Хърбърт Уелс
Кратка история на света (58)

Глава LVII
Развитието на техниката

През XVII и XVIII в. и през първите години на XIX в., докато в Европа се редували конфликтите между държавите и владетелите, и кръпките от Вестфалския договор (1648 г.) се променяли калейдоскопично в кръпките на Виенския (1815 г.), и докато платноходният кораб разпространявал европейското влияние навсякъде из света, в европейския и европеизирания свят ръстът на знанията непрекъснато се увеличавал и започнало едно общо изясняване на представите на хората за света, в който живеели.

Този процес се развивал независимо, без връзка с политическия живот, и не давал през XVII и XVIII в. непосредствени резултати в политическата област.

В началото процесът засегнал главно един ограничен кръг от състоятелни и независими по дух хора. Без онова, което англичаните наричат „частен джентълмен“ (частно лице), т.е. човек незает нито със служба, нито с други занимания, научният прогрес не би бил възможен в Гърция и не би могъл да се поднови в Европа. Университетите играели известна, но далеч не ръководна роля в развитието на философската и научна мисъл през този период. Субсидираната наука винаги е била срамежлива и консервативна. Обикновено на нея й липсва енергия и тя винаги противодейства на нововъведенията, ако не е в съприкосновение с независими умове.

Вече отбелязахме образуването на Кралското Лондонско дружество през 1662 г. и неговото дело за осъществяване мечтата на Бейкъновата „Нова Атлантида“. През XVIII в. настъпило значително изясняване на общите идеи за материята и движението. Значително напред отишла и математиката. Разширило се приложението на оптичното стъкло в микроскопа и телескопа. Класификацията в естествената история била подета с нова енергия. Настъпило възраждане и в развитието на анатомията. Геологията — очертана от Аристотел и предречена от Леонардо да Винчи (1452–1519 г.) — се отдала на задачата си да чете и да тълкува записките в скалите. Прогресът на физиката се отразил върху металургията. Усъвършенстваната металургия давала възможност за по-широко и по-смело използване на металите и други материали, а това се отразило върху практичните нововъведения. Появили се нови машини в небивало изобилие, които революционизирали индустрията.

През 1804 г. Тревитик пригодил за превоз парната машина на Уат и построил първия локомотив. В 1825 г. била открита първата железница между Стоктън и Дарлингтън и Стивънсоновата „Ракета“ с един тринадесеттонен влак развила бързина от 25, а без товар 60 километра в час. От 1830 г. нататък броят на железниците се увеличил. Към средата на века железопътна мрежа се разпростряла из цяла Европа.

По такъв начин внезапно се изменило едно от съществените условия на човешкия живот — бързото придвижване по суша. След руската катастрофа Наполеон пътувал от околността на Вилно до Париж 312 часа — разстояние от около 2200 километра. Ясно е, че пътуването му се осъществило с всички възможни улеснения и все пак той изминавал средно едва 8 километра в час. Но един обикновен пътник не би могъл да вземе това разстояние и за два пъти повече време. Това ще рече, че бързината на съобщителните средства през първата четвърт на XIX в. била същата, както през първия век при общуването между Рим и Галия. И изведнъж настъпила огромна промяна. Железниците съкратили това пътуването между Вилно и Париж за обикновения пътник и то ставало за по-малко от четиридесет и осем часа. С други думи, те намалили основните европейски разстояния приблизително десет пъти. Така станало възможно извършването на административна работа в територии, десет пъти по-големи от онези, които досега можели да се управляват от една администрация.

В Америка резултатите от прокарването на железниците се почувствали незабавно. За Американските щати, които се простирали на запад, се появила възможност за лесен достъп до Вашингтон. Държавното единство се поддържало в мащаб, немислим по-рано.

Парната лодка се появила малко по-рано от локомотива. Първата парна лодка, „Шарлота Дъндис“, била построена за компанията „Форд и Клайд“, Шотландия в 1802 г., а през 1807 г. по ръкава Хъдзън, над Ню Йорк, бил пуснат от американеца Фултън параходът „Клермон“, с машини, направени в Англия. Първият морски параход бил също американският „Феникс“, който пътувал от Ню Йорк до Филаделфия. Американски бил също и „Савана“, първият кораб с пара (той имал и платна), който преминал Атлантическия океан (1819 г.). Всички тези кораби били с колела, което ги правило негодни за пътуване в бурно море. Колелата се чупели лесно и корабът не може да се движи. Винтовият параход се развил по-бавно. Трябвало да се преодолеят много трудности преди винта се утвърди. Едва към средата на XX в. тонажът на параходите започнал да надминава този на платноходните кораби. След това еволюцията на морския транспорт напредвала бързо. За пръв път хората започнали да пътуват по море с известна сигурност за датата на пристигането. Преминаването на Атлантическия океан, което било доста опасно и продължавало много седмици, и дори месеци — било постепенно ускорявано, докато през 1910 г. било доведено, при най-бързите параходи, до по-малко от пет дена, с почти точен час на пристигане.

