Айзък Азимов
Фондацията (48)

18

Хобър Малоу местеше уморено крака, докато прелистваше докладите. Две години кметуване го бяха направили малко по домосед, малко по-гъвкав, малко по-търпелив, но не го бяха научили да обича правителствените доклади и подлудяващия официален жаргон, на който бяха написани.

— Колко кораба имат? — попита Джаел.

— Четири хванати в клопка на повърхността. За два не се съобщава нищо. Всички други се знаят къде са и не са опасни. — Малоу изръмжа. — Можехме да се проявим и по-добре, но това е само одраскване. — Не последва отговор и Малоу вдигна поглед. — Тревожи ли те нещо?

— Иска ми се Сът да беше тук — отговориха му несвързано.

— А, да, сега ще чуем още една лекция за вътрешния фронт.

— Не, няма — отвърна рязко Джаел, — но ти си упорит. Малоу. Може би си разработил външнополитическото положение до последната подробност, но никога не те е било грижа какво става тук, на родната планета.

— Е, това е твоя работа, нали? За какво съм те направил министър на образованието и пропагандата?

— Явно, за да ме изпратиш рано в мизерния ми гроб, ако се съди по съдействието, което ми оказваш. През последната година ти проглушавах ушите с надигащата се опасност от Сът и неговите религионисти. Каква полза ще има от плановете ти, ако Сът предизвика предсрочни избори и те свали?

— Никаква, признавам.

— А снощната ти реч направо с усмивка и потупване по гърба поднесе на Сът изборната победа. Имаше ли нужда да бъдеш толкова откровен?

— Не съществува ли такава възможност — да се открадне гръмотевицата на Сът?

— Не — отвърна остро Джаел — не по начина, по който ти постъпи. Твърдиш, че си предвидил всичко, и не обясняваш защо си търгувал в продължение на три години с Корел изключително в негова полза. Единственият ти план за военни действия е да се оттеглиш без сражение. Прекратяваш всякаква търговия с космическите сектори близо до Корел. Открито обявяваш безизходица. Обещаваш да не нападаш дори в бъдеще. Галактиката ми е свидетел, Малоу, какво трябва да правя с такава бъркотия?

— Липсва й блясък?

— Липсва й привлекателност за чувствата на тълпата.

— Същото е.

— Малоу, събуди се. Имаш две възможности. Или ще представиш на народа динамична външна политика, независимо какви са личните ти планове, или ще направиш някакъв компромис със Сът.

— Добре — отвърна Малоу, — ако съм се провалил с първата, нека да опитаме втората. Сът току-що е дошъл.

Сът и Малоу не се бяха срещали от деня на процеса преди две години. Никой не установи някаква промяна в другия освен едва забележимата атмосфера около всеки от тях, която правеше съвсем явно, че ролите на ръководител и предизвикател са разменени.

Сът седна, без да се ръкува. Малоу му предложи пура.

— Имате ли нещо против, ако Джаел присъства? — каза той. — Той искрено желае да се постигне компромис. Може да действа като посредник, ако се разбушуват страсти.

— Компромисът ще бъде добър за вас — вдигна рамене Сът. — При един друг случай навремето ви помолих да изложите условията си. Предполагам, че сега ролите са разменени.

— Правилно предполагате.

— Тогава ето моите условия. Трябва да изоставите вашата несръчна политика на икономически подкупи и търговия с дреболии и да се върнете към изпитаната външна политика на нашите бащи.

— Имате предвид завладяване с помощта на мисионери?

— Точно така.

— И никакъв компромис освен този?

— Никакъв.

— Хмм. — Малоу много бавно запали пура и раздуха края й до ярък блясък. — По времето на Хардин, когато завладяването с мисионери е било ново и радикално, хора като вас са му се противопоставяли. Сега то е изпитано, изпробвано, осветено — всичко, което ще се понрави на човек като Джорейн Сът. Но кажете, как ще излезете от сегашната ни бъркотия?

— Вашата сегашна бъркотия. Аз нямам нищо общо с нея.

— Смятайте, че въпросът е съответно изменен.

— Налага се силна офанзива. Безизходицата, която, изглежда, ви задоволява, е фатална. Тя ще бъде признание за безсилието ни пред целия свят на Периферията, където изявата на сила е от основно значение и няма да остане нито един лешояд, който да не се присъедини към разкъсването на трупа. Трябва да го разберете. Вие сте от Смирно, нали?

