Оле Лунд Киркегор
Ото е носорог (2)

Втора глава

Топер беше колекционер.

Събираше най-различни неща. Най-вече събираше малки предмети, които можеш да носиш в джобовете си и да подаряваш на добрите си приятели.

През зимата не се намират много неща, но лятото е благодатно време за колекционерите.

През лятото Топер намираше както мънички птичета, така и капачки от бирени шишета и кръгли бели камъчета.

Намираше бръмбари със сини крила и големи, меки зелени гъсеници, а откри също ръждясала детска количка с три колела.

Детската количка беше една от най-добрите находки на Топер през това лято.

Двамата с Виго я нарекоха „Кривуша“ и се редуваха да се возят в нея до училището.

Но един ден, когато вървеше, като возеше Виго в детската количка, Топер забеляза момичето, в което беше влюбен — защото, знаете ли, Топер си имаше и момиче.

То се казваше Силе и беше страшно хубаво.

— Здравей, Силе! — извика Топер и я поздрави, махайки с две ръце. — Ти виждала ли си Кривуша?

— Каква Кривуша? — попита Силе, която караше малкия си жълт велосипед.

— Кривуша е нашата детска количка — отвърна Топер и посочи с палец зад гърба си.

— Ти си луд! — каза Силе и отмина. — Във всеки случай аз не виждам никаква крива детска количка.

— Е — рече Топер, силно разочарован. — Твоя си работа.

Той се обърна, за да продължи да бута Кривуша, но детската количка беше изчезнала безследно.

„Странно! — помисли си Топер и се огледа на всички страни. — Дали сама не е закарала Виго на училище?“

Той си тръгна, но не се беше отдалечил много, когато чу някой да вика зад едни бодливи храсти.

— Какво е това? — крещеше сърдит глас. — Не е ли детска количка? Точно по средата на цветната ми леха? Никога не съм виждал подобно нещо! И не седи ли в нея едно голямо момче?

— Да… — мънкаше гласът на Виго от цветната леха зад храстите.

— Как, по дяволите, попадна сред цветята ми? — крещеше сърдитият глас.

— Ами… — отвърна Виго — минах през храстите.

— Охо! Това е върхът на всякакво нахалство — викаше сърдитият глас. — Ако искаш да знаеш, тук не е площадка за игра.

— Не — измънка Виго, — за мой късмет.

— Тук — викаше сърдитият глас — е една красива и добре поддържана градина.

— Да — каза Виго. — Аз също искам да изляза от нея, колкото може по-скоро.

— По-скоро ли? — извика гласът, — по-скоро ли казваш? Да, това може да стане веднага, добри ми приятелю!

„Странно — мислеше си Топер. — Сега пък го нарече «добри ми приятелю». Та човек не може да ругае добрите си приятели…“

Но Топер не мисли дълго по въпроса за добрия приятел, защото в същия миг Виго прелетя над плета, а след него и Кривуша.

— Ох! — изохка Виго.

— Заболя ли те? — попита Топер и помогна на Виго да стане.

— Ох! — отново изохка Виго. — Защо пусна количката?

Топер се почеса по ръждивата коса.

— Ами… — каза той — знаеш ли… Силе… мина покрай нас и аз реших да я поздравя… затова.

— Ох! — за трети път изохка Виго и измъкна някакви бодли от задната част на панталоните си. — Ето резултатът от цялото ти глупаво влюбване. Но за в бъдеще аз ще бутам Кривуша.

— Добре — каза Топер. — Много добре.

Виж, от тази уговорка Топер беше страшно доволен.

И той си помисли, че да си влюбен, не е чак толкова глупаво.

— Знаеш ли какво, Виго — каза Топер. — Би трябвало да си намериш и ти някое момиче.

— Пфу! — рече Виго. — Да не си се побъркал?

— Да — каза Топер. — Може би.

И той доволен се излегна в Кривуша, като нададе няколко странни пронизителни писъци.

— Какво правиш? — попита ужасен Виго и спря да бута детската количка.

— Свиря на флейта — отвърна Топер, като се превиваше от смях. — Свиря на флейта, добри ми приятелю.