Ростислав Самбук
Крахът на черните джуджета (16)

Бирата беше студена и Фридрих с удоволствие отпиваше по мъничко, за да се наслади на вкуса й. Фогел му шепнеше нещо на ухото, а той кимаше с глава, без да слуша, и размишляваше над днешните събития.

Посещението на ортсгрупенлайтера разтревожи стария Улман — чак сега, като си припомни разговора с Носке, виждаше колко сериозни са намеренията на гърбавия. Разбира се, такъв разговор Носке е провел не само с него и не се знае дали някой не се е поддал на щедрите обещания на ортсгрупенлайтера. А има ли нещо по-лошо от удара на твоя събрат? Никога не знаеш кой и кога ще ти го нанесе. Трябва да предаде по веригата: предпазливост, предпазливост и пак предпазливост. Нито една излишна дума. Гестапо все още се лута без посока: случайният арест на аптекаря говори за това. Но съвсем ясно е, че ще вземат някакви мерки.

Агент ли е Фриц Керер? А може би той не е единственият?

Улман неучтиво прекъсна Фогел по средата на думата. Да го извини Петер, но го заболя главата.

Наистина чувстваше тежест в главата. Крачейки към къщи, той се опитваше да не мисли за нищо, но тревожните мисли не го оставяха. Все пак Фриц Керер прилича много на агент. Добре че сега им е под око. Но кой още?… Стараеше се да прогони от главата си тези мисли — все едно, няма да намери отговор. Но знаеше, че те ще го измъчват и няма да му дават да спи…