Хърбърт Уелс
Кратка история на света (26)

Глава XXV
Разцвет на Гърция

Периодът от век и половина след поражението на Персия бил период на огромен разцвет за гръцката цивилизация. Гърция била разкъсвана от една отчаяна борба за първенство между Атина, Спарта и другите държави (Пелопонеската война от 431 до 404 г. пр.н.е.), а в 338 г. пр.н.е. господари на Гърция станали македонците. Въпреки това през този период мисълта, творческият и артистичен гений на гърците се издигнали до степен, която направила техните постижения светилник за човечеството през цялата по-късна история.

Центърът на тази духовна дейност била Атина. През повече от тридесет години (466 до 428 г. пр.н.е.) в Атина господствал Перикъл — един всестранно надарен и умен владетел. Развалините и до днес говорят за неговия велик творчески порив. Перикъл възстановил Атина не само материално, но и духовно. Той събрал около себе си архитекти и скулптори, поети и драматурзи, философи и учители. През 438 г. пр.н.е. Херодот пристигнал в Атина, за да разказва своята история. Анаксагор направил научно описание на слънцето и звездите. Есхил, Софокъл и Еврипид въздигнали гръцката трагедия до нейното съвършенство.

Тласъкът, който Перикъл дал на интелектуалния живот в Атина, продължил и след неговата смърт, въпреки че мирът в Гърция бил прекъснат от Пелопонеската война. Започнала една дълга и изтощителна борба за политическо надмощие, което противно на очакванията повече импулсирало, вместо да обезсърчи умовете на хората.

Дълго преди времето на Перикъл се придавало особено значение на реториката. Решенията не се вземали нито от царя, нито от жреца, а от събранията на народа или на първенците. Затова красноречието и силният аргумент станали много ценени способности и възникнала общността на софистите, които обучавали младежите в това изкуство. Но много от споровете на софистите били лошо аргументирани. Тяхната дейност естествено довела до внимателно разглеждане на стила, на логиката на мисълта, и на истинността на аргументите. След смъртта на Перикъл унищожителна критика на софизма направил Сократ. Една група интелигентни млади хора се събрали около него. Сократ бил обвинен, че смущава умовете на хората и осъден на смърт (399 г. пр.н.е.). Според обичая на тогавашна Атина той трябвало да изпие в собствената си къща, сред кръг от приятели, отровно питие, направено от бучиниш (Conium Maculatum). Но неговите ученици доразвили учението му и то продължило да смущава умовете на хората.

Най-известен от учениците на Сократ бил Платон (427–347 г. пр.н.е.), който създава философска школа. Неговото учение се разделя на две главни течения — изследване на способите на човешкото мислене и учение за политическите форми. Той е първият утопист, който създал теория за едно общество, различно и по-добро от всяко съществуващо общество. Това свидетелства за една необичайна смелост на човешкия ум, който дотогава приемал обществените форми и обичаи без всякаква критика. Платон казал ясно:

„Повечето от обществените и политически злини, от които страдаме, зависят от нас; стига само да имаме волята и смелостта за това, ние можем да ги премахнем. Ние можем да живеем по друг и по-мъдър начин, ако поискаме да го измислим и създадем. Ние все още не съзнаваме своята собствена власт.“

Това е едно крайно смело учение, което и днес остава непонятно за обикновените хора. Един от първите трудове на Платон бил „Републиката“, в който той развива идеята за аристократична комуна. Неговият последен, незавършен труд бил „Законите“, един проект за управление в мечтаната от него утопична държава.

След смъртта на Платон неговият учени Аристотел продължил критиката на логиката на мисленето и методите на управление. Той дошъл от град Стагира в Македония. Баща му бил дворцов лекар на македонския цар. Известно време Аристотел бил наставник на Александър, сина на царя, комуто предстояло да извърши велики дела, за които скоро ще разкажем. Аристотел издигнал логиката на едно ниво, на което тя останала хиляда и петстотин години, докато средновековните учени не подели наново старите въпроси. Той схванал, че преди човек да може наистина да управлява своята съдба, както учи Платон, се нуждае от много повече и много по-точни знания, отколкото притежава. И затова започнал да събира и систематизира знанията в наука. Той е бащата на естествената история и основател на политическата наука. Неговите ученици в Лицеума разгледали и сравнили устройствата на 158 различни държави…

В четвърти век пр.н.е. откриваме, че са съществували хора, които са почти съвременни мислители. Наивните методи на първобитната мисъл отстъпват място на едно систематично и критично изследване на житейските проблеми. Магьосническият и чудовищен символизъм, изображението на боговете и богоподобните чудовища и всичките табута, забрани и ограничения, които дотогава спъвали мисленето, тогава напълно били отхвърлени. Започнало свободното, точно и логично мислене. Свежият ум на тези новодошли от северните гори пришълци прониква в мистериите на храма.