Едновременно с развитието на парахода и на железницата, изследванията на Волта, Галвани и Фарадей в областта на електрическите явления дали на човечеството едно ново средство за съобщение. Електрическият телеграф се появил в 1835 г. Първият под морски кабел бил поставен между Франция и Англия през 1851 г. В разстояние на няколко години телеграфната система се разпространила из цивилизования свят и известията, които до този момент пътували бавно от пункт до пункт, се получавали почти едновременно по цялата земя.

За въображението на хората от първата половина на деветнадесетото столетие парната железница и електрическият телеграф били най-поразителните и неочаквано направени открития. Всъщност те били само най-ярките и все още груби първи плодове на един много по-дълбок процес. Техническото знание и техническата ловкост се развивали с необикновена бързина и до необикновени размери, в сравнение с прогреса, през която и да било от предишните епохи. Много по-малко забележимо на пръв поглед, но много по-важно за всекидневния живот, било усъвършенстването на различните строителни материали. Преди средата на XVIII в. желязото било извличано от рудата с помощта на дървени въглища и се получавало на малки късове, на които впоследствие се придавала форма чрез коване. Това желязо било материал за занаятчиите. Качеството и изработката зависели най-много от опита на отделния железарски работник, затова най-големите маси желязо, с каквито можело да се работи при тези условия (в XVI в.), достигали не повече от два или три тона. Топилните пещи възникнали в XVIII в. и се развили с употребата на кокса. Едва през XVIII в. се появява желязо на листове (1728 г.), на пръти и на пръчки (1783 г.). Парният чук бил изобретен чак в 1838 г.

Старият свят не можел да употребява парата, поради примитивното състояние на металургията. Парната машина, дори първобитната парна помпа, не можела да се развие, преди да има на разположение железни листове. Първите машини изглеждат за съвременното око много жалки и груби изделия, но те били всичко, което можела да даде металургичната наука навремето. Едва в 1856 г. бил открит Бесмеровият способ за производство на желязо, а наскоро след това (1864 г.) и способът на откритото огнище, по които стоманата и всякакви видове желязо можели да се стопяват, пречистват и отливат по начини и в размери, нечувани до сега. Днес в електрическата пещ човек може да види цели тонове разтопена и пламтяща стомана, кипнала като мляко в тенджера. Нито едно от по-раншните практически достижения на човечеството не може да се сравни по своите последици с умението да се борави с огромните маси стомана и желязо, и да се изменят по желание състава, формите и качествата им. Железниците и първите машини от всякакъв вид били само ранните прояви на новите металургични открития. По-късно се появили кораби от желязо и стомана, огромни мостове и нов начин на строеж с използване на стомана в гигантски мащаб. Хората схванали твърде късно, че са планирали своите железопътни линии с крайна боязливост, и че пътуването може да се организира с удобства и сигурност, в несравнимо много по-големи мащаби.

Преди XIX в. нямало кораби с повече от 2000 тона товароподемност. Днес дори един 50 000-тонен пътнически параход е музеен експонат. Има хора, които се наричат този вид прогрес „чисто количествен“, но техните насмешки само свидетелстват за умствената им ограниченост. Големите параходи и стоманените скелети на постройките съвсем не са, както си въобразяват те, увеличени копия на малкия кораб или на постройките на миналото. Те са нещо съвсем различно по вид, направени са от по-фини и по-здрави материали. Не се строят по готови образци или по лично вдъхновение, а въз основа на тънки и сложни изчисления. Помислете само за въглищата, за желязото и пясъка, измъкнати от шахтите и от бреговете, разтрошени, стопени и оформени така, че от тях да бъдат издигнати кули от стомана и стъкло, двеста метра над многолюдния град!

Тези подробности за напредъка на човешкото знание и опит в областта на металургията и за резултатите от него не са само илюстрация. Подобен разказ може да се състави и за обработката на медта, оловото и множество други метали. Да споменем само два — никела и алуминия, например, непознати преди зората на XIX в. В това велико и увеличаващо се господство над веществото, над различните видове стъкло, над камъните, цимента и пр., над боите и тъканите, се крие великото начало на механичната революция. И все пак да имаш власт не е още всичко. Важното е как се използва тази власт. Много от първоначалните приложения на тези дарове на науката са били вулгарни, театрално глупави и ужасяващи.

