Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Крах чёрных гномов, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Лиляна Райнова, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Ростислав Самбук
Заглавие: Крахът на черните джуджета
Преводач: Лиляна Райнова
Година на превод: 1980
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1980
Тип: Роман
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“
Излязла от печат: май 1980
Редактор: Майа Драгнева
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Петър Стефанов
Художник: Владимир Коновалов
Коректор: Антоанета Петрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1815
История
- — Добавяне
В театъра имаше малко хора — половин партер. Това порази Кремер: спомни си Болшой театър, умоляващите погледи на търсещите — няма ли някое билетче повече? Спомни си как Катруся, в тъмна, простичка рокля, седи на третия балкон, опряла лакти на перилата.
Катря, Катруся!
Карл за миг притвори очи и в съзнанието му изникна милият образ.
Когато ги отвори, видя все същия полупразен партер, а до себе си в ложата девойката във вечерна рокля и брилянти на некрасивата дълга шия. Гледа го приветливо, усмихва се, докосва го по ръката и той й се усмихва в отговор. След представлението ще я закара до дома й, ще целуне на раздяла студените пръсти и ще се уговорят за следващата среща — така трябва, друг изход няма. Ернестина ще го гледа в очакване: всеки път се надява, че най-сетне ще каже това, за което тя мечтае. А той избягва този разговор. Защото в дъното на душата си я съжалява. Ернестина не е лоша девойка — умна, добра — и не е виновна, че природата не е била щедра към нея.
Карл знаеше, че фройлайн Краузе е влюбена в него. Ако беше лоша, капризна, щеше да му бъде по-леко. Тогава щеше да „отговори на чувствата й“. Гледаше печалните влюбени очи на девойката и не се решаваше да вземе грях на душата си и да предложи ръката и сърцето си.
Всъщност засега нямаше нужда от това. И така всички добре знаеха характера на техните отношения: Карл имаше повод да разполага свободно с времето си, да се връща в къщи когато си иска, без да буди съмнения.
Днес даваха „Фауст“. Кремер беше доволен. Фауст не беше лош, а Маргарита дори го развълнува. Не се среща често на оперната сцена певица, чието професионално майсторство да е така органично свързано с дълбока чувствителност.
В антракта Карл поиска да остане сам. Настани се в тъмния ъгъл на залата за пушене. Пушеше, а пред очите му още стояха талантливо изиграните сцени.
„Нима и есесовците се вълнуват от трагедията на Маргарита? — мина за миг през мисълта му. — Парадокс ли е това? Може би.“
— Позволете ми да запаля от вашата цигара. — Над Карл се наведе висок мъж с безукорно ушит костюм.
Карл бръкна в джоба си.
Мъжът каза бързо:
— Продавам брилянт чиста проба, шест карата и четвърт.
Кремер изтърва кибрита си. Мъжът се наведе, взе го и запали.
— Ако е чиста проба, мога да го видя — отговори най-после Кремер.
— Благодаря ви. — Човекът му подаде кибрита. — Утре свободен ли сте?
— Да.
— В два, пред Дрезденската банка.
Карл кимна, човекът се поклони учтиво и се отдалечи. Но паролата е точна. Знаят я само трима — полковник Левицки, той, Карл Кремер, и някой трети. И този трети току-що дойде при него.
Ернестина го погледна разтревожено:
— Какво се е случило? Нещо сте развълнуван?
— Истинското изкуство винаги ме вълнува — отклони отговора Кремер. — Освен това обичам много „Фауст“.
Но повече не слуша операта. Гледаше към сцената, но колкото и да се мъчеше, не можеше да се съсредоточи — мислите му летяха далече.