Джаред Даймънд
Пушки, вируси и стомана (26) (Какво определя съдбините на човешките общества)

Основна и препоръчителна библиография

Препоръките се отнасят за тези, които проявяват интерес и биха искали да разширят познанията си по разглежданите в книгата теми. Затова освен основните си източници аз прилагам и изчерпателен списък на по-ранна литература, която смятам, че също ще е от полза за читателя. Когато посочвам книги, след името или имената на авторите (които ще давам без инверсия) идва заглавието (в курсив), а след него в скоби са поставени издателските данни^[1] (град: издателство, година на публикуване). Когато става дума за периодика, след името на списанието (в курсив) идва номерът на годишнината, страниците и годината на публикуване.

Пролог

Сред справочниците, които съм ползвал за повечето глави на тази книга, фигурира и един обемист компендиум за фреквентността на човешките гени: L. Luca Cavalli-Sforza, Paolo Menozzi and Alberto Piazza, The History and Geography of Human Genes (Princeton: Princeton Univ. Press, 1994). Тази забележителна творба спокойно може да бъде определена и като „Обща история на всичко за всички“, защото авторите започват изложението си за всеки континент с изчерпателен преглед на неговата география, екология и околна среда, следван от данни за праисторията, историята, езиците, физическата антропология и културите на неговите народи. Впрочем в: L. Luca Cavalli-Sforza and Francisco Cavalli-Sforza, The Great Human Diasporas (Reading, Mass.: Addison-Wesley, 1995) ще намерите същия материал, но не толкова специализиран, а предназначен за най-широка публика.

Друг удобен справочник е поредицата от пет тома, обединени под общото название The Illustrated History of Humankind, ed. Goran Burenhult (San Francisco: Harper Collins, 1993–94). Отделните томове са озаглавени съответно: The First Humans, People of the Stone Age, Old World Civilizations, New World and Pacific Civilizations и Traditional People Today.

Няколко поредици, издадени от „Кеймбридж Юнивърсити Прес“, предлагат исторически преглед на конкретни региони и епохи. Една от тях е озаглавена The Cambridge History of…, а на мястото на многоточието последователно се явяват Африка, Вътрешна Азия, Китай, Индия, Иран, ислямският свят, Япония, Латинска Америка, Полша и Югоизточна Азия. Друг подобен справочник е The Cambridge Encyclopedia of…, чиито томове са посветени съответно на Африка, Китай, Япония, Латинска Америка (вкл. страните в Карибско море), Русия (и бившия СССР), Австралия, Близкия изток (и Северна Африка), Индия, Пакистан и съседните им страни. Други такива поредица са: The Cambridge Ancient History, The Cambridge Medieval History, The Cambridge Modern History, The Cambridge Economic History of Europe и The Cambridge Economic History of India.

Бих посочил и три енциклопедични справочника за езиците в света: Barbara Grimes, Ethnologue: Languages of the World, 13^th ed. (Dallas: Summer Institute of Linguistics, 1996), Merritt Ruhlen, A Guide to the World’s Languages (Stanford: Stanford Univ. Press, 1987) и C. E. Voeglein and E. M. Voegelin, Classification and Index of the World’s Languages (New York: Elsevir, 1977).

От по-мащабните сравнителни исторически изследвания бих посочил на първо място това на Арнолд Тойнби [A. Toinbee, A Study of History, 12 vols. (London, Oxford Univ. Press, 1934–54)]. Великолепен преглед на историята на евразийската (и особено западноевразийската) цивилизация ще намерите в: William McNeil, The Rise of the West (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1991). Уилям Макнийл е автор и на една световна история, A World History (New York: Oxford Univ. Press, 1979), в която, въпреки леко подвеждащото и заглавие, основният фокус отново пада върху западноевразийската цивилизация. Същото важи и за: V. Gordon Childe, What happened in History, rev. ed. (Baltimore: Penguin Books, 1954). Друго подобно сравнително-историческо изследване (в което фокусът пада върху Западна Евразия) е: C. D. Darlington, The Evolution of Man and Society (New York: Simon and Schuster, 1969) — авторът е биолог и съзира същите връзки между континенталната история и доместикацията, които разглеждам и аз. Алфред Кросби е написал две блестящи студии върху европейската задморска експанзия, като ударението е върху съпровождалите я растения, животни и вируси: A. Crosby, The Columbian Exchange: Biological Consequences of 1492 (Westport, Conn.: Greenwood, 1972) и Ecological Imperialism: The Biological Expansion of Europe, 900-1900 (Cambridge, Cambridge Univ. Press, 1986). Бих препоръчал също Marvin Harris, Cannibals and Kings: The Origins of Cultures (New York: Vintage Books, 1978) и Marshall Sahlins and Elman Service [eds.], Evolution and Culture (Ann Arbour: Univ. of Michigan Press, 1960), които разглеждат темата от културно-антропологически позиции. Книгата на Елън Семпъл [Ellen Semple, Influences of Geographic Environment (New York: Holt, 1911)] онагледява по-ранните опити за изследване на влиянието на географския фактор върху човешките общества. Другите по-важни изследвания са изброени в библиографията към Епилога. Ще си позволя да спомена и една моя по-ранна творба [J. Diamond, The Third Chimpanzee (New York: Harper Collins, 1992)] и по-специално Глава XIV, в която се сравнява историята на Евразия и тази на двете Америки — там ще откриете и стартовата позиция, от която започнаха и разсъжденията, изложени в тази книга.

Едно от нашумелите (или по-скоро сдобили се с незавидна слава) изследвания на разликите в интелектуалното развитие на отделните човешки групи е дело на Ричард Хърнстийн и Чарлз Мъри [Richard Herrnstein and Charles Murray, The Bell Curve: Intelligence and Class Structure in American Life (New York: Free Press, 1994)].

