Гари Нъл
Наръчник по алтернативна медицина (25)

Подход на конвенционалната медицина

Синтетичният инсулин, създаден през 1920 г., се е считал за чудотворно лекарство. Наистина, той е предотвратил страданието и е спасил живота на много хора. Преди създаването на синтетичния инсулин диабетиците са страдали от усложненията на болестта, като слепота, подагра и гангрена. Инсулинът е удължил живота на децата диабетици с десетилетия. Днес много деца и диабетици водят нормален и ползотворен живот.

Проблемът с инсулина е, че се предписва на всеки, а не само на тези с действителен инсулинов дефицит. Даването на този хормон на човек с нормално ниво на инсулин в кръвта може да е противопоказно. Това е, защото инсулинът стимулира създаването на антагонисти в организма, които да противодействат на действието му върху нивото на кръвната захар. Когато диабетикът получи инсулин и нивото на кръвната му захар започне да спада, организмът веднага реагира със синтез на растежен хормон и епинефрин. Тези хормони поддържат високо нивото на кръвната захар. Агресивната инсулинова терапия в този случай оказва обратно въздействие.

Постоянното колебаене на нивото на кръвната захар може да доведе до широк спектър от заболявания. Клиничните изследвания показват как диабетиците, лекувани агресивно с инсулин, имат 40% по-висока заболеваемост на очите от лекуваните умерено. Независимо от това инсулиновото лечение е въпрос на избор в традиционната медицина.

Друг проблем, свързан с лечението с инсулин, е, че то може да доведе до увреждане на артериалните стени, което, от своя страна, води до сърдечно-съдови заболявания. Честотата на сърдечните кризи и инфарктите е от пет до седем пъти по-висока сред диабетиците, отколкото сред останалата част от населението. Седемдесет на сто от смъртността при диабетиците се дължи на сърдечни заболявания, причинени от втвърдяването на големите артерии.

Други усложнения се получават в резултат на увреждането на капилярите, особено водещите към очите, бъбреците и периферните нерви. Тъй като те стават плътни и чупливи, за кръвта става трудно да преминава през тях и те загубват от функционалността си. Внезапното повишаване на кръвната захар наслагва върху кръвоносните съдове в ретината на очите допълнително напрежение. Повтарящите се стресови ситуации, които диабетиците често изпитват, причиняват кръвоизливи и скъсвания на кръвоносни съдове. Последствието от няколко кръвоизлива обикновено е слепота, последвана от глаукома. Подобни на тези са и причините за бъбречната недостатъчност. В този случай азотните отпадъчни продукти не могат да бъдат отстранени от организма. Навлизането им в кръвообращението води до неврити и гангрени, започващи с изтръпване и нарушение на периферната чувствителност. Често пъти се стига до ампутация.

Инсулинът не е единственото лекарство за диабетиците в ортодоксалната медицина. Съществува и група от перорални медикаменти, които стимулират инсулиновата секреция. Някои от тези лекарства повишават чувствителността на рецепторите и така дават по-голяма възможност на глюкозата да навлезе в клетката.

Въпреки привидната им полза пероралните лекарства, като орианза, диабиназа и толиназа, са обезпокояващи, тъй като предизвикват странични въздействия. Едно от най-обезпокоителното е повишаването на податливостта към сърдечни кризи. Диабетиците изобщо са повече предразположени към сърдечни заболявания, а и лекарствата създават допълнителен риск.

Традиционната медицина обръща внимание на диетичното хранене, но за съжаление недостатъчно. Диабетиците са съветвани да избягват всички въглехидрати, тъй като се предполага, че тези храни се разграждат до глюкоза. Но не се прави разлика между прости и комплексни въглехидрати. Нещо повече — не се взима под внимание алергичната реакция към храната.

За разлика от простите захари комплексните въглехидрати могат да бъдат полезни за диабетиците. Въпреки че и двата вида се разграждат до глюкоза, последните не отиват направо в кръвта. Комплексните въглехидрати преминават през дълъг процес на разграждане и освобождават захарта постепенно и направо в кръвта. Вместо това да доведе до повишаване на нивата на кръвната захар, комплексите въглехидрати ги стабилизират и подобряват здравословното състояние.

На диабетиците се препоръчват храни с високо протеиново съдържание, което може да причини някои допълнителни проблеми, особено когато протеинът е от животински произход. Животинските протеини са богати на мазнини, което прави човека по-податлив на сърдечно-съдови заболявания. Рецепторите се задръстват с мазнини и холестерол, водещи до по-голяма инсулинова резистентност. Неотменното повишаване на нивото на кръвната захар води след себе си предписването на повече лекарства. Голямото количество протеин е свързано с увреждане на бъбреците. Понеже той не може да се съхранява в тялото, трябва незабавно да се преработи. Богатата на протеин храна вреди на нефроните и причинява бъбречни заболявания у диабетиците. Много от пациентите се налага да бъдат подлагани на диализа или бъбречна трансплантация.

