Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 62 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
NomaD (2014 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2015 г.)

История

  1. — Корекция
  2. — Оправяне на кавички (Мандор)
  3. — Добавяне
  4. — Корекция

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

9

Криптата на времето беше пълна, препълнена — многото повече хора от наличните кресла се бяха наредили в три редици в задната част на помещението.

Салвор Хардин сравни сегашната голяма група с няколкото души, които присъстваха при първата поява на Хари Селдън преди тридесет години. Тогава бяха само шестима: петимата стари енциклопедисти — сега всичките починали — той, младият кмет фигурант. Точно този ден той с помощта на Йохан Лий бе премахнал клеймото на „фигурантството“ от своя пост.

Сега беше съвсем различно; различно във всяко отношение. Всички членове на Градския съвет очакваха появата на Селдън. Хардин все още беше кмет, но вече разполагаше с голяма власт; а след пълното поражение на Анакреон беше и много популярен. Когато се бе върнал от Анакреон с новината за смъртта на Виенис и с новия договор, подписан от треперещия Леополд, беше посрещнат с бурен единодушен вот на доверие. След като скоро го последваха подобни договори, подписани с всяко от другите три кралства — договори, даващи на Фондацията такива права, че завинаги да се предотвратят всякакви опити за нападение, подобно на нападението на Анакреон — по всички улици на град Терминус се състояха факелни шествия. Дори името на Хари Селдън не се славословеше на по-висок глас.

Устните на Хардин трепнаха. Подобна беше популярността му и след първата криза.

В отсрещната част на помещението Сеф Сермак и Люис Борт разговаряха оживено, сякаш последните събития въобще не ги бяха засегнали. Те се бяха присъединили към единодушното одобрение; произнесоха речи, в които публично признаха грешката си, любезно се извиниха за използваните изрази в предишните прения, деликатно се оправдаха, като заявиха, че само са следвали повелите на своите убеждения и съвест — и веднага подеха нова акционистка кампания.

Йохан Лий докосна ръкава на Хардин и посочи многозначително часовника си.

Хардин вдигна поглед.

— Здравей, Лий. Още ли си кисел? Сега какво не е наред?

— Той трябва да се появи след пет минути, нали?

— Така предполагам. Миналия път появата му беше по пладне.

— А ако не се появи?

— Нима през целия си живот ще ме тормозиш с твоите тревоги? Ако не се появи, няма да го видим.

Лий се намръщи и бавно поклати глава.

— Ако тази работа се провали, ще изпаднем в друга бъркотия. Без подкрепата на Селдън за стореното от нас Сермак ще бъде свободен да започне всичко отначало. Той иска пряка анексия на четирите кралства и незабавна експанзия на Фондацията — ако е необходимо, и със сила.

— Зная. Огнегълтачът трябва да гълта огън дори ако се наложи сам да го наклажда. А ти, Лий, трябва да се тревожиш дори и ако се наложи да се убиеш, за да намериш за какво да се тревожиш.

Лий се накани да му отговори, но точно в този миг светлините пожълтяха, потъмняха и дъхът му секна. Вдигна ръка, за да посочи към стъклената кабина, която доминираше над половината помещение, и след това се отпусна с шумна въздишка в едно от креслата.

Самият Хардин се поизправи при появата на образа, който сега изпълваше кабината — човек в инвалидна количка? Единствен той от всички присъстващи можеше да си спомни деня преди десетилетия, когато този образ се бе появил за първи път. Тогава Хардин беше млад, а Селдън стар. От онова време образът не бе остарял с нито един ден, но кметът беше вече стар човек.

— Аз съм Хари Селдън! — заяви образът. Гласът беше старчески и тих. В помещението настъпи пълна тишина и Хари Селдън продължи с разговорен тон: — Тук съм за втори път. Разбира се, не зная дали някой от вас е бил първия път. Всъщност не мога по никакъв начин чрез сетивата си да разбера дали тук въобще има някой, но това не е от значение. Ако втората криза е била преодоляна напълно, вие трябва да сте тук; няма друга възможност. Ако не сте, значи втората криза се е оказала прекалено голяма за вас. — Той се усмихна чаровно. — Но аз се съмнявам в това, защото моите изчисления показват 98,4 процента вероятност, че през първите осемдесет години не ще има значителни отклонения от плана.

Според нашите изчисления сега сте стигнали до господство над варварските кралства в непосредствена близост до Фондацията. Както при първата криза ги възпряхте, като използвахте равновесие на силите, така при втората сте постигнали превъзходство чрез духовната власт срещу светската.

Но тук би трябвало да ви предупредя срещу прекалената самоувереност. Не е в намеренията ми при тези записи да правя предсказания, но няма нищо лошо, ако ви обърна внимание, че онова, което сега сте постигнали, е само ново равновесие, макар то да е такова, при което вашето положение да е значително по-добро. Духовната власт е достатъчна, за да отблъсне нападенията на светската, но не и за да напада на свой ред. Поради неизменното нарастване на противодействащата сила, известна като регионализъм или национализъм, духовната власт не може да надделее. Сигурен съм, че не ви казвам нищо ново.

Между другото, трябва да ме извините, че ви говоря така неопределено. Термините, които използвам, в най-добрия случай са само приблизително точни, но никой от вас не е квалифициран да разбере истинската символика на психоисторията, така че трябва да се задоволя с най-доброто, което мога да направя.

Сега Фондацията е само в началото на пътя, който води до новата империя. По работна сила и ресурси съседните кралства са все още поразително мощни в сравнение с вас. Извън тях е обширната заплетена джунгла на варваризма, проснала се до крайните предели на Галактиката. В това пространство все още се намират останки от Галактичната империя — и те, макар да са отслабени и да се разпадат, все още са несравнимо по-силни.

В този миг Хари Селдън вдигна книгата си и я отвори. Лицето му прие тържествено изражение.

— И никога не забравяйте, че преди осемдесет години бе основана и друга Фондация; Фондация в противоположния край на Галактиката, в Звезден край. Винаги ще трябва да се съобразявате с нея. Джентълмени, пред вас са деветстотин и двадесет години от плана. Проблемът е ваш! Заемете се с него!

Той сведе поглед към книгата и изчезна, а светлините блеснаха силно. Сред последвалата глъчка Лий се наведе на ухото на Хардин.

— Той не каза кога ще се появи отново.

— Зная — отвърна Хардин, — но съм уверен, че няма да се върне, преди ние двамата да сме безопасно и удобно настанени в гроба!