Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Complete Encyclopedia of Natural Healing, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, форматиране и допълнителна корекция
zelenkroki (2012-2013 г.)

Издание:

Гари Нъл

Наръчник по алтернативна медицина

 

Gary Null. Ph.D

The Complete Encyclopedia of Natural Healing

1998

 

Преводач: Елисавета Камбурова

Редактор: Василка Ванчева

 

Формат: 60×90/16

Печатни коли: 37

Размер: 14.50 x 21.00

 

ИК „ЕМАС“, 1233 София, п.к. 10

История

  1. — Добавяне

Пациенти: За терапиите на ракови заболявания, които са им помогнали

Този раздел предлага разказите на пациенти, които са използвали естествени начини на лечение на рак. Подходите са различни, но един фактор е постоянен: тези хора, боледували от смъртоносни заболявания, са живи и до днес и се чувстват добре.

714-X[1]

Сюзън за сина си с болестта на Ходжкин

Миналото лято на Бил беше поставена диагнозата болест на Ходжкин. Нямахме представа какво по-добро бихме могли да направим, затова се съгласихме на вариант химиотерапия. Били направи пет процедури в продължение на три месеца. Въпреки че изглеждаше на пръв поглед добре, той изпитваше типичните странични ефекти: стана раздразнителен и изморен, загуби косата си и имаше болки в челюстта. Неприятният факт беше токсичността на химиотерапията. Той съзнаваше колко отровни са лекарствата, които влизаха в тялото му. Това е накратко причината, поради която той отказа да я продължи.

Когато започнахме да търсим други начини за лечение, лекарите се опитаха да ни изплашат, твърдейки, че Били ще умре, ако прекъсне химиотерапията, и описаха подробно как точно ще стане това. Казаха, че освен химиотерапия той може да се подложи и на радиоактивно лечение в края на лечебната програма, но Били отказа да се лекува повече при тях.

Свързахме се с много хора, имащи отношение към алтернативното лечение. Един от тях — Чарлз Приксли от Рочестър, Ню Йорк, ни каза за терапията 714-X и ни изпрати брошури за лечението. Били, съпругът ми и аз решихме да опитаме. Това се случи през януари и сега Били е много добре. Миналия декември изследванията му показваха наличие на рак. През март, когато направи нови изследвания, ракът вече го нямаше. Той продължи с лечението, което трябва да продължи минимум шест месеца. Вече сме към края.

Терапията се отрази прекрасно на Били. Косата му порасна отново. Напълня. Порасна. Апетитът му е огромен. Той е един много енергичен млад мъж. Обича скейт-бординга и излиза със своя скейт винаги, когато позволява времето.

Информирах медиите за нашата история, за да я излъчат по националната телевизия. Искам да разкажа за терапията 714-X, защото ми се обаждат стотици хора, търсейки начин да разберат какво представлява тя. Медиите определено се страхуват, защото когато им се обаждам, всички изглеждат силно заинтересовани, но повече не чувам нищо за тях.

Хари: масивен тумор от външната страна на дебелото черво

Даваха ми още шест месеца живот. Хирургът ме посъветва да правя каквото си искам. Той ме изпрати при онколог, който ми каза, че шансът да ми се помогне, е около 15% и че лечението ще удължи живота ми само с два месеца. Отчаях се и заминах за Мексико, за да проуча някои алтернативни подходи. Получих писмо от един приятел, в което ставаше въпрос за терапията 714-X. Реших да я изпробвам.

Синът ми ми биеше инжекциите, които бяха безболезнени. Следвахме този курс на лечение шест месеца. Цялостната лечебна програма се състои от 168 инжекции. Веднага се почувствах по-добре. Сега здравето ми е идеално.

С началото на лечебната програма начинът ми на живот коренно се промени. Минах на органична диета. Изключих алкохола и ограничих пурите до две на ден.

Терапията 714-X нормализира и имунната ми система.

Две години по-късно отидох при моите лекари и си направих скопия на дебелото черво и други изследвания. Те показаха, че туморът не се е увеличил и растежът му е спрял. Онкологът ми каза, че имам 60% шанс да оживея. Каза, че при това положение туморът вероятно ще се свие и изчезне.

Рик: левкемия

Отначало опитах с химиотерапия, но тя не ми подейства положително. След всяка процедура отново се връщах към старото състояние, защото левкемията ми беше в агресивна форма. Работех върху втората възможност — трансплантация на костен мозък. В Айова имаха няколко проби, подходящи за мен. Първата, която изпробваха, се оказа добра и аз се подложих на трансплантацията. Шансът да се излекувам беше 5%. След три месеца обаче състоянието на кръвта ми отново се влоши.

Продължих да търся решения. Бях добре запознат с технологията на Райх и чувствах, че може да ми помогне. Единственият ми проблем беше, че никой не използваше тази технология.

Направиха анализ на живите ми кръвни клетки, който дава повече информация, отколкото традиционния анализ на кръвта. От това изследване стана ясно, че причината за връщането на старото ми състояние е трансплантацията на костен мозък.

Открих една група, която правеше същото като Райх с неговата лъчева тръба. Подложих се на алтернативни терапии 714-X и започнах да се лекувам… Три седмици по-късно състоянието на кръвта ми се беше нормализирало. Невероятно! Всички бяха изумени. Направиха ми трансплантацията през януари 1994 г. През април състоянието ми беше в старото положение, а през май вече имах нормална кръвна картина.

Комбинирани терапии и промени в начина на живот[2]

Ед: рак на простатата

Оперативно отстраниха простатата ми. След това PSA-факторът започна да се покачва и достигна до 9,1. Освен това се разбра, че имам разсейки в лимфните възли. Предложиха да ме подложат на химиотерапия и лъчетерапия. Отказах.

Исках да изпитам и някои алтернативни подходи. Опитах с хипнотерапия… Работих с диетолог за промяна в начина на хранене. Започнах да се храня с пълноценна храна: плодове, зеленчуци, непреработени храни. За мен това беше наистина голяма промяна, защото бях израсъл с месо и картофи. От дете не обичах зеленчуците. Когато майка ни изискваше да си изядем спанака, брюкселското зеле и броколите, които беше сготвила, аз бягах от кухнята. Така че трябваше да направя доста промени.

Започнах да пия чай „Ессиак“. Стойностите на PSA паднаха и са в нормалните си граници. Чувствам се здрав като кон.

Кати: четвърта степен на болест на Ходжкин

Толкова ми беше зле, че не можех нито да легна, нито да ходя. Имах течност в дробовете и тумори около сърцето, които напредваха към корема. 10 месеца бях подложена на химиотерапия, която отначало ме вдигна на крака, но не след дълго престана да ми действа. Тогава лекарите препоръчаха трансплантация на костен мозък. Казаха, че това е единствената ми надежда за оцеляване. Помислих си, че не може да става дума за това. Чух за 714-X от един уважаван лекар в Британска Колумбия и реших да пробвам. По същото време следвах една холистична програма.

Направих някои промени. Винаги съм мислела, че водя здравословен начин на живот, но се оказа, че в действителност той не е такъв. Започнах да правя всичко, което може да засили имунната ми система. Приемах екологично чиста и пълноценна храна, без захар и брашно и много малко млечни продукти, които бяха непастьоризирани и органично чисти. Пиех много прясно изцеден сок и само дестилирана вода. Внимавах да използвам козметика без химикали и избягвах токсините в домакинството и пестицидите. Освен това се подложих на стриктна дезинтоксикационна програма на клетъчно ниво, включително и промивки на жлъчката и клизми с кафе. Упражнявах се на трамплин и приемах панкреатични ензими и други вещества, предписани ми от холистичните лекари. Всичко това заедно направи чудото и днес съм напълно здрава.

Започнах да забелязвам подобрението на втората или третата седмица от началото на лечението. Нивото ми на енергия се повиши. Започнах да се чувствам отново като преди. Два месеца, след като започнах със 714-X, си направих скенер и той регистрира положителни промени. Знаех, че съм на правилен път. Много бях възбудена. Последният резултат от скенера, който направих миналия месец, показа, че от болестта няма и следа. Чувствам се прекрасно.

