Ростислав Самбук
Крахът на черните джуджета (65)

Вечерта Кремер се срещна с Джон Селерс.

— Що за идиот се нахвърли днес върху мене? — попита той. — Нима Фон Вайганг не може да въведе ред в своя старчески дом?

— В играта се включи Имперското управление за безопасност — колкото можеше по-спокойно отговори Кремер — и Фон Вайганг може да гарантира вашата безопасност само до утре сутринта. Някой ви е проследил и утре не бих дал за главата ви и петдесет пфенига.

— Толкова ли е сериозно? — Гласът на Селерс все още звучеше бодро, но Карл забеляза как квадратното му лице се удължи.

— Ще ви дам един съвет, Джон — сухо подхвърли Кремер, — сядайте в колата си и се постарайте до сутринта да бъдете отвъд границата. Надявам се, че знаете как да направите това?

— Не ме учете! — измърмори Селерс вече не така бодро. — Може би ще се възползвам от съвета ви, но ще се справите ли тук сами?

— Не се тревожете, Джон, аз и групенфюрерът сме заинтересовани от успеха на работата не по-малко от вас.

— Трябва да побързате — заповяда Селерс. — Тази седмица всичко трябва да е готово.

— Ще се справим…

— С вас ще се срещне наш човек. Той ще ви предаде инструкциите за маршрута. Заедно ще уточните времето и мястото на срещата с нас.

— Сега обстановката е такава, че мястото и времето могат да се определят само приблизително.

— Определете точното време и място! — грубо го прекъсна Селерс. — В краен случай ще направим там десант.

— Работите с размах — поласка го Карл.

— Всеки, който влага пари, се надява на печалба — обясни Селерс. — Ясно ли е всичко?

— Не губете време, Джон — вместо отговор го посъветва Кремер и облекчено въздъхна, като видя, че Селерс се отправя към колата.