Оле Лунд Киркегор
Ото е носорог (6)

Шеста глава

Горе при Топер цареше ужасен хаос.

Ото — голямото жълто чудовище, беше изял тапицерията на два фотьойла, всички пердета в гостната, двете покривчици под лампионите и един препариран папагал.

И сега бе започнал да яде единия край на килима.

Господин Холм се спря на вратата и извади лулата от устата си.

— Ама че дебелан! — извика той, като видя Ото, и засука мустак. — Как, вие, две толкова малки момчета, сте успели да качите тук едно такова голямо животно?

— Той се появи от само себе си — каза Топер и се засмя.

После взе ръжения хляб от уморения Виго и започна да го пъха в устата на Ото.

— Хър! — изсумтя Ото и задъвка хляба.

В това време Виго се свлече в един фотьойл с изядена тапицерия и заспа между щръкналите пружини.

Господин Холм се доближи до жълтия носорог.

— Красив е — каза той и потупа Ото по гърба. — Май никога не съм виждал по-красив носорог.

— Наистина ли? — възкликна гордо Топер.

— Но не можете да го държите тук — каза господин Холм. — Защото накрая таванът ще падне върху госпожа Флора, тази добра стара магарица.

— Принудени сме — заяви Топер. — Той е прекалено дебел, за да излезе през вратата.

Господин Холм се почеса по главата.

— Най-лошото е — каза той, — че е забранено да се държат животни в къщата.

— Ще го държим тайно — рече Топер. — Никой няма да узнае.

— Но той така тропа, че се чува из цялата къща — каза господин Холм.

— Това е, защото е гладен — обясни Топер. — Така правят носорозите, когато са гладни. Колкото са по-гладни, толкова повече тропат.

— О, така ли? — попита господин Холм. — Не знаех това. Значи светкавично трябва да набавим храна. Дали една купа сено и една купчина цвекло ще му стигнат за днес?

— Ще стигнат — отвърна Топер. — И още няколко ръжени хляба.

— Ще се обадя да докарат купа сено — каза господин Холм и бързо излезе, като хвърли неспокоен поглед към дъските на пода, които скърцаха и се огъваха под огромното животно.

Когато господин Холм излезе, Топер отвори прозореца и погледна навън. Точно пред червената къща той видя Силе, която препускаше на жълтия велосипед.

— Здравей, Силе! — извика Топер.

— Здравей, Топер! — отвърна Силе. — Какво сте измислили днес?

— Нищо особено — каза Топер. — Но можеш да се качиш горе да видиш Ото.

Силе натисна спирачка.

— Кой е Ото? — попита тя любопитно.

— Ото е носорог — извика Топер.

— Ти си се побъркал! — каза Силе и поклати глава. — Напълно си се побъркал!

— Така е — каза Топер. — Но въпреки това Ото е чистокръвен носорог. Жълт.

Силе се засмя.

— Ами! — каза тя и тръсна глава. — Няма жълти носорози.

— Ако почакаш малко — рече Топер, — може би ще успея да го докарам до прозореца.

— Добре — каза Силе. — Ще почакам.

Топер се опита да избута Ото до прозореца. Буташе го с всичка сила, но Ото не се и помръдна. Той беше намерил няколко книги в библиотеката и очевидно книгите бяха любимото му ястие, защото весело ги дъвчеше и щастливо сумтеше: Хър! Гру-у!

Тогава Топер го задърпа за опашката, но и това не помогна.

— Хър! Гру-у! — изсумтя само Ото и продължи да дъвче.

— Не иска — каза Топер, като отново си показа главата през прозореца. — Не иска да дойде. В момента яде книги.

— Ох, колко си щур! — рече Силе. — Жълт носорог, който яде книги. Ама че измишльотини!

— Да, звучи странно — съгласи се Топер.

— Топер! — извика Силе. — Ти си най-откаченото момче, което някога съм срещала. — И тя изчезна с пълна скорост зад близкия ъгъл.

Топер въздъхна.

— Никак не е лесно да си влюбен — каза той.

— Влюбен ли? — извика Виго и отвори очи. — Какъв влюбен?

— Няма нищо — каза Топер. — Това просто беше Силе.

— Пфу! — каза Виго и заспа отново.

 

 

Долу на телефона господин Холм бе в много затруднено положение. Той се обади на фермера Кяр, който живееше близо до града.

— Добър ден — каза Господин Холм. — Бихте ли ми докарали купа сено?

— Разбира се — рече фермерът. — Къде да ви я закараме?

