Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (26)

25.

Петнайсет минути след изгрев-слънце фотоелектрическите регулатори на всички улични лампи на Вашингтон прекъсваха веригите си. Една по една, на интервали от не повече от няколко секунди, жълтите и червени лъчи на натриевите лампи с високо налягане избледняваха и угасваха, изчаквайки да се изнижат часовете на деня, когато петнайсет минути преди залез-слънце чувствителните спрямо светлината регулатори щяха отново да им вдъхнат живот.

Сам Емет крачеше забързан под мъждукащото осветление на подлеза и чуваше вибрациите на ранното улично движение отгоре. Нямаше ескорт от морската пехота или от тайната полиция. Пристигна сам като останалите. Единственият човек, когото срещна, след като остави колата си под сградата на Финансовото министерство, беше дежурният от охраната на Белия дом на портала на сутерена. В началото на коридора, водещ към оперативната стая, Емет бе посрещнат от Алън Мърсиър.

— Ти си последният — уведоми го Мърсиър.

Емет погледна часовника си — беше пристигнал пет минути по-рано.

— Всички ли дойдоха? — попита той.

— Да, освен Симънс, който е в Египет, и Лукас, който замина за Принстън да изнесе лекцията вместо теб.

Когато го видя да влиза, Оутс му направи знак да седне на стола до него. Дан Фосет, генерал Меткалф, шефът на ЦРУ Мартин Броган и Мърсиър насядаха около заседателната маса.

— Извинете ме, че изтеглих определената среща с четири часа по-рано — започна Оутс, — но Сам ме уведоми, че тяхното разследване е разкрило как е станало отвличането. — Без повече пояснения той кимна към директора на ФБР.

Емет раздаде на всички по една папка, после отиде до черната дъска и взе парче тебешир. Бързо и в точен мащаб начерта реката, имението край Маунт Върнън и вързаната за дока президентска яхта. После попълни детайлите и обозначи съответните райони. Завършената скица беше съвсем достоверна, което издаваше талант за съставяне на архитектурен проект.

Доволен, че всяко нещо от цялостната обстановка бе на мястото си, той се обърна към присъстващите.

— Ще проследим събитията по хронологичен ред — заговори той. — Започвам с кратко обобщение, а вие, господа, съгласувайте подробностите, залегнали в доклада. Някои от описанията, които ще направя, са изградени на факти и неопровержими доказателства, други са само догадки. Трябва да попълним колкото се може повече от останалите бели петна.

Емет започна да излага всеки етап, като изписваше часа в горния ляв ъгъл на дъската.

— 18:25 часа — „Игъл“ пристига в Маунт Върнън, където агентите от Тайните служби са разположили охранителната си мрежа и наблюдението започва. 20:15 — Президентът и гостите му сядат да вечерят. В същото време в офицерския стол започват да се хранят офицерите и екипажът. Единствените дежурни са главният готвач, един помощник и сервитьорът в залата за хранене. Този факт е важен, тъй като имаме предположението, че тъкмо по време на вечерята са били упоени президентът, гостите му и екипажът на яхтата.

— Упоени или отровени? — вметна Оутс, вдигайки поглед от доклада.

— Чак отровени, не — отвърна Емет. — Вероятно главният готвач или стюардът, обслужващ масата им, е сложил в храната им лек опиат, предразполагащ към постепенно унасяне в дрямка.

— Звучи приемливо — обади се Броган. — Явно не са искали да натръшкат трупове по палубите.

Емет замълча, за да събере мислите си.

— Агентът на Тайните служби, който е бил на пост на борда на яхтата в часовете преди полунощ, каза, че последни са си легнали президентът и вицепрезидентът. Час — 23:10.

— Необичайно рано за президента — отбеляза Дан Фосет. — Знам, че е рядкост за него да бъде в леглото си преди два след полунощ.

— 00:25 — от североизток се надига лека мъгла, последвана в 01:34 от гъста димна завеса, причинена от два излезли от употреба мъглообразувателя на Военноморските сили, скрити в храстите край реката на разстояние сто и шейсет метра от „Игъл“.

— Целият район ли са успели да замъглят? — попита Оутс.

— При подходящи атмосферни условия, както не е имало вятър в случая, от мястото, където похитителите са поставили уредите, димната завеса може да покрие осем декара площ.

Фосет изглеждаше напълно объркан.

— Боже мой, тази операция трябва да е била извършена от цяла армия!

Емет поклати глава.

— Нашите прогнози сочат, че е била извършена от най-малко седем и положително не повече от десет души.

— Няма съмнение, че тайните агенти са обходили гората около Маунт Върнън преди пристигането на президента — каза Фосет. — Как тъй са пропуснали да видят димките?

— Генераторите не са били там преди 17:00 часа — поясни Емет.

— Как тогава са ги заредили в тъмнината? — продължи да настоява Фосет. — Защо не са били чути движенията на операторите им и бръмченето на съоръженията?

— На първия въпрос може да отговори инфрачервеният механизъм за нощно виждане. А колкото до шума на уредите, той е бил заглушаван от запис на мучене на добитък.

