Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (65)

64.

Сандекър разглеждаше през увеличително стъкло въздушна снимка на остров Джонс, Южна Каролина, в стаята с морски карти в НЮМА. После се изправи и хвърли поглед към Джордино и Пит, които стояха от другата страна на масата.

— Странно — каза той след кратко мълчание. — Ако Суворов е определил точно отличителните белези на местността, не проумявам как тъй не е открил лабораторното съоръжение на Бугейнвил от вертолет.

Пит погледна за справка в бележника на съветския агент.

— За основен ориентир е използвал изоставената бензиностанция, която се вижда тук. — Той посочи мъничка постройка на снимката.

— Емет и Броган знаят ли, че си направил копие на това — кимна с брадичка Джордино към бележника, — преди да излетиш от залива Гуантанамо?

Пит се усмихна.

— Ти как мислиш?

— Няма да ти кажа, докато не ми отговориш.

— Щом Суворов е избягал от лабораторията през нощта — намеси се Сандекър, — не е изключено да се е объркал в ориентировката.

— Тайният оперативен работник е добре обучен наблюдател — поясни Пит. — Суворов е описал съвършено точно отличителните белези на местността. Съмнявам се, че е загубил способността си за ориентиране.

— Емет е пуснал двеста агента да претърсят района — съобщи Сандекър. — Сведенията отпреди петнайсет минути са, че са се върнали с празни ръце.

— Тогава къде е лабораторията? — попита неопределено Джордино. — На въздушната снимка не се вижда никаква постройка с размерите, записани от Суворов. Има само няколко хангара за лодки, пръснати тук-там малки къщички, два-три порутени навеси — нищо, което да наподобява склад.

— Да не би да е подземно съоръжение? — предположи Сандекър.

Джордино обмисли казаното.

— Да, но Суворов е записал, че е взел асансьора, за да излезе от лабораторията.

— Но от друга страна пък, споменава, че е слязъл по товарна рампа и се е озовал на чакълеста пътека.

— Товарна рампа предполага наличие на плавателен съд — изрази гласно разсъжденията си Джордино.

По лицето на Сандекър се изписа съмнение.

— Не пасва. Единственото водно пространство в близост до мястото на лабораторията според Суворов е тясно заливче с дълбочина не повече от петдесет-сто сантиметра. Прекалено плитко за плавателен съд толкова голям, че да изисква асансьор.

— Има друга вероятност — вметна Пит.

— Каква?

— Да е било шлеп.

Джордино отмести поглед към Сандекър.

— Мисля, че Дърк май налучква нещо.

Пит отиде до телефона, набра номер и включи разговора във високоговорител.

— Отдел за обработка на данни — разнесе се сънлив глас.

— Йегър, буден ли си?

— О, боже, Пит, ти ли си? Защо винаги ми звъниш след полунощ?

— Слушай, необходима ми е информация за определен вид плавателен съд. Могат ли компютрите ти да изобразят проекция на типа му, ако ти дам размерите?

— Това игра ли е?

— Повярвай ми, не е никаква игра — измърмори Сандекър.

— Адмирале! — смотолеви Йегър и застана нащрек. — Веднага ще опитам. Какви са размерите?

— Дължина между вътрешните перпендикуляри петдесет и един метра на десет метра при носа. Приблизителна височина три метра.

— Не ми казваш много като за начало — изнедоволства Йегър.

— Опитай — настоя твърдо Сандекър.

— Изчакайте така. Отивам при клавиатурата.

Джордино се усмихна на адмирала и рече:

— Искате ли да се обзаложим?

— Предложи на какво.

— На бутилка „Чивас Регал“ срещу кутия от вашите пури, че Пит ще излезе прав.

— Такъв бас — не — каза Сандекър. — Моите ръчно навити пури струват много повече от бутилка шотландско уиски.

По високоговорителя се чу как Йегър се изкашля, преди да заговори:

— Готово. — Последва кратка пауза. — Съжалявам, но данните са недостатъчни. В общи линии размерите съответстват на всеки един от сто различни видове плавателни съдове.

