Айзък Азимов
Фондацията (10)

2

Анселм хаут Родрик — „хаут“ означава „благородна кръв“, — заместник-префект на Пленума и специален посланик на Негово величество краля на Анакреон — плюс още шест титли — бе посрещнат от Хардин на космодрума с целия величествен ритуал на официално правителствено посещение.

С пестелива усмивка и лек поклон, заместник-префектът извади бластера си от кобура и го подаде на Хардин с дръжката напред. Хардин отвърна на жеста му с бластер, който бе взел назаем специално за случая. По този начин бяха установени приятелство и взаимно доброжелателство и макар Хардин да забеляза леко издуване под рамото на хаут Родрик, той благоразумно премълча.

После наземната кола, в която влязоха, предшествана, заобиколена и последвана от подходящо множество второстепенни официални лица, потегли бавно и церемониално към площад „Енциклопедия“, а по пътя с подобаващ ентусиазъм ги поздравяваше тълпа.

Заместник-префектът Анселм приемаше приветствията с вежливото безразличие на войник и благородник.

— И този град е целият ви свят? — обърна се той към Хардин.

Хардин повиши глас, за да го чуят въпреки големия шум.

— Ние сме млад свят, Ваше превъзходителство. През кратката ни история малко членове на висшата аристокрация са посещавали нашата планета. Затова е и този ентусиазъм.

Явно беше, че „висшата аристокрация“ не разбира от ирония, когато се сблъска с нея.

— Основан преди петдесет години — рече замислено той. — Тук има доста неизползвани земи, кмете. Никога ли не сте мислили да ги разпределите в имения?

— Засега не е необходимо. Ние сме изключително централизирани; налага се заради енциклопедията. Може би някой ден, когато нарасне населението…

— Странен свят! Нямате ли селяни?

Хардин помисли, че не е необходима голяма проницателност, за да се разбере, че негово превъзходителство прави доста несръчни опити да го поразпита.

— Не… нито аристокрация — отвърна той нехайно.

Родрик повдигна вежди.

— А вашият ръководител… човекът, с когото ще се срещна?

— Имате предвид доктор Пирен? Да! Той е председател на Управителния съвет и личен представител на императора.

— Доктор? Няма ли друга титла? Учен? И той стои по-високо от обществените власти?

— Разбира се — отговори любезно Хардин. — Всички ние сме повече или по-малко учени. Всъщност ние сме по-скоро научна фондация, отколкото свят… и сме под пряката власт на императора.

Последният израз беше леко натъртен и това, изглежда, пообърка заместник-префекта. През останалия бавен преход до площад „Енциклопедия“ той мълча замислен.

Макар Хардин да се отегчаваше целия следобед и последвалата вечер, той изпита задоволство, когато разбра, че Пирен и хаут Родрик, които се запознаха, уверявайки се взаимно на висок глас в уважение и почит, доста повече ненавиждаха съвместното си пребиваване.

Хаут Родрик бе изслушал с безжизнен поглед лекцията на Пирен по време на „инспекционната обиколка“ в сградата на енциклопедията. С учтива и празна усмивка бе слушал той прибързания говор на Пирен, докато минаваха през огромния склад със справочни филми и многобройни прожекционни зали. Едва след като бяха преминали етаж по етаж през наборните, редакционните, издателските и филмовите отдели, той направи първото си съдържателно изказване.

— Всичко това е много интересно — заяви той, — но ми изглежда странно занимание за възрастни хора. Каква е ползата?

Хардин забеляза, че Пирен не намери отговор за такава забележка, макар изразът върху лицето му да беше съвсем красноречив.

Вечерята беше сякаш огледален образ на събитията от следобеда, защото хаут Родрик не даде на никого да проговори, а през цялото време описваше — в най-дребни технически подробности и с голямо увлечение — собствените си подвизи в качеството си на началник на батальон по време на неотдавнашната война между Анакреон и съседното, наскоро провъзгласено кралство Смирно.

С подробностите по действията си заместник-префектът приключи едва когато свърши вечерята и по-нисшите официални лица един по един се бяха измъкнали. Последното триумфално описание на разбити космически кораби бе направено, когато той, придружен от Пирен и Хардин, излезе на балкона и се отпусна на един стол сред топлия въздух на лятната вечер.

— А сега — поде той с грубовато добродушие, — да преминем към по-сериозни въпроси.

— Разбира се — измърмори Хардин, като запали дълга пура от тютюн от Вега („Не останаха много“, помисли си той) и закрепи стола си на задните два крака.

Галактиката грееше високо в небето и мъгливите й очертания мързеливо се протягаха от единия до другия хоризонт. В сравнение с нея малкото звезди тук, в самия край на света, бяха незначителни блещукащи светлинки.