Най-важното е да се запази надеждата, независимо от това какво казва лекарят. Трябва да се вярва, че има изход. Всеки има право да се бори за живота си. Аз го направих и подейства. От съществено значение е да получите правилна информация и от медицинска, и от холистична страна, за да решите кое ще е най-доброто за вас.

Орвил: липома с метастази

На 66 години съм и винаги съм се радвала на добро здраве. Преди две години обаче на слепоочието ми се появи подутина, която започна да расте бързо и скоро стана с големината на топче. Оперираха я и ми казаха, че имам малка клетъчна лимфома не от Ходжкинсов тип.

Аз се интересувах от алтернативна медицина и това беше пътят, по който тръгнах. Първо отидох в Мексико на лечение и лимфомата изчезна за няколко седмици.

След известно време подутината се появи отново. По едно време стана толкова голяма, че подпираше бузата ми и трудно преглъщах и говорех. Освен че изглеждах зле, чувствах се още по-зле и ме болеше много.

Опитах с хомеопатична терапия на д-р Шактер. Лечението включваше хранене с органична храна и добавяне на някои вещества, като хрущял от акула, хомеопатични лекарства и добре обмислена витаминна програма.

Туморът се сви и изчезна точно за два месеца и единадесет дни. Това се случи малко преди една година. Вече нямам рак. Няма нищо по-добро от алтернативния начин на лечението му.

Лусинда: напреднала форма на рак на гърдата

Имах рак на гърдата в тежка форма с метастази по ребрата и целия гръбнак. Прогнозата беше неблагоприятна. Казаха ми, че не могат да направят нищо повече за мен. Въпреки това искаха да ме подложат на химиотерапия и радиация, които вероятно щяха да удължат малко живота ми. Отказах лечението и се върнах да умирам вкъщи с кутия, пълна с лекарства.

Нещо вътре в мен ми казваше, че е рано да умирам, че не съм изпълнила предназначението си на земята. Благодарение на божията помощ се свързах с една клиника в Мексико, която се нарича „Западен генезис“. Пристигнах там в инвалидна количка, носейки със себе си всички всевъзможни лекарства. Бях лишена тотално от всички психически и физически функции.

В клиниката бях подложена на различни лечения. Някои от тях включваха озонова терапия и хипертермия. Приемах храни и добавки, насочени към засилване на имунната система. Идеята беше тялото ми да се пребори само със себе си.

Оказах се голям боец. Днес ходя, говоря и живея живота си пълноценно. Твърдо съм решена да се преборя с болестта.

Лекарите бяха доста изненадани, че състоянието ми се подобрява. Още не съм си правила никакви изследвания, като скенер на костите или ЯМР, но е достатъчно човек да ме погледне, за да види, че съм добре. Никой не може да каже, че ми има нещо. Очевидно това, което правя, ми действа положително.

Искам хората да знаят, че притежават много повече сили и контрол върху себе си, отколкото предполагат, и затова винаги има надежда. Трябва да вложите всичко в борбата с болестта, ако искате да оздравеете.

Лесли: метастази на рак на гърдата

Лекувах се при д-р Шактер повече от година. Преди това лежах в болницата „Солан Кетринг“ в Манхатън, където ме подложиха на лъчева терапия и химиотерапия в продължение на девет месеца. Нито едно от леченията не подейства и ракът продължи да се разпространява. Най-накрая обхвана и черния ми дроб. Лекарите ми даваха още шест месеца живот.

Когато отидох при д-р Шактер, бях в много лоша форма. След приемането на добавки перорално и на по-късен етап венозно, започнах да се чувствам по-добре. Елиминирах млечните продукти и червените меса от храната си и увеличих приема на риба и зеленчуци. Гледах да избягвам рафинираните храни и захарта. Купувах си храна само от щанда за пълноценни храни, а не от магазините за бързо хранене. Започнах да си приготвям сокове и това предизвикваше у мен нов прилив на енергия. Тялото ми се чувстваше добре. Това беше отправната ми точка в борбата с рака.

Ракът започна постепенно да отстъпва. Туморните маркери се подобриха и започнах да наддавам на тегло. Енергията просто бликаше от мен. Кръвните ми изследвания се нормализираха. Всеки, който ме погледнеше, трудно щеше да разбере, че не съм раково болна.

Това, което се случи с мен, е изумително. Зная, че е резултат от комбинацията на правилни лечения, много молитви, творчески визуализации и медитация.

Чай „Ессиак“

Марлин: рак на гърдата

Съпругът ми донесе вкъщи една статия за чая „Ессиак“, преди да ме оперират. Лекарите бяха убедени, че лимфите също са засегнати. Започнах да пия този чай 10 дни преди да постъпя в болницата. Постъпих там, за да изчистят лимфните възли и околната тъкан. Тримата специалисти бяха много изненадани и непрекъснато повтаряха какво чудо е станало.

Въпреки че разчитах на конвенционалната медицина, продължих да пия чая и свързвам с него това, че спасих косата си и преодолях страничните въздействия. Днес се чувствам чудесно. Живея нов живот. Пия чая „Ессиак“ по два пъти на ден вече две години.

Линет: рак на костите

Диагнозата ми беше много лоша. Ходих при няколко специалисти и всичките те я потвърдиха.

Отидох в магазин за здравословна храна, започнах да чета различни книги и да споделям прочетеното с близките ми. Така научих за чая „Ессиак“. Погледнах доста скептично на него, но една жена ми каза, че чаят представлява смес от много билки и няма да навреди на лекарствата, които приемам. Реших да пробвам…

По това време едва ходех. Напълно ми бяха сменени раменете и тазовите кости. Болестта беше достигнала до глезените, китките и коленете. Лекарите искаха да продължат със заместващи операции на коленете. Определено не смятах, че това е решение на моя проблем, тай като имаше опасност да се превърна в биоробот.

Когато започнах да пия чая, ходех с помощта на две патерици и краката ми бяха подути. След три-четири дни не чувствах никаква болка.

След четири седмици си направих отново рентгенови снимки. Лекарите бяха изумени. Снимките показваха поражение на костите, но не в такава степен, както преди. Една седмица по-късно отидох при друг лекар и отново направих рентгенова снимка. След шест месеца увреждането на костите беше изчезнало. Нямаше нищо. Лекарите дори си мислеха, че са объркали снимките.

Днес се чувствам превъзходно. Карам колело и уча бойни изкуства. Този чай е велик.

Хипократов здравен център[3]

Майк: рак на бъбреците

Аз съм гимназиален учител от Лос Анжелис. Имах камък в бъбреците. След няколко рентгенови снимки и скенер ми беше поставена диагноза рак на десния бъбрек. Лекарят ми каза, че ако не се подложа на радикална бъбречна операция, което означава и екстракция на лимфните възли от подмишницата до таза, ако не се извадят надбъбречните жлези и самите бъбреци и ако тази операция не бъде направена до ноември същата година, без съмнение ще умра. Казах му, че искам да се посъветвам и с други специалисти, но той ме увери, че е безполезно, защото не може да се направи нищо друго.

Брат ми Рони страдаше от рак на костите. Диагнозата му беше поставена в университета „Джон Хопкинс“ и в „Слоън кенеринг“. Обадих му се да му кажа какво ми е положението. Той ми препоръча да направя същото като него. Да се положа на гладуване в Хипократовия здравен център. Гладуването продължи 32 дни. След това преминах 7 дни на соково гладуване. Станах вегетарианец. Не ядях месо, риба, пиле и млечни продукти.

Ходех на скенер на всеки шест месеца. Той показа, че и най-малкият тумор се е свил до минимум. Направих си всички възможни изследвания на кръвта. Последното изпратих в центъра. Там намериха, че кръвта ми е 100% нормална. В отлично здраве съм. В Хипократовия център гледат на теб като на цялостна личност. Те не лекуват просто заболяването, а се отнасят към теб като към човешко същество. Използват естествени диети. С други думи, не прилагат топлинна обработка. Всичката храна е много леко обработена.

Оттогава водя друг начин на живот. Имам три деца. Не съм мъртъв. Всеки ден преподавам на учениците си. Поддържам висока активност. Какво да ви кажа? Нещата изглеждат чудесно. Жив съм и съм тук.

