Оле Лунд Киркегор
Ото е носорог (10)

Десета глава

Пожарните коли бяха проследени от много хора и деца, които искаха да видят големия пожар и някои от тях бяха страшно сърдити и разочаровани, като разбраха, че няма никакъв пожар.

— Жалко! — извика един от тях и тропна с крак. — Нищо не гори!

— Не! — обади се друг. — Пожар без огън е най-неприятното нещо, на което съм бил свидетел.

— Да! — провикна се трети. — Изиграха ни! Да се оплачем!

И всички тези сърдити и обидени хора отидоха в града, да се оплачат.

Но имаше други, по-разумни хора. Те подушиха миризмата на кафе и заприиждаха в „Кафене «Синята морска котка»“.

Там видяха жълтия носорог и множеството щастливи пожарникари.

— И-ха! — викаха те и пляскаха с ръце. — Това е много по-хубаво от пожар.

А бащата на Виго, господин Льове, който в гнева си беше изпоскубал рядката коса, изведнъж стана най-щастливият човек. Защото всички хора, които влизаха в кафенето му, не се задоволяваха само да гледат жълтия носорог. Те искаха лимонада, кафе и нещо за пийване и хапване.

Накрая „Кафене «Синята морска котка»“ така се препълни с посетители, че трябваше да сядат един върху друг. Най-отгоре седяха малките деца, пиеха лимонада и ядяха червени наденици, като капеха с кетчуп косите на майките си, а най-отдолу стоеше Ото, сумтеше хър и гру-у и се чувстваше стоплен и щастлив.

— Ах! — каза възрастната госпожа Флора и се свря под една маса, за да намери малко спокойствие. — Толкова много гости на едно място не съм виждала през целия си живот. Ама че чудесен празник.

— Мого фубав — обади се едно малко момиченце и свирна с тръбата й за чуване, като помисли, че е тромпет. — Мого, мого фубав плазник.

И наистина, празникът беше чудесен и завърши посред нощ, когато луната изгря над покривите на града.

Луната погледна надолу към града и се взря в голямата червена къща край пристанището.

Тя видя как многото гости се прощават и се разотиват по домовете си със спящите деца на рамене.

Видя и пожарникарите да скачат в колите си и да изчезват с голяма скорост, видя господин Льове, застанал на вратата, да маха с ръка, а когато надникна през прозореца, видя госпожа Флора да стои по средата на кафенето, стиснала каната си за кафе и загледана в дупката на тавана.

— А-у-у! Какво ще правя сега? — попита госпожа Флора. — Не мога да живея в квартира с грамадна дупка на пода.

Господин Холм — добрият портиер — се изкашля и леко се изчерви.

— Хм — каза той и подръпна мустак. — Вие можете да се преместите горе при мен, мила госпожо.

— Какво казвате? — попита госпожа Флора. — Наистина ли искате още кафе?

Господин Холм поклати глава. После грабна лист хартия и молив и написа с големи букви:

ПРЕМЕСТЕТЕ СЕ ПРИ МЕН, МИЛА ГОСПОЖО ФЛОРА!

Госпожа Флора погледна бележката.

След това погледна господин Холм и се усмихна.

— Това е добра идея — каза тя. — И знаете ли какво, господин Холм? Ще си взема каната за кафе. Понякога ние сигурно ще имаме нужда от чаша кафе.

Господин Холм се усмихна и се изчерви още повече.

— Сигурно — каза той, — да, съвсем сигурно.

Малко по-късно луната видя как Ото — най-жълтият трирог носорог на света, си легна в сеното и как началникът на полицията се облегна на голямото животно, прозя се и заспа.

Луната видя още как господин Льове брои купчината пари, които беше спечелил този ден. Видя как затвори вратата и изгаси осветлението в кафенето, а малко по-късно чу многогласно хъркане от червената къща.

Най-дълбоко и най-гърлено хъркаше Ото.

Най-високо и най-пискливо — Виго, а най-особено и най-бълбукащо — господин Холм.

Защото господин Холм хъркаше през лулата си.

Но изведнъж луната подскочи ужасена. Беше забелязала едно съмнително лице да се промъква към къщата.

Съмнителното лице носеше голям чувал на гърба си и пристъпваше с дебнещи крачки. Когато стигна до червената къща, то се огледа на всички страни.

След това се вмъкна през вратата на „Кафене «Синята морска котка»“ и само по чорапи се заизкачва по скърцащите стълби, като душеше в тъмното.

