Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Крах чёрных гномов, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Ростислав Самбук

Заглавие: Крахът на черните джуджета

Преводач: Лиляна Райнова

Година на превод: 1980

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1980

Тип: Роман

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: май 1980

Редактор: Майа Драгнева

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Владимир Коновалов

Коректор: Антоанета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1815

История

  1. — Добавяне

Карл Кремер освободи таксито и измина последния квартал пеш. Още отдалеч забеляза високата фигура на Рехан. Той стоеше край входа на парка и нетърпеливо разглеждаше минувачите. Карл му махна с ръка и му показа ресторанта. Руди прекоси улицата и без да се ръкува, се отправи към огледалната зала.

— Имах по-добро мнение за вашата учтивост, хер Рехан — усмихна се Кремер.

Руди го изгледа злобно и се озъби:

— Някога аз също ви мислех за порядъчен човек.

— Взаимната антипатия не трябва да пречи на работата. Това е първото задължение на деловите хора.

Рехан не отговори и силно блъсна вратата.

Заеха маса в дъното на голямата зала. Ресторантът беше празен и Кремер не се страхуваше, че някой ще подслуша разговора им.

Поръча обяда, като поглеждаше Рехан отстрани. Той седеше намръщен. Явно, Карл остана доволен от вида на Руди и като примлясна с устни, поръча бутилка шампанско. Когато келнерът се отдалечи, той се наведе към Рехан.

— Не се зарадвахте много, като ме видяхте — каза спокойно той. — Предполагах това, но за съжаление не можех да се откажа от удоволствието да обядвам във вашата компания.

Рехан го погледна мрачно и процеди през зъби:

— Стига, Кремер! По-добре кажете какво искате? Но ви предупреждавам, че пръста си няма да помръдна, за да ви помогна.

— Не трябва така категорично, Руди. Не зная защо, но ми се струва, че ще се разберем…

Карл забеляза, че пръстите на Рехан треперят. Значи, страхува се. Той предполагаше, че Руди ще се изплаши. Нещо повече, добре знаеше, че Руди го ненавижда до смърт. И въпреки това беше спокоен. Рехан се страхува, ненавижда го, но ще му служи. Извънредно много цени живота и благополучието си, за да ги подхвърли на опасност.

„Да, генерал Роговцев е прав, Рехан е в ръцете ни. Сам попадна в капана. Слава богу, че тогава, преди две години, всичко стана точно така, макар че преживях минути, от които косата може да ти побелее“ — помисли си Кирилюк.

По това време частите на Червената армия наближаваха Лвов. Кирилюк узна, че във вилата на губернатора ще има съвещание на генералитета и реши да опита късмета си — може би ще успее да научи нещо.