Джордж: рак на простатата

Преди около две години се подложих на диетата на Хипократовия център за три седмици и в резултата моят рак на простатата започна ремисия. Диетата се състоеше от екологични, свежи и сурови зеленчуци. Тя включваше също натурални сокове два пъти дневно. Освен това включваше много сок от троскот, както и клизми. Правех това три седмици и продължих да спазвам програмата и след като напуснах групата. Преди една седмица бях отново на лекар и той каза, че ракът ми е изчезнал. Нямам вече никакви здравни проблеми.

Пациенти на д-р Николас Гонзалес

Едмънд: рак на бъбрека

Преди четири години и половина бях подложен на тежка операция. Докторите отстраниха левия ми бъбрек, един голям тумор и един лимфен възел. Последва деветмесечно лечение с интерферон, за да бъда предпазен от повторно появяване на тумора. За нещастие това не ми помогна, защото получих рецидив. Тогава докторът каза, че макар туморът на бъбрека да не се влияе много от химиотерапия и радиация, ние би трябвало да опитаме с последното. Радиацията стабилизира втория тумор, но той не изчезна. Тогава разбрах, че интерферонът няма да ми помогне.

Един мой приятел беше на строга диета, предписана от д-р Николас Гонзалес от Ню Йорк Сити. Започнах тази диета през януари 1992 г., преди три години и половина. Три месеца след като започнах хранителната програма вторият тумор изчезна. Теглото ми, което беше спаднало до 48 кг, се възвърна на нормалните за мен 62 кг. Чувствам се добре, цветът на кожата ми стана естествен. Последните медицински изследвания не показват никакви отклонения. Аз съм 70-годишен.

Хенриета: рак на гърдата и метастази в белия дроб

Най-напред ми откриха рак през 1988 г. Поразен беше един лимфен възел и трябваше да го оперирам. След шест месеца химиотерапия имах 50-процентен шанс да преживея пет години. Те никога не говореха за пълно оздравяване. Само 5 години. След три години се появиха метастази около левия ми бял дроб. На този етап прогнозите не бяха добри. Беше ми казано, че ми остават 2–3 месеца живот.

В този момент открих д-р Гонзалес от Ню Йорк Сити. Неговото лечение е програма от три части, включваща хранителни добавки, диета и пречистване на организма. Посещавах д-р Гонзалес в продължение на три години и девет месеца.

Лечението беше много успешно за мен. Смятам, че това не е лесна терапия. Изисква се голям самоконтрол, защото диетата е много строга. Не казвам, че веднага щом започне лечението, човек ще се почувства чудесно. Първоначално аз се чувствах по-зле поради натрупаните отрови в моето тяло, но след това постепенно станах по-добре. Повярвах толкова силно в това лечение, че преодолях страха си от рака. Мисля, че ключът към успеха е да вярваш силно в лечението и страхът изчезва.

В момента състоянието ми е стабилно. Степента на рака ми е спаднала до безопасна зона и организмът ми функционира нормално. Чувствам се прекрасно. Свързах се с първоначалната клиника. Моят онколог ми каза, че ако наистина съм все още жива, съм голяма късметлийка. Традиционната медицина не ми даде никаква надежда за живот.

Терапия на д-р Макс Джърсън

В началото на XX век д-р Макс Джърсън бил специалист по вътрешна медицина, живеещ в Германия. В началото на своята кариера, работейки в санаториум, той направил връзка между храната и болестите. Забелязал, че в понеделник пациентите имали значително влошаване на техните симптоми. Любопитен по природа, той искал да разбере защо. Открил, че пациентите консумирали домашна храна вместо болничната диета, когато семействата им ги посещавали в неделя. Тази храна била богата на наситени мазнини, сол, консерви, туршии и алкохол. Напротив, през седмицата пациентите били на строга диета.

Той започнал да търси идеалната диета за пациенти с кожна и белодробна туберкулоза. По това време нямало надеждно лечение за тези болести, но той все пак станал способен да обърне хода на болестния процес чрез подлагане на пациентите на диета от билкови и зеленчукови сокове. Постепенно д-р Джърсън станал толкова известен със своя успех в лечението на тези болести, че лекарите го избрали за директор на клиника. По-късно той написал няколко книги за натуралното лечение на болести, считани преди за нелечими. През 30-те години д-р Джърсън бил вече нещо като суперзвезда в Европа.

По-късно отишъл в Щатите, където започнал да използва същата терапия, но срещу рак. Открил, че е способен да излекува много хора, давайки им 13 чаши сок от пресни зеленчуци на ден и премахвайки от храната излишния натрий и всички излишни белтъчини, с изключение на киселото и обезмасленото прясно мляко. Също добавял калий към храната. Той лекувал и тумори, с които никой друг не може да се справи. Неговата работа била толкова впечатляваща, че още в началото на кариерата му списанието Journal of the American Medical Association публикувало статия за него. По-късно същото списание атакувало Джърсън и го нарекло шарлатанин. По време на апогея на неговата кариера имало специално сенатско разследване на неговата работа, оглавено от сенатора Клод Пепър от Флорида. Пепър поканил Джърсън да изнесе медицинска документация и да покани пациенти пред комисията. Д-р Джърсън представил 50 пациенти, страдащи от тежки болести, считани за нелечими, които били живи и в добро здравословно състояние пет години след неговото лечение.

Пепър и неговата комисия били толкова впечатлени, че не само не го порицали, но дори го препоръчали.

Понастоящем неговата дъщеря Шарлот Джърсън Строс продължава неговото дело в Мексико.

Том: меланома (рак на кожата)

През март 1982 г., открих бенка от лявата страна на челото си. Не се загрижих особено, защото тя беше голяма колкото половината от нокътя на кутрето ми. Казах за това на семейния си лекар без особено притеснение, но когато той видя петното, се обезпокои. Каза, че е по-добре да го премахнем и направим биопсия.

Направиха ми операцията, но анализът на резултатите наистина ме шокира, защото от много години ям само екологични и диетични храни. Новините бяха лоши: злокачествен рак, четвърта степен. Десет дни след операцията ракът се възвърна на предишното място. Предполагам, че първият път не бяха го отстранили изцяло. Тогава започнаха да ми се появяват тумори по цялата горна част на тялото, гръдния кош и ръцете. Всичко това се случи за броени дни. Първоначално те искаха да направят по-решително изрязване на мястото на първата поява, но когато нещата се разпространиха, четири различни лекари започнаха да ми дават различни съвети. Всъщност всички те говореха, че нищо не може да излекува този рак. В този момент аз отказах радикалната операция, която те искаха да извършат и започнах да търся други подходи. Знаех нещо за алтернативните методи, но никой от тях не ми изглеждаше надежден докато не говорихме с хората на Джърсън. Позвънихме в Института Джърсън и те ни казаха, че терапията им е много ефикасна срещу меланоми. Казаха още, че неприлагането на лечения, потискащи имунната система, е благоприятно в моя случай. Също фактът, че бях доста млад, 42 години по онова време, беше в моя полза. Знаех нещо за тази терапия, така че тя не беше изненадваща за мен. Имах известна вяра в д-р Джърсън и лечението му и реших да опитам.

Говорих с Шарлот (Джърсън Строс) и тя каза, че пациенти с меланоми се излекуват бързо при тях. Каза още, че моите шансове за възстановяване са добри, но ще имам съвсем слабо гадене в началото. Всичко, което тя ми каза, излезе истина. Бях доста зле в началото, имах стомашно разстройство. След около една седмица бях доста изнервен и си помислих: „Господи, не съм способен да се справя с това“.

Семейството ми свика „военен“ съвет. Обсъдихме всичко и с Института. Те ме успокояваха, че биха могли да намалят малко диетичните сокове, както и медикаментите за няколко дни, само да не се отказвам. Преодоляхме този период и скоро аз се почувствах по-добре.

