Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (49)

48.

Къртис Мейо седеше зад едно бюро сред студиен декор, изобразяващ оживена работна стая на екипа на информационния бюлетин и гледаше в монитора, разположен малко вдясно от него и под камера номер две. Беше съобщил първата десетминутна част от вечерните новини и чакаше да продължи след рекламата за дезинфекционен препарат за баня. Кадрите, вместени в трийсет секунди, изобразяваха как нюйоркска манекенка, която вероятно никога в живота си не бе чистила тоалетна чиния, се усмихва скромно, докато продуктът галеше бузата й.

Операторът хвана в близък план Мейо, преброи в обратен ред последните три секунди и му даде знак с ръка. Червената лампичка на камерата светна и Мейо, с поглед в обектива, започна втората част от новинарската си програма.

— В президентската ферма в Ню Мексико се появиха слухове, че президентът и вицепрезидентът на Съединените щати използват дубльори, които много приличат на тях.

Докато Мейо говореше, звукооператорът в кабината пусна част от лентата, изобразяваща президента, седнал на трактора.

— Тези кадри показват как президентът коси люцерна във фермата си, но няколко души се вгледаха по-отблизо и забелязаха, че това всъщност не е президентът. Някои характерни негови движения изглеждат някак пресилени, по ръцете му се виждат различни пръстени, часовникът му не е същият, който той обикновено носи, а и това често почесване по брадичката досега не е било забелязвано. Помолихме репортери от Холивуд да се свържат с актьора Джон Сатън, който поразително прилича на президента и често се превъплътява в него в телевизионни постановки и скечове, но те не можаха да го открият. Това поражда въпроса: защо нашите държавни ръководители се нуждаят от дубльори? Дали тази процедура се прави с оглед на безопасността им, или цели да прикрие някакви по-скрити мотиви? Възможно ли е да са толкова претоварени от работа, че да се налага да бъдат на две места по едно и също време? Ние можем само да предполагаме.

Мейо остави новината да виси на нишката на подозрението. Звукооператорът включи отново камерата в студиото и Мейо продължи със следващите вести.

— Днес в Маями бе съобщено, че полицията е по следите на серията от убийства, в които са замесени наркомани…

След програмата Мейо се усмихна мрачно, когато му съобщиха за стотиците обаждания в новинарската редакция на телевизията с настоявания за повече информация относно разкритието за дубльора на президента. Същата реакция, ако не и още по-голяма, трябваше да нагорещи телефонните линии и на Белия дом. С известно злорадство той се запита как ли е приел това съобщение секретарят на президентския пресцентър.

В Ню Мексико Сони Томпсън продължи да гледа тъпо в телевизионния екран дълго след като Мейо излезе от ефир. Той седеше свит на стола и чувстваше плътта си подпухнала до пръсване. Представи си как грижливо изграденият му свят върви стремглаво към края си. Колегите му в средствата за масово осведомяване щяха да го разпънат на кръста. Когато се разбере, че е бил съучастник в заговор за заблуда на американската общественост, никой вестник или телевизионна програма няма да го вземе на работа след евентуалното му освобождаване от Белия дом.

Джон Сатън седеше зад него с питие в ръка.

— Лешоядите закръжиха — отбеляза той.

— И то на огромни ята — измърмори Томпсън.

— Какво ще стане сега?

— Други ще решават.

— Нямам намерение да влизам в затвора като Лиди, Колсън и другите — рече заплашително Сатън.

— Никой няма да влиза в затвора — въздъхна уморен Томпсън. — Това не е аферата Уотъргейт. Министерството на правосъдието е на наша страна.

— В никакъв случай няма да допусна провал в работата си заради шепа политици. — Очите на Сатън засвяткаха с хищни пламъчета. — Човек може да спечели хиляди, дори милиони от всичко това.

Томпсън извърна поглед към него.

— Как?

— Ами с интервюта, публикации във вестниците, както и възнаграждения от авторски права на книги… Възможностите са безчет.

— Да не би да смяташ, че като излезеш оттук, можеш да разгласиш всичко?

— Защо не? — отвърна Сатън. — Кой ще ме спре?

Сега Томпсън на свой ред се усмихна.

— Не са ти казали причините, по които те наеха. Нямаш представа от какво жизнено значение е за интересите на страната ни твоята малка роля в случая.

— Какво ми пука? — сви с безразличие рамене Сатън.

— Може и да не повярваш, уважаеми Сатън, но в нашето правителство има достатъчно почтени хора, които искрено са загрижени за успешния му начин на управление. Те никога няма да ти позволят да го изложиш на опасност, като се разбъбриш за пари.

— Какво могат да ми направят его маниаците, които управляват от оная шантава сграда във Вашингтон? Ще ме ударят през ръцете? Ще ме запишат като доброволец във войската на шейсетгодишна възраст? Или ще ме предадат на данъчните служби? Това не ме кара да се изпотявам. Всяка година ми се правят финансови проверки.

— О, това е толкова дребнаво — каза Томпсън. — Ти просто ще бъдеш изваден от строя.

— В какъв смисъл „изваден от строя“? — попита Сатън.

— Може би трябваше да употребя „ще изчезнеш“ — отвърна Томпсън, наблюдавайки с наслаждение нарастващото осъзнаване в погледа на Сатън. — То се подразбира, че трупът ти никога няма да бъде открит.