— Разбира се — поде заместник-префектът, — всички официални обсъждания… подписването на документи и други подобни технически въпроси… ще станат пред… Как наричате вашия Съвет?

— Управителен съвет — отвърна хладно Пирен.

— Странно име! Както и да е, това остава за утре. Но още сега можем като между мъже да поразчистим почвата. Какво ще кажете?

— А това означава… — подкани го Хардин.

— Ето какво. Тук, в Периферията, нещата леко се поизмениха и статутът на вашата планета стана малко несигурен. Ще бъде много удобно, ако успеем да се споразумеем за настоящото положение. Между другото, кмете, имате ли още една от тези пури?

Хардин се стресна и с нежелание му подаде пура. Анселм хаут Родрик я подуши и възкликна доволно:

— Тютюн от Вега! Откъде сте го взели?

— Получихме малко с последната пратка. Почти не е останал вече. Космосът знае кога и дали въобще ще получим пак.

Пирен направи гримаса. Той не пушеше, а и ненавиждаше миризмата.

— Искам да ви разбера правилно, Ваше превъзходителство. Мисията ви има за цел само изясняване на нещата ли?

Хаут Родрик кимна през пушека на първите яки всмуквания.

— В такъв случай ще свършим бързо. Положението на Фондацията на енциклопедия номер едно е същото, каквото е било винаги.

— Аха! И какво е било то винаги?

— Само това — поддържана от държавата научна институция и част от личните владения на негово августейшо величество императора.

Това, изглежда, не направи впечатление на заместник-префекта. Той изпусна няколко кръгчета дим.

— Много приятна теория, доктор Пирен. Предполагам, че притежавате харта с имперския печат, но какво е в действителност положението? Какво е отношението ви спрямо Смирно? Знаете ли, че сте на по-малко от петдесет парсека от столицата на Смирно? А Коном и Дарибоу?

— Нямаме нищо общо с никоя префектура — отвърна Пирен. — Като част от владенията на императора…

— Те не са префектури — напомни му хаут Родрик — сега са кралства.

— Добре, кралства. Нямаме нищо общо с тях. Като научна институция…

— По дяволите науката! — възкликна събеседникът му и произнесе звучна войнишка ругатня, която йонизира атмосферата. — Какво, по дяволите, има общо тя с факта, че в скоро време ще видим как Смирно завзема Терминус?

— А императорът? Нима ще седи със скръстени ръце?

Хаут Родрик се успокои.

— Слушайте, доктор Пирен, вие зачитате владенията на императора, Анакреон също, но Смирно може да не ги уважи. Не забравяйте, че ние току-що подписахме договор с императора — утре ще представя копие от него на този ваш Съвет, — който ни възлага отговорността да поддържаме ред в границите на старата префектура Анакреон в името на императора. В такъв случай нашите задължения са ясни, нали?

— Разбира се. Но Терминус не е част от префектурата Анакреон.

— Нито е част от префектурата Смирно. Не е част от никаква префектура.

— Смирно знае ли го?

— Не ме е грижа какво знае.

— Нас ние е грижа. Току-що приключихме войната с нея и тя все още държи две наши звездни системи. Терминус заема изключително стратегическо положение между двете нации.

Хардин се почувства изтощен.

— Какво предлагате, Ваше превъзходителство — намеси се той.

Заместник-префектът, изглежда, беше напълно готов да престане да се дуелира, за да премине към по-прями изявления.

— Струва ми се напълно очевидно — поде той живо, — че след като Терминус не може да се защитава сама, Анакреон трябва да се нагърби заради нея с тази задача. Разбирате, че не желаем да се намесваме във вътрешната ви администрация…

— Аха! — възкликна Хардин сухо.

— … но сме убедени, че ще бъде най-добре за всички засегнати Анакреон да изгради военна база на планетата.

— И вие ще искате само това — военна база някъде из огромната незаета територия — и толкова?

— Разбира се, съществува и проблемът с издръжката на защитаващите ви сили.

Столът на Хардин падна на четирите си крака и той облегна лакти на колената си.

— Сега стигнахме до същността. Хайде да я изразим с думи. Терминус ще стане протекторат и ще плаща налог.

— Не налог. Такси. Ние ще ви пазим. Вие ще плащате.

Във внезапен изблик на буйство Пирен удари с ръка по стола си.

— Оставете ме да говоря, Хардин. Ваше превъзходителство, не давам пукната пара за Анакреон, Смирно или за цялата ви местна политика и дребнави войни. Повтарям ви, това е поддържана от държавата освободена от данъци институция.

— Поддържана от държавата? Но ние сме държавата, доктор Пирен, а ние не ви поддържаме.

Пирен се изправи разгневен.

— Ваше превъзходителство, аз съм пряк представител на…

— … Негово августейшо величество императора — довърши кисело Анселм хаут Родрик, — а пък аз съм пряк представител на краля на Анакреон. Анакреон е много по-близо, доктор Пирен.