Същността на терапията Джърсън е, че всеки час от деня, от 8 сутринта до 7 вечерта трябва да се приемат 225 г прясно изцеден плодов или зеленчуков сок. Те се редуват. Един път се приема смесен сок от морков и ябълка, следващия час се пие зеленчуков сок, който мисля се състои от три различни вида салати, зелени чушки, червено зеле, и после пак ябълка. Соковете се подправят с калиева сол. В добавка има и три яденета. Терапията на Джърсън не е толкова строга, но диетата е специфична. В началото на лечението започва разграждане на тумора и изкарването му от тялото под формата на отпадъчни обменни продукти.

Ако тялото е пълно с ракови образувания, както беше моето, трябва да се произведат много отпадъчни продукти. За да се подпомогне това, в началото се правят клизми с кафе на всеки 4 часа: в 6, 10, 14, 18 и 22 часа. Клизмата с кафе вкарва кофеин директно в главната вена. Това кара черният дроб да се справя с отровите много по-ефикасно отколкото би могъл по друг начин. Клизмата с кафе оказва голяма помощ. Тя облекчава болката, намалява храносмилателните проблеми и е важна част от лечението.

За два месеца всички видими тумори по тялото ми намаляха. Свиха се, изсъхнаха и паднаха. Всичко това се случи много бързо. През март 1982 г., се смятах за здрав човек. После, в началото на май същата година, имах рак и много малък шанс да оживея. През юли проведох терапията на Джърсън и всички видими ракови образувания намаляха и изчезнаха.

Хората на Джърсън казаха, че макар всичко видимо да е отстранено, все още има проблем под повърхността. Те препоръчаха да спазвам лечението още 18 до 24 месеца, което и сторих. Аз го правех 20 месеца и следващите 13 години нямах никакво възвръщане на рака.

През годините говорих със стотици хора с различни типове рак и опитах да споделя опита си с тях. Може доста да се прецени кой ще успее с този тип лечение и кой — не. Хора, привикнали на пасивно лечение, при което професионалистите им правят разни неща — режат ги, горят ги и им вкарват разни химикали, а пациентите просто стоят и нещо им се случва — обикновено са ужасени, когато открият степента, при която пациентът трябва да сътрудничи за лекуването си чрез една от тези хранителни програми. Хора, които могат смело да се заемат с това, имат много голяма вероятност за успех чрез тази терапия. Изключение са хората, подложени на химиотерапия преди това. За да се проведе терапията Джърсън, човек трябва да е готов за радикална промяна в начина си на живот, която тази диета налага.

Джоан: рак на гърдата

Направиха ми радикална мастектомия. Година по-късно имах рецидив. Не ми направиха обаче биопсия. Хирургът каза, че ще наблюдава образуванието. Съпругът ми и аз направихме доста проучвания и решихме да опитаме терапията на Джърсън. Започнах програмата през август 1977 г. Когато видях отново хирурга през май 1978 г., туморът го нямаше. Оттогава останах абсолютно чиста. Минаха 18 години и никога повече нямах рецидиви. Бях наблюдавана грижливо чрез хирургични и лабораторни изследвания.

Терапията на Джърсън е интензивна и изчерпателна. Състои се от хранителна диета и 13 сока на ден. Нужни са и медикаменти: калий, ниацин, тироид, разреден люгол, панкреатин, ацидол пепсин, чернодробен екстракт и витамин B12, комбинирани като ежедневни инжекции. Също се състои от пречистване под формата на клизми с кафе, подпомагащи черния дроб. Това е много задълбочена терапия.

Аз все още продължавам моята диета от екологични плодове и зеленчуци. Продължавам също с почти ежедневните клизми с кафе. Не съм яла месо, с изключение на пилешко и риба през тези 18 години. Това беше решение, което взех по собствено желание. Някои хора се завръщат към първоначалната си диета, но аз прецених, че моята е много богата на мазнини и може да създаде отново проблеми.

Не казах на хирурга, че се лекувам по метода на Джърсън. Нито пък той ме попита. Исках неговото наблюдение да продължи, така че реших да не го ядосвам като му кажа какво съм направила.

По това време нямаше задълбочени познания за други методи на лечение, с изключение на традиционно установените. В началото ми беше казано за статистиките в Американското раково дружество и тяхното мнение за лечението. Видях, че традиционната медицина е неефективна при раково болните, така че не почувствах доверие в Американското раково дружество. Затова реших да предприема различна ракова терапия. Бях чела за лечението на доктор Джърсън в неговата книга. Почувствах, че то е надеждно и е точно това, което трябва да направя за себе си.

Джордж: рак на панкреаса

Отидох в центъра за Джърсънова терапия през февруари 1983 г. Преди това бяхме решили със съпругата ми да отидем на екскурзия в Хаваите. Намирахме се в Сиатъл и на следващата сутрин заминавахме. Изведнъж ми стана много зле и почувствах силни болки в стомаха и гърба. Обадихме се на лекаря, чието име ни дадоха от хотела, и отидохме с такси до болницата. Направиха ми изследване на кръвта и рентгенови снимки. Лекарят каза, че не може да разбере точно какъв е проблемът, но ни предлага да не пътуваме, а да се върнем вкъщи и да направим други изследвания. Така и направихме.

Лекарят ми ме изпрати при специалист във Виктория. Направих много изследвания, за които дори и не бях чувал. Стойностите на амилазата ми бяха високи, което беше доказателство за наличието на тежка инфекция в организма ми.

Най-накрая направих скенер. Той показа струпване на маса в основата на панкреаса. Нямаше съмнение — имах рак на панкреаса.

Научих за терапията на д-р Джърсън от познат на дъщеря ми. Обадих се сутринта в института „Джърсън“ през февруари 1983 г., и прекарах там един месец.

След това отидох в семейната ни вила в Ескондидо, защото там е единственото място, където можех да се храня с органична храна.

Когато се върнах вкъщи, напълнях и се чувствах добре. Изследванията ми бяха добри. Направих си скенер и той показа, че няма тумор. Обадих се на главния лекар на Джърсановия институт и той ми каза да продължа с лечението още четири месеца. Сега съм жив и здрав.

Патриша: рак на панкреаса

Имах рак на панкреаса, който се беше разпрострял към черния дроб, жлъчния мехур и далака. Казаха ми, че ми остават по-малко от три месеца живот. Смятаха, че химиотерапията и останалите неща няма да ми помогнат и трябва да подготвя семейството си за най-лошото. Една сутрин аз и съпругът ми чухме за клиниката „Джърсън“ в Мексико. Съпругът ми каза: „Това е. Събери си дрехите. Заминаваме“.

Заминахме на 7 март 1986 г., и още същия ден започнах с терапията. Преди това от устата ми непрекъснато течеше кръв. Бях почти свършена. Десет дни по-късно кръвта престана да тече и болката се успокои. Казах на съпруга си: „Не зная дали ще живея, но се чувствам по-добре, отколкото преди година.“

След шест месеца посетих личния си лекар, който се учуди, че все още съм жива. Той ме попита дали ще имам нещо против да си направя скенер и аз се съгласих. Скенерът показа, че раковата тъкан е изчезнала. Лекарят ми каза: „Не зная какво правиш, нито пък искам да знам, просто продължи да го правиш.“

След още шест месеца ме накара да направя още един скенер. Резултатът беше същият — нито следа от ракова тъкан. Това се случи преди девет години. Днес се чувствам прекрасно.

Занесох две книги на моя лекар от д-р Джърсън, той ги изчете, но каза, че е доста абстрактно за него.

Мерилин: меланома и рак на шийката на матката

Заболях през 1979 г., когато бях на 36 години. Прогнозата на лекарите не беше добра. Меланомът беше силно вирулентен. В болницата не ми казаха колко точно ще живея, но тактично ми обясниха, че нямам големи шансове. Извърших някои собствени проучвания и открих, че с меланома в четвърти стадий (какъвто беше моят случай) пациентите живеят от една до четири години. Оттогава минаха 15 години. Аз не съм типичният пациент.

Направих много проучвания относно алтернативните методи за лечение и се спрях на терапията на д-р Джърсън, защото ми се стори най-здравословна. Резултатите бяха повече от отлични. Бях вдъхновена от факта, че д-р Джърсън е работил с Алберт Швайцер и е пръв в тази област. Той просто е невероятен и има чудесен отговор на всеки въпрос, въпреки че малко хора искат да се подложат на терапията му за решаване на проблемите си.

