Хърбърт Уелс
Кратка история на света (27)

Глава XXVI
Империята на Александър Велики

Пелопонеската война, продължила от 431 до 404 г. пр.н.е. изтощила Гърция. Междувременно, на север от нея Македония ставала все по-силна и цивилизована. Македонците говорели език, който бил родствен на гръцкия и взимали участие в Олимпийските игри. В 359 г. пр.н.е. цар на тази малка страна станал Филип — човек с много големи способности и амбиции. Той бил заложник в Гърция и там получил гръцко образование. Навярно е познавал идеите на Херодот, за възможното завладяване на Азия от обединена Гърция, които били доразвити и от философа Изократ.

Като начало, Филип се заел да организира и разшири собственото си царство и да преустрои своята войска. В продължение на хиляда години, конската колесница била решителният фактор в боевете, заедно с пехотата, която се движила в сгъстен строй. В боевете взимали участие и конници, които се сражавали индивидуално, без ред и дисциплина. Филип организирал пехотата да се бие в тясно сплотена маса, така наречената „македонска фаланга“. Той обучил и своите конни благородници — рицарите — да се бият в строй, и така създал кавалерията. Решаващата тактика в повечето от неговите битки и в сраженията, които водил неговия син Александър, била кавалерийското нападение. Фалангата държала пехотата на неприятеля фронтално, докато кавалерията унищожавала неприятелската конница по крилата на фронта му и връхлитала върху фланговете и тила на неговата пехота. Колесниците били изваждани от строя от стрелци, които избивали конете.

С тази нова войска Филип разширил границите си през Тесалия до Гърция. Боят при Херонея (338 г. пр.н.е.), спечелен срещу Атина и нейните съюзници, повалил цяла Гърция в краката му. Най-после мечтата на Херодот започнала да се осъществява. Един конгрес на всички гръцки държави назначил Филип за главен предводител на гръцко-македонския съюз срещу Персия и в 336 г. пр.н.е. неговият авангард преминал в Азия, за този отдавна замислен поход. Но Филип не могъл да го последва. Той бил убит, както се предполага, по подстрекателството на царица Олимпия, майката на Александър. Тя ревнувала Филип, който се оженил за друга жена.

Филип положил изключителни грижи за възпитанието на сина си. Той не само взел Аристотел, най-великият гръцки философ, за негов наставник, но и сам споделял идеите си с него и му дал отлична военна подготовка. При Херонея, Александър, който тогава бил само осемнадесетгодишен, командвал кавалерията. Така станало възможно този млад човек, едва на двадесет години да се възкачи на престола, да поеме задачата на баща си и да продължи бляскаво персийския поход.

Нужни били две години на Александър, за да затвърди властта си в Македония и Гърция. През 334 г. пр.н.е. той нахлул в Азия, разбил персийската войска в битката при Граник и завладял много градове в Мала Азия. Необходимо му било да завладее всички крайбрежни градове и да остави в тях гарнизони, защото персийците разполагали с флотите на Тир и Сидон и владеели морето. Ако дори едно пристанище останело в тила му незаето, персийците можели да стоварят там свои войски. При Иса (333 г. пр.н.е.) той срещнал и разгромил една грамадна разнородна орда под предводителството на Дарий III. Също както войската на Ксеркс, отпреди век и половина, и тази представлявала сбирщина от случайни елементи, чието движение се затруднявало от множество дворцови служещи, харема на Дарий и многочислените обози. Сидон се предал на Александър, но Тир се съпротивлявал упорито. В крайна сметка, големия град бил атакуван, разграбен и разрушен. Газа също бил разрушен, а към края на 332 г. пр.н.е. Александър навлязъл в Египет и поел от персийците неговото управление.

Той построил големи градове, леснодостъпни откъм сушата, и затова неспособни на бунт. В тях преминала търговията на финикийските градове. Финикийците от Западно Средиземно море внезапно изчезват от историята; също така внезапно се явяват евреите в Александрия и другите нови търговски градове, създадени от Александър.

През 331 г. пр.н.е. Александър се отправил от Египет към Вавилон, както направили преди него Тутмос, Рамзес и Нехо. Но той минал през Тир. При Арбела, близо до развалините на Ниневия, която била вече забравен град, той срещнал Дарий. В решително сражение персийската атака с колесници се провалила, а македонското кавалерийско нападение разкъсало голямата смесена орда и фалангите довършили победата. Дарий отстъпил. Той не направил друг опит да се съпротивлява на завоевателя, а избягал на север, в страната на мидийците. Александър настъпил към Вавилон, който бил все още важен и цветущ град, а после към Суза и Персепол. Там, след едно пиянско пиршество, той изгорил палата на Дарий, „царя на царете“.

Оттам Александър в „церемониален марш“ обиколил цяла Централна Азия и достигнал до най-крайните граници на персийската държава. Отначало се насочил на север. Дарий бил преследван и настигнат призори, умиращ в колесницата си, убит от своите хора. Александър, който пристигнал след гърците, го намерил вече мъртъв. Александър преминал край бреговете на Каспийско море, изкачил се по планините на Западния Туркестан и се спуснал през Херат, (който той основал), Кабул и Киберийския проход в Индия. При река Инд имал голямо сражение с индийския цар Пор, в което македонските войски за пръв път видели слонове, по-късно той си построил свои кораби, отплувал до устието на Инд, тръгнал назад край бреговете на Белуджистан и се върнал, след шестгодишно отсъствие, в Суза в 324 г. пр.н.е. Тук той се заел да заздрави и организира грамадното царство, което завоювал. Александър искал да спечели на своя страна новите си поданици и затова облякъл дрехата и наложил тиарата на персийските монарси, но това предизвикало завистта на македонските военноначалници, които му причинили немалко тревоги. Той уредил множество женитби между тези македонски офицери и персийски и вавилонски жени — „женитби на Изток със Запад.“ Но не доживял да довърши съединението, което замислял. Александър заболял от треска, след една пиянска оргия във Вавилон и умрял в 323 г. пр.н.е.

След смъртта на Александър обширната му държава се разпаднала на части. Един от неговите генерали, Селевк, задържал най-голямата част от старата персийска държава, от Инд до Ефес; друг един — Птоломей, заел Египет, а Антигон — Македония. Останалата част от империята била нестабилна и минавала под властта на редица местни авантюристи. От север наново започнали варварските нападения, които нараствали по размер и сила, докато най-после Римската република успяла да покори и спои късовете на разорената империя на Александър в една нова и по-трайна държава.