Глава I

Ранната човешка еволюция е разгледана великолепно в: Richard Klein, The Human Career (Chicago: Univ. of Chicago Press 1989), Roger Lewin, Bones of Contention (New York: Simon and Schuster, 1989), Paul Mellars and Chris Stringer [eds.], The Human Revolution: Behavioural and Biological Perspectives on the Origins of Modern Humans (Edinburgh: Edinburgh Univ. Press, 1989), Richard Leakey and Roger Lewin, Origins Reconsidered (New York: Doubleday, 1992), D. Tab Rasmussen [ed.], The Origin and Evolution of Humans and Humanness (Boston: Jones and Bartlett, 1993), Matthew Nitecky and Doris Nitecky [eds.], Origins of Anatomically Modern Humans (New York: Plenum, 1994) и Chris Stringer and Robin McKie, African Exodus (London: Jonathan Cape, 1996).

Бих споменал и тези три популярни книги, специално посветени на неандерталците: Christopher Stringer and Clive Gamble, In Search of the Neanderthals (New York: Thames and Hudson, 1993), Erik Trinkaus and Pat Shipman, The Neanderthals (New York: Knopf, 1993) и Ian Tattersall, The Last Neanderthal (New York: Macmillan, 1995).

Генетичните свидетелства за произхода на човека са разгледани в: L. Luca Cavalli-Sforza et al. (вече цитирани в библиографията към Пролога), както и в Глава I на моята The Third Chimpanzee. Тук бих посочил и две специализирани статии с по-нови данни: J. L. Mountain and L. L. Cavalli-Sforza, „Inference of human evolution through cladistic analysis of nuclear DNA restriction polymorphism“, Proceedings of the National Academy of Sciences 91:6515-19 (1994) и D. B. Goldstein et al., „Genetic absolute dating based on microsatellites and the origin of modern humans“, ibid. 92:6723-27 (1995).

Литературата, която съм ползвал при описанието на човешката колонизация на Австралия, Нова Гвинея, архипелага Бисмарк и Соломоновите острови, както и изчезването на тамошните едри бозайници, е изброена в библиографията към Глава XV. По-специално бих препоръчал Tim Flannery, The Future Eaters (New York: Braziller, 1995), тъй като авторът дискутира тези теми на ясен и достъпен език, а и обяснява проблемите, свързани с твърденията, че въпросните биологични видове са оцелели до най-ново време.

Стандартният текст за изчезването на едрите бозайници през късния Плейстоцен е: Paul Martin and Richard Klein, eds., Quaternary Extinctions (Tucson: Univ. of Arizona Press, 1984). По-нови изследвания по темата са: Richard Klein, „The impact of early people on the environment: The case of large mammal extinctions“, pp. 13–14 in: J. E. Jacobsen and J. Firor, Human Impact on the Environment (Boulder, Colo.: Westview Press, 1992) и Anthony Stuart, „Mammalian extinctions in the Late Pleistocene of Nothern Eurasia and North America“, Biological Reviews 66:453-62 (1991). В една своя статия Дейвид Стедман обобщава най-новите данни за изчезването на животински видове, съпровождало заселването на хора по тихоокеанските острови [David Steadman, „Prehistoric extinctions on pacific island birds: Biodiversity meets zooarcheology“, Science 267:1123-31 (1995)].

По-популярни описания на заселването на двете Америки, съпровождалото го изчезване на едри бозайници и последвалите усложнения ще намерите в: Brian Fagan, The Great Journey: The Peopling of Ancient America (New York: Thames and Hudson, 1987) и Глава XVIII на моята книга The third Chimpanzee, op. cit., като към двете е приложена и богата библиография. Друго важно изследване е: Ronald Carslisle, ed., Americans before Columbus: Ice-Age Origins (Pittsburgh: Univ. of Pittsburgh, 1988), включващо и отделна статия (на J. M. Adovasio et al.) за предкловиското поселение в Медоукрофт. Интерес заслужават и статиите на Венс Хейнс, експерт по кловиската култура и предполагаемите предкловиски поселения: [С. Vance Haynes, Jr.], „Contribution of radiocarbon dating to the geochronology of the peopling of the New World“, pp. 354–74 in: R. E. Taylor, A. Long and R. S. Kra, eds., Radiocarbon after Four Decades (New York: Springer, 1992) и „Clovis-Folson geochronology and climate change“, pp. 219–36 in: Olga Soffer and N. D. Praslov, eds., From Kostenski to Clovis: Upper Paleolithic Paleo-Indian Adaptations (New York: Plenum, 1993). „Предкловиските“ хипотези за Педра Фурада са разгледано аргументирано в: N. Guidon and G. Delibrias, „Carbon-14 dates point to man in the Americas 32,000 years ago“, Nature 321:769-71 (1986) и David Meltzer et al., „On a Pleistocene human occupation at Pedra Furada, Brazil“, Antiquity 68:695-714 (1994). Други публикации, имащи отношение към същия дебат, са: T. T. D. Dillehay et al., „Earliest hunters and gatherers of South America“, J. of World Prehistory 6:145-204 (1992), T. D. Dillehay, Monte Verde: A Late Pleistocene Site in Chile (Washington: Smithsonian Inst. Press, 1989), T. D. Dillehay and David Meltzer, eds., The First Americans: Search and Research (Boca Raton: CRS Press, 1991), Thomas Lynch, „Glacial-age man in South America? — a critical review“, American Antiquity 55:12-36 (1990), John Hoffecker et al., „The colonization of Beringia and the peopling of the New World“, Science 259:46-53 (1993) и A. C. Roosevelt et al., „Paleoindian cave dwellers in the Amazon: The peopling of the Americas“, Science 272:373-84 (1996).