След първите шест месеца от началото на лечението открих, че се чувствам наистина нормално. Нямах усещанията и реакциите, които се появяват, когато се подложиш на метаболитична терапия. Интуитивно усещах, че няма да умра. Знаех, че тази терапия изгражда клетките, и прави психиката по-здрава. Оттогава изминаха почти 16 години и аз се чувствам по-добре от когато и да било. Свързвам това с Джърсъновата терапия и естествено с моето участие в нея.

Шарън: лимфома от не-Ходжкинсов тип

Не се подложих на химиотерапия. Направо постъпих в болницата „Джърсън“. Останах там две седмици и пет дни. Изхвърлих 13 кг течност, тъй като бях много подута. Когато се върнах вкъщи, продължих терапията и след шест месеца отидох на лекар. Направиха ми ЯМР и установиха, че туморът ми е изчезнал. Това се случи преди три години.

За повече информация се обадете на тел. 212-787-2404.

Терапия на д-р Емануел Ревичи

Д-р Ревичи е поставил рекорд. Той е практикувал медицина 70 години. За това време е спасил много хора и е признат за един от най-големите световни учени. Д-р Ревичи е получавал много награди за уникалния си подход към науката. Той беше осмян от американските медии, които нямат и представа за хилядите пациенти, които е излекувал. Срещу него дори бе заведено дело, но той бе напълно оправдан.

Норман: рак на дебелото черво

Преди повече от шест години ми направиха операция от рак на дебелото черво. Лекарите не ми препоръчаха по-нататъшно лечение.

Чух за д-р Ревичи и реших да се срещна с него. Това вероятно е най-хубавото нещо, което съм направил през последните години. Започнах неговата лечебна програма, състояща се в приемането на минерали четири пъти на ден. Отначало тя е много интензивна, но постепенно човек свиква.

Днес съм на поддържаща програма, при която използвам предписаните минерали един месец, след което почивам шест месеца. Вече нямам рак много години. Това ме кара да се чувствам щастлив.

Терапията на д-р Ревичи промени коренно живота ми. Препоръчах я на един човек, чието заболяване беше в много напреднал стадий, и тя му помогна. Каквото и да кажа за д-р Ревичи ще е малко.

Шарлот: рак на яйчниците и белите дробове

Историята ми започна през 1980 г., когато в болницата в Ню Йорк ми поставиха диагноза рак на белите дробове. Отказах да приема лечението, което ми се предлагаше там. По-късно отидох в болницата „Синай“. Там ми поставиха диагноза рак на яйчниците. Направиха ми хистеректомия и ми предписаха химиотерапия за рака на белия дроб. Направих две процедури.

През това време започнах оздравителна хранителна програма на д-р Кели. Направих някои промени в начина си на живот. След първата серия химиотерапевтични процедури, рентгеновите снимки, които ми направиха, бяха чисти. Стиснахме си ръцете с лекаря и си казахме довиждане. Той обаче задържа ръката ми и ми каза, че ако не продължавам да се подлагам на химиотерапия всеки месец, заболяването ще се върне и до шест месеца ще умра. Това беше доста заплашителна прогноза, но аз чувствах, че химиотерапията няма да ми помогне. Той искаше да се подложа на химиотерапия за период от две години. Попитах го дали след две години ще бъда здрава, но той не можеше да ми отговори.

Психиатричната сестра, която присъстваше на разговора, ми даде някои статистически данни, от които разбрах, че шансът да оживея, е по-малко от един процент. Това не беше много добра перспектива. Исках да се ориентирам дали няма да намеря сама алтернативно лечение, като конвенционалната медицина не може да ми помогне.

С тази „светла“ перспектива отидох при д-р Ревичи и му обясних какво е положението ми. Казах му, че не искам да продължа с химиотерапията, защото не вярвам, че ще ми помогне. Той ми назначи пълни изследвания и ме увери, че би могъл да ми помогне. Моето впечатление е, че д-р Ревичи е лечител с чиста душа. Той е симпатична личност. Когато се срещате с него, усещате пълната му искреност и вярвате, че можете да се оставите в неговите ръце.

Медикаментите, които предписваше, са силно токсични, но когато се приемат по определена схема, въздействат на липидите и оттам директно върху туморите. Подложих се на тази програма.

След три месеца направих нова рентгенова снимка и тя беше чиста. Подложих се на програмата в продължение на една година. Всичките рентгенови снимки, които направих след срещата ми с д-р Ревичи, бяха чисти. Лекарите не можеха да повярват, че съм имала рак в белите дробове и яйчниците. Не се съмнявам, че лечението на д-р Ревичи ми помогна.

Какъв срам, че хората не знаят какъв прекрасен шанс имат да се излекуват. Повечето са склонни да мислят, че алтернативното лечение трябва да се пази като последен коз. Мисля, че хората трябва да са информирани за добрите резултати, които могат да се получат чрез прилагането на алтернативна терапия. Да им се даде възможност да стимулират оздравителните процеси, а не да се подлагат на химиотерапия, операция или радиация. Ако някой иска да ми се обади, телефонът ми е 212-777-0111.

Роберт: ангиосарокма

В началото на 1987 г. получих оток на челюстта. Направих серия от изследвания: ЯМР, скенер, рентгенови снимки, както и две биопсии. В резултат ми беше поставена диагнозата ангиосаркома. Лекарят към болницата в Джорджтаун ми каза, че 10% от пациентите с тази диагноза живеят най-много пет години. Точно този вид рак не е лечим посредством обикновените техники: операция, радиация и химиотерапия.

При тази прогноза реших, че сам трябва да открия как да се лекувам. Съпругата ми работеше с една дама, която е била пациент на д-р Ревичи. От нея научих за прилаганата от него терапия и се свързах с него. Шест години бях на интензивно лечение. Това означава, че посещавах кабинета му веднъж месечно. Лечението се състоеше предимно в приемането на капсули. Освен това бях подложен и на други лечения.

Това, което ме привлече, е, че начинът му на лечение е индивидуален за всеки пациент. Понякога ми даваше две или три лекарства, казваше ми да му се обадя след три или четири дни и променяше лечението в зависимост от реакциите на организма ми.

Преди два месеца направих ЯМР. Изпратих му резултатите. Резултатът от ядрено-магнитния резонанс показа, че туморът не нараства.

Джей: рак на гърлото

През 1982 г. получих рак на гърлото и ми даваха най-много шест месеца живот. Искаха да ме оперират и да премахнат целия ми гласов апарат, да ми назначат химиотерапия, нещо, което не можех да позволя.

Веднага се подложих на терапията на д-р Ревичи и изучих цялостната му програма, свързана не само с лекарството, но и с храненето, витамините, минералите и ензимите, дори и с някои биоактивни излъчвания.

Това се случи преди 13 години. Днес се чувствам прекрасно. Нито една нощ не съм прекарвала в болница. Когато започнах терапията, не можех да говоря добре. Звучах като Кръстника от едноименния филм. След четири месеца гласът ми се нормализира и не е имало ден, в който да съм болна.

Разговарях много пъти с лекаря, който ме лекуваше първоначално. Познавам двама лекари — от Ню Йорк и Калифорния, които са светила в алопатичната област на отоларингологията. След две години настояване от тяхна страна се съгласих да ми направят втора биопсия на гърлото, защото ми бяха приятели. При първоначалното изследване гласните ми струни бяха с дебелина 19 мм. Двамата лекари не можеха да разберат как са се изчистили за толкова кратък период от време. Бяха 100% чисти.

Артър: саркома на Капоши

Диагнозата ми беше поставена в болницата. Лекарите ми предложиха да премахнат оперативно раните по стъпалата ми. Не се съгласих. Имах проблем с медицинското лице, което ме обслужваше. Попита ме дали съм хомосексуалист и аз му казах, че не съм. Той каза, че това заболяване е характерно за тези хора. Освен това ми кака, че ще умра от това.

Реших да опитам и друг метод. За щастие чух за д-р Ревичи. Започнах да се лекувам при него през 1991 г. Успешно преодолях заболяването.

