Хърбърт Уелс
Кратка история на света (43)

Глава XLII
Династиите Шюей и Таи в Китай

През пети, шести, седми и осми век се забелязва един упорит стремеж на монголските народи на запад. Хуните на Атила били само предвестници на това настъпление, което довело до установяването на монголски народи във Финландия, Естония и Унгария, където техните потомци, говорещи езици, родствени на тюркския, оцелели и до днес. Българите също са народ от тюркски произход, но те усвоили арийския език. Монголците изиграли такава роля за арианизираните цивилизации на Европа, Персия и Индия, каквато са изиграли арийците за егейската семитска цивилизация много векове преди това.

В Централна Азия тюркските народи се установили в днешния западен Туркестан, а Персия вече си служела с тюркски наемници и тюркски длъжностни лица. Партяните изчезнали от историята, асимилирани от населението на Персия. Нямало вече арийски номади в Централна Азия — монголските племена ги заместили. Тюрките станали господари на Азия от Китай до Каспийско море.

Същата голяма чумна епидемия, която в края на II в. омаломощила Римската империя, помогнала за падането на династията Хан. В Китай настъпил период на разпокъсаност и на хунско владичество, от който Китай излязъл възроден, по-бързо и по-пълно, отколкото Европа. Преди края на шести век Китай бил обединен от династията Шюей, която по времето на Ираклий отстъпила място на династията Тан, чието царуване отбелязва друг голям период на благосъстояние за Китай.

През седми, осми и девети век Китай бил най-спокойната и цивилизована страна в света. Династията Хан разширила неговите граници на север, а династиите Шюей и Тан на юг, и Китай приел размерите, които има днес. В Централна Азия той завладял тюркските племена, които му плащали данък и достигнал до Персия и Каспийско море.

Възроден наново след хунските нашествия, Китай бил много по-различен от този при династията Хан. Появила се нова и по-жизнена литературна школа, настъпило велико възраждане на поезията; будизмът революционизирал философската и религиозна мисъл. Голям напредък бил постигнат в изкуството, техниката, и във всичко, което служило за украса на живота. Започнал да се употребява чаят, да се произвежда хартия и да се печата с дървени блокове. Милиони хора в Китай водели уреден, изящен и приятен живот, докато населението на Европа и на Западна Азия, въвлечено в унищожителни войни, обитавало землянки, малки оградени градове или мрачни разбойнически крепости. Докато умът на Запада бил покрит с теологичен мрак, умът на Китай бил открит и търсещ.

Един от първите монарси на династията Тан бил Дайдзун, който започнал да царува в 629 г., годината на победата на Ираклий при Ниневия. Той приел посланичество от Ираклий, който навярно търсел съюзник в тила на Персия. От самата Персия дошла група християнски проповедници (635 г.), на които им било позволено да обяснят на Дайдзун своята вяра. Той разгледал китайския превод на техните свещени писания, след което обявил тази чужда религия за приемлива и дал разрешение за основаването на църква и манастир.

При този монарх дошли (в 620 г.) пратеници и на Мохамед. Те пристигнали с един търговски кораб, като преплували целия път от Арабия покрай индийските брегове. За разлика от Ираклий и Ковад, Дайдзун ги изслушал любезно. Той изразил своя интерес към техните теологични идеи и им помогнал да построят в Кантон една джамия, която е оцеляла и до днес — най-старата джамия в света.