Хърбърт Уелс
Кратка история на света (19)

Глава XVIII
Египет, Асирия и Вавилон

Египтяните не се подчинили на семитските пастирски царе и около 1600 г. пр.н.е. едно силно патриотично движение прогонило чужденците. Последвала нова фаза на разцвет на Египет — период, известен на египтолозите с името „Ново царство“. Египет, който не бил единен преди нашествието на хиксите, сега представлявал една обедняла страна, но успешното въстание го оставило с висок боен дух. Египетските фараони въоръжени с бойни коне и колесници, които хиксите им донесли, се превърнали в агресивни завоеватели. При Тутмос III и Аменхотеп III Египет разпрострял своята власт от Ефрат до Азия.

Вече навлизаме в хилядолетие на войни между цивилизациите на Месопотамия и Нил. Първоначално надмощие имал Египет. Седемнадесетата, велика династия, която включвала Тутмос III и Аменхотеп III и IV и царица Хатасу, и деветнадесетата велика династия, през която царувал шестдесет и седем години Рамзес II (считан от някои за Фараона от времето на Мойсей) превърнали Египет в благоденстваща държава. Но през тази епоха имало и фази на упадък за страната, като напр. завоюването й от сирийците, а по-късно и от етиопците. В Месопотамия господствал Вавилон, а след това хитите и сирийците от Дамаск. За известно време сирийците завладели и Египет. Щастието ту се усмихвало, ту изневерявало на асирийците от Ниневия. Понякога градът им бил превземан, друг път те пък завладявали Вавилон и нападали Египет. Няма да ни стигне времето, ако трябва да разкажем подробно за военните походи на египтяните и другите семитски народи в Мала Азия, Сирия и Месопотамия. Това вече били истински армии, въоръжени с множество военни колесници.

В онова далечно и обвито в мъгла време се явяват и изчезват велики завоеватели — Тушрет, цар намитаните, превзел Ниневия, а асириецът Тиглат Паласар I завоювал Вавилон и Асирия станала най-голямата военна държава на времето. Тиглат Паласар III превзел Вавилон в 745 г. пр.н.е. и основал така нареченото от историците Новоасирийско царство. Желязото, което проникнало от север, сега намерило широко приложение. Предшествениците на арменците, хитите се сдобили с него първи и го предали на асирийците. Асирийският узурпатор Саргон II въоръжил войските си с него. Асирия станала първата държава, която наложила в света доктрината на кръв и желязо. Синът на Саргон, Синахериб, повел армията си към границите на Египет, но бил победен не толкова от военна сила, колкото от върлуващата чума. Внукът на Синахериб, Ашурбанипал, (който е известен в историята и с гръцкото си име Сарданапал.) го превзел през 670 г. пр.н.е., когато той вече бил под властта на етиопската династия. Сарданапал просто сменил един завоевател с друг.

Ако сравним политическите карти от този дълъг исторически период, който продължил десет века, ще видим как Египет се разширява и се свива като амеба под микроскоп; ще видим семитските държави на вавилонците, асирийците, хитите и сирийците да изчезват и да се появяват, да се унищожават взаимно и отново да се възстановяват. На запад в Мала Азия ще видим малки египетски държави като Кирия и Лидия, чиято столица била Сард. По-късно, около 1200 г. пр.н.е. на картата се появяват нови имена от североизток и северозапад. Това били варварски племена, въоръжени с железни оръжия и конски колесници, които скоро станали истинска напаст за егейските и семитските държави по северните граници. Всички те говорили на наречия, които някога вероятно са представлявали един и същ език — асирийският.

От североизток, от земите отвъд Черно и Каспийско море, идвали мидийците и персийците, а според разказите от онова време с тях били скитите и сарматите. От североизток или северозапад дошли арменците. Откъм морския водораздел, през Балканския полуостров, дошли килерийците, фригийците и елинските племена, които днес наричаме гърци. Както източните, така и западните арийци, които били родствени пастирски народи, сега се превърнали в завоеватели. На изток те били само погранични скитници и нападатели, но на запад завземали градовете и прогонвали от тях егейското население, което потърсило спасение в земите извън досега на арийците. Някои намерили убежище в делтата на Нил, но били прогонени от египтяните. Други като етруските отплували от Мала Азия и основали държава в гористата пустош на Средна Италия. Трети си построили градове по югоизточните брегове на Средиземно море и по-късно се оформили в народ, известен под името филистимляни.

За арийците, които изпъкват ярко на историческата сцена, ще разкажем по-подробно в една от следващите глави. Тук само отбелязваме огромното вълнение и преселение в земите на старите цивилизации, което е било наложено от постоянното настъпление на арийските варвари от северните гори между 1600 и 600 г. пр.н.е.