Лий: рак на гърдата

Ракът ми започна да се развива през 1986 г. Напипах бучка на дясната си гърда и си направих мамограма. Излезе негативна. Лекарят каза, че бучката е доброкачествена и няма защо да се притеснявам. Две години по-късно тя изглеждаше още по-голяма и по-твърда и отново направих мамограма, която показа наличие на ракова тъкан. Направиха ми биопсия в болницата „Бет Израел“ и ми поставиха диагноза 4-сантиметров инфилтрат карцином на гърдата. Срещнах се с много лекари и хирурзи, които ме посъветваха да се подложа на радикална мастектомия, съчетана с химиотерапия и радиация.

Бях запозната със съществуването и на други лечебни програми. Реших да опитам с нетоксичната индивидуална терапия на д-р Ревичи, въпреки че всички ме убеждаваха, че е шарлатанин и ако се откажа от конвенционалното лечение, ще умра. Обадих се на д-р Ревичи и той ме посъветва да оперирам само бучката, а не цялата гърда, след което да отида при него. Оперирах бучката през декември 1988 г., и започнах лечението при д-р Ревичи през януари следващата година.

Намирам, че е прекрасен лекар. Той ме поощри да му се обаждам често и да му докладвам как се чувствам. Дори ми даде личния си телефонен номер.

През юли 1989 г., прекъснах лечението, защото ми се стори, че шест месеца са достатъчни. Девет месеца по-късно напипах нова твърда бучка в същата гърда. Мамограмата разкри ракова тъкан с дължина около 1,5 см. Маркерът за рак на гърдата беше висок.

Върнах се при д-р Ревичи през май 1990 г., и той ми препоръча бучката да се отстрани. Не исках да се подлагам на нова операция и той ме разбра. Каза, че ще опита да ми помогне по друг начин.

Даде ми различни лекарства. От време навреме изпадах в отчаяние, но д-р Ревичи продължи да ме убеждава, че туморът ще изчезне. Постепенно бучката стана по-мека и след две години изчезна напълно.

Последната мамограма, която направих, беше отрицателна и маркерът за рак на гърдата беше нормален. Още вземам лекарствата на д-р Ревичи на всеки два месеца. Пия витамини и билки. Промених начина си на хранене. Не ям месо и пиле. Приемам много малко захар и млечни продукти. Пия бутилирана вода и вземам уроци по йога и аеробика. Много съм благодарна на д-р Ревичи.

Фред: рак на простатата

Преди три години ми беше поставена диагнозата рак на простатата. Посетих уролог, който ми направи биопсия. Това е много неприятна процедура. Той ме посъветва да си направя веднага операция за пълно отстраняване на простатата, но самата операция, както и страничните й въздействия бяха крайно неприятни. Отидох при радиолог, който ми предложи радиологично лечение. Всеки специалист имаше специфично мнение по въпроса. Страничните ефекти, като импотентност и понижаване на имунните сили, ме накараха да се откажа от конвенционалния подход.

Накрая се обадих на д-р Ревичи и реших да се лекувам при него. Това продължи три години. За съжаление не мога да кажа, че туморът ми е изчезнал напълно, както се е случвало с много от пациентите му, но здравословното ми състояние определено се стабилизира. Освен това общото ми здраве е прекрасно. Чувствам се много енергичен и физически, и психически. Тези резултати свързвам основно с приложената от д-р Ревичи терапия. Правя и други неща за стимулиране на имунната си система, но мисля, че ключът към стабилизирането на здравето ми е д-р Ревичи.

Роналд: рак на костите, белия дроб и бъбреците

Моята история започна през 1976 г., когато откриха, че имам голям тумор в костта точно над коляното. В резултат на което през 1977 г., беше ампутиран кракът ми. През 1979 г., ракът се разпространи и в дробовете ми. Оперираха левия лоб на белия дроб и извадиха оттам няколко възела. За мое нещастие през 1980 г., ми бе поставена диагноза рак на бъбреците. Тогава ми казаха, че ми остават от шест месеца до две години живот. Нямаше лек за моя случай. Операцията беше невъзможна, също и химиотерапията.

Тогава чух за д-р Ревичи и отидох да поговоря с него. Подложих се на терапията му през октомври 1980 г. За моя изненада след около месец усетих прилив на енергия. Апетитът ми започна да нараства и състоянието ми се подобри. Продължих с лечението известно време. След това се върнах на работа.

През 1987 г., ракът в лявата част на тазовата кост отново се активизира. Върнах се при д-р Ревичи. С негова помощ влязох във фаза на ремисия. За съжаление през 1991 г., раковото огнище в дробовете и костите заработи пак. Върнах се при д-р Ревичи и до днес продължавам терапията му. Туморът в лявата част на белия дроб е малко устойчив към лечението, но след две години терапия изглежда, че ще влезе в ремисия. Много съм щастлив от този факт.

През тези години благодарение на лечението на д-р Ревичи успях да се насладя на относително спокоен живот.

Терапия на д-р Станислав Бржински[4]

 

Д-р Станислав Бржински, живеещ в град Хюстън, щата Тексас, е помогнал на хиляди пациенти, страдащи от рак в напреднала фаза. В Полша, която е неговата родина, той е считан за най-даровития учен и лекар. По-късно се преселва в Съединените щати и работи в университета „Бейлър“. Тук той става много известен. Написва повече от 60 статии, посветени на проблема за рака. Изследванията на д-р Бржински показват, че раковите клетки могат да бъдат препрограмирани като нормална тъкан.

Неговото лечение се състои от серия вещества, наречени антинеопластони, които помагат за репрограмирането на раковите клетки в нормални. Те са част от по-голяма група химични съединения, известни като пептиди, които съществуват във всяко човешко тяло. Казано по-просто, антинеопластоните са специален клас пептиди, които се борят с неопластоните — ненормалните клетки или т.нар. ракови клетки. Антинеопластоните могат да бъдат „превозното“ средство, нужно на тялото да се предпазва и дори да предотвратява развитието на тези ракови клетки.

Д-р Бржински превръща тази теория в действие и лекува пациентите си, като въвежда антинеопластони в кръвния поток по венозен път или чрез устата с капсули. В много случаи туморите се свиват и изчезват или ракът навлиза в пълна ремисия. Последвалите изследвания в течение на години не показват и признак за тяхното активиране.

За съжаление д-р Бржински беше набелязан за враг от медицинското общество. Клиниката му е затворена завинаги.

Венута: рак на гърдата

Една седмица след поставянето на диагнозата гърдата ми беше изрязана изцяло. След това ми назначиха химиотерапия, но аз не я приех. Реших да отида при д-р Бржински. Той ме подложи на интравенозно лечение 5 месеца непрекъснато, по 24 часа в денонощието с неговото антинеопластично лекарство. През това време не се разболях нито веднъж. Водех нормален живот. Имам седемгодишно дете. Ходех на родителски срещи в училището. Карах колата си. Никой така и не разбра, че съм болна. След пет години от операцията все още мога да говоря с вас.

Напоследък се чувствам идеално. Нямам повече рак. Имам собствен бизнес. Посещавам д-р Бржински за контролни прегледи и всичко изглежда наред.

Тереза: лимфома 4-ти стадий

През 1984 година след раждането на дъщеря ми ми направиха биопсия, която показа наличието на лимфома в 4-ти стадий. Лекарите ми казаха, че веднага мога да се подложа на химиотерапия, но тя няма да ме излекува окончателно. Лимфомата е нелечима.

Посъветвах се и с други лекари, които ми казаха същото, но ме посъветваха да изчакам и да не се подлагам директно на химиотерапия. Така изобщо не се стигна до лечение нито с химиотерапия, нито с лъчева терапия.

Дълбоко съм благодарна на д-р Бржински. Той ме подложи на антинеопластична терапия, която по същество представлява противоракова терапия. Използваше пептида, който бе открил. Очевидно повечето пептиди са растежни фактори. Те са прекурсори на аминокиселините, които пък са прекурсори на протеините. Пептидите, открити от него, инхибират растежа на някои видове клетки. По този начин, вместо да убиват раковите клетки, заедно със здравите, както е при химиотерапията, те не им разрешават да се размножават. Така поразеният орган се лекува.

