Лий Голдбърг
Г-н Монк отива в Германия (19)

18. Г-н Монк и перфектната буря

Над вътрешния двор се възцари тишина. Всички хора там, може би с изключение на доктор Крогър и убиеца на Труди, бяха зашеметени. Не се случва често да видите жена да напада някого и да го обвинява в убийство.

— За какво говори тя? — попита мъжът с единайсетте пръста.

— Ужасно недоразумение — каза доктор Крогър.

— И двамата можете да спрете да се преструвате — казах. — Вече всичко свърши.

Доктор Крогър се обърна към двамата мъже, които ме държаха.

— Можете да я пуснете.

— Тя може да нарани себе си или вас — каза един от мъжете, които ме държаха.

— Натали няма да нарани никого — заяви доктор Крогър.

— Не разчитайте на това — казах.

— Тази жена очевидно е неуравновесена и склонна към насилие — каза другият мъж, който ме държеше. — Би трябвало да я арестуват и да ѝ дадат успокоителни.

— Уважавам мненията ви, господа доктори, но предвид ситуацията, нейната реакция беше напълно разбираема и оправдана — рече доктор Крогър. — Тя смята, че съм предал приятеля ѝ по изключително сериозен и дълбоко разстройващ начин.

— Направихте го — казах.

— Разбирам защо изглежда така — каза доктор Крогър, а после посочи към мъжа с единайсетте пръста. — Но той не е човекът, за когото го смяташ, и аз не съм извършил онова, което си мислиш, че съм извършил. Мога да обясня всичко.

Двамата мъже ме пуснаха, но стояха нащрек до мен, готови да ме сграбчат отново, ако внезапно се хвърлех да сграбча доктор Крогър за гърлото. Това беше разумно от тяхна страна, защото намерението ми беше точно такова.

— Ела с мен, Натали — каза той. — Можем да отидем на някое тихо място и да обсъдим това.

— Какво ще кажете за затворническа килия? — казах. — Разбрах, че в тях е много тихо.

— Нямаш какво да губиш, като ме изслушаш — каза доктор Крогър. — Няма да отида никъде, а също и доктор Рахнер.

— Кой е доктор Рахнер?

— Това съм аз. — Мъжът зад доктор Крогър вдигна шестопръстата си ръка и я размаха към мен. — Същият, когото току-що обвинихте в убийство.

— Всички сте свидетели — обърнах се към всички останали във вътрешния двор. — Знаете какво сте видели и какво сте чули. Запомнете го, ако ми се случи нещо, преди полицията да стигне дотук.

— В пълна безопасност си — каза доктор Крогър. — Нищо няма да ти се случи.

С резки крачки се отдалечих от покрития вътрешен двор и слязох по стълбите до паркинга. Доктор Крогър ме последва, като притискаше салфетката към носа си. Видях, че хората във вътрешния двор ни наблюдават.

— По-далече оттук няма да отиваме — казах. — Оставам навън на открито, където могат да ни виждат.

— Наистина ли мислиш, че бих ти сторил нещо лошо? — попита доктор Крогър.

— Знам от опит, че убийците са готови на почти всичко, когато са притиснати в ъгъла и разобличени.

— Не съм убиец, Натали.

— Не, вие просто помагате на убийците да се измъкнат безнаказано — казах. — Онова, което не разбирам, е — защо?

— Не виня теб или Ейдриън, че сте си направили изцяло погрешни заключения — каза доктор Крогър.

— Това е невероятно съчетание на събитията, „перфектна буря“ от съвпадения.

— Господин Монк не вярва в съвпадения — казах.

— Те се случват — каза доктор Крогър.

— Не по този начин — възразих.

— Точно затова използвах израза „перфектна буря“ — каза доктор Крогър. — Смятате, че доктор Рахнер е човекът, уредил убийството на Труди, и, тъй като ни видяхте заедно, че заедно сме замесени в заговор, за да измамим Ейдриън. Ти смяташ, че съм поддържал Ейдриън в безпомощно състояние и съм му пречил да се върне в полицията, за да предпазя убиеца на Труди.