Глава II

За различията между полинезийските острови вж. двете монографии на Патрик Кърк: [Patrick Kirch], The Evolution of the Polynesian Chiefdoms (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1984) и The Wet and the Dry (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1994). Със същия проблем се занимава и Питър Белуд в: [Peter Bellwood], The Polynesians, rev. ed., (London: Thanes and Hudson, 1987). По-интересните студии, посветени на конкретни полинезийски острови, включват: Michael King, Moriori (Auckland: Penguin, 1989) — за Чатъмскитс острови; Patrick Kirch, Feathered Gods and Fishhooks (Honolulu: Univ. of Hawaii Press, 1985) — за Хаваите; Patrick Kirch and Marshal Sahlims, Anahulu (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1992) — също за Хаваите; за Великденския остров — Jo Anne Van Tilburg, Easter Island (Washington: Smithsonion Inst. Press, 1994) и Paul Bahn and John Flenley, Easter Island, Earth Island (London: Thames and Hudson, 1992).

Глава III

Моето представяне на пленяването на Атауалпа се основава на разказите на очевидци на това събитие — братята на Франсиско Писаро Ернандо и Педро, както и неговите спътници Мигел де Естете, Кристобал де Меня, Руис де Арке и Франсиско де Херес. Разказите на Ернандо Писаро, Мигел де Естете и Франсиско де Херес са включени (в превод на Клемънс Маркъм) в: Reports on the Discovery of Peru, Hakluyt Society, 1^st ser., vol. 47 (New York, 1872); на Педро Писаро (в прев. на Филип Мийнс) в: Relation of the Discovery and Conquest of the Kingdoms of Peru (New York: Cortes Society, 1921), а този на де Меня (в прев. на Джоузеф Синклер) в: The Conquest of Peru, As Recorded by a Member of the Pizzaro Expedition (New York, 1929). Разказът на де Арке е препечатан в: Boletin de la Real Academia de Historia (Madrid) 102:327-84 (1933). В едно свое великолепно изследване Джон Хеминг [J. Hemming, The Conquest of the Incas (San Diego: Harcourt Brace Jovanovich, 1970)] дава пълно описание не само на този епизод, но и на завладяването на целия континент, наред с обширна библиография. Христоматийната творба на Уилям Прескът [William H. Prescott, History of the Conquest of Peru (New York, 1847)] все още се ползва със заслужено признание от читателите и се нарежда сред класическите исторически изследвания. От изследванията на испанското завладяване на Мексико бих посочил едно класическо и едно съвременно: Hugh Thomas, Conquest: Montezuma, Cortes, and the Fall of Old Mexico (New York: Simon and Shuster, 1993) и William H. Prescott, History of the Conquest of Mexico (New York, 1843). Разкази на очевидци (в случая — самият Кортес) ще намерите в: Hernando Cortés, Five Letters of Cortés to the Emperor (New York: Norton, 1969), а на много от спътниците му — в: Patricia de Fuentes, ed., The Conquistadors (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1993).

Глава IV-X

Събрал съм на едно място библиографията на тези седем глави, посветени на възникването на производството на храни, защото повечето източници са използвани не само в една от тях.

На първо място бих посочил тези пет: Kent Flannery, „The origins of agriculture“, Annual Reviews of Anthropology 2:271-310 (1973); Jack Harlan, Crops and Man, 2^nd ed. (Madison, Wis.: American Society of Agronomy, 1992); Richard MacNeich, The Origins of Agriculture and Settled Life (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1992); David Rindos, The Origins of Agriculture: An Evolutionary Perspective (San Diego: Academic Press, 1984) и Bruce Smith, The emergence of Agriculture (New York: Scientific American Library, 1995). От по-старите изследвания бих посочил две: Peter Ucko and G. W. Dimbley, eds., The Domestication and Exploitation of Plants and Animals (Chicago: Aldine, 1969) и Charles Reed, ed., Origins of Agriculture (The Hague: Mouton, 1977). Едно по-ранно (и вече класическо) сравнително изследване на производството на храни в Стария и Новия свят е: Carl Sauer, Agricultural Origins and Dispersals (New York: American Geographical Society, 1952). Въпросът за доместикацията на растения и животни е обстойно разгледан в: Erich Isaak, Geography of Domestication (Englewood Cliffs, N. J.: Prentice-Hall, 1970).

Срез изследванията, посветени на растителната доместикация, се откроява това на Даниел Зоари и Мария Хопф [D. Zohary and M. Hopf, Domestication of Plants in the Old World, 2^nd ed. (Oxford: Oxford Univ. Press, 1993)]. То предлага и най-детайлното описание на доместикацията във всички части на света. Особено обстойни са археологическите и генетични данни за доместикацията на по-важните растения в Западна Евразия, както и за последвалото им разпространение.

От колективните изследвания на доместикацията на растения бих посочил: C. Wesley Cowan and Patty Jo Watson, eds., The origins of Agriculture (Washington: Smithsonian Inst. Press, 1992); David Harris and Gordon Hillman, eds., Foraging and Farming: The Evolution of Plant Exploitation (London: Unwin Hyman, 1989) и C. Barigozzi, ed., The Origins and Domestication of Cultivated Plants (Amsterdam: Elsevier, 1986). Чарлз Хайзър е автор на две интересни популярни изследвания на същата тема: [Charles Heiser, Jr.] Seed to Civilization The Story of the Food, 3^rd ed., (Cambridge: Harvard Univ. Press, 1990) и Of Plants and People (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1985). Стандартният справочник за основните земеделски култури в света е: J. Smart and N. W. Simmonds, eds., Evolution of Crop Plants, 2^nd ed. (London: Longman, 1993). Бих препоръчал и тези три великолепни статии за промените, които автоматически настъпват в дивите растения, подложени на култивация: Mark Blunder and Roger Byrne, „The ecological genetics of domestication and the origins of agriculture“, Current Anthropology 32:23-54 (1991); Charles Heiser, Jr., „Aspects of unconscious selection and the evolution of domesticated plants“, Euphytica 37:77-81 (1988) и Daniel Zohary, „Modes of evolution in plants under domestication“, in: W. F. Grant, ed., Plant Biosystematics (Montreal: Academic Press, 1984). Препоръчвам и една друга статия на Марк Блумлер [M. Blumler, „Independent interventionism and recent genetic evidence on plant domestication“, Economic Botany 46:98-111 (1992)], в която се съпоставят данните за многобройни случаи на самостоятелна доместикация на един и същ див вид с тези, които подсказват, че дадено растение се е разпространило от едно-единствено място.