Броган замислено поклати глава.

— На кого ли му е минало това през ума?

— На някого от тях — отвърна Емет. — Те са оставили при мъглообразувателите магнетофон и усилвател.

— Тук пише, че единственото, което е направило впечатление на хората от охраната, е била миризмата на петрол на мъглата.

— Да продължим по-нататък — предложи Оутс.

— 01:50 часа — Малкият ескортен катер застава на котва край дока поради ограничената видимост. Три минути по-късно катерът на бреговата охрана уведомява агент Джордж Блакаул в командния пункт на Тайните служби, че сигнал с висока интензивност заглушава приемането на радара им. Съобщават му още, че преди съоръжението им да бъде затъмнено, единствената видимост на осцилоскопа им била влекач за хигиенизиране на града и теглените от него ненужни баржи, спрели край брега, за да изчакат мъглата да се вдигне.

Меткалф го погледна.

— На какво разстояние от яхтата са били спрели?

— На двеста метра нагоре по реката.

— В такъв случай влекачът е бил извън изкуствената мъгла.

— Тъкмо това е решаващият момент — призна Емет. — Но до него ще стигнем по-късно.

Той се обърна към черната дъска и написа друга последователност на часовете. Стаята се смълча. Мъжете седяха около дългата маса като вкаменени, в очакване на Емет да разкрие крайното заключение на президентското отвличане.

— 02:00 — Агентите разменят местата на охранителните си постове. Агент Лайл Брок заема позиция на борда на „Игъл“, след като агент Карл Поласки го освобождава от поста му на входа на кея. Важното тук е, че по това време „Игъл“ е скрита от поглед. По-късно той тръгва по подвижното мостче за борда на яхтата и разменя няколко думи с някого, вземайки го за Брок. Защото Брок вече е бил или в безсъзнание, или мъртъв. Поласки не забелязва нищо подозрително освен споменаването от страна на Брок, че бил забравил къде е следващият му пост.

— И Поласки не е разбрал, че говори с непознат? — попита Оутс.

— Те са разговаряли от разстояние най-малко три метра, с тих глас, за да не безпокоят пътниците в яхтата. Когато в 03:00 часа постовете отново са се сменили, Брок просто е изчезнал в мъглата. Агент Поласки твърди, че изобщо не е бил в състояние да види нещо повече от силует в мъглата. Едва в 03:48 часа агент Едуард Макграт открива, че Брок не е на поста си по графика. Тогава Макграт уведомил Блакаул, който се срещнал с него след четири минути на „Игъл“. Претърсили цялата яхта, и открили, че е празна, само Поласки, който се сменил с Брок, бил там.

Емет остави тебешира върху табличката и избърса ръцете си.

— Останалото ви е познато до втръсване: кой е бил вдигнат на крак и кога, резултатите от безплодното търсене по реката и околностите на Маунт Върнън, барикадите от коли по пътищата, които не допринесоха за откриването на изчезналите и тъй нататък.

— Къде са се намирали влекачът и негодните баржи след сигнала за тревога? — попита предпазливо Меткалф.

— Баржите са били открити вързани за брега — отвърна Емет. — Но от влекача нямало и следа.

— Дотук с фактите — обади се Оутс. — Най-същественият въпрос е как са се изпарили от яхтата почти двайсетте мъже под носа на цяла армия от агенти на Тайните служби, без да бъдат засечени от най-съвършените алармени системи, правени досега?

— Отговорът, господин министър, е, че няма подобно нещо.

— Тогава как е станало? — вдигна учуден вежди Оутс.

Емет забеляза, че по лицето на Меткалф се изписа самодоволство.

— Струва ми се, че генералът се оказа на прав път.

— Ще ми каже ли някой нещо конкретно? — обади се Фосет.

Емет пое дълбоко въздух и продължи:

— Яхтата, която агентите Блакаул и Макграт са намерили празна, не е същата яхта, която е закарала президента и гостите му до Маунт Върнън.

— Проклятие! — възкликна Мърсиър.

— Наистина, трудно е да се преглътне — отбеляза невярващ Оутс.

Емет взе отново тебешир и започна да чертае.

— Близо петнайсет минути след като мъглообразувателите са започнали да наслагват гъсти облаци над реката и над Маунт Върнън, групата похитители се включила на честотата на бреговата охрана и я направили негодна за връзка. Малко по-нагоре по реката санитарният влекач — освен ако точно тогава това не е било влекач, а яхта, наподобяваща до най-малката подробност на „Игъл“ — се е освободил от баржите, които после открихме, че са празни, и бавно е продължил надолу по течението. Естествено, радарът му вече е работил на различна честота от тази на бреговата охрана.

Емет начерта пътя на приближаващата се друга яхта.

— Когато плавателният съд е стигнал на петдесет метра от кея на Маунт Върнън и кърмата на „Игъл“, двигателите му са били изключени и той е продължил по течението, което го е движило със скорост един възел. Тогава похитителите…

— Любопитно ми е преди всичко как са се качили на борда? — прекъсна го Мърсиър.

Емет разпери безпомощно ръце.