— В голямата червена къща до пристанището — каза господин Холм. — Нахвърляйте го през прозореца на втория етаж.

— Моля? — извика фермерът Кяр. — Искате да нахвърляме купа сено през прозореца на втория етаж?

— Точно така — каза господин Холм.

— Що за странни поръчки? — попита фермерът. — За какво ви е сено в къщата?

— Ами… — каза господин Холм. — Ние… хм… имаме едно животно, което трябва да нахраним.

— Какво животно? — попита подозрително фермерът.

— Ами… — каза господин Холм. — Носорог.

— Ха-ха! — извика фермерът. — Знаех, че хората в града са глупави. Но че някой може да бъде чак толкова глупав, наистина не вярвах! Храна за носорог на втория етаж — да, това си го бива!

— Не може ли въпреки всичко да получа купа сено? — попита господин Холм.

— Разбира се, че можете — отговори фермерът и се засмя. — Но щом сеното е за носорог, трябва да си го вземете сами. Нямам намерение да идвам в града и да ставам за смях на някакви глупаци.

И той затвори телефона.

Господин Холм се върна при момчетата.

— Трябва сами да си докараме сеното — каза той. — Сеното за носорог си го вземаш сам.

— И да купим още ръжен хляб — рече Топер. — Ото е подивял от глад.

— Хър! Гру-у! — изсумтя Ото и затропа с крака.

— Добре — каза господин Холм. — Аз ще отида да докарам купа сено с колелото си, а през това време вие ще вземете детската количка и ще обикаляте наоколо, докато я напълните с хляб.

В същия миг се позвъни на вратата. Топер и господин Холм се спогледаха.

— Може би е полицията? — прошепна господин Холм. — Трябва да скрием Ото.

— Къде? — попита шепнешком Топер.

— Под килима — каза господин Холм. — Ще го покрием с остатъка от килима.

Отново се позвъни.

— Бързо! — прошепна господин Холм. — Мятай килима отгоре му.

Щом опаковаха Ото в килима, Топер предпазливо отвори вратата.

Отвън стоеше госпожа Флора и изглеждаше доста объркана.

— Господин Холм, знаете ли какво? — каза тя. — Всичките ми лампи изпопадаха на пода.

Господин Холм дръпна килима от Ото и госпожа Флора изгледа любопитно голямото животно.

— О! — извика тя и плесна с ръце. — Да, сега ми стана ясно. Толкова рядко има носорог в къщата. Не си спомням да съм го виждала преди.

— Не сте — каза господин Холм. — За първи път се опитваме да отглеждаме носорог.

— Какво? — попита госпожа Флора. — Кафе ли казахте? Разбира се, ей сега ще сляза и ще направя за вас и момчетата по една чаша вкусно, топло кафе.

— Преди да пием кафе — каза господин Холм, — трябва да набавим хляб и сено. Да тръгваме!

Топер събуди заспалия Виго.

— Виго — каза той, — отиваме да купим хляб.

— Помощ! — проплака Виго. — Мразя да купувам хляб!

Но Топер го помъкна за ръката и заедно с господин Холм се спуснаха надолу по стълбите и излязоха навън.

А вътре, зад вратата на „Кафене «Синята морска котка»“, стоеше бащата на Виго, господин Льове и подслушваше.

— Какво? — промърмори той. — Господин Холм се разтича с момчетата като някакво хлапе. Тук има нещо нередно за една хубава и прилична къща.

Той отвори внимателно вратата и се огледа на всички страни.

След това се промъкна като стар плъх нагоре по скърцащите стъпала и допря ухо до вратата на апартамента, където Ото стоеше и чакаше нещо за ядене.

— Странно — промърмори бащата на Виго. — Много странно!

И пак се ослуша.

— Особен шум! — каза той. — Като че ли вътре се разхожда някакво прасе.

Послуша още малко.

„И въпреки това — помисли си той — прасетата не казват хър, гру-у. Прасета казват грух-грух. Какво, за бога, може да е това?“

Той още веднъж се огледа.

После се наведе и надникна през ключалката.

— Аха! — промърмори той. — Така значи! Крият носорог вътре. Това вече е прекалено. И на всичко отгоре, жълт носорог!

Той изтича надолу по стълбата.

— Виж какво! — каза той на жена си. — Ще повярваш ли? Домоуправителят и момчетата крият горе един жълт носорог!

— Ами! — възкликна майката на Виго. — Тук, в къщата, където винаги е било хубаво и чисто? Един такъв носорог сигурно ужасно мърси!

— Да — извика господин Льове — И аз сега ще се погрижа да изчезне оттук!