Барбара Тейлър Брадфорд
Изключителна жена (15)

15.

В късния следобед, като приключи дневните си задължения, Ема се завърна в салона на първия етаж с чая за Адела Феърли. С извинението, че има силна мигрена Адела бе отказала да слезе на обед, Ема бе приготвила чая с голяма грижа и бе решила да застави госпожа Феърли да хапне нещо, за да добие сили за вечерта, която я очаква. Беше приготвила и чай за себе си, но нямаше представа кога ще може да го изпие. Според Ема чаят, който обичаше госпожа Феърли, беше само ароматизирана вода и по нищо не приличаше на истински чай. Нищо, че беше много скъп и го изписваха чак от „Фортнъм и Масън“ от Лондон. Нямаше защо да си блъска главата с вкусовете на богаташите, реши Ема, докато бързаше задъхано по стълбите под тежестта на огромната табла. Бе убедена, че аристокрацията яде често и по много. За Ема техният начин да се тъпчат им създаваше само неприятности. Нямаше защо да се оплакват, че страдат от лошо храносмилане и стомашни заболявания. Сами са си виновни. Бе сигурна, че причината преди всичко е във всичката храна и питиета, които поглъщат богатите. Когато и аз стана богата, реши Ема, влизайки в стаята на госпожа Феърли, ще продължа да се храня скромно.

Адела си бе почивала целия следобед и в момента дори се бе излегнала в огромното легло.

— Радвам се, че ми подсказа да си почина малко — каза Адела, намествайки се върху възглавниците. — Спах дълго и сега се чувствам много добре, точно както ти каза, Ема — усмихна се признателно.

Ема погледна внимателно Адела Феърли. Напрегнатият израз от сутринта върху лицето й бе изчезнал. То беше спокойно и отпочинало. Очите й блестяха почти весело.

Прекрасна е! — помисли Ема и каза:

— Донесох ви чая, госпожо Феърли. Трябва да сте огладняла, след като не сте хапвала от сутринта. Опитайте се да хапнете нещо — остави таблата до Адела и продължи: — Приготвих ви онзи смешен чай, който толкова обичате.

Адела се засмя развеселена.

— Искаш да кажеш Лапсанг Сучонг, Ема. Благодаря.

— Да, точно той. Лапсанг Сучонг… — повтори Ема бавно и запита: — Добре ли го произнасям, госпожо?

— Да, Ема, много добре — я увери Адела развеселена, докато си сипваше чаша чай.

Ема беше доволна. Обичаше да научава нови неща. Щяха да са й потребни, когато отиде в Лийдс. Покашляйки, каза:

— Моля за извинение, госпожо Феърли, ще ми се отново да прегледам роклята, ако не ви преча. Искам да съм сигурна, че всичко е както трябва. Трябва да бъдете изключителна за приема довечера. Досаждам ли Ви?

— Разбира се, не, Ема. Ако има нужда да се прави нещо по нея, свърши го тук. Не е нужно да се качваш в стаята си, но съм сигурна, че е чудесна. Досега не съм я обличала — заключи тя.

Докато Адела пиеше чая си, Ема извади роклята от гардероба и я разгледа старателно. Беше в отлично състояние, само трябваше да изчисти конците, с които бяха прикрепени розите, които бе свалила. Занесе роклята на стола и започна внимателно да работи. Всяка работа, която вършеше, я правеше с внимание и грижа. Бе доволна, че може да седне за няколко минути. Цялата сутрин бе тичала и бе работила нагоре-надолу, а пред нея предстоеше дълга вечер, след като бе решено, че ще помага на Мъргатройт при сервирането на масата. Между госпожа Феърли и Ема се бе установила странна близост и взаимно разбиране. И двете жени го приемаха като удобство. В известен смисъл момичето усещаше тежкото тягостно състояние на Адела и въпреки младостта и неопитността си съзнаваше трагедията на нейното съществувание. Инстинктивно знаеше как да се държи в нейно присъствие, успокоявайки състоянията на напрегнатост у господарката си. Ема започна да работи спокойно върху роклята. Претъпкана, както и салона, все пак спалнята на госпожа Феърли беше по-спокойно и приятно място, отколкото кухнята. Ани, новата камериерка помагаше на готвачката за приготвянето на вечерята. Работата беше толкова много, че бяха ангажирали дори майката на Ани да помага. Госпожа Вайнрайт бе подготвила кралско меню. Всички бяха признали това, дори и готвачката, но тя продължаваше да мърмори, че работата ставала все повече и по-сложна.