— Това не знаем. Най-смелото ни предположение засега е, че са убили персонала в камбуза в по-ранните часове на деня и са заели местата им, използвайки фалшиви маркировки и униформи на бреговата охрана.

— Ако обичаш, продължавай с разкритията си — подкани го Оутс.

— Тогава похитителите на яхтата — повтори Емет — са отвързали котвените въжета на „Игъл“ и са я пуснали да се отдалечи безшумно от кея, за да освободи място за двойницата й. Поласки не е чул нищо от поста си на речния бряг, тъй като всеки странен звук е бил заглушаван от бръмченето на генераторите в машинното отделение. После, след като фалшивата яхта е била вързана за кея, екипажът й — вероятно не повече от двама души — е настигнал с малка гребна гумена лодка „Игъл“ и заедно с другите е избягал надолу по реката. Един обаче е останал, за да се представи за Брок. Когато Поласки е заговорил мнимия Брок, размяната на яхтите е била вече осъществена. При следващата смяна на постовете, самозванецът Брок се е измъкнал и се е присъединил към мъжете, които обслужвали димките. Всички заедно са се качили в кола и са отпрашили по главния път за Александрия. Установихме това по отпечатъците на стъпките им и по следите на автомобилните гуми.

Мъжете в стаята, с изключение на Емет, приковаха вниманието си към черната дъска, сякаш се опитваха да добият зрителна представа за похищението. Невероятният синхрон, лекотата, с която бе нарушена президентската сигурност, и гладкото протичане на цялата операция, поразиха всекиго от тях.

— Не мога да не се възхитя от подобно изпълнение — отбеляза генерал Меткалф. — Трябва да им е отнело доста време, за да обмислят действията си.

— Според нашата преценка, три години — каза Емет.

— Откъде ли са намерили същата яхта? — смънка под носа си Фосет.

— Следователският ми екип взе предвид и това. Те се разровиха в архивите и установиха, че производителят е построил „Игъл“ и втора яхта от същия тип на име „Саманта“ по едно и също време. Последният регистриран собственик на „Саманта“ е бил борсов посредник от Балтимор. Преди три години той я продал на някой си Дън — само толкова можа да ни каже за него. Сделката се осъществила чрез плащане в брой „под масата“, за да се избегне данъкът върху печалбата. Оттогава не видял повече нито Дън, нито яхтата. „Саманта“ изобщо не е била регистрирана и не е притежавала разрешително с името на новия й собственик. Яхтата и собственикът й изчезнали от поглед.

— Във всяко отношение ли е била точно като „Игъл“? — попита Броган.

— Истинско творение на измамата. Обзавеждането, преградните стени, боята и съоръженията са съвършено копие до най-малката подробност.

Фосет нервно потупваше с молив по масата, когато попита:

— Как разбрахте, че е друга яхта?

— Всеки път, когато човек влиза и излиза от дадено помещение, оставя частица от присъствието си там. Косъм, пърхот, мъх от дреха, пръстови отпечатъци — все неща, които могат да бъдат открити. Нашите лаборанти не се натъкнаха на ни най-малка следа, която да потвърди, че президентът и другите са били на борда.

Оутс се изправи на стола.

— Федералното бюро си е свършило работата великолепно, Сам. Всички ние сме ви много благодарни.

Емет само кимна и седна на мястото си.

— Размяната на яхтите ни предоставя нова гледна точка — продължи Оутс. — Колкото и злокобно да звучи, трябва да вземем под внимание вероятността всички да са убити.

— Трябва да намерим яхтата — вметна мрачно Мърсиър.

— Вече съм наредил да се извърши търсене по повърхността и от въздуха — отвърна му Емет.

— Така няма да я откриете — намеси се Меткалф. — Имаме си работа със страхотно находчиви хора. Те няма да я изоставят някъде, където може да бъде открита.

Ръката на Фосет увисна с молива във въздуха.

— Да не би да намеквате, че са я потопили?

— Не е изключено тъкмо това да е станало — отвърна Меткалф с израз на безпокойство в очите. — И ако е така, трябва да сме подготвени да намерим трупове.

Оутс облегна лакти на масата и потърка с ръце лицето си; искаше му се в този момент да е навсякъде другаде, само не и в тази стая.

— Налага се да посветим още хора в тайната ни — рече той накрая. — Най-подходящия човек, за когото се сещам, способен да организира подводно търсене, е Джим Сандекър, шефът на НЮМА.

— Съгласен съм — обади се Фосет. — Тия дни екипът му за специални проекти приключи успешно една доста опасна задача край бреговете на Аляска, където откри кораба, причинил широко разпространила се зараза.

— Ще го уведомиш ли, Сам? — обърна се Оутс към Емет.

— Оттук отивам право в кабинета му.

— Е, добре, мисля, че това е всичко засега — каза Оутс с глас, издаващ преумора. — Достатъчно или не, имаме някакво указание. Един бог знае какво ще последва, след като открием „Игъл“. — Той замълча и се загледа в черната дъска, после продължи: — Не завиждам на онзи, който пръв стъпи на яхтата.