Оле Лунд Киркегор
Ото е носорог (7)

Седма глава

Но господин Льове скоро щеше да се увери, че е много трудно да се отървеш от носорог, който живее на втория етаж.

Първо се обади на директора на Зоологическата градина.

— Ало! — каза господин Льове.

— Ало! — рече директорът на Зоологическата градина.

— Ало, ало — повтаряше господин Льове, като се чудеше как да обясни на директора за носорога.

— Вижте какво — троснато попита директорът, — да не би да сте решили да викате „ало“ целия ден?

— Аз… хм… не… — каза господин Льове уплашено.

— Надявам се, че не е така — рече директорът. — Аз съм много зает човек, който винаги има работа. Знаете това, нали? Директорите винаги са заети. Не мога да прекарвам цялото си време в повтаряне на „ало“.

— Да, разбирам — отвърна господин Льове. — Обаждам се, за да ви продам един носорог.

— Аха! — каза директорът и гласът му вече прозвуча по-приятелски. — Обаждате се, за да ми продадете носорог? Носорогът от Африка ли е, или от Суматра?

— Не зная — отвърна господин Льове. — Той е жълт.

Директорът се изкашля, изненадан.

— Така значи — каза той. — Жълт носорог. Много странно. Нечувано. Как се казвате, господине?

— Льове — отговори господин Льове.

Директорът се закашля още по-силно на отсрещната страна на жицата. Той кашля дълго — толкова дълго, че господин Льове се обезпокои, да не би директорът на Зоологическата градина да е сериозно болен.

— Искате да кажете — заяви накрая директорът и отново се изкашля, — че вие сте лъв^[1], който продава носорог?

— Ами… — промълви господин Льове объркан, като се суетеше край телефона. — И така може да се каже.

— Не, никога не съм чувал подобна лудост! — извика директорът. — Нима животните са започнали да се продават взаимно! Не, не можете да ме накарате да повярвам това. Мисля, че вие сте веселяк, който иска да ме позабавлява по телефона. Но виждате ли, приятелю, ние, директорите, изобщо нямаме време да се веселим, затова съжалявам, но трябва да затворя телефона.

— Но, господин директоре — каза господин Льове, — аз съвсем не съм веселяк.

— Така ли? — заяви директорът. — Тогава сигурно сте напълно луд, а това е много по-лошо. Сбогом!

И директорът тресна телефонната слушалка.

— Той не иска да купи носорога — каза господин Льове на жена си.

— Тогава се обади в полицията — предложи майката на Виго. — Те могат да измислят нещо. Полицията винаги може да направи нещо.

Господин Льове позвъни в полицията.

— Ало! — каза той. — Какво да правим?

— Ало! — обади се един полицай от другия край на телефона. — Ако питате мен, правете каквото искате — стига да не нарушавате закона.

— Да, но става дума за един носорог — каза господин Льове. Не можем да се отървем от него. Не го искаме в къщата.

— Откъде се обаждате? — попита полицаят.

— От „Кафене «Синята морска котка»“ — отвърна господин Льове.

— Аха, значи седите в кафенето? — каза подигравателно полицаят. — Обаждате се от кафене и искате да ни разкажете нещо за носорог? Тогава знаете ли какво ще направите?

— О! — възкликна зарадван господин Льове. — Какво мислите, че трябва да направя?

— Мисля — каза полицаят, — че трябва да престанете да пиете. Когато човек е пиян, му се привиждат и носорози, и слонове.

— Но… — възрази господин Льове просто сломен. — Аз нищо не съм пил. Искам само да се отърва от носорога.

— Чуйте! — извика сърдито полицаят. — Ако веднага не престанете да безпокоите полицията с тези глупости за носорози, ще дойдем и ще ви арестуваме. Искате ли да полежите няколко дена в затвора?

— О, не! — отвърна господин Льове.

— Добре — каза полицаят. — А сега вървете да си легнете. Утре ще сте забравили всичко за носорога. Лека нощ.

Господин Льове дълго стоя вторачен в телефонната слушалка. После бавно я постави на мястото й.

— Мисля, че е най-добре да си легна — промърмори той. — Иначе ще дойдат и ще ме арестуват.