— Да се върнем на въпроса — настоя Хардин. — Как ще събирате тези така наречени такси, Ваше превъзходителство? В натура ли: пшеница, картофи, зеленчуци, добитък?

Заместник-префектът разтвори широко очи.

— Какво, по дяволите? За какво са ни? Ние имаме големи излишъци. Злато, разбира се. Между другото, още по-добре ще бъде хром или ванадий, ако имате по-големи количества от тях.

Хардин се изсмя.

— По-големи количества! Нямаме големи количества дори желязо. Злато! Ето, погледнете парите ни — той подхвърли на посланика една монета.

Хаут Родрик я опипа и се вгледа в нея.

— От какво е? От стомана ли?

— Правилно.

— Не разбирам.

— Терминус е планета, на която няма почти никакви метали. Всичко внасяме. Поради това нямаме злато и нищо, с което да плащаме, освен ако искате няколко хиляди бушела картофи.

— Ами тогава — промишлени стоки.

— Без метал? От какво да правим машините си? Настъпи пауза, после Пирен подхвана отново:

— Целият този спор е далеч от същността. Терминус не е планета, а научна фондация, която изготвя голяма енциклопедия. Космосът да ме вземе, човече, нямате ли никакво уважение към науката?

— Енциклопедиите не печелят войни — смръщи вежди Родрик. — Значи напълно непроизводителен свят — и при това почти незаселен. Ами тогава можете да заплатите със земя.

— Какво искате да кажете? — попита Пирен.

— Този свят е почти празен, а незаетата земя е може би плодородна. На Анакреон има много благородници, които биха пожелали да прибавят още земя към владенията си.

— Не можете да предлагате подобно…

— Няма нужда да изглеждате толкова разтревожен, доктор Пирен. Има достатъчно за всички ни. Ако се стигне дотам, докъдето ще се стигне, и ако вие ни сътрудничите, вероятно ще се погрижим да не загубите нищо. Хората могат да се удостояват с титли и да им се дават владения. Струва ми се, че ме разбирате.

— Благодаря! — присмя се Пирен.

Тогава Хардин запита находчиво:

— Ще може ли Анакреон да ни снабдява с необходимите количества плутоний за нашата атомна електроцентрала? Имаме запаси само за няколко години.

Пирен пое шумно въздух и няколко минути всички мълчаха. Когато хаут Родрик заговори, гласът му беше съвсем различен отпреди.

— Вие притежавате атомна енергия?

— Разбира се. Какво необичайно има в това? Струва ми се, че атомната енергия е вече на петдесет хиляди години. Защо да нямаме? Само дето е малко трудно да си доставяме плутоний.

— Да… да. — Посланикът помълча, после добави, сякаш се чувстваше неловко: — Е, джентълмени, ще продължим разговора утре. Сега ще ме извините…

Пирен се загледа след него и процеди през зъби:

— Какво нетърпимо тъпоумно магаре! Този…

— Съвсем не е — прекъсна го Хардин. — Той просто е продукт на средата си. Едва ли разбира нещо повече от „Аз имам оръжие, а ти нямаш“.

Пирен се нахвърли вбесен върху него.

— Какво, за Космоса, искаше да кажеш, като се разприказва за военни бази и данъци? Да не си полудял?

— Не. Само му отпуснах въжето и го оставих да говори. Забеляза, нали, че издаде истинските намерения на Анакреон, тоест Терминус да се раздели на поземлени владения. Разбира се, нямам намерение да го допусна.

— Ти не възнамеряваш. Ти. А кой си ти? И мога ли да попитам какво имаше предвид, когато се разприказва за нашата атомна електроцентрала? Та точно това може да ни превърне в интересна цел за военни действия.

— Да — захили се Хардин. — Военна цел, от която трябва да се стои надалеч. Не е ли ясно защо повдигнах въпроса? По този начин се потвърдиха доста силните подозрения, които имах.

— И какви са те?

— Че икономиката на Анакреон вече не се гради върху атомна енергия. Ако притежаваха атомна енергия, нашият приятел несъмнено щеше да знае, че плутоният, освен в древната традиция, не се използва в енергетиката. А от това следва, че и всички други в периферията вече не разполагат с атомна енергия. Сигурно е, че Смирно няма, защото в противен случай Анакреон нямаше да спечели повечето битки в неотдавнашната им война. Интересно, не ти ли се струва?

— Хайде де! — Пирен си тръгна в дяволски лошо настроение, а Хардин се усмихна кротко. Той хвърли остатъка от пурата и погледна нагоре към ширналата се Галактика. „Върнали са се към петрола и въглищата, нали?“ — измърмори си той, а ако имаше и други мисли, запази ги за себе си.