— Докажете, че греша — казах.

— Това е абсурдно — каза доктор Крогър. — Със сигурност и сама виждаш, че е така.

— Това, което виждам, сте вие заедно с мъж, който има шест пръста на дясната си ръка, точно като убиеца, когото господин Монк преследва от години. Каква е вероятността да се случи такова нещо, ако това не е заговор?

— Астрономическа — каза доктор Крогър. — Но помисли си за това. Защо бих рискувал свободата си, практиката си и репутацията си да помогна на един убиец да се отърве безнаказано, след като е извършил убийство?

— Пари? Изнудване? Не знам. Вие ми кажете.

— Дойдох тук, за да присъствам на психиатрична конференция. Доктор Рахнер е световноизвестен психиатър и организатор на конференцията. Специализира в изучаване на психологическото, физическото и емоционалното въздействие на физическите аномалии върху страдащите от тях индивиди и като цяло върху обществото, в което живеят. Това е темата и целта на тази конференция и причината да съм тук, заедно с още трийсет и шестима психиатри от цял свят. В това няма нищо зловещо и то определено няма нищо общо с Ейдриън или съпругата му.

— Защо би трябвало да ви вярвам?

— Защото си разумен човек. — Доктор Крогър огледа окървавената салфетка. — Обикновено. Помисли за това, Натали. Ако бях завесен в такъв огромен заговор, щях ли наистина да съм достатъчно глупав да позволя да ме видят на обществено място, било то и на половин свят разстояние, заедно с убиеца?

Бях съкрушена.

Когато видях доктор Крогър и доктор Рахнер заедно, направих същите връзки като Монк. Двамата с Монк обикновено не мислехме еднакво, но този път стигнахме до едно и също незабавно, неизбежно и просто заключение: убиецът на Труди беше тук и доктор Крогър му помагаше. Всичко се връзваше и изглеждаше отблъскващо логично.

Но доктор Крогър изтъкна убедителен аргумент. Защо му беше да се замесва в такъв сложен заговор? Защо би допуснал да го видят открито и пред толкова много хора заедно с човек, отговарящ на описанието на убиеца на Труди Монк? Можеше ли доктор Крогър да е едновременно така способен на хладнокръвно манипулиране и така невероятно небрежен?

Ако това, както предполагаше доктор Крогър, беше перфектна буря от съвпадения, тогава това беше жестока вселенска шега за сметка на Монк.

Но ако не беше, то тогава доктор Крогър беше лукав, зъл и много опасен.

— Не знам какво да вярвам точно в този момент — казах. — Но не мен трябва да убедите.

— На Ейдриън няма да му е лесно да приеме истината — каза доктор Крогър. — Ще ми трябва помощта ти.

Това ме поставяше в прекрасно положение. Или невинен човек се опитваше да си осигури помощта ми, или съучастник на убиец се опитваше да ме превърне в част от заговора си да си играе с ума на Монк.

Нямаше да взема сама това решение.

— Още сега ще се обадя на капитан Стотълмайер и ще му съобщя какво се е случило — казах. — Той ще проучи внимателно вашия разказ и ще открие истината.

— Мисля, че това е добра идея — съгласи се доктор Крогър. — Ейдриън има доверие на капитан Стотълмайер.

— Господин Монк имаше доверие и на вас.

— Все още може да ми има — каза доктор Крогър.

— Ще проверим това — заявих, като му обърнах гръб и се отдалечих.

Докато слизах по хълма, извадих клетъчния си телефон и се обадих на капитан Стотълмайер. Не ме беше грижа колко е часът в Сан Франциско. Това беше по-важно от един хубав нощен сън.

— Да? — изръмжа замаяно Стотълмайер.

— Пак съм аз — казах.

— Наясно си, че между Сан Франциско и Германия има часова разлика, нали?