Малоу не обърна внимание на намека в забележката.

— А ако биете Корел, какво ще правите с Империята? — попита той. — Тя е истинският ни неприятел.

Тънката усмивка на Сът разтегли ъгълчетата на устата му.

— О, не, вашите отчети за посещението ви на Сиуена бяха пълни. Вицекралят на Норманския сектор е заинтересуван да се създаде недоволство в Периферията за собствените му цели, но само като страничен проблем. Той няма да заложи всичко на експедиция до края на Галактиката, където има петдесет враждебно настроени съседи и император, срещу когото да се бунтува. Парафразирам собствените ви думи.

— О, да, би могъл, Сът, ако сметне, че сме достатъчно силни, за да представляваме опасност. А е възможно да си го помисли, ако унищожим Корел чрез фронтално нападение на главните ни сили. Налага се да бъдем значително по-хитри.

— Като например…

Малоу се облегна назад.

— Сът, ще ви дам последна възможност. Не сте ми необходим, но мога да ви използвам. Затова ще ви разправя за какво става въпрос. И тогава ще имате възможност или да се присъедините към мен и да получите място в коалиционното правителство, или да приемете ролята на мъченик и да изгниете в затвора.

— Вече веднъж опитахте този номер.

— Без да полагам много усилия, Сът. Подходящото време настъпи едва сега. Слушайте. — Малоу присви очи. — Когато кацнах за първи път на Корел — поде той, — подкупих Комодора с дреболиите и малките устройства, които представляват нормалния товар на всеки търговец. Отначало това беше предвидено само като средство, което да ни даде достъп до някой стоманолеярен завод. Нямах по-нататъшни планове, но тази цел постигнах. Получих каквото исках. Но едва след като посетих Империята, за първи път разбрах какво оръжие мога да създам от търговията.

Изправени сме пред Селдънова криза, Сът, а Селдъновите кризи не се разрешават от отделни личности, а от силите на историята. Когато е планирал бъдещото развитие на историята ни, Хари Селдън не е разчитал на блестящи героични постъпки, а на огромния размах на икономиката и социологията. Така че решаването на различните кризи трябва да се извършва със силите, които съществуват в съответното време. В този случай — с търговията.

Сът вдигна скептично вежди и се възползва от паузата.

— Надявам се, че не съм с под нормален интелект, но е факт, че вашата мъглява лекция не изяснява твърде нещата.

— Ще ви изясни — увери го Малоу. — Помислете, че досега силата на търговията е била подценявана. Смяташе се, че е необходима жреческа каста под наш контрол, която да я превърне в мощно оръжие. Но не е така и това е моят принос към положението в Галактиката. Търговия без жреци! Само търговия! Тя е достатъчно силна. Нека говорим съвсем просто и определено. Сега Корел е във война с нас. Поради това търговията ни с него е преустановена. Но — забележете, че опростявам всичко като в задача за събиране — през последните три години Корел основаваше икономиката си все повече върху атомната техника, която ние въведохме и която само ние можем да продължим да доставяме. Какво смятате, че ще стане, когато малките атомни генератори започнат да се повреждат и едно след друго устройствата започнат да излизат от строя?

— Най-напред ще откажат малките домашни уреди. След половин година от тази безизходица, която вие презирате, атомният нож на домакинята ще престане да действа. Печката й ще започне да дава дефекти. Миялната й машина няма да работи нормално. През някой горещ летен ден устройството за регулиране на температурата и влажността в къщата ще се повреди. Какво ще стане?

Той помълча в очакване на отговор и Сът каза спокойно:

— Нищо. По време на война хората издържат на много лишения.

— Съвсем вярно. Издържат. Ще изпращат синовете си в неограничен брой да умират от ужасна смърт на повредени космически кораби. Ще изтърпяват вражески бомбардировки дори ако се наложи да се хранят с отвратителен хляб и да пият застояла вода в пещери на половин километър под земята. Но е твърде трудно да издържиш на малки липси и ограничения, когато го няма патриотичното вдъхновение, предизвикано от непосредствената опасност. Това ще бъде безизходица. Без жертви, бомбардировки и сражения.

Ще има само нож, който няма да реже, печка, която няма да пече, и къща, в която през зимата ще мръзнат. Това ще ги дразни и хората ще роптаят.