Научната литература, посветена на доместикацията на животни, е повече от обширна. По-специално бих посочил стандартния енциклопедичен справочник на Робърт Новак: Robert Nowak, ed., Walker’s Mammals of the World, 5^th ed. (Baltimore: Johns Hopkins Univ. Press, 1991). В студията на Джулиет Клътън-Брок [J. Clutton-Brock, Domesticated Animals from Early Times (London: British Museum — Natural History, 1981)] ще намерите чудесно и сбито описание на всички по-важни одомашнени бозайници. В един колективен труд — I. L. Mason, ed., Evolution of the Domesticated Animals (London: Longman, 1984) — те са разгледани поотделно. Саймън Дейвис [S. Davis, The Archeology of Animals (New Haven: Yale Univ. Press, 1987)] ни демонстрира обстойно какво можем да научим от костите на бозайници, откривани на археологическите обекти. Juliet Clutton-Brock, ed., The Walking Larder (London: Unwyn-Hyman, 1989) съдържа 31 статии за начините, по които хората от цял свят са опитомявали, развъждали или ловували животни (и съответно са ставали плячка на някои животни). Има и едно съдържателно изследване на двама немски учени — Wolf Herre und Manfred Röhrs, Haustiere zoologisch gesehen (Stuttgart: Fisher, 1990). Стивън Бъдиански [Stephen Budiansky, The Covenant of the Wild (New York: William Morrow, 1992)] предлага популярно описание на доместикацията като „автоматично“ следствие от връзките между хора и животни. За начина, по който домашните животни са станали и впрегатни, вж. Andrew Sheratt, „Plough and pastoralism: Aspects of the secondary products revolution“, pp. 261–305 in: Ian Holder et al., eds., Pattern of the Past (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1981).

Ако ви интересува производството на храни в конкретни епохи, за Римската епоха вижте „Естествена история“ на Плиний, например великолепното двуезично издание Pliny, Natural History, vols. 17–19 (Cambridge: Harvard Univ. Press, 1961). Алберт Амерман и А. Кавали-Сфорца [Albert Ammerman and L. L. Cavalli-Sforza, The Neolithic Transition and the Genetics of Populations in Europe (Princeton: Princeton Univ. Press, 1984)] анализират разпространението на производството на храни на запад от Плодородния полумесец. Греъм Баркър [Graeme Barker, Prehistoric Farming in Europe (Cambridge Univ. Press, 1985)] разглежда появата му в Европа, а Доналд Хенри [Donald Henry, From Foraging to Agriculture: The Levant at the End of the Ice Age (Philadelphia: Univ. of Pennsylvania Press, 1989)] — в източното Средиземноморие. Статията на Д. И. Йен [D. E. Yen, „Domestication: Lessons from New Guinea“, pp. 558–69 in: Andrew Pawley, ed., Man and a Half (Auckland: Polynesian Society, 1991)] разглежда появата му в Нова Гвинея. Едуард Шафър [Edward Schafer, The Golden Peaches of Samarkand (Berkeley: Univ. of California Press, 1963)] описва животните, растенията и останалите неща, внесени в Китай по време на династия Тан.

Следват изследвания върху производството на храни в конкретни ареали:

За Европа и Плодородния полумесец вж. Willem van Zeist et al., eds., Progress in Old World Paleoethnobotany (Rotterdam: Balkema, 1991) и Jane Renfrew, Paleoethnobotany (London: Methuen, 1973).

За харапската цивилизация в долината на Инд и Индийския полуостров като цяло вж. Steven Weber, Plants and Harappan Subsistence (New Delhi: American Institute of Indian Studies, 1991).

За посевите в Новия свят вж. Charles Heuser, Jr., „New perspectives on the origin and evolution of New World domesticated plants: Summary“, Economic Botany 44 (3 suppl.):lll-16 (1990). Of същия автор е и „Origins of some cultivated New World plants“, Annual Reviews of Ecology and Systematics 10:309-26 (1979). За един мексикански обект (Гуила Накуиц), който може би е документирал прехода от лов и събирачество към ранно земеделие, вж. Kent Flannery, ed., Guilá Naquitz (New York: Academic Press, 1986). За земеделските култури, отглеждани в Андите през епохата на инките, и тяхното потенциално значение днес, вж. National Research Council, Lost Crops of the Incas (Washington: National Academic Press, 1989). За култивирането на растения в източните (и югозападните) щати вж. Bruce Smith, „Origins of agriculture in Easthern North America“, Science 246:1566-71 (1989), William Keegan, ed., Emergent Horticultural Economics of the Eastern Woodlands (Carbondale: Southern Illinois Univ., 1987); Richard Ford, ed., Prehistoric Food Production in North America (Ann Arbor: Univ. of Michigan Museum Anthropology, 1985) и R. G. Matson, The Origins of Southwestern Agriculture (Tucscon: Univ. of Arizona Press, 1991). Брус Смит [Bruce Smith, „The origins of agriculture in the Americas“, Evolutionary Anthropology 3:174-84 (1995)] преразглежда някои утвърдени в науката възгледи въз основа на спектометричните данни за съвсем малки растителни образци и лансира тезата, че земеделието в двете Америки е възникнало много по-скоро, отколкото се е смятало досега.