По време на лечението промених много неща. Разбрах, че съм натрупала много гняв в себе си. Възпитана бях да възприемам гнева като нещо лошо, което наранява хората и подсъзнателно потисках. И така, една голяма част от лечението ми беше насочена към това как да се справям с гнева, да го приемам и да го изразявам по приемлив за околните начин, вместо да го трупам в себе си, където се превръща в рак.

Другото, което правех, беше да визуализирам как ракът си отива от мен и да си представям по-позитивно бъдещето си. Промених много неща — работата си, взаимоотношенията си с хората, създадох повече контакти.

Днес се чувствам много по-различна от преди. Владея чувствата си и физически се чувствам значително по-добре. След като вземах лекарствата няколко месеца, ракът ми постепенно започна да изчезва. Благодарна съм, че се справих по нетоксичен начин с това тежко заболяване. Благодарна съм за това, че съм жива.

Елен: рак на червата

Това е същият вид рак, от който почина Стийв Маккуин. Развива се бавно. В продължение на десет години вземах непрекъснато обезболяващи лекарства в големи количества. Накрая в болницата „Слоън Кетеринг“ ми предрекоха още две години живот.

Обадих се на д-р Бржински и го попитах дали може да ме приеме. След едноседмично лечение прекъснах обезболяващите лекарства. Нямаше странични въздействия. Бях подложена на неговата лечебна програма за девет месеца и се излекувах окончателно.

Теси: лимфома

Посъветваха ме да се подложа на химиотерапия, която започнах през юни 1992 г. През юли 1993 г., лимфомата се появи отново на шията ми. Лекарите ми казаха, че при моето състояние може да помогне само химиотерапията. Но и при втората серия химиотерапевтични процедури, туморът не намаля.

Имах усещането, че трябва да направя нещо друго. Реших да отида при д-р Бржински. Казах на лекаря си, че ще спра лечението и ще се обърна за съвет към друг негов колега. Той беше силно изненадан и опита да упражни натиск върху мен, за да продължа химиотерапията. Каза ми, че ще сгреша, но аз не сгреших. Днес вече нямам рак.

Всъщност химиотерапията влошаваше още повече състоянието ми. Толкова бях отслабнала от нея, че получих треска, бронхит и пневмония. Сърцето ми също беше увредено. След като се възстанових, отидох при моя лекар за кръвни изследвания, които да изпратя на д-р Бржински, но той не ме прие.

Мери: 4-ти стадий на лимфома от не-Ходжкинсов тип

Казаха ми, че се нуждая от трансплантация на костен мозък, масивна химиотерапия, лъчетерапия и шест седмици пълна изолация в болницата. Лекуващият ме лекар не ми даваше никакви гаранции за излекуване, но според него това беше единственият начин за лечение. Другото лекарско мнение, което чух, беше да се подлагам на химиотерапия на всеки две години. Вече имах тумор отстрани на шията, който нарастваше. Ако не следваш съветите ми, каза ми той, туморът ще притисне органите ти и ще умреш.

Направих някои допълнителни проучвания. Именно тогава научих за нетоксичното лечение на д-р Бржински. Отлетях със следващия полет до Хюстън и се срещнах с него. Веднага изпитах прекрасно усещане. Той ми даде имената на други негови пациенти, които е лекувал от същото заболяване. Аз веднага им се обадих. Туморите при тези хора бяха в състояние на ремисия вече повече от пет години. Помислих, че трябва да съм пълен глупак, за да не опитам това лечение.

Моите медицински бележки са достъпни за всички. При всяко изследване се наблюдаваше намаление на тумора. Моят лекар от Калифорнийския университет казваше всеки път: „Не мога да кажа, че не действа, но не зная защо действа.“ Той нарече състоянието ми „спонтанна ремисия“.

Най-важното за лечението на д-р Бржински е, че то е напълно нетоксично. Откакто се подложих на него, живея напълно нормален живот. Мога да пазарувам, да играя с децата, изобщо правя всичко.

Терапия на д-р Лорънс Бъртън[5]

 

Следях работата на д-р Бъртън от 1970 г., до неговата неотдавнашна смърт. Винаги съм бил изумен от предизвикателствата, които той отправяше към Националния институт по рака и към медицинската общественост изобщо. Той казваше: „Ако намирате, че е измама моята нетоксична и толерантна имунно-подсилваща терапия (ИПТ), която използва имунната система за борба с рака, то какво по-добро правите вие?“ Никой не прие неговото предизвикателство. Затова, разбира се, ортодоксалната медицина може да се похвали с такъв малък успех.

Мъжът, който направи толкова бляскав прогрес в лечението на рака, има дълга кариера на изследовател. Бъртън решава да се посвети на изследванията в областта на рака, след като става свидетел на това как се лекува това заболяване в Центъра за рака на американския флот в Бруклин през 1940 г. Тогава лечението на рака се е свеждало до хирургична намеса. Ако имаш рак на стъпалото например, се отрязвал целият крак до тазовата кост. След Втората световна война Бъртън продължава изследванията си и става главен изследовател и онколог в болницата „Св. Винсент“, известна преподавателска болница в Ню Йорк.

Имунно-подсилващата терапия на Бъртън се създава именно през този период от кариерата му. През 1959 г., Бъртън и неговият екип от сътрудници случайно откриват тумор-инхибиращ фактор, който намалява или отстранява ракови клетки у специално хранени мишки, болни от левкемия. Изследванията им продължават с успех и през ноември 1962 г., те докладват в научно списание, издавано от академията на науките в Ню Йорк, че някои вещества могат да причинят ремисия на тумора при 50% от мишките, болни от левкемия.

Изследванията били повторени в присъствието на много учени и журналисти. Това съобщение предизвикало първоначално положителен отзвук сред обществеността, но по-късно откритията били дискредитирани от недоверието на лекарите.

Независимо от това екипът на д-р Бъртън лекува пациенти по метода ИПТ в болницата „Св. Винсент“ под ръководството на д-р Антонио Ротино. През 1972 г., д-р Ротино обяви, че лечението е експериментално и следователно недоказано и затова не може да се използва като част от медицинското лечение. Действителната причина за това беше отказът на екипа да предаде работата си на други организации, субсидиращи изследванията. Екипът беше принуден да се разпадне.

През това време с терапията на д-р Бъртън (техника на Бъртън-Фридман) се лекувала съпругата на известния психолог от Лонг Айлънд Мартин Голдсън. Резултатите били толкова обещаващи, че когато научила за преустановяването на лечението в болницата „Св. Винсент“, тя, съпругът й и други известни представители на нюйоркската общественост събрали средства за създаването на фондация за имунологични изследвания, за да могат д-р Бъртън и колегата му Фридман да продължат работата си.

През 1977 г., Центърът за имунологични изследвания се премести от Ню Йорк на Бахамските острови. Досега повече от 2500 безнадеждно болни от рак са намерили там лечение. Според д-р Бъртън при 50–60% от тези пациенти ракът е намалял. Много от тях могат да водят нормален живот и живеят повече от пет години след първоначалното поставяне на диагнозата (обикновено поставена от традиционен лекар, преди д-р Бъртън да вземе отношение по този въпрос). Периодът от пет години е определен от Американското медицинско общество по рака, за да се счита пациентът за излекуван.

 

 

Д-р Джон Клемънт, международно известен специалист по ракови болести, ръководещ Центъра, обяснява как ИПТ се справя с рака[6]:

 

„ИПТ е нетоксичен имунно-модулационен метод за контролиране на тумори. Научната основа на лечението е, че много тумори могат да бъдат контролирани чрез възстановяване на собствената имунна система на пациента. Сложната имунна система може да бъде първата (за предпочитане), както и последната линия на защитата срещу много ракови образувания. В никакъв случай не предписваме вредни химикали. Даваме на пациентите кръвни разтвори от здрави хора, внимателно поверени и чисти от всякакви инфекции, както и някои цитокини. Цитокините са добре познати чрез имената на някои свои видове като интерферон и интерлеукин. Веществото, което използваме най-много, се нарича тумор некрозис фактор. Методът, който прилагаме, е подобен при всички типове рак, които лекуваме. Този метод е известен на някои хора, но е съществено различен от най-разпространените терапии на рак.