Пит се замисли за миг.

— Да предположим, че височината от носа до кърмата е една и съща.

— Имаш предвид плоска кърмова надстройка?

— Да. Един момент — каза Йегър. — Така, значи намаляваш числата. Твоят загадъчен плавателен съд прилича на шлеп.

— Еврика! — възкликна Джордино.

— Не бързайте да се радвате — предупреди ги Йегър. — Въпросните размери не отговарят на нито един от наличните шлепове.

— По дяволите! — изруга Сандекър. — Да сме толкова близо и…

— Един момент — намеси се Пит. — Суворов е записал вътрешните размери. — Той се наведе над микрофона. — Йегър, прибави навсякъде по шейсет сантиметра и опитай пак.

— Това вече е нещо — проехтя стържещият глас на Йегър по високоговорителя. — Дай без игрословици да опитаме следните размери: петдесет и девет на десет на три и шейсет.

— Носът и височината съвпадат — отбеляза Пит, — но дължината никак.

— Ти ми даде вътрешната дължина между отвесните преградни стени. А аз ти давам цялата дължина, включваща седем метра и шейсет скосен нос.

— Той е прав — обади се Сандекър. — Ние не взехме предвид наклона на предния край.

Йегър продължи:

— Това, което получихме, е товарен шлеп със стоманена конструкция и товаровместимост от двеста и осемдесет до триста тона, със самостоятелни отделения за пренасяне на зърно, дървен материал и тъй нататък. Вероятно е построен от мостостроително дружество „Нашвил“ в Нашвил, Тенеси.

— Какво газене има?

— Празен или пълен?

— Празен.

— Четирийсет и пет сантиметра.

— Благодаря ти, друже. Пак се справи.

— С какво?

— Върви да спиш.

Пит изключи високоговорителя и се обърна към Сандекър.

— Димът се разсейва.

Сандекър се усмихна широко и рече:

— Умни са тия Бугейнвилови, много умни!

— Не мога да не се съглася — кимна Пит. — Последното място, където човек би потърсил скъпо оборудвана лаборатория, е в ръждясал стар речен шлеп, закотвен в блатист залив.

— На всичкото отгоре и в състояние да бъде преместван — добави Сандекър. — Всеки влекач може да го закара до който и да е док с дълбочина на водата над четирийсет и пет сантиметра.

Пит погледна замислен въздушната фотоснимка.

— Следващият ни опит е да определим къде пак са го замаскирали Бугейнвилови.

— Тясното заливче, където е бил вързан преди, води към река Стоуно — отбеляза Сандекър.

— А река Стоуно е част от вътрешнобреговия воден път — добави Пит. — Те могат да го изтеглят по всяка една от десетте хиляди реки и рекички, заливи и заливчета от Бостън до Кий Уест.

— Няма начин да отгатнем направлението — обезсърчен измърмори Джордино.

— Естествено, че няма да го оставят във водните басейни на Южна Каролина, много ще е очебийно — каза Пит. — Според мен уловът ври на север или на юг, отдалечен на хиляда — хиляда и двеста километра.

— Сложна работа е това — заговори тихо Сандекър, — да го различим сред другите шлепове, движещи се по източните водни пътища. Те са по-нагъчкани от нападалите есенни листа в Ню Ингланд.

— И все пак е нещо повече от това, с което разполагахме досега, за да продължим нататък — обнадежди ги Пит.

Сандекър вдигна глава от снимката.

— Няма да е лошо да се обадим на Емет и да го уведомим за откритието ни. Все някой от армията му от следователи ще извади късмет и ще се натъкне на въпросния шлеп.

Думите на адмирала бяха лишени от чувство. Той не искаше да изрече онова, което се въртеше в ума му.

Ако Ли Тонг Бугейнвил заподозреше, че правителствените следователи дишат във врата му, той нямаше да има друг избор, освен да убие вицепрезидента и Лорън и да изхвърли труповете им, за да прикрие следите си.