По-нататък ще разкажем и за един малък семитски народ — евреите, чиято роля в историята започнала към края на този период. Те създали значителна по обем литература и оставили богата сбирка от истории, поеми, книги на мъдростта и пророчески произведения — еврейската библия.

В Месопотамия и Египет идването на арийците не причинило големи промени до 600 г. пр.н.е. Династиите се въздигали и падали, но животът продължавал. Египетските пирамиди били вече на три хиляди години и се превърнали в зрелище, каквото са и днес. Те били допълнени с нови и бляскави постройки, особено във времето на седемнадесетата и деветнадесетата династия. Големите храмове при Карнак и Луксор датират от това време. Всички главни паметници на Ниневия, големите храмове, крилатите бикове с човешки глави, релефите на царе, колесници и ловджийски сцени били създадени между 1600 и 600 г. пр.н.е. Същото може да се каже и за Вавилон.

Както от Месопотамия, така и от Египет са се запазили много официални документи, сметки, разкази, поезия и лична кореспонденция. От тях разбираме, че животът на богатите и влиятелни хора в градове като Вавилон и Тива бил почти така изтънчен и луксозен, какъвто е този на днешната аристокрация. Тези хора водели спокоен живот в красиво мебелирани къщи, носели богато украсени облекла и изящни скъпоценности; организирали празненства и увеселения, забавлявали се с музика и танци, били прислужвани от добре обучени слуги, а за здравето им се грижили лекари и зъболекари. Те не пътували често и надалече, но екскурзиите с лодки по Нил и Ефрат били обичайно лятно удоволствие. Товарно животно било магарето, а конят се използвал само в бойните колесници и в парадни случаи. Камилата, макар да била позната в Месопотамия, още не била пренесена в Египет. Медта и бронзът си оставали господстващи метали. Рядко се изработвали съдове и оръдия от желязо. Използвали се хубави бели покривки, както и памучни и вълнени платове, но коприна още нямало. Стъклото било известно и било красиво оцветявано, но стъклените предмети били малко. Оптическото стъкло било непознато. Хората имали златни пломби, но не носили очила.

Най-съществената разлика между живота в старата Тива и Вавилон и съвременния живот е липсата на пари. По-голяма част от търговията се извършвала чрез размяна. Финансово Вавилон бил много по-развит от Египет. Златото и среброто били използвани за размяна и се съхранявали в слитъци. Но преди появата на парите съществували особен вид банкери, които отпечатвали имената си и теглото на слитъците върху парчета от благороден метал. Търговците или пътниците използвали за разплащане скъпоценни камъни. Повечето от слугите и работниците били роби, чийто труд не се възнаграждавал с пари, а с предмети. С появата на парите, робството започнало да запада.

Ако един съвременен жител посети на тези царствени градове няма да намерил две много важни неща — кокошките и яйцата. Те били пренесени от изток по времето на последното асирийско царство. Френският готвач би намерил малко радости във Вавилон.

Религията, подобно на всичко останало, претърпяла значителни промени. Човешките жертви били заменени от животни или хлебни фигурки. Но заселилите се в Африка финикийци и особено гражданите на Картаген продължили пренасянето на хора в жертва. При смъртта на някой голям вожд съществувал обичай да се принасят в жертва неговите жени и роби и да се оставя в гроба му копие и лък, за да не остане на онзи свят невъоръжен и без прислуга. От тази мрачна традиция в Египет е оцелял обичаят да се погребват заедно с мъртвия малки образи на къщата, работилницата, слугите и добитъка, образи, които днес ни дават най-вярна представа за живота и нравите на египтяните преди повече от три хиляди години.

Такъв бил старият свят преди идването на арийците от северните гори и полета. В Индия и Китай се наблюдава паралелно развитие. В големите долини на тези две страни възниквали градовете и държавите на мургавите народи, но в Индия те не са развивали или обеднявали бързо като държавите градове на Месопотамия или Египет. Тяхното ниво било по-близко до това на старите шумери или на цивилизацията на маите в Америка. Има още много неща, които учените трябва да уточнят за китайската история. Навярно Китай по това време е бил по-напреднал от Индия. По времето на седемнадесетата египетска династия в Китай управлявала династията Шан, която се състояла от жреци императори, царуващи над една слабо свързана империя от подчинени царе. Тяхното главно задължение било да изпълняват сезонните жертвоприношения. От времето на династията Шан са запазени красиви бронзови съдове, чиято красота и изработка ни кара да признаем, че тяхното производство е резултат на многовековен опит.