Ростислав Самбук
Крахът на черните джуджета (61)

Беше необичайно за март слънчево утро. По разчистения между разрушените къщи асфалт блестяха локви. Минувачите ги прескачаха и заобикаляха отворената телефонна шахта, край която се мотаеше монтьор с униформена фуражка. Чантата с инструментите му лежеше върху отместения встрани капак.

Монтьорът беше провесил крака в шахтата и проверяваше някакви проводници. Работата, изглежда, не го интересуваше много, защото през цялото време поглеждаше към къщата, оцеляла по някакво чудо сред развалините.

Улицата опустя. Сега край шахтата минаваха само загрижени домакини с чанти и пакети.

Василко започна да нервничи: вдигна фуражката си на тила и сърдито задърпа проводниците, като все по-често поглеждаше към входа на къщата.

След диверсията в подземния завод, Гестапо започна да проверява всички източни работници. Василко разбра, че работата става лоша и каза на Ветров. Той го прехвърли в Чехословакия. Около месец Василко прекара в Татрите, в полуизоставен ловен дом. През зимата всички пътища ставаха непроходими, по време на снежните преспи дотам можеше да се отиде само със ски. Горският, възрастен самотник, беше свой човек. Юрий настани при него Гибиш, като го представи за роднина, който се е евакуирал от разрушения град. Около седмица тук живя под строго наблюдение и Ханс Кремер, докато го изпратят при чехословашките партизани.

При бомбардировката на Дрезден гаражът на Ветров изгоря и Юрий трябваше да се настани в едно селище на десет километра от града. Сега можеше да вземе при себе си и Василко.

Вече четвърти ден Василко обикаляше около къщата, която след бомбардировката на Дрезден беше освободена за жилище на офицери от Гестапо. Вече три пъти, скрит в развалините, видя как от входа излиза Вернер Зайберт, подпирайки се с бастун. Добре че Хорст Улман беше споменал пред Щекер името му. Ветров вече знаеше, че Хорст е бил убит в подземието. Разбираше, че Гестапо и без това щеше да убие младежа, като предварително го подложеше на изтезания. И не се знае щеше ли да издържи… Сега можеше да се възползва от помощта на фелдфебела… Щекер помогна да открият истинското име на Зайберт.

Ветров без колебание взе решение да се ликвидира Емил Мауке. Не само защото искаше да отмъсти на гестаповеца, а защото беше уверен, че Мауке знае доста много и докато е жив, ще бъде опасен за нелегалните.

Край къщата спря опел капитен и сърцето на Василко се сви — и днешният ден ли ще отиде напразно? Утре ще бъде по-трудно: не може монтьорът да се тутка два дни на едно и също място.

От входа излезе висок човек с цивилно облекло. Василко облекчено въздъхна, като видя, че се качва в колата. Но къде, по дяволите, се дяна Мауке? Обикновено излизаше в десет и отиваше пеш в Гестапо. Вървеше бързо, като се стараеше да не се подпира на бастуна, и Василко разбираше, че тези четири квартала са упорита тренировка за Мауке.

В десет и половина Василко реши, че ще чака още петнадесет минути. Петнадесет и нито минута повече. И без това стърчи тук вече около час.

Погледна часовника си и в този миг вратата на къщата се хлопна и на тротоара излезе Мауке. За секунда Василко замря от изненада. Мауке се приближаваше към него. Василко остави жиците и придърпа към себе си кожената чанта, в която монтьорите носят инструментите си. Напипа пистолета, незабелязано погледна надолу по улицата, за да оцени обстановката.

Две жени с пазарски чанти пресичаха улицата, някакво хлапе си подскачаше по тротоара на куц крак. Иззад ъгъла излязоха двама офицери, но те бяха далеч и едва ли щяха да успеят да му попречат.

Мауке е вече на няколко метра. Василко, наведен над шахтата, видя само краката му в черни обувки. Мауке крачи внимателно, като заобикаля локвите, за да не се изцапа. Още една крачка, още… Когато почти се изравни с шахтата, Василко, усещайки как се вдървяват пръстите му, стана и прегради пътя му. Мауке направи още една крачка, срещна погледа на монтьора, видя блесналия в ръката му пистолет и бързо бръкна в джоба си. Но Василко натисна спусъка. Не чу изстрела, само видя как куршумът разкъса палтото точно на гърдите му. Мауке започна да се свлича, извивайки се ребром към Василко, и падна някак си несръчно, като удари главата си в капака на шахтата. Чак сега Василко се обърна. Стори му се, че е изминало много време, но защо жените са още на средата на улицата и го гледат изплашено? А офицерите са на края на улицата.

Василко грабна чантата. С крайчеца на очите си видя, че офицерите тичат към него и единият разкопчава кобура си. Прескочи трупа на Мауке и побягна на зигзаг към развалините. Отзад гръмнаха, но изстрелът не го изплаши, той вече прескачаше купчините изпочупени тухли. Още два скока и вече е до дупката в стената. Провря се през нея и почувства, че опасността е минала. Той изучава три дни тези развалини, сега и дяволът не може да го стигне. Наведе се, пропълзя под някакви греди, заобиколи голяма купчина тухли.

Върви го гони…