По-долу следват изследвания на доместикацията на животни в конкретни ареали на света:

За Централна и Източна Европа: S. Bökönyi, History of Domestic mammals in Central and Eastern Europe (Budapest: Akadémiai Kiadó, 1974). За Африка: Andrew Smith, Pastoralism in Africa (London: Hurst, 1992). За Андите: Elizabeth Wing, „Domestication of Andean mammals“, pp. 246–64 in: F. Vuilleumier and M. Monasterio, eds., High Altitude Tropical Biogeography (Oxford: Oxford Univ. Press, 1986).

За конкретни по-важни посеви бих препоръчал следните източници:

Thomas Soderstrom et al., eds., Grass Systematics and Evolution (Washington: Smithsonian Inst. Press, 1987) съдържа изчерпателно описание на тревистите растения, от които са произлезли днешните житни, най-важните земеделски култури в света. Хю Илтис [Hugh Iltis, „From teosinte to maize: The catastrophic sexual transmutation“, Science 222:886-94 (1983)] разглежда драстичните промени в репродуктивната биология на теосинте при еволюцията му в днешната царевица. Йен Уънмин [Yan Wenming, „China’s earliest rice agricultural remains“, Indo-Pacific Prehistory Association Bulletin 10:118-26 (1991)] разглежда най-ранните случаи на култивация на ориз в Южен Китай. Бих добавил и две книги на Чарлз Хейзър [Charls Heiser, Jr.], даващи популярни описания на конкретни земеделски растения: The Sunflower (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1976) и The Gourd Book (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1979).

На домашните животни е посветена огромна литература. Например, въз основа на данните от ДНК-анализа Р. Т. Лофтъс [R. T. Lofus et al., „Evidence for two independent domestications of cattle“, Proc. NASUSA 91:2757:61 (1994)] доказва, че едрият рогат добитък е бил одомашнен самостоятелно в Западна Евразия и Индийския полуостров. За конете вж. Juliet Clutton-Brock, Horse Power (Cambridge: Harvard Univ. Press, 1992), Richard Meadow and Hans-Peter Uerpmann, eds., Equids in the Ancient World (Westbaden: Reichert, 1986), Matthew J. Kust, Man and Horse in History (Alexandria, Va.: Plutarch Press, 1983) и Robin Law, The Horse in West African History (Oxford: Oxford Univ. Press, 1980). За свинете: Colin Groves, Ancestors for the Pigs: Taxonomy and Phylogeny of the Genus Sus (Technical Bulletin no. 3, Department of Prehistory, Res School of Pacific Studies, Australian National Univ., 1981). За ламите: Kent Flannery, Joyce Marcus and Robert Reynolds, The Flocks of the Wamani (San Diego: Academic Press, 1989). За кучетата: Stanley Olsen, Origins of the Domestic Dog (Tucson: Univ. of Arizona Press, 1985). Джон и Джанет Варнър [John Varner and Jeanette Varner, Dogs of the Conquest (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1983)] описват как испанците са използвали кучетата като оръжия, за да избиват индианците по време на Конкистата. Клайв Спинидж [Clive Spinnage, The Natural History of Antelopes (New York: Facts on File, 1986)] разглежда биологията на антилопите, за да ни обясни защо нито една антилопа така и не е била превърната в домашно животно, независимо че тези животни изглеждат много подходящи за целта. Дерек Гудуин [Derek Goodwyn, Domestic Birds (London: Museum Press, 1965] се занимава с домашните птици като цяло, а пък Р. А. Донкин [R. A. Donkin, The Muscovy Duck Cairina moschara domestica (Rotterdam: Balkema, 1989)] се спира конкретно на една от двете птици, одомашнени в Новия свят.

И накрая, проблемите с „калибрацията“ на датите, получени от радиовъглеродния анализ, са разгледани обстойно в: G. W. Pearson, „How to cope with calibration“, Antiquity 61:98-103 (1987), R. F. Taylor, eds., Radiocarbon after Four Decades: An Interdisciplinary Perspective (New York: Springer, 1992), M. Stuiver et ah, „Calibration“, Radiocarbon 35:1-224 (1993), S. Bowman, „Using radiocarbon: An update“, Antiquity 68:838-43 (1994) и R. E. Taylor, M. Stuiver and C. Vance Haynes, Jr., „Calibration of the Late Pleistocene radiocarbon time scale: Clovis and Folsom age estimates“, Antiquity vol. 70 (1996).

Глава XI

Ако ви трябва по-смразяващо описание на ефекта от болестите върху човешките популации, едва ли има равно на това, което Тукидид е дал на чумата в Атина в История на Пелопонеската война, Книга II [бълг. изд. Наука и изкуство, 1979 (прев. Милчо Мирчев)].

Класически изследвания на историческата роля на болестите са: Hans Zinsser, Rats, Lice and History (Boston: Little, 1935), Geddes Smith, A Plague on Us (New York: Commonwealth Fund, 1941) и William McNeill, Plagues and Peoples (Garden City, NY: Doubleday, 1976). Особено важна е третата, чийто автор се изявява по-скоро като историк, отколкото като лекар и успя навремето да накара своите колеги историци да признаят значението на болестите в човешката история (каквото постигнаха впрочем и двете книги на Алфред Кросби, които съм включил в библиографията към Пролога).