Докато работеше бързо и сръчно с иглата, си спомни за менюто и се усмихна в себе си, като си припомни физиономията, която направи госпожа Търнар сутринта, когато го получи. Беше го разглеждала надълго и нашироко, бе пухтяла и мърморила цял час. Ема не смееше да помисли за неописуемото смущение, което госпожа Търнар бе изпитала тогава. Бедната готвачка! Вероятно никога не бе правила нещо толкова сложно, откакто служеше във Феърли! Ема бе щастлива, че бе успяла да се откъсне поне за малко. Последните часове на следобеда шумотевицата бе нараснала неимоверно, защото готвачката мърмореше и се заяждаше с всички, дори с майката на Ани. Ема се усмихна отново. Знаеше много добре колко лесно готвачката се вълнува всеки път, когато настъпваха промени в ежедневието. Въпреки че това беше първият прием, който господаря дава от години, всички бяха вдигнати на крак. Всички, с изключение на госпожа Вайнрайт и мен, помисли Ема, припомняйки си със задоволство оценката, която госпожа Вайнрайт й бе направила преди малко за нейната деловитост, точност и за леката ръка, с която бе приготвила някои сосове.

Въпреки че някои богати и изискани блюда не й допадаха, Ема обичаше да готви и бе добила сръчност в това. С пристигането на Оливия дневното меню бе станало по-сложно от обикновено и често Ема трябваше да помага на госпожа Търнар. В последно време бе научила много неща от госпожа Вайнрайт, която имаше навика да пише подробни инструкции за всяко ястие и често слизаше в кухнята, за да провери дали всичко се изпълнява както трябва. Ема бе запазила всичките рецепти и менюта и си ги бе залепила в една стара ученическа тетрадка. Практичният й дух и интуицията, й бяха подсказали, че един ден щяха да й бъдат полезни. Докато шиеше, реши, че трябва да запомни и запише името на този особен чай в тетрадката си, заедно с вината, всяко за блюдото към което подхожда.

Да, да, каза си Ема. Трябва да запомня и да запиша точно названията на всички вина и да не забравя да поискам от госпожа Търнар да ми даде още рецепти. Без да прекъсва работата си, Ема си помисли за тетрадката си. Там записваше всичко, което й се струваше важно. В момента не знаеше какво ще й бъде полезно в Лийдс, когато щеше да настъпи момента да задейства своя проект с голямо „П“. Трябваше да бъде готова по всички линии. Старата оръфана тетрадка съдържаше различни менюта, рецепти, съвети за поддържане на къщата, плетки, модели на дрехи и шапчици, създадени от самата Ема или прекопирани от гардероба на госпожа Феърли. Ще си направя и списък от вина, помисли Ема доволна, докато държеше под око госпожа Феърли с покровителствен израз.

Адела Феърли бе съвсем спокойна тази вечер и когато изпи чая си, взе вестника и започна да го чете. Страхът от това, че може да предизвика гнева на Адам, ако довечера се държи странно или отсъстващо, я бе принудил да отхвърли желанието си да повика Мъргатройт да й донесе нещо за пиене. Тя бе започнала да се пристрастява към алкохола, отначало като към лекарство, от време на време, когато я налегнеше тягостно състояние и безпокойство. Все още можеше да устои, когато обстоятелствата го налагаха. Този следобед бе превъзмогнала желанието си да пие, като легна да спи и стратегията й колкото и страхлива да беше, бе дала резултат. Без да иска, Адела буквално изтощена от напрежението бе потънала в дълбок сън. Като се събуди откри, че се чувства много добре, и което е по-важно, освободена от разяждащата я тревога.

Адела се опита да се съсредоточи в четенето на вестника, друго средство, което държеше заето съзнанието й, за да не мисли за алкохол или за ужасната вечер, която я очаква. Разгърна вестника на светската хроника и потъна в четене на описанието на един лов на лорд Фитцуилям в Клифтън, близо до Донкастър. Въпреки че се мъчеше да потисне нуждата от алкохол, тя не й даваше мира.

В този миг конски тропот, примесен с възбудени викове наруши тишината на стаята.

— Господи, каква е тази бъркотия — възкликна Адела изненадано, докато гласовете ставаха все по-резки и силни. Ема поклати глава объркана, остави внимателно роклята и изтича до прозореца.

— Момчетата са, госпожо — каза, обръщайки се към Адела — господарят Джералд се кара с господаря Едуин. — Ема изчака и продължи боязливо. — Плаче, госпожо, бедният господин Едуин плаче!

— Едуин? — извика Адела, помести нервно таблата и изтича като валкирия.