— Кафе — промълви лицето, — тук някой е пил кафе.

После то спря до вратата на апартамента, където Топер и майка му спяха и сънуваха носорози, моливи и малки момичета на жълти колела, и се ослуша. Дълго слуша тяхното хъркане, като хихикаше зловещо в дългата си брада.

— Охо! — промълви съмнителното лице. — Вътре спят като къпани. Толкова по-добре.

Отвори вратата и се промъкна в хола. Остави големия чувал до вратата.

След това тръгна на пръсти по пода.

Но съмнителното лице не виждаше добре в тъмното и не можа да забележи, че по средата на пода има една доста голяма дупка.

Със страхотен рев то пропадна в дупката, профуча през хола на госпожа Флора, през пода й и се приземи точно върху корема на спящия началник на полицията.

— Ох! — изрева началникът на полицията и се събуди. — Можете само да се радвате, че вече не съм началник на полицията, защото щях да ви тикна в затвора. Забранено е да се скача върху коремите на хората.

И той запали лампата. Същото направиха и останалите обитатели на червената къща, тъй като не бяха свикнали да се вика ох посред нощ.

Дори Ото се събуди и много пъти изсумтя хър и гру-у.

Съмнителното лице погледна носорога, след това дупката в тавана на кафенето и избухна в смях. То така се смееше, че по почернелите му от слънцето бузи се стичаха сълзи и изчезваха в дългата червена брада.

— Топер! — извика то. — По дяволите, какво отново си направил, серсемино!

— Извинете — каза началникът на полицията, — познавате ли това момче?

— Дали го познавам? — извика мъжът с червената брада и потупа началника на полицията по рамото. — Това момче е моят син.

— Татко! — извика Топер и скочи през продънения под. — Донесе ли ми папагал?

— Два! — избоботи баща му и така го нацелува, че лицето на Топер посиня. — Ще направим ли размяна?

— Каква размяна? — попита Топер, като си пое въздух.

— Ами с носорога — каза баща му.

— Слушайте — извика началникът на полицията. — Да не сте посмели да отнемете носорога на детето? Какво ще правя аз? Толкова много се привързах към животинчето.

— Хър! — изсумтя Ото и дръпна началника на полицията за ръкава.

— Вижте какво — каза бащата на Топер. — Познавам един вожд на Фити-Хюли, острови в Бенга море, който би бил много щастлив, ако получи такъв жълт и дружелюбен носорог. „Един жълт носорог — ми каза веднъж той, когато седяхме под Южната звезда и пиехме палмово вино, един жълт носорог е най-голямата ми мечта. Ако ми намериш жълт носорог, моряко, ще ти дам три от най-хубавите си жени!“. Така ми каза той. Би било жалко да разочаровам добрия вожд, след като се връщам и намирам жълт носорог в собствената си къща. И помисли си само, три красавици за един носорог! Това е страшен удар!

— Но нали вече си имаш жена? — каза Топер.

— Имам си! — потвърди баща му и улови майката на Топер, която падна от втория етаж право в ръцете му. — Имам си една голяма, чудесна жена, но вождът на островите Фити-Хюли си няма никакъв носорог, а трябва да има.

— Но какво ще правя аз? — попита началникът на полицията с много нещастен вид. — В края на краищата изглежда ще стана отново началник на полицията.

— Ти, разбира се, ще заминеш с Ото на островите Фити-Хюли — каза бащата на Топер. — И ще получиш три красавици.

— Брей! — извика началникът на полицията. — Мисля, че една ще ми стигне.

— Е, за това ще се разберете с вожда — каза бащата на Топер. — Но, Топер, откъде се взе това жълто животно?

Топер дръпна баща си настрана.

— Можеш ли да пазиш тайна? — пошушна той.

— Разбира се — прошепна баща му. — Разбира се, синчето ми!

— Нарисувах го — пошепна му Топер и извади малкия молив от джоба, за да го покаже на баща си.

— Нарисува ли го? — попита баща му.

— Точно така — отвърна Топер. — Всичко, което човек нарисува с този молив, оживява.

— Браво! — каза баща му. — Значи спокойно мога да взема носорога с мен. Ти ще си нарисуваш нов.

— Не — рече Топер и се доближи до ухото на баща си. — Следващия път ще бъде слон.

Баща му избухна в гръмогласен смях.

— Почакай тогава, докато направим нови подове на къщата! — каза той.