— Открихме човека с единайсетте пръста — рекох. — Името му е доктор Мартин Рахнер.

— Той ли е убиецът на Труди?

— Не знаем — казах.

— Тогава защо ми се обаждаш? Сигурен съм, че тамошната полиция може да се справи с това.

— Защото го открихме да се снима заедно с доктор Крогър. Оказва се, че двамата се познават.

— Все още не разбирам какво искаш от мен.

— Не проумявате ли колко е важно?

— Дори не съм сигурен, че водя този разговор — каза Стотълмайер.

— Ако доктор Рахнер е убиецът на Труди Монк, то възможно да е използвал доктор Крогър да поддържа Монк твърде объркан психически, за да може някога да разреши случая.

— Това е доста пресилено и неправдоподобно — каза Стотълмайер.

— Или ако не са в комбина, това е най-голямото съвпадение в историята на съвпаденията.

— Наистина ли току-що каза „комбина“?

— Независимо дали е заговор или съвпадение, пак е трудно за вярване. Ето защо имаме нужда да проверите биографията на доктор Рахнер, за да разберете дали има някаква връзка с доктор Крогър, господин Монк и Труди Монк.

— А не искаш ли случайно и да се отбия до къщата ти, може би да ти полея цветята, да ти прибера вестниците или да ти измия колата?

— Знам, че ви прекъсвам съня…

— Отново — прекъсна ме той.

— Но си помислете какво означава това за господин Монк.

— Вече си използвала това като начин за постигане на целите си с мен преди тази вечер — каза Стотълмайер.

— Подейства ли?

— Ще ти се обадя, когато науча нещо — каза Стотълмайер. — Независимо кое време е.

— Просто искате да си отмъстите, като също ме събудите.

— Блестящо умозаключение — каза той, докато затваряше.

Прибрах телефона в дамската си чанта и именно тогава зърнах Монк, сгушен под едно дърво, притиснал колене към гърдите си. Приличаше на изплашено дете.

Седнах до него и сложих ръка на тила му.

— Добре ли сте? — попитах.

— Току-що открих, че психиатърът ми заговорничи с убиеца на жена ми, за да ми попречи да се върна на работа в полицията — каза Монк. — Чувствам се направо страхотно.

— Ами ако всичко е просто жестоко съвпадение?

— А кучетата могат да говорят, земята е плоска и зърнената закуска с парченца плодове не е смъртоносна.

— Зърнените закуски с плодове не са опасни — рекох.

— Последните няколко години от живота ми са били пълна илюзия — каза Монк. — Може би не съм онзи, за когото се мисля.

— Все още сте Ейдриън Монк — казах.

— Но е възможно да нямам абсолютно никакви психологически проблеми. Може би съм най-нормалният и здравомислещ човек в Сан Франциско — каза Монк. — Разполагаме само с твърдението на доктор Крогър, че имам нужда от консултации. Може би изобщо не ми трябва помощ.

— Може би не ви трябва — казах. — Вие как смятате?

— Не знам — каза Монк. — Не мога да се съсредоточа.

— Защото вече не знаете какво да вярвате или на кого да имате доверие.

— Заради онази каменна стена там — каза той. — Няма два камъка с еднаква форма. Кой може да мисли, докато става всичко това?

Проследих погледа му. По протежение на единия край на землището на хотела имаше нисък каменен зид, направен от стотици различни камъни. Не чувах да вдигат врява.

— Тогава престанете да я гледате — казах.

— Пак ги усещам — рече Монк.

— Тогава да отидем някъде другаде — предложих.

— От такова нещо не можеш да избягаш — каза той. — То те преследва.

Мисля, че това изказване до голяма степен отговаряше на въпроса дали Монк все още има нужда от психологически консултации, но го оставих без коментар. Вместо това споделих с Монк всичко, което доктор Крогър ми беше разказал за доктор Рахнер и „перфектната буря“ от съвпадения.

