Хърбърт Уелс
Кратка история на света (54)

Глава LIII
Новите империи на европейците в Азия и Америка

Докато Централна Европа била разделена и объркана, западните народи, и особено холандците, скандинавците, испанците, португалците, французите и британците, разширявали арената на своите скитания по моретата. Печатната преса смляла политическите идеи на Европа и ги подложила на дълбока и отначало неопределена ферментация. През това време океанските платноходни кораби, неумолимо разширявали обсега на европейската дейност до най-отдалечените морски граници.

Първите задокеански поселища на холандците и на северните европейци били създадени не като колонии, а за търговия и рударство. Испанците били първи в това начинание. Те претендирали за власт над Новия свят — Америка. Много скоро, и португалците поискали да имат свой дял. Един от последните актове на Рим, като господар на света, бил разделянето на новия континент от папата между тях през 1494 г. През 1497 г. Вашку да Гама отплувал от Лисабон, обиколил нос Добра Надежда и достигнал до Занзибар, а после проникнал до Калкута в Индия. През 1515 г. португалските кораби акостирали в Ява и на Молукските острови и португалците започнали да основават и укрепяват търговски пунктове по бреговете на Индийски океан.

Народите, останали настрани от папската подялба на Америка, не зачитали правата на Испания и Португалия. Англичаните, датчаните и шведите, а след това и холандците, започнали скоро да завладяват различни области в Северна Америка и Западна Индия. Войните, които досега се ограничавали само в Европа, се пренесли и в новите презокеански владения.

В края на краищата, тази борба се оказала най-успешна за англичаните. Датчаните и шведите били твърде заети с грижите около отношенията си с Германия, и нямали възможност да издържат големи далечни експедиции. Швеция била изтощена от сраженията по германските бойни полета, водена от своя крал Густав Адолф — безстрашен и романтичен рицар, наречен „протестантският северен лъв“. Холандците завзели малките поселища, които Швеция основала в Америка, но Холандия имала достатъчно проблеми с агресивната си съседка Франция, за да може да ги запази от англичаните. В Далечния изток най-големи апетити към владенията проявявали англичаните, холандците и французите, а в Америка — англичаните, французите и испанците. Англичаните имали голямо предимство, което им давала водната граница — „сребърният пояс“ на английския канал — Ламанш, който ги отделял физически и политически от Европа. Освен това, те били най-малко зависими от традицията на Латинската империя.

Франция била твърде заета с европейските дела. През XVIII в. тя пропускала една след друга редица възможности да се разшири към западните и източни земи — само и само да господства над Испания, Италия и германския хаос. Религиозните и политически раздори на Англия през XVII в. принудили мнозина англичани да търсят ново постоянно местожителство в Америка. Те пуснали там корени и се размножили, което дало на Англия големи предимства в борбата за Америка. През 1756 и 1760 г. французите загубили Канада, в полза на англичаните и на техните американски колониалисти, а няколко години по-късно английската Търговска компания подчинила напълно френските, холандските и португалски владения в Индостанския полуостров. Великата монголска империя на Бабур, Акбар и техните наследници, сега била в голям упадък, и историята за нейното фактическо завземане от Лондонската търговска компания и Английската Източноиндийска Компания, е един от най-необикновените епизоди в цялата история на завоеванията.

Тази Източноиндийска Компания първоначално, по времето на своето основаване при кралица Елизабет, представлявала ни повече, ни по-малко, група морски авантюристи. Стъпка по стъпка тя била принудена да събира войски и да въоръжава своите кораби. Пропита единствено от стремеж към печалба, компанията скоро направила обект на своята търговия не само готварските подправки и боите, не само чая и скъпоценните камъни, но и доходите и териториите на туземните владетели и дори съдбините на Индия. Дошла в Индия да купува и продава, — тя превърнала своята търговия в брутален грабеж, срещу който никой не дръзвал да се опълчи. Чудно ли е тогава, че не само нейните капитани, военачалници и чиновници, но дори нейните писари и прости войници се връщали в Англия натоварени с голяма плячка?

При наличието на голяма и богата земя, предоставена безропотно на тяхно разположение, служителите на компанията загубили всякаква мярка. За тях това била чужда земя, под чуждо слънце. Мургавият й народ бил от други раси, а мистериозните й храмове внушавали фантастични начини на поведение. Общественото мнение в Англия било смаяно и скандализирано, когато генерали и чиновници от компанията, прекарали години в Индия, взели публично да си отправят най-гнусни обвинения в изнудване и жестокости. Парламентът гласувал остро порицание срещу един от шефовете на компанията, Клив, който се самоубил от срам в 1774 г. Създало се странно и необичайно положение — английският парламент респектирал една Лондонска търговска компания, която от своя страна властвала над територия, много по-голяма и по-населена от всичките останали владения на английската корона! За английския народ Индия била далечна, романтична и почти недостъпна земя, в която отивали склонни към авантюри бедни младежи, за да се върнат след дълги години като богати и безсърдечни стари джентълмени. За англичаните било трудно да си представят какъв е животът на тези милиони мургави хора под източното слънце. Затова им било невъзможно да упражнят някакъв ефикасен надзор и контрол над делата на компанията.

Докато западноевропейските държави се биели в океаните, за да завладеят тези фантастични страни, в Азия били извършени две големи сухоземни завоевания. Китай отхвърлил монголското иго през 1360 г. и процъфтявал под ръководството на великата династия Мин до 1644 г. После друг монголски народ — манджурският, завоювал отново Китай и останал негов господар до 1912 г. В същото време на изток Русия израствала като все по-голяма сила в световната политика. Издигането на тази голяма централна държава на стария свят, която не е нито съвсем източна, нито съвсем западна, имало огромно значение за човешките съдбини. Нейното развитие до голяма степен се дължи на появата на християнските степни жители — казаците, които образували преграда между нея и феодалните владения на Полша и Унгария на запад и татарите на изток. Казаците населявали „дивият изток“ на Европа, подобно дивия запад на Съединените Щати в средата на XIX в. Всички, които не можели да живеят в Русия — престъпници, преследвани сектанти, крадци, скитници и убийци, търсели убежище в южните степи. Там те започвали нов живот и се борели за своята свобода срещу поляци, руси и татари. Несъмнено, към казаците се присъединявали и много бегълци. Тези гранични жители били постепенно привлечени в служба на руската империя така, както планинските племена на Шотландия били организирани от английското правителство в полкове. На тях били предложени нови земи в Азия и те се превърнали в отлично оръдие срещу отслабващата сила на монголските номади, отначало в Туркестан, а после в Сибир чак до Амур.

Трудно може да се обясни упадъкът на монголската империя през XVII-XVIII в. Два-три века след Чингис хан и Тамерлан, Централна Азия от върха на своето могъщество изпаднала в крайна политическа немощ. Може да се предполага, че за този упадък отчасти са повлияли климатичните промени, смъртоносни епидемии и зарази, неизвестни по произход и характер и пр. От гледна точка на многовековната централноазиатска история този упадък може да бъде отбелязан само като един временен отлив. Така или иначе, някои авторитети смятат, че разпространението на будисткото учение сред тези народи е имало успокоително влияние. И така, към XVI в. монголските, татарски и турски народи не само не нападали навън, но самите те били нападани, покорявани и изтласквани от християнска Русия и Китай.

През целия XVII в. казаците се настанявали източно от Европейска Русия и отсядали навсякъде, където откривали условия за земеделие. Подвижните граници на тези селища представлявали кордон от фортове и постове, който ги отделял на юг от тюркмените, които били все още силни и активни. На североизток, обаче, Русия нямала никаква граница, чак до Тихи океан…