Барбара Тейлър Брадфорд
Изключителна жена (48)

48.

Лицето на Едуин Феърли беше мрачно, а очите му мятаха мълнии, докато говореше.

— Ти със собствените си ръце си си сложил примка на шията, Джералд, абсолютно нищо не мога да направя за теб.

Джералд изгледа брат си с отворена уста, а черните му очички заприличаха на цепки върху едрото му кръгло лице, по-малки и зли от всякога.

— Искаш да кажеш, че „Проктър и Проктър“ може да действа по закона? Че може да ми грабне фабриката, ей така, все едно че не е станало нищо? — попита уплашено.

— Страхувам се, че е точно така, Джералд. Една полица не може да се оспорва… Би трябвало да знаеш. От момента, когато ти си приел да я подпишеш заедно със специалните клаузи за гаранция не ти остава нищо друго, освен да посрещнеш задължението. Истинска идиотщина от твоя страна. Защо го направи?

— Имах нужда от пари — промърмори Джералд, без да може да издържи на погледа на Едуин.

— За да платиш твоите проклети дългове от комар! Зная го, Джералд. Но не е това, което имах предвид. Исках да зная защо поднесе фабриката на тепсия, преди да поискаш юридически съвет, ако не от мен, то поне от семейния адвокат.

— Щеше да бъде безсмислено. Имах жестока нужда от пари. Не знаех къде да се дяна, а тези бяха единствените условия на „Проктър и Проктър“. Нямах друг избор, а и бях убеден, че Алън ще прояви разум. Ще ми даде малко време, за да върна заема. — Израз на ярост изкриви лицето на Джералд. — Вместо това Алън Проктър се обърна срещу мен. Проклет крадец! Открадна ми фабриките!

— Не ставай смешен, Джералд — го прекъсна Едуин, загубил търпение и удивен от липсата на усет у брат му. — Алън не ти е откраднал нищо. Сам ти си му ги дал, твоите фабрики върху сребърен поднос. Съкрушен съм пред липсата ти на благоразумие. Доколкото разбрах, заемът не е личен, а е взет от акционерното дружество. В края на краищата Алън не може да действа на своя глава. Той отговоря пред административния съвет.

Джералд закри лице с ръцете си, потиснат от самосъжаление. Малко след това вдигна глава и заяви остро:

— Заеми ми пари, Едуин.

Едуин се стресна и го изгледа удивен.

— Ти се шегуваш. Откъде бих могъл да взема 200 000 лири плюс лихвите? Трябва да си луд, за да го кажеш.

— Татко ти остави рента, Едуин, трябва да ми намериш тези пари. Ще ме изоставиш ли в тази бъркотия? — попита Джералд.

— Моята рента е по-скоро оскъдна и ти го знаеш! — възкликна Едуин ядосан. — Татко живя нашироко цял живот, особено след като се ожени за леля Оливия. Онова, което ми остави е нищо в сравнение с онова, което ти получи и хвърли на вятъра! — Едуин срази с поглед Джералд. — Освен че е малка, рентата ми е нужна, имам съпруга и син, за които трябва да мисля.

— Да, но ти печелиш добре със своята професия и…

— Да, но недостатъчно да финансирам твоите безразсъдни навици — отсече Едуин категорично.

— Татко ти остави по-голямата част от акциите си на „Йоркшир Морнинг Газет“, би могъл да вземеш заем под гаранция срещу тях — настоя Джералд.

— Да, бих могъл, но нямам никакво намерение да го правя. Обещах на татко да се грижа активно за интересите на вестника и нямам намерение да не удържам обещанието си — каза Едуин спокойно. — И ако трябва да ти кажа искрено, направо не разбирам как си могъл да се вмъкнеш в тази…

— Сега да не си решил да ми четеш проповед! — избърбори Джералд, вдигайки се тежко от стола. С едри стъпки започна да кръстосва стаята. Върна се и седна пред брат си като го загледа със злите си очички. — Всички те считат мозъка на семейството, братче, значи си длъжен да ми кажеш какво да правя — каза саркастично Джералд.

— Слушай ме, Джералд, нещата можеха да бъдат и много по-зле. В края на краищата остават ти и фабриката тук във Феърли, и тухларната. Бих те посъветвал да постегнеш колана. Да съкратиш личните разходи и най-вече да спреш да играеш. Посвети си душата и тялото на единственото, което ти е останало. Аз не разбирам много от текстил, но само един слепец не би разбрал, че вълнената индустрия е в разцвет. Всъщност не разбирам защо твоите работи не вървят добре. Сигурен съм, че ако пожелаеш, нещата могат да потръгнат.

Винаги готов да си намери извинение Джералд започна в своя защита:

— Нещата не са такива, каквито бяха по времето на татко. Ти не знаеш какви трудности трябва да понасям. Сега има много по-голяма конкуренция, Едуин. Фабриките „Томсън“ произвеждат повече или по-малко същата продукция, както и ние, и завладяха пазара. И твоята проклета Ема Харт и тя. Фабриките „Лейтън“ са нейни, като че ли не го знаеше. Всичките ми проблеми започнаха, когато ми задигна Бен Ендрюс и няколко работници — добри специалисти — гласът на Джералд стана креслив от яд. — Да, твоята проститутка от известно време ми е като трън в задника. Тая проклета селска поститутчица е…

— Да не чувам да говориш за Ема по този начин. Гнусен негодник! — Едуин кресна, стисна юмруци и пристъпи застрашително към брат си.

Джералд му отвърна с ехидна саркастична усмивка.

— Все още си замаян от тази слугиня, тъй ли е Едуин? Кой знае какво ще каже лейди Джейн, ако узнае, че още те сърбят някои работи за тази лека женичка?

— Стига толкова, мръсно прасе! — Едуин викна и скочи срещу него. Трябваше да употреби всички усилия да се въздържи да не удари един юмрук на Джералд. — Тук съм във Феърли с най-добри намерения и с надеждата, че бих могъл да ти дам добър юридически съвет, а не да слушам безсрамните ти приказки срещу Ема — продължи, обхванат от гняв. Изгледа брат си с искрящи очи и презрението му беше толкова явно, че Джералд се смали в стола си. — Трябва да ти кажа, че аз съм много горд с Ема — подхвана Едуин. — Тя е смела жена, която се бори сама и знае какво да прави. И е хиляди пъти по-добра от теб. — Като си даде сметка, че е достатъчна една дреболия, за да избухне, Едуин побърза да се отдръпне назад и каза: — Довиждане, вярвам, че няма да се видим скоро.

— Много си прозрачен, Едуин — се опита да го провокира Джералд. — Значи Ема Харт ти е влязла в кръвта. Така ли е? Виж ти, виж ти. Сигурно има нещо специално между краката щом те държи вече толкова години като кученце с каишка. И аз опитах да направя нещо с нея веднъж, когато я открих в Армли, но не стана…

— Какво си направил?! — Едуин, който почти беше стигнал вратата се обърна, като мълния прекоси стаята, нахвърли се върху брат си, сграбчи го за яката и го разтърси с всичка сила. — Дори ако си позволиш само с пръст да докоснеш Ема, дори само да я погледнеш и ще те изхвърля. Кълна се в Бога, че ще го направя. — Лицето на Едуин беше се изкривило от гняв и презрение. Едуин пусна яката на брат си, изтри ръцете си в панталоните и каза: — Не желая да си цапам ръцете като те пипам. Ти си презрян и гнусен човек. Отрепка на обществото! — Обърна се и излезе от стаята. Главата му се въртеше от гняв и омраза.