Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- A Short History of the World, 1922 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Асен Радославов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- analda (2017)
Издание:
Автор: Хърбърт Уелс
Заглавие: Кратка история на света
Преводач: Асен Радославов
Година на превод: 1928
Език, от който е преведено: английски
Издание: второ
Издател: „Венера“
Град на издателя: Бургас
Година на издаване: 1992
Тип: Историография
Националност: английска
Печатница: „Полиграфюг“
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2522
Издание:
Автор: Хърбърт Уелс
Заглавие: Кратка история на света
Преводач: Асен Радославов
Година на превод: 1928
Език, от който е преведено: английски
Издание: второ
Издател: „Венера“
Град на издателя: Бургас
Година на издаване: 1992
Тип: Историография
Националност: английска
Печатница: „Полиграфюг“
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2521
История
- — Добавяне
Глава LXIV
Британската империя през 1914 г.
Тук ще отбележим разнородния състав на частите, които образували Британската империя, и които параходите и железниците съединили в едно. Това също било една особена политическа комбинация, която не е съществувала по-рано.
Централната част на цялата система била „коронованата република“ на съединеното Британско кралство, включващо, въпреки волята, на значителна част от ирландския народ, и Ирландия. Мнозинството в британския парламент, съставен от трите съединени парламента на Англия с Уелс, Шотландия и Ирландия, посочвало главните лица, качествата и политиката на министерството, до голяма степен изхождайки в своя избор от съображения, произтичащи от вътрешния политически живот на Великобритания. Това именно министерство било същинското върховно правителство с власт над цялата империя за мирно и военно време.
Втори по политическа важност за британската държава, били „коронованите републики“ Австралия, Канада, Нова Зеландия и Южна Африка. Всички те били почти независими и самоуправляващи се държави, но в съюз с Англия, и всяка с по един представител на короната, назначен от общото имперско правителство.
Трето място заемала Индийската империя, която представлявала разширена империя на Великия Могол, с нейните зависими страни, и такива под „протекторат“. Тези земи се простирали от Белуджистан до Бирма, като включвали и Аден. Английската корона и английското министерство за Индия (под парламентарен контрол) играели спрямо Индийската империя ролята на някогашната туранска монголска династия.
Следва Египет, където властта на Англия имала двусмислен характер: формално той все още бил част от Турската империя, имал свой монарх, но фактически се намирал под деспотичното английско официално управление.
Судан била още по-двусмислено подчинена „англо-египетска“ провинция, заета и управлявана съвместно от английското и египетското правителства, последното, на свой ред, контролирано от Англия. Следват няколко, отчасти самостоятелни държави като: Малта, Ямайка, Бахамските и Бермудски острови. Някои от тях били създадени от Англия, други не. Техните изборни законодателни тела и изпълнителната власт се назначавали от Англия.
В „коронованите колонии“ властта на английското правителство, която граничела с автокрация, се упражнявала чрез Министерството за колониите. В Цейлон, Тринидад и Фиджи имало назначен административен съвет, а в Гибралтар и Света Елена управлявал губернатор.
Оставали големите пространства, с предимно тропически земи и туземни населения, които били политически слабо развити и нецивилизовани. Тези области се управлявали от туземни главатари, както в Южна Африка, или от една привилегирована търговска компания, както в Родезия. За тази последна и най-неопределена група английски владения били натоварени да се грижат Министерството на колониите и Министерството на външните работи, и Министерството, отговарящо за Индия. Най-голяма отговорност от тях носело първото от тези три министерства.
Оттук става ясно, че никой и никога не е приемал Британската империя като едно цяло. За всеки тя била и е една смесица, съвсем различна от всичко, което до тогава се разбирало под думата „империя“. Но понеже тя все пак осигурявала мир и известен ред, нейната власт била търпяна и поддържана от „подвластните“ й раси, въпреки тиранията и голямото безразличие на метрополията, по отношение на колониите. Властта на Британската империя прилича много на някогашната власт на Атина. Пътищата й за съобщения били предимно морски и връзката й със света осъществявала британската флота. Подобно на всички империи, нейното единство зависело материално от начина и нивото на съобщенията. Развитието на мореплаването, корабостроенето и параходството, между XVII и XIX в., направили възможен и сигурен мира, ала новите усъвършенствания в областта на въздушния, или на бързия сухоземен транспорт, можели по всяко време да я направят крайно неудобна.