Оле Лунд Киркегор
Ото е носорог (11)

Последна глава

На следващата сутрин Ото беше натоварен на борда на параход, който щеше да го откара заедно с началника на полицията и бащата на Топер на далечните острови Фити-Хюли.

На кея се бяха събрали много деца, дошли да видят носорога, но когато зърнаха бащата на Топер и дългата му червена брада, всички започнаха да викат в един глас:

— Искаме да видим зъбите ти!

Бащата на Топер се засмя и извади ченето от устата си и всички деца заръкопляскаха.

— Ех, и моят баща да имаше такива зъби! — въздъхна едно малко момче.

— Сигурно ще има някой ден — каза бащата на Топер. — То става от само себе си.

— Чудесно! — каза момченцето. — Още отсега се радвам. Ще ги взимам назаем от него, когато искам да се издокарам.

Завързаха Ото с дебело въже през корема, а един голям кран го вдигна във въздуха и внимателно го постави на парахода.

Ото беше в чудесно настроение и докато висеше във въздуха под големия кран, издаде няколко странни, хъркащи звуци.

— Защо прави така? — попита едно момиче, което стоеше и ближеше сладолед на клечка.

— Защото го е гъдел — каза Топер.

Господин Льове също беше дошъл да се сбогува с Ото. Той бе малко разочарован, тъй като сега Ото нямаше да бъде в „Кафене «Синята морска котка»“, а той щеше да печели по-малко пари. А господин Льове много обичаше парите.

Но докато стоеше на кея и сърдито мърмореше, изведнъж му хрумна една добра идея.

— Сетих се! — извика той. — Ще нарека кафенето си „Кафене «Жълтият носорог»“!

И той забърза към къщи, за да нарисува нова фирма над вратата.

Когато Ото вече беше на борда заедно с началника на полицията и седемнадесет купи сено, капитанът на парахода извика:

— Потегляме: курс — островите Фити-Хюли!

Бащата така прегръщаше Топер, че за малко не го удуши, а майката на Топер получи десет дълги, звучни целувки по устата.

Параходът изсвири, моряците се разтичаха нагоре-надолу и изглеждаха доста заети, а Ото изсумтя най-хубавото си и най-високо: хър!

Под покрива на червената къща седяха госпожа Флора и господин Холм и пиеха сутрешното си кафе, загледани в пристанището.

— Виж ти! — каза госпожа Флора. — Там с един параход отплава някакъв носорог. Странно колко много носорози може да види човек напоследък.

— Това е вчерашният носорог — рече господин Холм. — Той отива на островите Фити-Хюли, ще лежи под палмите и ще яде банани с началника на полицията.

— Кафе ли? — попита госпожа Флора. — Сипете си толкова кафе, колкото можете да изпиете, господин Холм.

Тя улови господин Холм за ръката и му се усмихна.

Параходът се отдалечи от пристанището, но децата на кея махаха на Ото, докато ги заболяха ръцете.

Те дълго виждаха Ото като жълто петно на белия параход и дълго до тях достигаха неговите кратки хър, хър.

— Това беше, Ото — каза Виго и въздъхна. — Какво ще правим сега?

Топер измъкна молива от джоба си и му намигна.

— Слон — прошепна той. — Червен.

В същия миг на малкия си жълт велосипед пристигна Силе.

— Здравей, Силе! — извика Топер. — Виж, ей там отплава нашият носорог!

Силе погледна морето и поклати глава.

— Топер — каза тя. — Ти си се побъркал! Това там не е носорог, а най-обикновен параход.

И тя се метна на колелото и отмина.

Топер въздъхна.

— Не е лесно да си влюбен — рече той на Виго.

— Пфу! — каза Виго и изсумтя.

С това изрази всичко, което мислеше по този въпрос.