Паралелно с това разширение на механичните възможности израствала и новата наука. В XIX в. тази нова област на изследването започнала да дава поразителни резултати. Било открито електричеството и приложението на електрическата двигателна сила и трансформацията — т.е. възможността да се пренася енергия по метална жица. Както водата течала по тръби, и тази енергия се превръщала по желание в механични движения, светлина или топлина.

Първите пионери в тази област били англичаните и французите, но германците показали такова усърдие и упоритост в научните изследвания, че ги надминали. Британската наука била създадена главно от англичани и шотландци, работещи извън обикновени ерудирани центрове.

По това време британските университети се намирали в състояние на просветна ретроградност, отдадени главно на педантично изучаване на латинските и гръцки класици. Френското образование също било под властта на класическата традиция на йезуитските училища и поради това за германците не било трудно да организират екип от изследователи, наистина малък, в сравнение със задачите им, но твърде голям, в сравнение с малката групичка английски и френски изобретатели и експериментатори. Макар че изследванията и опитите превърнали Англия и Франция в най-богатите и мощни страни в света, те не правили богати и силни самите учени и откриватели. Искрено отдадения на науката човек е естествено непригоден за живота и непрактичен. Той е твърде зает и увлечен от своите изследвания, за да замисля и планира как да печели пари от тях. Поради това икономическата експлоатация на неговите открития попада много лесно и естествено в ръцете на друг тип хора. Богаташите, които създавала в Англия всяка нова фаза на научния и технически прогрес, макар да не проявили страстното желание да оскърбят и убият гъската, която снася националните златни яйца, както правели схоластиците, с хладнокръвие оставяли това полезно създание да гладува. Те мислели, че изобретателите и откривателите се раждат, за да бъдат използвани от практичните хора.

В това отношение германците се оказали по-мъдри. Немският педант не проявявал такава силна ненавист към новата наука. Той не пречил на нейното развитие. Също и германският делови човек и германският индустриалец не проявявали онова презрение към човека на науката, като техния английски конкурент. Те разбирали, че знанието може да даде добри плодове само на онзи, който умее добре да наторява почвата му. Поради това германците оказвали известна поддръжка на учените. Техните жертви за научния труд били сравнително големи и естествено, щедро възнаградени. Към втората половина на XIX в., благодарение труда на германските учени, немският език станал необходим за всеки учен, който искал да бъде в течение на последните публикации в своята специалност. В някои научни клонове, особено в химията, Германия добила голямо надмощие над своите западни съседи. Научните усилия през шестдесетте и седемдесетте години в Германия дали на практика плодове чак след осемдесетте години и германците постепенно задминали англичаните и французите в техническо и индустриално отношение.

В историята на откритията се отворила нова страница, когато през осемдесетте години влязла в употреба нова машина, в която силата на взривната смес заместила двигателната сила на парата. Леките, и при това мощни, машини, които били конструирани по такъв начин, намерили приложение в автомобила. Накрая те достигнали такава лекота и мощност, че направили факт летенето по въздуха, дълго считано за невъзможно. Една сполучлива летателна машина — но недостатъчно голяма, за да лети с нея човек — била направена от професор Лангли от Смитсъновия институт във Вашингтон още в 1897 г. В 1909 г. аеропланът се наложил като едно от най-удобните средства за придвижване на хората. С усъвършенстването на железниците и на автомобилното пътно съобщение се очаквало, че в бързината на движението ще настъпи пауза, но с появата на аероплана разстоянията между отделните точки от земното кълбо още повече се съкратили. През XVIII в. разстоянието от Лондон до Единбург се вземало за осем дни, а през 1918 г. английската гражданска комисия за въздушен транспорт докладвала, че пътуването от Лондон до Мелбърн — половината от обиколката на Земята — след няколко години ще може да се извършва за същия осемдневен срок.

Не трябва да се отдава голямо значение на това удивително съкращаване на разстоянията. То е само указание за едно много по-дълбоко и по-важно разширяване на човешката мощ. Земеделската науката и земеделската химия, например, също направили такъв прогрес през XIX в. Хората се научили така да наторяват почвата, че от една и съща площ да произвеждат четворно и петорно повече, отколкото през XVII в. Още по-необикновен е напредъкът в медицинската наука. Средната продължителност на човешкия живот се повишила, нараснала дневната работоспособност, намалила се смъртността, причинена от болести.

Налице е голяма промяна в човешкия живот, с която започва нова фаза в историята. Тази революция в техниката станала за по-малко от един век. През този период човек е направил огромен скок напред в материалните условия на своя живот, равен на промените, станали през целия дълъг интервал между палеолитната епоха и епохата на земеделието, или между дните на Пепи в Египет и дните на Джордж III Английски. Създала се нова гигантска материална основа за развитие на човешките отношения. Тези изменения на условията изисквали съществени промени и в социалния, икономическия и политически строй. Но тези необходими промени и днес все още се намират в началната си фаза.