Фридрих Фьогел и Арно Мотулски са автори на едно от стандартните изследвания на човешката генетика [Friedrich Vogel and Arno Motulsky, Human Genetics, 2^nd ed. (Berlin: Springer, 1986)], в което разглеждат естествения подбор сред човешките популации, осъществяван от болестите, както и развиването на генетична резистентност срещу определени заболявания. Рой Андерсън и Робърт Мей [Roy Anderson and Robert May, Infectious Diseases of Humans (Oxford: Oxford Univ. Press, 1992)] описват с математическа точност динамиката, предаването и епидемиологията на заразните болести. Бих посочил и класическата творба на един изтъкнат медик [MacFarlane Burnet, Natural History of Infectious Disease (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1953)]. Едно популярно описание от по-ново време ще намерите в: Arno Karlen, Man and Microbes (New York: Putnam, 1995).

От книгите и статиите, разглеждащи еволюцията на човешките заразни заболявания, бих посочил следните: Aidan Cockburn, Infectious Diseases: Their Evolution and Eradication (Springfield, III.: Thomas, 1967); статията от същия автор „Where did our infectious diseases come from?“, pp. 103–11 in: Health and Disease in Tribal Societies, CIBA Foundation Symposium, no. 49 (Amsterdam Elsevier, 1977); George Williams and Randolph Nesse, „The dawn of Darwinian medicine“, Quarterly Rev. of Biology 66:1-62 (1991) и Paul Ewald, Evolution of Infectious Disease (New York: Oxford Univ. Press, 1994).

За разликите между ендемичните и острите заболявания при въздействието им върху малки изолирани общности вж. Francis Black, „Infectious diseases in primitive societies“, Science 187:515-18 (1975). За разпространението и еволюцията на миксовируса сред австралийските зайци вж. Frank Fenner, „Myxoma virus and Oryctolcigus cuniculus: Two colonizing species“, pp. 485–501 in: H. G. Baker and G. L. Stebbins, eds., Genetics of Colonizing Species (New York: Academic Press, 1965). За ефекта от появата на някое остро заболяване сред нерезистентни популации (което или ги избива бързо, или ги имунизира) вж. Peter Panum, Observations Made during the Epidemic of Measles on the Faroe Islands in the Year 1846 (New York: American Public Health Association, 1940). C подобни епидемии се занимава и Франсис Блек [R. Black, „Measles endemicity in insular population: Critical community size and its evolutionary implications“, J. of Theoretical Biology 11:207-11 (1966)], за да изчисли и минималния брой хора, необходим за „поддържането“ на въпросното заболяване. За начините, по които паразитите ускоряват разпространението си, като променят поведението на своя преносител, вж. Andrew Dobson, „The population biology of parasite-induced changes in host behaviour“, Quartrerly Rev. of Biology 63:139-65 (1988). За онова, което можем да научим от мумиите за ролята на заболяванията в миналото вж. Aidan Cockburn and Eve Cockburn, eds., Mummies, Diseases, and Ancient Cultures (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1983).

За последствията от заболяванията върху популации, които дотогава не са били изложени на тях — вж. Henry Dobyns, Their Number Became Thinned (Knoxville: Univ. of Tennessee Press, 1983), който подкрепя с убедителни доказателства тезата, че донесените от европейците болести са убили близо 95% от коренните американци. Впоследствие се появиха и други книги и статии, които разглеждаха този щекотлив проблем, например John Verano and Douglas Ubelaker, eds., Disease and Demography in the Americas (Washington, D.C.: Smithsonian Institution Press, 1992); Ann Ramenofsky, Vectors of Death (Albuquerque: Univ. of New Mexico Press, 1987); Russell Thornton, American Indian Holocaust and Survival (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1987) и Dean Snow, „Microchronology and demographic evidence relating to the size of the pre-Columbian North American Indian population“, Science 268:1601-4 (1995). За опустошенията, нанесени от „европейските“ болести на Хаваите вж. David Stannard, Before the Horror: The Population of Hawaii on the Eve of Western Contact (Honolulu: Univ. of Hawaii Press, 1989) и O. A. Bushnell, The Gifts of Civilization: Germs and Genocide in Hawaii (Honolulu: Univ. of Hawaii Press, 1993). Епидемията от дизентерия, изтребила почти до крак ескимосите от племето садлърмуит през зимата на 1902–1903 г., е описана в: Susan Rowley, „The Sadlermiut: Mysterious or misunderstood?“ pp. 361–84 in: David Morrison and Jean-Luc Pilon, eds., Threads of Arctic Prehistory (Hull: Canadian Museum of Civilisation, 1994). Обратният случай — масовото измиране на европейци, сблъскали с непознатите за тях задморски болести — е разгледан в: Philip Curtin, Death by Migration: Europe’s encounter with the Tropical World in the 19^th Century (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1989).

За конкретни болести вж. Stephen Morse, ed., Emerging Viruses (New York: Oxford Univ. Press, 1993), където цели глави са посветени на „новите“ вирусни заболявания на човечеството; същото важи и за Mary Wilson et al., eds., Disease in Evolution, Annals of the New York Academy of Sciences, vol. 740 (New York, 1995). За бубонната чума вж. Colin McEvedy, „Bubonic plague“, Scientific American 258(2):118-23 (1988). За холерата — Norman Longmate, King Cholera (London: Hamish Hamilton, 1966). За инфлуенцата — Edwin Kilbourne, Influenza (New York: Plenum, 1987) и Robert Webster et al., „Evolution and ecology of influenza A viruses“, Microbiological Rev. 56:152-79 (1992). За лаймската болест — Alan Barbour and Durland Fish, „The biological and social phenomenon of Lyme disease“, Science 260:1610-16 (1993) и Allan Steere, „Lyme disease: A growing threat to urban populations“, Proceedings of the National Academy of Sciences 91:2378-83 (1994).

