Айзък Азимов
Фондацията (31)

1

ТЪРГОВЦИ — … С психоисторическа неизбежност икономическият контрол на Фондацията нараснал. Търговците забогатели, а с богатството дошла и мощта…

Понякога се забравя, че Хобър Малоу е започнал живота си като обикновен търговец. Никога не се забравя обаче, че го е завършил като първия от търговците — принцове…

Енциклопедия „Галактика“

Джорейн Сът докосна внимателно пръстите на ръцете си с грижливо гледани нокти и каза:

— Някаква загадка е. Всъщност — това под най-строга тайна — може да е една от кризите на Хари Селдън.

Мъжът срещу него потърси цигара в джоба на късата си смирнианска дреха.

— Не зная нищо по въпроса, Сът. Като общо правило политиците започват да крещят „Криза на Селдън“ при всяка предизборна кампания за кмет.

— Не водя кампания, Малоу — усмихна се едва забележимо Сът. — Изправени сме срещу атомни оръжия, а не знаем откъде идват.

Хобър Малоу от Смирно, майстор търговец, продължи да пуши спокойно, почти с безразличие.

— Продължавай. Ако имаш да кажеш още нещо, разправяй. — Малоу никога не правеше грешката да се държи прекалено учтиво с човек от Фондацията. Можеше да е от Външните светове, но независимо от това мъжът си оставаше мъж.

Сът посочи към триизмерната звездна карта на масата. Той я регулира така, че един куп от шест звездни системи заблестя в червено.

— Това — рече той спокойно — е Корелианската република.

— Бил съм там — кимна търговецът. — Смърдящо свърталище на плъхове! Предполагам, че може да се нарече република, но всеки път все някой от рода Арго бива избиран за Комодор. А ако някога решиш, че това не ти харесва — нещо ти се случва. — Той изкриви устни и повтори. — Бил съм там.

— Но си се върнал, което не става всеки път. През миналата година на територията на републиката са изчезнали три търговски кораба, ползващи се с неприкосновеност съгласно Конвенциите. А те бяха въоръжени с всичките традиционни ядрени експлозиви и защитни силови полета.

— Какви са последните съобщения, получени от корабите?

— Обичайните доклади. Нищо друго.

— Какво казва Корел?

Очите на Сът блеснаха подигравателно.

— Нямаше начин да попитаме. Най-големият актив на Фондацията из Периферията е нейната репутация за мощ. Мислиш ли, че можем да загубим три кораба и да питаме за тях?

— Добре тогава, да предположим, че ми обясниш какво искаш от мен.

Джорейн Сът не губи време, за да си позволи да се ядоса. Като секретар на кмета той отбиваше съветници от опозицията, хора, търсещи работа, реформатори и налудничави, които твърдяха, че са открили точно какъв ще бъде ходът на бъдещата история, както е бил подработен от Хари Селдън. При такава квалификация доста нещо трябваше, за да го разстрои.

— След миг — заяви той методично. — Разбираш ли, три кораба, загубени в същия сектор в една година, не могат да са случайност, а атомната мощ може да се надвие само с по-голяма атомна мощ. Автоматично възниква въпросът — ако Корел притежава атомни оръжия, откъде ги взима?

— И откъде?

— Две алтернативи. Или корелианците сами са ги създали…

— Пресилено!

— Много! Но другата възможност е, че сме изправени пред измяна.

— Така ли мислиш? — Гласът на Малоу прозвуча студено.

— Няма нищо свръхестествено в тази възможност — продължи спокойно секретарят. — Откакто Четирите кралства приеха Конвенцията на Фондацията, се налага да се справяме със значителни групи от недоволни навсякъде. Всяко от бившите кралства има свои претенденти и бивши благородници, които не могат да се преструват, че обичат Фондацията. Може би някои от тях се активизират.

Малоу се беше изчервил.

— Разбирам. На мен ли искаш да кажеш нещо? Аз съм от Смирно.

— Зная. Ти си смирнианец, роден си на Смирно, едно от бившите Четири кралства. По рождение си от Външните светове и чужденец. Несъмнено по време на войните с Анакреон и Локрис дядо ти е бил барон и е несъмнено, че родовите ти имения са били отнети, когато Сеф Сермак преразпредели земите.

— Не, Черен Космос, не! Дядо ми е бил сиромах и е умрял, ринейки въглища за мизерна надница още преди Фондацията. Не дължа нищо на стария режим. Но съм роден на Смирно и, Галактиката ми е свидетел, не се срамувам нито от Смирно, нито от смирнианците. Хитрите ти дребнави намеци за измяна няма да ме паникьосат дотолкова, че да лижа подметките на Фондацията. А сега можеш или да дадеш нарежданията си, или да ми отправиш обвинения, не ме е грижа какво ще предпочетеш.

— Скъпи майстор-търговецо, пукнат електрон не давам дали дядо ти е бил крал на Смирно или най-големият бедняк на планетата. Брътвежът ми за раждането и произхода ти беше, за да ти покажа, че те не ме интересуват. Явно не си разбрал главното. Нека се върнем назад. Ти си смирнианец. Познаваш хората от Външните светове. Освен това си търговец, и то един от най-добрите. Бил си на Корел и познаваш корелианците. Точно там трябва да отидеш.

Малоу пое дълбоко въздух.

— Като шпионин ли?

— Съвсем не. Като търговец, но с отворени очи. Ако можеш да откриеш откъде идва енергията — тъй като си смирнианец, ще ти припомня, че два от изчезналите търговски кораби са били с екипажи от смирнианци.

— Кога тръгвам?

— Кога ще бъде готов корабът ти?

— След шест дни.

— Е, тогава ще тръгнеш. Всички подробности ще получиш в Адмиралтейството.

— Добре! — Търговецът се изправи, ръкува се грубо и излезе.

Сът изчака малко, като разпери внимателно пръсти, разтърка ги; после повдига рамене и влезе в кабинета на кмета.

— Какво мислиш, Сът?

— Може да е добър артист — отвърна Сът замислено и се вгледа пред себе си.