Айзък Азимов
Фондацията (28)

4

— Демонстрация! — рече мрачно Великия магистър.

Той се уви добре в кожите си, стиснал в едната си мършава ръка желязната тояга, която използваше като бастун.

— И злато, Ваше благоговение.

— И злато — съгласи се небрежно Великия магистър.

Понйетс постави кутията на пода и я отвори с толкова увереност, колкото успя да си придаде. Чувстваше се сам, изправен пред свят от враждебност; както се бе чувствал през първата си година в Космоса. Полукръгът брадати съветници, които се възправяха пред него, го гледаха враждебно. Сред тях беше Фърл. Фаворитът със слабо лице, който седеше до Великия магистър, вдървен от враждебност. Понйетс се бе срещал вече веднъж с него и веднага го бе набелязал като главния враг и следователно главната жертва.

Извън залата една малка армия изчакваше събитията. Понйетс беше ефикасно изолиран от кораба си; нямаше никакво оръжие освен опита за подкуп; а Горов все още оставаше заложник.

Понйетс направи последните регулировки на неугледното чудовище, което му бе коствало една седмина изобретателност, и още веднъж се помоли облицованият с олово кварц да издържи напрежението.

— Какво е това? — попита Великия магистър.

— Малко устройство — заобяснява Понйетс, като се отдръпна, — което съм конструирал аз самият.

— Ясно, но не ми даваш информацията, която искам. Не е ли една от мерзостите на черната магия в твоя свят?

— По същността си е атомно — призна сериозно Понйетс, — но не е необходимо никой от вас да го докосва или да има нещо общо с него. То е само за мен и ако съдържа някаква мерзост, аз поемам омърсяването върху себе си.

Великия магистър насочи със заплашителен жест железния си бастун към машината и устните му се раздвижиха бързо и мълчаливо в пречистващо заклинание. Съветникът със слабото лице от дясната му страна се наведе към него и висящите му на фитили червени мустаци се приближиха до ухото на Великия магистър. Старият асконец капризно потръпна я се отдръпна от него.

— И каква е връзката между твоите инструменти на злото и златото, което би могло да спаси живота на твоя съотечественик?

— С тази машина — поде Понйетс, като ръката му се спусна внимателно към централната камера и поглади твърдите и заоблени страни — мога да превърна желязото, което изхвърляте, в най-качествено злато. Това е единственото известно на хората устройство, което поема желязо — грозното желязо, Ваше благоговение, крепящо трона ви и стените на тази сграда — и го превръща в блестящо, тежко, жълто злато.

Понйетс усети, че обърква работата. Обичайните му търговски предложения се лееха гладко, леко и внушаваха доверие; а сегашното се люшкаше като разбрицана космическа каруца. Великия магистър обаче се интересуваше от съдържанието, а не от формата.

— Така ли? Трансмутация? Имаше глупаци, които твърдяха, че могат да я постигнат. Те платиха за светотатственото си любопитство.

— Успяха ли?

— Не. — Великия магистър изглежда се забавляваше. — Успехът да се произвежда злато ще бъде престъпление, което носи в себе си собствената си противоотрова. Опитът плюс неуспех е фатален. Ето какво можеш да направиш с моя бастун? — Той тупна с него по пода.

— Ваше благоговение ще ме извини. Моето устройство е малък модел, изработен от мен, а вашият бастун е твърде дълъг.

Малките блестящи очички на Великия магистър се огледаха и спряха.

— Рандъл, токата ти. Хайде, човече, ако е необходимо, ще ти се върне двойно.

Токата се запредава от ръка на ръка по редицата. Великия магистър замислено я претегли.

— Дръж — рече той и я хвърли на пода.

Понйетс я вдигна. Дръпна здравата, преди цилиндърът да се отвори, а очите му премигаха и се присвиха при усилието му да центрира внимателно токата върху анодния екран. После щеше да е по-лесно, но първия път не трябваше да има неуспех.

Саморъчно изработеният трансмутатор запращя зловещо в продължение на десет минути и леко замириса на озон. Асконците се отдръпнаха, като мърмореха, а Фърл отново зашушна настойчиво в ухото на своя владетел. Лицето на Великия магистър беше като вкаменено. Той не помръдваше.

И токата стана златна.

Понйетс я подаде на Великия магистър, като измърмори „Ваше благоговение!“, но старият човек се поколеба, после махна с ръка. Втренченият му поглед се задържа върху трансмутатора.

— Джентълмени — побърза да каже Понйетс, — това е злато. Съвсем истинско злато. Ако искате да се убедите, можете да го подложите на всички известни физически и химически анализи. По никакъв начин не може да се отличи от естественото злато. Всякакво желязо може да се обработи така. Нито ръждата, нито умерени количества проби за благородни метали няма да повлияят…

Но думите на Понйетс само запълваха тишината. Той остави токата в протегнатата си длан и самото злато говореше в негова полза.

Накрая Великия магистър бавно протегна ръка, а Фърл със слабото лице най-после бе принуден да проговори на глас.

— Ваше благоговение, златото е от отровен източник.

— Розата може да израсте от калта, Ваше благоговение — противопостави му се Понйетс. — При сделки със съседите си вие купувате най-разнообразни материали, без да питате откъде ги взимат, дали от някоя правоверна машина, благословена от вашите прелюбезни прадеди, или от някое безбожно изчадие на Космоса. Хайде, аз не ви предлагам машината, а златото.

— Ваше благоговение — продължи Фърл, — вие не носите отговорност за греховете на чужденци, които работят без ваше съгласие и знание. Но да приемете това странно псевдозлато, направено в грях от желязо във ваше присъствие и с ваше съгласие, е оскърбление за живите духове на нашите свети прадеди.

— Все пак златото си е злато — изрече със съмнение Великия магистър — и е само откуп за безбожната личност на осъден престъпник. Фърл, твърде критично си настроен. — Но той отдръпна ръка.

— Вие сте самата мъдрост, Ваше благоговение — рече Понйетс. — Помислете си — като се откажете от един безбожник, няма да загубите нищо ценно за вашите прадеди, докато с полученото в замяна злато ще можете да украсите храмовете на техните свещени души. И, разбира се, ако златото е зло само по себе си, дори подобно нещо да беше възможно, злото ще се премахне по необходимост, щом като металът се използва за благочестива цел.

— Да са ми свидетел костите на дядо ми! — възкликна Великия магистър с изненадваща жар. Устните му се разтвориха в писклив смях. — Фърл, какво ще отговориш на този младеж? Твърдението му е обосновано. Толкова законно, колкото и думите на моите прадеди.

— Така изглежда — отвърна мрачно Фърл. — Стига да не се окаже, че обосноваността му е оръдие на Злия дух.

— Ще предложа дори нещо по-добро — заяви Понйетс внезапно. — Запазете златото като залог. Поставете го върху олтарите на вашите прадеди като дар и ме задръжте в продължение на тридесет дни. Ако в края на този период няма признаци за недоволство — ако не се случи някакво бедствие, — това сигурно ще означава, че дарът е приет. Какво повече може да се предложи?

И когато Великия магистър се изправи на крака, за да открие някакво неодобрение, нито един човек от съвета не пропусна да изрази съгласието си. Дори Фърл сдъвка одърпаните краища на мустаците си и кимна рязко.

Понйетс се усмихна и се замисли върху ползата от религиозното възпитание.