Ние вземаме кръв от раково болния и я тестваме за факторите, които считаме че подпомагат на рака да разруши организма. Опитваме се да ги коригираме и подобрим чрез малки ежедневни инжекции. Идентифицирайки тези фактори, ние сме способни да ги контролираме, да ги върнем в равновесното им състояние и често да се справим с тумора на пациента.

Раково болните имат в кръвта си система от блокиращи протеини, които пречат на организма на пациента да изхвърли тумора като чуждо тяло. Тези блокиращи протеини могат да бъдат разпознати, анализирани и премахнати. Ако се присади бъбрек от един пациент на друг, той ще бъде отхвърлен от организма поради липсата им. Блокиращите протеини вече са определени, тяхното молекулно тегло е известно и са наблюдавани да циркулират в кръвта на раково болни. Нашата цел е да се справим с тях, за да може пациента да се самоизлекува. Измерихме ежедневно блокиращите протеини и даваме подобни на тях, за да ги неутрализираме. Така позволяваме на собствената имунна система на пациента да отхвърли рака.“

Крег: лимфома

Първоначалната ми диагноза през 1979 г. беше злокачествена лимфома. По това време стадия на увреждане беше определен като 4-ти, което означава, че вече са били поразени костите ми.

Приложиха ми лъчелечение и три различни серии химиотерапия в началото на 1980 г. Когато видяха състоянието на черни ми дроб, ми дадоха 10% шанс да доживея Коледа. Продължих с още радиация и химиотерапия.

Междувременно, в предаването „60 минути“ видях една програма за д-р Лоранс Бъртън в Бахамските острови и как той бил отлъчен от традиционните медицински среди. Той е познат като неуморен изследовател на рака. Взех си едно на ум.

Положението ми продължи да се влошава. Накрая заминах за Бахамите като последна възможност. Лечението, което ми приложиха, се състоеше от ежедневни инжекции с четири различни вида протеини… Нямаше абсолютно никакви странични ефекти. Веднага започнах да се чувствам по-добре. Разбира се, бях изтърпял доста химиотерапия и трябваше да се освободя от всичко това. Отне ми около година, за да се възстановя, но беше чудесно. След това се подложих на много тестове, но не се появи абсолютно никакъв сигнал за рак в тялото ми.

Джил: мултиплена миелома

Диагнозата ми бе поставена през 1981 г. Препоръчаха ми химиотерапия и лъчелечение, на които бях подложена три години. През март 1984 г., докторът ми каза да си отивам вкъщи и да умирам. Каза още, че би следвало да си приготвя завещанието и че ще ме снабди с достатъчно морфин, за да понеса болките. По това време тежах 38 кг. Не можех да седя или лежа без ужасни болки. Докато чаках да умра вкъщи, за мен денонощно се грижеха сестри. Тогава бях събрала почти цяла библиотека с литература за рак. Една от книгите, които имах, се казваше „Преодолелите рака и как са успели“ и в тази книга имаше глава за д-р Бъртън и ИПТ. Сестрата, която се грижеше за мен, прочете главата и предложи да позвъним на тези хора. Направихме го и говорихме с една жена, оцеляла след рак на панкреаса. Сестрата беше страшно впечатлена и ние поръчахме една брошура. Беше краят на май и дъщеря ми тъкмо завършваше колеж.

Позвъних й и я попитах: „Искаш ли да отидем на Бахамите?“ И заминахме. На аерогарата тя ме буташе в инвалидна количка. Когато пристигнахме, говорихме с д-р Бъртън и незабавно започнах програмата. Около шест седмици по-късно се изправих сама от леглото за първи път. Накрая можех да отида с патерици до банята. Докторът в Лос Анжелис ми беше казал, че вече няма да мога да ходя. Оттогава изминаха 14 години.

Моето възстановяване не беше чудотворно. Подобрявах се на много малки стъпки. Като се обърна назад виждам, че ежедневните промени не бяха забележими, но определено от месец на месец ставах по-добре. Започнах да се чувствам все по-здрава. Всеки 6 месеца се връщах в Бахамите за консултация. Отново ми проверяваха ежедневно кръвта, даваха ми нови лекарства и стоях около месец или малко повече. След това се връщах отново вкъщи и т.н. Забелязах, че стъпка по стъпка се чувствах по-добре и по-здрава.

Но всичко това прекъсна. В един момент преживях много сериозен пътен инцидент и всичките ми кости бяха изпочупени. Докато ме лекуваше, ортопедът в болницата каза, че е премахнал всички стари ракови клетки, но не е забелязал да са се развили никакви нови. Той не искаше да отиде до край като каже, че ИПТ ми е помогнала, но каза, че нещо е спряло развитието на рака. Аз мисля, че това е много важно и го приписвам на ИПТ и на добрия Господ отгоре. Не зная какво друго съм направила. Имаше, наистина, и химиотерапия, и лъчетерапия през всичките тези години. Въпреки че онзи инцидент ме върна много назад в лечението, продължавам да отивам до Бахамите на всеки шест месеца и продължавам да изпълнявам програмата вкъщи, приемайки ежедневните дози.

Джес: лимфома

През 1980 г., ми поставиха диагноза лимфома. Подложих се на 20 лечения с радиация и 11-месечна химиотерапия. През това време ракът продължи да се разпространява. Отиде към белите дробове и костния мозък. За две години ми направиха много биопсии, но всички показваха злокачествени тумори. След това ми казаха да си отида вкъщи за две седмици и че биха отишли и по-нататък в лечението, но че ми остава много малко време, така че ще се опитат да облекчат последните ми страдания, доколкото могат.

Когато си отидох вкъщи, знаех, че няма да се върна повече в болницата, защото бях чула за онова място във Фрийпорт, Бахамите. Обадих се на една позната и тя ми даде телефонния номер. Взех със себе си здравната документация, макар че докторите не искаха да ми я дадат. Не можеха да ме спрат, но ми позволиха да взема много малко информация.

Отидох във Фрийпорт през юни 1982 г., но без надежда да бъда излекувана, защото ми беше казано, че ми остава много малко време. Можех да се огледам и знаех, че имам тумори по цялото тяло и лицето — бях покрита с тях от горе до долу.

След като отидох там, д-р Бъртън ми каза, че химиотерапията не може да помогне при моята лимфома. Веднага повярвах, че казва истината, защото ракът продължаваше да се разпространява.

Само след няколко дни имах отново разговор с д-р Бъртън и след това вече знаех, че той може да ме излекува. Той ми каза: „Госпожо Пенингтън, вие нямате никакъв проблем.“ Това само по себе си ми оказа голямо влияние, защото хората имат склонността да вярват в това, което лекарите им казват. Аз седях, едва способна да държа главата си изправена, а д-р Бъртън ми казваше, че нямам проблем.

След две седмици всички видими тумори изчезнаха. След още една имаше разлика в начина, по който се чувствах. И след още пет седмици бях изпратена вкъщи. Беше юли 1982 г.

Когато се върнах у дома, видях моя лекуващ лекар. Каза, че съм излекувана, но че химиотерапията е направила това.

Той изопачи истината, защото имах пет биопсии точно преди да се откажа от неговото лечение и да отида в Бахамите и всички те бяха злокачествени. Давайки ми след това резултатите, той ми каза, че ще направи всичко възможно, за да умра по-безболезнено. А пък сега, когато съм се върнала от Фрийпорт ми казва, че съм излекувана!

Това, че един доктор може да те лъже и да ти приказва небивалици, ме прави тъжна. Просто не мога да разбера това. За мен ракът в Щатите е просто машина за пари. Знам какво взеха от мен, а не ми дадоха нищо. Бих желала да ми върнат парите.

Бележки

[1] Интервю на автора с пациенти от 12.VI.1995 г. — Бел.а.

[2] Интервю на автора с пациенти от 21.VI.1995 г. — Бел.а.

[3] Интервю на автора с пациенти от 22.VIII.1996 г. — Бел.а.

[4] Интервю на автора с пациенти от 13.VII.1995 г. — Бел.а.

[5] Интервю на автора с пациенти от 18.VII.1995 г. — Бел.а.

[6] Интервю на автора с д-р Джон Клемънт от 31.XII.1995 г. — Бел.а.

Край