Естествен подход

Често пъти диабетът може да претърпи положителна промяна с помощта на здравословния начин на живот чрез диета, витамини и физически упражнения, задължително условие обаче е да не се прекъсне веднага приемането на лекарства. Напротив, промяната трябва да се извършва постепенно. Под ръководството на лекар инсулиновата зависимост може да бъде намалена или напълно отстранена. Докато при тип ІІ диабетът реагира най-драстично на този подход, ювенилният диабет може да се повлияе положително, като се намали нуждата от инсулин.

Диета

Понеже диабетът и сърдечните заболявания са тясно свързани, много конвенционални лекари препоръчват на диабетиците диета с ниско съдържание на мазнини, използвана и от пациенти със сърдечно заболяване. Тя се състои от вегетарианска храна, съдържаща много целулоза — приемана сурова, покълнала, парена, готвена или пържена с малко или без олио. Добавката на трици и други форми на целулоза извеждат излишното количество захар извън организма. Диабетиците, както и хората предразположени към това заболяване, произвеждат прекалено голямо количество инсулин в отговор на въглехидратите, така че повечето от долуизброените храни трябва да се изключат, докато се нормализира инсулиновата реакция. Това са хлябът, макароните, картофите, оризът, царевицата, пащърнакът, бананите, стафидите и другите сладки плодове и зеленчуци. Богати протеинови източници са пуйката, пилето, яйченият белтък и тофу. Отношението на въглехидратите към протеина и мазнините е 40:30:30.

Физически упражнения

Физическите упражнения са от изключително значение за изгарянето на калориите и за нормализиране обмяната на веществата. Те са важни за възрастните хора с наднормено тегло, които са по-малко подвижни. Упражненията повишават чувствителността на организма към инсулин. Като понижават холестерола, те понижават и нивото на триглицеридите в кръвта, подобрявайки глюкозната асимилация. Поради тази причина нуждата от инсулин винаги намалява, когато болните се занимават с плуване, футбол или друг спорт. И обратно, спортистите забелязват увеличаване на нуждата си от инсулин, когато прекратят тренировките за дълъг период от време.

Не само спортистите са облагодетелствани от упражненията. Десет-двадесет минути леки спортни упражнения след хранене помагат за намаляването на количеството инсулин, необходимо за поддържането на нивото на кръвната захар. Бързото ходене леко ускорява метаболизма и по този начин прави абсорбацията на храната по-ефикасна. Това предпазва от прекомерно повишаване на кръвната захар.

Изключение към правилото за спортни упражнения след хранене правят диабетиците със сърдечни заболявания. При тези пациенти упражненията след хранене могат да предизвикат криза на ангина пекторис (гръдна жаба) поради преминаването на кръвта от червата в краката и по другите части на тялото.

Изследване за алергия

Едно изследване за алергия може да се окаже полезно, ако проблемът за инсулиновата резистентност се корени в нея. За да се определи дали дадена специфична храна предизвиква хипергликемия, лекарят трябва да проследи стойностите на кръвната захар преди и след хранене. След като алергенните вещества се изолират от храната на пациентите с инсулинова резистентност, това рефлектира положително върху състоянието.

Елиминирането на алергените може да доведе и до намаляване на теглото. Болните имат желание да приемат тези храни, но след като те бъдат отстранени от хранителния режим, желанието за тях престава.

Минерални вещества

Най-важното вещество за диабетиците може би е ванадил сулфатът. Открит във Франция в края на ХІХ век, ванадил сулфатът е помагал на диабетиците, преди да бъде открит инсулинът. Обикновено се приема три пъти на ден. Други важни минерални вещества са хромовият пиколинат, магнезият и калият, които помагат за нормализиране съдържанието на глюкозата при инсулинозависимите диабетици. Цинкът също е незаменим за нормалната инсулинова продукция.

Билки

Корените от глухарче и очанка пречистват черния дроб и кръвта, което косвено помага за лечението на диабетиците.

Листата на черната боровинка са известни със стимулирането на инсулиновата продукция. За разлика от много други лечебни треви чаят от тях е с много приятен вкус. Ако вие сами събирате листата, добре е да ги откъсвате, преди да са се появили плодовете, или след като те вече са преминали. Плодовете изсмукват силата на растението.

Като повишава кръвообращението, гинко билоба облекчава симптомите, свързани с диабета, например аритмията и проблемите с очите.

Други билки, полезни за диабета и някои панкреатични проблеми, са: pau d’arco, кедрови семки, алое, джинджифил, репей, нощна свещ, корени от лъжлив еднорог, лук, хвойнови шишарки, оксикокус, сминдух, хидрастис, алфалфа и келп. Тези билки са безопасни, когато се взимат с което и да е от предписаните лекарства, и са особено полезни, когато се приемат преди тях.

Хомеопатия

Лекарството мукокел, произведено в Германия, може наистина да излекува диабетната невропатия. Болните съобщават за възстановяване на чувствителността в крайниците си, както и за подобрения в зрението.

Хелацио

Помага със свойството си да намалява диабетната ретинопатия и язвите в краката.