За еволюционните връзки на човешките маларични паразити — вж. Thomas McCutchan et al., „Evolutionary relatedness of Plasmodium species as determined by the structure of DNA“, Science 225:808-11 (1984) и A. P. Waters et al., „Plasmodium falciparum appears to have arisen as a result of lateral transfer between avian and human hosts“, Proceedings of the National Academy of Sciences 88:3140-44 (1991). За вируса на дребната шарка — Е. Norrby et al., „Is rinderpest virus the archevirus of the Morbillivirus genus?“ Intervirology 23:228-32 (1985) и Keith Murray et al., „А morbillivirus that caused fatal disease in horses and humans“, Science 268:94-97 (1995). За коклюша, или магарешката кашлица — R. Gross et al., „Genetics of pertussis toxin“, Molecular Microbiology 3:119-24 (1989). За едрата шарка — Donald Hopkins, Princes and Peasants: Smallpox in History (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1983); F. Vogel and M. R. Chakravartti, „ABO blood groups and smallpox in a rural population of West Bengal and Bihar (India)“, Human Genetics 3:166-80 (1966) и моята статия „A pox upon our genes“, Natural History 99(2):26-30 (1990). За т.нар. маймунска шарка, сродна с едрата — Zdenek Jezek and Frank Fenner, Human Monkeypox (Basel: Karger, 1988). За сифилиса — Claude Quetel, History of Syphilis (Baltimore: Johns Hopkins Univ. Press, 1990). За туберкулозата — Guy Youmans, Tuberculosis (Philadelphia: Saunders, 1979). За тезата, че туберкулозата е присъствала в двете Америки още преди идването на Колумб — най-вече Wilmar Salo et al., „Identification of Mycobacterium tuberculosis DNA in a pre-Columbian Peruvian mummy“, Proc. of the National Academy of Sciences 91:2091-94 (1994); противоположната теза е развита в: William Stead et al., „When did Mycobacterium tuberculosis infection first occur in the New World?“ American Journal of Respiratory Critical Care Medicine 151:1267-68(1995).

Глава XII

Ето и литературата, посветена на писмеността изобщо и на отделни писмени системи, която съм ползвал: David Diringer, Writing (London: Thames and Hudson, 1982); I. J. Gelb, A Study of Writing, 2^nd ed. (Chicago; Univ. of Chicago Press, 1963); Geoffrey Sampson, Writing Systems (Stanford: Stanford Univ. Press, 1985); John DeFrancis, Visible Speech (Honolulu: Univ. of Hawaii Press, 1989); Wayne Senner, ed., The Origins of Writing (Lincoln: Univ. of Nebraska Press, 1991) и J. T. Hooker, ed., Reading the Past (London: British Museum Press, 1990). Едно богато илюстровано изследване на по-значимите писмени системи е: David Diringer, The Alphabet, 3^rd ed., 2 vols. (London: Hutch-inson, 1968). Jack Goody, The Domestication of the Savage Mind (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1977) и Robert Logan, The Alphabet Effect (New York: Morrow, 1986) разглеждат значението на грамотността като цяло и в частност на азбуката. Приложението на най-ранните системи е разгледано в: Nicholas Postgate et al., „The evidence for early writing: Utilitarian or ceremonial?“ Antiquity 69:459-80 (1995).

Дешифрирането на някои неразчетени досега писмености е описано увлекателно в: Maurice Pope, The Story of Decipherment (London: Thames and Hudson, 1975), Michael Coc, Breaking the Maya Code (New York: Thames and Hudson, 1992), John Chadwick, The Decipherment of Linear B (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1992), Yves Duhoux, Thomas Palaima, and John Bennet, eds., Problems in Decipherment (Louvain-la-Neuve: Peeters, 1989) и John Justeson and Terrence Kaufman, „А decipherment of epi-Olmec hieroglyphic writing“, Science 259:1703-11 (1993).

Двутомното изследване на Denise Schmandt-Besserat, Before Writing (Austin: Univ. of Texas Press, 1992) представя една спорна възстановка на генезиса на шумерското писмо. В Hans Nissen et al., eds., Archaic Bookkeeping (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1994) са описани глинените таблички от Месопотамия, на които са представени най-ранните форми на клинописните знаци. В Joseph Naveh, Early History of the Alphabet (Leiden: Brill, 1982) са проследени отделните появи на азбучното писмо в Източното Средиземноморие. Угаритското писмо е разгледано в: Gernot Windfuhr, „The cuneiform signs of Ugarit“ Journal of Near Eastern Studies 29:48-51 (1970). В Joyce Marcus, Mesoamerican Writing Systems: Propaganda, Myth, and History in Four Ancient Civilizations (Princeton: Princeton Univ. Press, 1992) и Elizabeth Boone and Walter Mignolo, Writing without Words (Durham: Puke Univ. Press, 1994) е описано развитието и приложението на мезоамериканските писмени системи. За китайската писменост вж. William Boltz, The Origin and Early Development of the Chinese Writing System (New Haven: American Oriental Society, 1994), както и статията от същия автор „Early Chinese writing“, World Archaeology 17:420-36, (1986). И накрая бих препоръчал и едно изследване, еднакво занимателно за деца и възрастни, в което е описано как Секвоя е създал черокската сричкова азбука — Janet Klausner, Sequoyah’s Gift (New York: Harper Collins, 1993).