— На това ли основавате надеждите си, човече? — попита бавно и замислено Сът. — Какво очаквате? Бунт на домакините? Жакерия? Внезапно въстание на месарите и бакалите с техните сатъри и ножове, които ще викат „Върнете ни свръхчистещите атомни перални!“

— Не, сър — отвърна нетърпеливо Малоу. — Не очаквам нищо подобно. Очаквам обаче общ фон на недоволство и ропот, от който по-късно ще се възползват по-важни личности.

— Фабрикантите, притежателите на заводи, индустриалците на Корел. Когато изминат две години в безизходица, машините в заводите ще започнат една след друга да спират. Онези индустрии, които са се реконструирали напълно с нашите нови атомни устройства, внезапно ще установят, че загиват. Тежките индустрии ще се окажат масово и отведнъж притежатели единствено на отпадъци, които не работят.

— Заводите са работили добре, преди вие да отидете там, Малоу.

— Да, Сът, работеха, при една двадесета от печалбата, дори и да оставим настрана разходите за реконструкция към предатомното им състояние. Когато индустриалците, финансистите и обикновените хора бъдат срещу него, колко време ще издържи Комодорът.

— Колкото сам пожелае, веднага щом се сети да вземе нови атомни генератори от Империята.

Малоу се изсмя радостно.

— Не се сещате, Сът, бъркате също толкова зле като Комодора. Нищо не сте разбрали. Слушайте, човече, Империята нищо не може да подмени. Империята винаги е била област на огромни ресурси. Там всичко се изчислява в планети, звездни системи, цели сектори от Галактиката. Техните генератори са огромни, защото хората мислят в огромни мащаби.

Но ние — ние, нашата малка Фондация с единствения си свят и без запаси от метал — трябваше да се справяме с жестоки икономии. Нашите генератори трябваше да са с големината на палец, защото не можехме да си позволим да изразходваме повече метал. Налагаше се да създаваме нова техника и нови методи — техника и методи, които Империята не може да възприеме, защото там са западнали под нивото, на което биха могли да осъществят жизнено необходимия им научен напредък.

С всичките си атомни щитове, достатъчно големи, за да предпазят град, кораб, цял свят, те въобще не са в състояние да създадат защитно поле за отделен човек. За да снабдяват някой град със светлина и топлина, те имат генератори, високи колкото шест етажа — видях ги, — докато нашите могат да се поместят в тази стая. А когато казах на един от атомните им специалисти, че в кутия с размерите на орех има атомен генератор, той едва не се задави от възмущение.

Ами че те вече не разбират собствените си колоси. Машините работят автоматично поколение след поколение, а хората, които се грижат за тях, са наследствена каста и ще се окажат безпомощни, ако в тази огромна структура изгори само една-единствена Д-лампа.

Цялата война е сражение между тези две системи; между Империята и Фондацията; между голямото и малкото. За да поемат контрол над някоя свят, те го подкупват с огромни кораби, които могат да воюват, но са лишени от всякаква икономическа стойност. Ние, от друга страна, подкупваме с малки неща, безполезни за война, но жизнено необходими за благоденствието и печалбите.

Някой крал или комодор ще вземе корабите и дори ще почне да воюва. През цялата история деспотичните владетели са заменяли благосъстоянието на поданиците си за онова, което смятат за чест, слава и завоевание. Но все пак от основно значение са малките неща в живота — и Аспер Арго няма да устои на икономическата депресия, която ще обхване Корел след две или три години.

Сът стоеше до прозореца с гръб към Малоу и Джаел. Беше рано вечерта и малкото звезди, които слабо светеха тук, в края на Галактиката, бляскаха върху фона на мъглявите, тънки лещи, включващи останките от онази Империя, все още достатъчно голяма, която се биеше срещу тях.

— Не. Вие не сте необходимият човек — отсече Сът.

— Не ми ли вярвате?

— Искам да кажа, че ви нямам доверие. Красноречив сте. Напълно ме заблудихте, когато мислех, че съм ви поставил под подходящ контрол при първото ви пътуване до Корел. Когато смятах, че съм ви притиснал до стената на процеса, вие се измъкнахте от него и с демагогия се настанихте в кметското кресло. У вас няма нищо праволинейно; няма нито един мотив, който да е без друг зад него; няма изказване, което да е без поне три значения.

Да предположим, че сте предател. Да предположим, че посещението ви в Империята ви е донесло субсидия и обещания за власт. Вашите действия щяха да бъдат точно такива, каквито са сега. Щяхте да предизвикате война, след като сте подсилили, врага. Щяхте да принудите Фондацията да бездейства. И щяхте да давате правдоподобно обяснение на всичко, толкова, правдоподобно, че да убеди всички.

— Искате да кажете, че няма да се стигне до компромис? — попита кротко Малоу.

— Искам да кажа, че трябва да се махнете по собствено желание или чрез сила.

— Предупредих ви каква е единствената алтернатива на сътрудничеството.

Внезапен изблик на чувства наля с кръв сгърченото лице на Сът.

— Аз ви предупреждавам, Хобър Малоу от Смирно, че ако ме арестувате, няма да има милост. Моите хора няма да се спрат пред нищо, за да разпространят истината за вас, а обикновените граждани на Фондацията ще се обединят срещу чуждестранния си владетел. Те притежават съзнанието за предопределеност, което един смирнианец никога не ще разбере — и това съзнание ще ви унищожи.

— Отведете го. Арестуван е — нареди спокойно Малоу на двамата души от охраната, които влязоха.

— Последната ви възможност — рече Сът.

Малоу изгаси пурата и дори не вдигна поглед. Пет минути по-късно Джаел се размърда и каза:

— Е, след като създадохте мъченик на каузата, какво ще последва?

Малоу престана да си играе с пепелника и вдигна поглед.

— Това не е онзи Сът, когато познавах. Този е заслепен бик. Галактиката ми е свидетел, много ме мрази.

— Тогава опасността е още по-голяма.

— По-голяма? Глупости! Той въобще е загубил всякаква способност да преценява.

— Прекалено уверен си, Малоу — рече мрачно Джаел. — Изпускаш възможността за народен бунт.

Малоу вдигна поглед, също така мрачен.

— Веднъж завинаги ти казвам, Джаел, няма възможност да избухне народно въстание.

— Самоуверен си!

— Уверен съм в Селдъновите кризи и в историческата закономерност на техните решения — вътрешни и външни. Този път не казах някои неща на Сът. Той се опита да постави под контрол самата Фондация чрез религиозни сили по същия начин, както контролира външните светове, и се провали — а това е най-сигурният признак, че в схемата на Селдън религията е изиграла ролята си.

Икономическият контрол действа по друг начин. Аз ще парафразирам твоя цитат на Салвор Хардин така — лош е атомният бластер, който не се насочва и в двете посоки. Корел постигна, благоденствие от нашата търговия, но същото се отнася и за нас. Ако корелианските заводи загинат без нашата търговия, ако търговската изолация доведе до загубата на това благоденствие във външните светове, същото ще постигне нашите заводи и нашето благоденствие.

А няма нито един завод, търговски център, корабна фирма, които да не са под мой контрол, които да не мога да притисна до крайност, ако Сът се опита да развива революционна пропаганда. Където пропагандата успее, или дори само има изгледи за успех, ще се погрижа благоденствието да изчезне. А където се провали, благоденствието ще продължи да разцъфтява, защото моите заводи ще останат с пълната си работна сила.

Затова по същата логика, която ме кара да съм уверен, че корелианците ще се разбунтуват в защита на благоденствието, аз съм сигурен, че ние няма да се надигнем срещу него. Играта ще се играе до края.

— В такъв случай — заключи Джаел — ти установяваш плутокрация. Превръщаш ни в страна на търговци и търговци-принцове. А какво бъдеще ни очаква?

Малоу вдигна мрачното си лице и възкликна разгорещено:

— Какво ме интересува бъдещето? Несъмнено Селдън го е предвидил и е взел необходимите мерки. В бъдните времена ще има други кризи, когато силата на парите се превърне в мъртва мощ, каквато е сега религията. Нека моите наследници решават тези нови проблеми, както аз реших днешния.

* * *

КОРЕЛ — … И така след тригодишна война, която със сигурност е войната с най-малко сражения в историята, Република Корел се предаде безусловно, а Хобър Малоу зае място до Хари Селдън и Салвор Хардин в сърцата на хората от Фондацията.

Енциклопедия „Галактика“