растенията са предшествали животинските форми в това нашествие върху сушата, но животните са последвали много скоро растителното преселение. Първият проблем, който растението е имало да разреши, е бил снабдяването с някаква трайна твърда опора, която да издига неговите листа към слънчевата светлина, когато немирната вода се отдръпва; вторият проблем е бил в трудността да се добие вода за тъканите на растението от блатиста почва отдолу, когато то вече не е във водата. Двата проблема са били разрешени с развитието на дървесна тъкан, която е подпирала растението и действала като проводник на водата до листата. Записките в скалите са внезапно изпълнени с богата разновидност от дървесни блатни растения, много от които с големи размери — огромни дървовидни мъхове, дървовидни папрати, гигантски хвощове и други подобни. А заедно с тях, век след век, от водата се измъквало едно голямо многообразие от животински видове. Това били стоножки и многоножки, примитивни насекоми и създанията, родствени на древните исполински раци и морски скорпиони, които се превърнали в паяци и сухоземни скорпиони. Скоро след това се появили и гръбначните животни.

Някои от първите насекоми били много големи. В този период имало водни кончета, чиито разперени крила достигали до 72 см. Тези нови видове и родове се приспособявали по разни начини към дишането. Досега всички водни животни дишали въздуха, разтворен във водата, и всъщност всички водни животни дишат все още така. Но сега животинското царство е придобило по различни начини способността да си доставя влагата, която му е нужна. Днес един човек със съвсем сухи дробове би се задушил. Нагаждането към дишането, във всички случаи, се състои или в развитието на една покривна тъкан върху старите хриле, за да се спре изпарението, или в развитието на нови дихателни органи в тялото. Старите хриле, с които е дишала рибата — прародителка на гръбначното потомство — не били пригодни за дишане на сушата и в това деление на животинското царство плавателният мехур на рибата става един нов, поместен дълбоко в тялото дихателен орган — дроба. Видът животни, известни като земноводни — днешните жаби и тритони — започват своя живот във водата и дишат с хриле. После дробът, който се развива по същия начин, както се развива плавателният мехур на много риби — като един торбест израстък от гърлото, поема функцията на дишането, животното излиза на сушата, хрилете се смаляват и хрилните цепки изчезват (всички, с изключение на един остатък на една хрилна цепка, която става ушно каналче и ушно тъпанче). Животното сега може да живее само във въздуха, но то все още трябва да се върне във водата, за да снесе яйцата си и възпроизведе своя род.

Всички дишащи въздух гръбначни и растения от века на блатата са принадлежали към класа на амфибиите. Те действително са били сухоземни животни, но е трябвало да живеят във влажните и блатни места или близо до тях. По своята същност всички големи дървета от този период също били растения — амфибии. Нито един вид от тях не бил развил още плодове и семена, които да паднат на земята и да се развият с помощта само на онази влага, която дават росата и дъждът. Те трябвало да пръскат своите спори във водата, за да се развият.

Задача на прекрасната наука сравнителна анатомия е да проследи развитието на сложните и удивителни приспособления за съществуването във въздуха на живите същества. А всички — както растения, така и животни — били първоначално водни организми. Например, всички гръбначни животни, по-висши от рибите, до човека включително, минават през един етап от своето развитие, в който имат хрилни цепки, които се заличават преди раждането. Голото, измивано от водата, око на рибата, се запазва от изсушаване при по-висшите видове чрез очни клепачи и жлези, които отделят влага, по-слабите звукови трептения на въздушната среда правят необходимо ушното тъпанче. В почти всеки орган може да се открият подобни изменения и приспособления за посрещане на новите условия на живот.

През този век животът се съсредоточавал в блатата, лагуните и по-ниските крайбрежия на водите. Хълмовете и високите земи все още били съвсем голи и безжизнени. Животът се научил да диша въздух, но неговите корени останали в родната му вода — той все още трябвало да се връща към водата, за да възпроизведе своя вид.