— Доктор Крогър настоява, че няма връзка между този човек с единайсет пръста и онзи, виновен за убийството на Труди — казах. — Не знам какво да вярвам.

— Нито пък аз — каза Монк. — По отношение на доктор Крогър или по отношение на мен самия.

— Обадих се на капитан Стотълмайер и го помолих да провери историята на доктор Крогър. Каквото и да изрови, то би трябвало да ни помогне да определим истината — казах. — Но какво вярвате по отношение на себе си, си зависи изцяло от вас, господин Монк. Винаги е било така. Вие решавате кой сте. Никой друг няма тази власт.

— Откакто Труди загина, ми казват, че вече не съм психически или емоционално способен да функционирам сам или да бъда полицай. Вярвах каквото ми казваха.

— Смятате, че това е сбъдващо се от само себе си пророчество — казах. — Казват ви, че сте определен човек, и вие се превръщате в този човек.

— Може да е било заговор, за да ме накарате да си мисля, че съм луд, когато, всъщност, аз съм олицетворение на нормалността.

— Аз не бих стигнала толкова далече — казах.

— Именно доктор Крогър каза, че не мога да се грижа сам за себе си, именно той каза, че имам нужда от болногледачка — каза Монк. — Ами ако Шарона също е била замесена в заговора? По този начин са можели да ми промиват мозъка денонощно.

— Шарона никога не би направила нещо, за да ви нарани — казах. — Тя държи на вас, също както и аз.

Монк ме погледна, изправи се припряно и се дръпна на поне три стъпки по-назад от мен, сякаш бях заразна. Разбрах какво ще последва.

— Може би и ти си посветена в това — каза той, като насочи обвинително пръст към мен.

— Вие ме намерихте, господин Монк. Помните ли?

— Не, капитан Стотълмайер беше — каза Монк. — Като се замисля, той също не би подкрепил връщането ми на работа. Може би и той е замесен в това. Може би всички сте замесени.

— Добре, сега просто се държите като параноик — казах.

— Така ли? — рече Монк. — Доктор Крогър ли те подучи да кажеш това? Да не би да иска да прибави и параноя към осакатяващата самоличност, която ми създаде?

— Чуйте се, господин Монк — казах. — Започвате да откачате.

— Разкрил съм всички убийства, които съм разследвал, с изключение на убийството на съпругата ми. И сега знам защо. Всички са работили против мен, замъглявали са ума ми с лъжи и илюзии, за да не видя истината.

— Ако съм била в комбина с доктор Крогър, защо ви помогнах да дойдете в Германия? — попитах. — Защо да рискувам да разкрия заговора ни? Трябва да съм пълна некадърница, за да го направя.

За миг Монк се замисли върху това.

— В думите ти има логика.

— И вие щяхте да си зададете същите тези въпроси, ако се бяхте замислили за миг — казах. — Трябва да се успокоите и да премислите нещата.

— Ако си била част от него, щеше да намериш начин да ми попречиш да се кача на онзи самолет — каза Монк. — Най-малкото, щеше да предупредиш доктор Рахнер, че идвам, за да не е тук, когато пристигна.

— Точно така. Сега помислете за капитан Стотълмайер — казах. — Ако беше на тяхна страна, щеше ли да ви наеме като консултант на полицията, да ви позволи да си изградите увереност, да усъвършенствате уменията си, и да възстановите репутацията и надеждността си като детектив?

Монк кимна:

— Не, нямаше. Щеше да ми отнеме възможността да работя и да ме накара да смятам, че съм си изгубил умението.

— Съгласна съм с вас, че тук става нещо много странно, господин Монк, но не можете да позволите параноята да замъгли преценката ви.

— Трябва да изчистя ума си и да се съсредоточа единствено върху фактите.

— Сега вече говорите смислено — казах.

— Защото ако се поддам на параноята, те печелят.

— Те? — попитах.

— Всички, които са плъзнали навън да ме издирват — каза той.