Сцената, на която станаха свидетели, когато погледнаха през прозореца, я накара да побледнее. Момчетата бяха все още на конете си. Джералд ръкомахаше и упрекваше остро брат си, като му викаше със зачервено от гняв лице. Въпреки сълзите си, Едуин се опитваше да се защити колкото може от словесната агресия. Адела отвори прозореца, за да се намеси, но точно в този момент Джералд се доближи с коня си до коня на Едуин и с обмислена злост ритна в ребрата Ръсет Даун, жребеца на Едуин. Изненадан, конят се спря и се вдигна на задните си крака с разширени ноздри. Ако Едуин не бе отличен ездач като баща си, сигурно щеше да падне и да бъде премазан. Адела бе толкова потресена от вероломната постъпка на първородния си син, че за миг бе разтърсена от ужас. Отскоро беше забелязала, че се страхува от Джералд. Бе един самохвалко. В този момент ужасен гняв я накара да превъзмогне страха, който я парализира.

На двора бе настъпила мъртва тишина, но Джералд изобщо не показваше, че се разкайва за постъпката си, напротив, подсмихваше се доволно. Едуин също бе замръзнал и триеше сълзите по лицето си с опакото на ръката. Адела избра този момент да се надвеси на прозореца и да викне с необичайно остър гневен глас:

— Какво означава тази суматоха, Джералд? Държиш се недостойно! Няма да го търпя!

Момчето вдигна глава и примига с очи, хванат натясно не толкова от неочакваната поява на майка си, колкото от твърдостта на гласа й. Още от малък Джералд винаги бе презирал майка си, която считаше за глупава и суетна.

Но в момента, размърдвайки се стреснат на седлото отвърна лицемерно:

— Нищо страшно, мамо. Твоето скъпоценно съкровище е в състояние да се грижи само за себе си, макар че е едно мамино детенце, благодарение на твоето глезене. Върни се в леглото, мамо. Не ти прилича да се намесваш в нашите работи — приключи с високомерие.

— Как смееш да ми говориш така нахално! — каза Адела с леден тон, скандализирана от безочието на сина си. — Очаквам да изясниш държанието си, ако не, ще отговаряш пред баща си. Веднага ела в библиотеката и не забравяй преди това да си свалиш ботушите!

Джералд бе толкова стреснат от промяната на майка си, че остана с отворена уста. Едуин не бе изненадан, но по-скоро уплашен за майка си.

— Казах ти, че няма нищо, о… — отвърна Джералд.

— Казах, веднага! — прекъсна го Адела, затръшна прозореца и потръпваше конвулсивно повече от гняв, отколкото от страх.

Ема се приближи и я хвана за ръката.

— О, госпожо Феърли, не се вълнувайте така, за Бога! Не забравяйте за приема тази вечер. Не обръщайте внимание на господаря Джералд, знаете какви са момчетата, винаги се карат помежду си.

Разбира се, че знам какви са момчетата, помисли Адела, и най-вече това малко чудовище Джералд. Отговори:

— Да, Ема, имаш право в известен смисъл, но момчетата от време на време трябва да се наказват, за да разберат разликата между доброто и злото. Къде е дрехата ми?

— Ето я, госпожо — Ема й подаде робата от виолетово кадифе и пантофите. Докато помагаше на Адела да се облече, Ема се запита как ли щеше да се справи сама със сина си. Джералд можеше да бъде истински демон, когато пожелаеше. Самата тя го знаеше много добре.

Адела въздъхна дълбоко и хвърли нещастен поглед към Ема, сякаш отхвърли решително паниката, която напираше да я завладее. Бе решила да се сблъска с неприятната ситуация сама. Само преди броени часове бе решила да възстанови положението си на господарка на къщата и сега й се отдаваше случай да го стори. Колкото и да й бе трудно, трябваше да успее. Пое си дълбоко дъх, огледа се във венецианското огледало и доволна от вида си, повдигна рамене и с твърда крачка напусна стаята.

Достигнала прага, поспря и изгледа Ема, която я наблюдаваше удивена от невероятната сила и решимост, които бе показала.

— Може би ще бъде по-добре да ме придружиш до библиотеката, Ема, — й каза Адела.

Въпреки че сърцето й биеше лудо и се чувстваше физически изчерпана, решението й да се противопостави на Джералд беше непроменено. Присъствието на Ема щеше да й дава кураж.

— Да, госпожо Феърли, разбира се, че ще сляза с Вас — побърза да отговори Ема, успокоена, че я бе помолила. Ако настъпеха усложнения, щеше да изтича да извика Мъргатройт. Той също като тях беше тиранин, но без съмнение бе сляпо предан на госпожа Феърли.