Глава XIII

Стандартната и най-подробна история на технологията е осемтомната A History of Technology, by Charles Singer et al. (Oxford: Clarendon Press, 1954–84). Подобни, но събрани в рамките на един том, са: Donald Cardwell, The Fontana History of Technology (London: Fontana Press, 1994), Arnold Pacey, Technology in World Civilization (Cambridge: MIT Press, 1990) и Trevor Williams, The History of Invention (New York: Facts on File, 1987). E. A. Buchanan, The Power of the Machine (London: Penguin Books, 1594), е една кратка история на технологията, фокусирана обаче върху периода след 1700 г. В Joel Mokyr, The Lever of Riches (New York: Oxford Univ. Press, 1990) е разгледан въпросът защо темпото на технологическото развитие е варирало във времето и пространството. Джордж Васала [George Basalla, The Evolution of Technology (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1988)] представя един еволюционистки възглед за технологическите промени. Евърет Роджърс [Everett Rogers, Diffusion of Innovations, 3^rd ed. (New York: Free Press, 1983)] разглежда съвременните изследвания върху предаваното и дифузията на изобретенията (вкл. и клавиатурата QWERTY). Дейвид Халоуей [David Holloway, Stalin and the Bomb (New Haven: Yale Univ. Press, 1994)] разнищва всички факти, свързани с механичното копиране, разпространяването на научни идеи (чрез шпионаж) и самостоятелните открития, довели в крайна сметка до създаването на съветската атомна бомба.

За регионалното развитие на технологиите вж. поредицата на Джоузеф Нийдъм [Joseph Needham, Science and Civilization in China (Cambridge: Cambridge Univ. Press)], от която са излезли пет тома в 16 части след 1954 г., а се подготвя издаването на още десетина. В Ahmad al-Hassan and Donald Hill, Islamic Technology (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1992) и K. D. White, Greek and Roman Technology (London: Thames and Hudson, 1984) е разгледана историята на технологията съответно в ислямския и гръко-римския свят.

В моята книга съм посочил два смущаващи примера с изолирани (донякъде) общества, възприели, а след това изоставили някои технологии, които са можели да им бъдат от огромна полза в конкуренцията с другите общества — това са Япония, отказала се от огнестрелните оръжия, след като ги е възприела през 1543 г., и Китай, който след 1433 г. се отказва от гигантските океански флотилии. Първият случай е описан в Noel Perrin, Giving Up the Gun (Boston: Hall, 1979), а втория — в Louise Levathes, When China Ruled the Seas (New York: Simon and Schuster, 1994). В статията „The disappearance of useful arts“ pp. 190–210 in: W. H. B. Rivers, Psychology and Ethnology (New York: Harcourt, Brace, 1926) са дадени подобни примери с обитателите на тихоокеанските острови.

Материали за историята на технологията можете да намерите в списание Technology and Culture, издавано от английското Дружество за изучаване на историята на технологията (Society for the History of Technology) от 1959 г. насам. В John Staudenmaier, Technology’s Storytellers (Cambridge; MIT Press, 1985), е даден изчерпателен анализ на статиите от първите му двайсет годишнини.

В Thomas Hughes, Networks of Power (Baltimore: Johns Hopkins Univ. Press, 1983) са разгледани социалните, икономическите, политическите и чисто техническите фактори, обусловили електрификацията на Запада в периода от 1880 до 1930 г. В Dava Sobel, Longitude (New York: Walker, 1995) е проследено усъвършенстването на хронометрите на Джон Харис, с които е бил разрешен проблемът с определянето на географската дължина в открито море. За историята на облеклото, появило се в Евразия преди близо девет хилядолетия — вж. E. J. W. Barber, Prehistoric Textiles (Princeton: Princeton Univ. Press, 1991). За историята на металообработването в световен и регионален мащаб — вж. Robert Maddin, The Beginning of the Use of Metals and Alloys (Cambridge; MIT Press, 1988), Theodore Wartime and James Muhly, eds., The Coming of the Age of Iron (New Haven: Yale Univ. Press, 1980), R. D. Penhallurick, Tin in Antiquity (London: Institute of Metals, 1986), James Muhly, „Copper and Tin“, Transactions of the Connecticut Academy of Arts and Sciences 43:155-535 (1973) и Alan Franklin, Jacqueline Olin, and Theodore Wertime, The Search for Ancient Tin (Washington: Smithsonian Inst. Press, 1978). За неговата история в отделни региони — вж. например R. F. Tylecote, The Early History of Metallurgy in Europe (London: Longman, 1987) и Donald Wagner, Iron and Steel in Ancient China (Leiden: Brill, 1993).

Глава XIV

Моята класификация на етапите, през които минават човешките общества — група, племе, етнархия и държава — дължи много на две книги на Елман Сървис [Elman Service, Primitive Social Organization (New York: Random House, 1962) и Origins of the State and Civilization (New York: Norton, 1975)]. Сходна класификация, макар и боравеща с друга терминология, ще намерите в: Morton Fried, The Evolution of Political Society (New York: Random House, 1967). Ето и три важни рецензии, имащи отношение към еволюцията на държавата и обществото: Kent Flannery, „The cultural evolution of civilizations“, Annual Rev. of Ecology and Systematics 3:399-426 (1972), (от същия автор) „Prehistoric social evolution“, pp. 1–26 in: Carol and Melvin Ember, eds., Research frontiers in Anthropology (Englewood Cliffs: Prentice-Hall, 1995) и Henry Wright, „Recent research on the origin of the state“, Annual Rev. of Anthropology 6:379-97 (1977). Робърт Карнейро [Robert Carneiro, „А theory of the origin of the state“, Science 169:733-38 (1970)] разглежда връзката между държавите, войните и екологическите бариери. Карл Витфьогел [Karl Wittfogel, Oriental Despotism (New Haven: Yale Univ. Press, 1957)] свързва появата на държавата със сложните напоителни системи. В William Sanders, Henry Wright and Robert Adams, On the Evolution of Complex Societies (Malibu: Undena, 1984) са представени и три други мнения за възникването на държавата, а Робърт Адамс [Robert Adams, The Evolution of Urban Society (Chicago: Aldine, 1966)] изтъква противоположните начини, по които държавата е възникнала в Месопотамия и Мезоамерика.

За еволюцията на човешките общества в областта на Двуречието (Месопотамия) вж. Robert Adams, Heartland of Cities (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1981) и J. N. