Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 62 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
NomaD (2014 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2015 г.)

История

  1. — Корекция
  2. — Оправяне на кавички (Мандор)
  3. — Добавяне
  4. — Корекция

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

5

Снегът бе престанал, но беше натрупал значително и лъскавата наземна кола трудно и с грохот напредваше по празните улици. Мътната сива светлина на зараждащото се утро беше студена не само в поетичния смисъл, но и съвсем буквално — и дори при тогавашното бурно положение в политическия живот на Фондацията никой, независимо дали беше привърженик на действието или на Хардин, не бе имал достатъчно горещ дух, за да започне толкова рано дейността си по улиците.

Това не се хареса на Йохан Лий и мърморенето му се засили.

— Ще изглежда зле, Хардин. Ще кажат, че си се измъкнал.

— Нека го кажат, ако желаят. Трябва да отида на Анакреон и искам това да стане без неприятности. Достатъчно, Лий.

Хардин се облегна на меката седалка и потръпна леко. В добре отоплената кола не беше студено, но в този покрит със сняг свят дори през стъклото се усещаше нещо мразовито, което го тревожеше.

— Някой ден — каза той замислено, — когато стигнем дотам, ще трябва да се оправя климатът на Терминус. Това може да се осъществи.

— Бих искал да видя — отвърна Лий — най-напред осъществени някои други неща. Какво ще кажеш например да се оправи климатът на Сермак? Приятна суха килия с двадесет и пет градуса температура през цялата година ще бъде много подходяща.

— И тогава наистина ще се нуждая от охрана — рече Хардин, — а не само тези двамата. Той посочи двете „горили“ на Лий, седнали отпред при водача, които оглеждаха напрегнато празните улици с ръце върху атомните бластери. — Ти явно искаш да подпалиш гражданска война.

Аз ли искам? Има други подпалвачи, а и не е нужно много, мога да ти го кажа. — Той започна да изброява на грубите си пръсти. — Първо, вчера Сермак вдигна страшен шум в Градския съвет и поиска да бъдеш обвинен в държавна измяна.

— Имаше пълното право да го направи — отвърна Хардин хладнокръвно. — Освен това предложението му бе отхвърлено с 206 срещу 184 гласа.

— Разбира се. Мнозинство от двадесет и два гласа, когато разчитахме поне на шестдесет. Не го отричай; знаеш, че беше така.

— Мина доста оспорвано — призна Хардин.

— Добре. Второ, след гласуването петдесет и деветте членове на Партията на действието се изправиха на задните си крака и напуснаха залата на Съвета. — Хардин премълча и Лий продължи. — И трето, преди да напусне, Сермак изрева, че ти си предател, че отиваш на Анакреон, за да си вземеш тридесетте сребърника, че мнозинството в камарата на Съвета, като е отказало да приеме обвинението, е станало съучастник в измяната и че името на тяхната партия ненапразно е Партия на действието. За какво ти говори това?

— За неприятности, предполагам.

— А сега се измъкваш призори като престъпник. Трябва да се изправиш насреща им, Хардин, и ако се налага, да обявиш военно положение, Космосът ми е свидетел!

— Насилието е последното средство…

— … на некомпетентния. Глупости!

— Добре. Ще видим. А сега ме слушай внимателно, Лий. Преди тридесет години криптата се отвори и на петдесетата годишнина от основаването на Фондацията се появи запис на Хари Селдън, за да ни даде първата идея за онова, което става в действителност.

— Помня — кимна Лий унесен в спомени и полуусмихнат. — Беше в деня, в който взехме в наши ръце управлението.

— Точно така. Беше първият ден от първата ни голяма криза. Тази е втората, а след три седмици, броено от днес, ще бъде осемдесетата годишнина от основаването на Фондацията. Това не ти ли подсказва нещо важно?

— Искаш да намекнеш, че той отново ще се появи?

— Не съм свършил. Нали разбираш, Селдън никога не е споменавал, че ще се появи отново, но това може да е част от целия му план. Той винаги е полагал големи усилия да не допусне да стигнат до нас някакви предвиждания. А и няма начин да се установи дали радиевият часовник е нагласен за нови отваряния, освен ако разбием криптата — но вероятно тя е устроена така, че ако се опитаме да го направим, ще се взриви. Бил съм там на всяка годишнина от първата му поява насам, просто за всеки случай. Той въобще не се появи, но сега за първи път оттогава наистина е настъпила криза.

— В такъв случай ще се появи.

— Може би. Не зная. Но в това е същността. На днешната сесия на Съвета, веднага след като съобщиш, че съм заминал за Анакреон, ще ги уведомиш също официално, че на четиринадесети март ще видим нов запис на Хари Селдън, съдържащ изключително важно послание относно последната, успешно завършила криза. Това е много решаващо, Лий. Не прибавяй нищо друго, колкото и въпроси да ти зададат.

— Ще повярват ли? — запита Лий с втренчен в него поглед.

— Няма значение. Ще ги обърка, а аз искам само това.

Докато се чудят дали е вярно или какво възнамерявам, ако не е, те ще решат да отложат действията си за след четиринадесети март. Аз ще се върна доста преди тази дата.

— Но това „успешно завършила“? — видът на Лий издаваше неувереност. — То е заблуда!

— Много объркваща заблуда. Ето го космодрума!

В далечината мрачно се извисяваше чакащият космически кораб. Хардин закрачи през снега натам и при отворения шлюз се обърна с протегната ръка.

— Довиждане, Лий. Не ми се иска да те оставям по такъв начин на топа на устата, но няма друг, на когото мога да се доверя. Моля те, пази се от огъня.

— Не се безпокой. Пламъкът е достатъчно горещ. Ще изпълня нарежданията. — Той се отдръпна и шлюзът се затвори.