Айзък Азимов
Фондацията (7)

7

Аваким се приближи, кимна на Гаал и се наведе да прошепне нещо на Селдън. Отекна съобщението, че се прекъсва заседанието, и пазачите ги разделиха. Отведоха Гаал.

През следващия ден процедурата беше съвсем различна. Хари Селдън и Гаал Дорник бяха сами пред Комисията. Петимата съдии и двамата обвиняеми седяха заедно на една маса, почти без да са разделени. Дори им предложиха пури в кутия от светеща пластмаса, която приличаше на непрестанно течаща вода. Тя мамеше очите да виждат движение, макар пръстите да съобщаваха, че е твърда и суха.

Селдън прие една пура; Гаал отказа.

— Адвокатът ми не присъства — заяви Селдън.

— Това вече не е процес, доктор Селдън — отвърна един от комисарите. — Събрали сме се тук, за да обсъдим сигурността на държавата.

— Аз ще говоря — намеси се Линге Чен и другите комисари се облегнаха в креслата си, готови да го слушат. Около Чен се оформи тишина, в която да произнесе думите си.

Гаал затаи дъх. Чен, сух и жилест, по-стар на вид, отколкото в действителност, беше истинският император на Галактиката. Детето, което носеше титлата, беше само символ, създаден от Чен и другите, а не върховният владетел.

— Доктор Селдън — поде Чен, — вие нарушавате спокойствието в Империята. След един век някой от квадрилионите, които сега населяват звездните системи на Галактиката, няма да е жив. Защо тогава да ни безпокоят събития, отдалечени на пет века от нас?

— След половин десетилетие аз няма да съм жив — отвърна Селдън, — но въпреки това проблемът ме безпокои много. Наречете го идеализъм. Наречете го отъждествяване с онова мистично обобщение, което означаваме с термина „човек“.

— Не желая да си правя труда да вниквам в мистицизма. Можете ли да ми кажете защо да не се отърва от вас и от неудобното и ненужно бъдеще след пет века, което никога няма да видя, като накарам да ви екзекутират тази нощ?

— Преди една седмица — подхвърли небрежно Селдън — можехте да го направите и да си оставите една десета вероятност да доживеете до края на годината. Днес тази възможност от една десета е вече едва едно на десет хиляди.

Разнесоха се въздишки и присъстващите се размърдаха от неудобство. Гаал почувства как късите косми по врата му настръхват. Клепачите на Чен леко се спуснаха.

— Защо е така? — осведоми се той.

— Гибелта на Трантор — започна да обяснява Селдън — не може да се предотврати с каквото и да е усилие. Но лесно може да се ускори. Слухът за прекъснатия процес срещу мен ще се разпространи из Галактиката. Осуетяването на плановете ми да намаля последствията от катастрофата ще убеди хората, че бъдещето не им обещава нищо добро! Те вече със завист си спомнят за живота на дядовците си. Ще разберат, че политическите революции и стагнацията в търговията ще се увеличат. В Галактиката ще започне да преобладава чувството, че от значение е само онова, което всеки човек може да вземе за себе си сега. Амбициозните хора няма да чакат, а безскрупулните няма да останат по-назад. С всяко свое действие те ще ускоряват западането на световете. Ако ме убиете, Трантор ще загине не след пет века, а след петнадесет години. Вие самият ще паднете само след една.

— Това са думи, с които се плашат деца — рече Чен, — но смъртта ви не е единственият изход, който може да ни задоволи.

Той вдигна тънката си ръка от книжата, върху които лежеше, така че само два пръста докосваха най-горния лист.

— Кажете ми — поде той, — наистина ли вашата дейност ще се състои само в подготвянето на енциклопедията, за която говорихте?

— Да.

— И трябва ли това да стане на Трантор?

— Трантор, милорд, притежава Имперската библиотека и научните ресурси на Транторския университет.

— И все пак, ако бъдете настанени на друго място; да кажем на планета, където изнервящото бързане и развлеченията на столицата няма да пречат на научните ви размишления; където вашите хора ще могат да се посветят изцяло и всеотдайно на работата си — това няма ли да има своите предимства?

— Възможно е да има някои малки предимства.

— В такъв случай вашият свят е избран. Ще можете, докторе, да работите, без да бързате, със стоте си хиляди души около вас. Галактиката ще знае, че работите и се борите срещу гибелта. Ще бъде съобщено дори, че ще предотвратите гибелта. — Той се усмихна. — Тъй като не вярвам в много неща, няма да ми е трудно да не повярвам и в тази гибел, затова съм напълно убеден, че ще казвам на хората истината. А междувременно, докторе, вие няма да безпокоите Трантор и няма да нарушавате спокойствието на Империята.

Алтернативата е смърт за вас и за толкова от хората ви, колкото се сметне за необходимо. Не обръщам внимание на предишните ви заплахи. Възможността да избирате между смърт и заточение ви се дава в този миг и ще продължи пет минути.

— Кой е определеният свят, милорд? — осведоми се Селдън.

— Струва ми се, че се нарича Терминус — отвърна Чен. Той обърна небрежно документите на масата с края на пръстите си, така че да се четат откъм Селдън. — Не е населен, но на него може да се живее и е възможно да се пригоди за нуждите на учени. Малко е усамотен…

— Намира се в края на Галактиката, сър — прекъсна го Селдън.

— Както казах, малко е усамотен. Ще отговори на нуждата ви за съсредоточаване. Хайде, остават ви две минути.

— Ще ни е необходимо време, за да уредим подобно пътуване. Става въпрос за двадесет хиляди семейства.

— Ще ви бъде дадено време.

Селдън се замисли за миг и последната минута започна да изтича.

— Приемам заточението — заяви той.

При тези думи сърцето на Гаал потръпна. Обзе го най-вече неимоверно облекчение, а и кой не би се почувствал така, когато избягва смъртта. Но въпреки цялото си огромно облекчение той изпита и леко съжаление, защото Селдън се оказа победен.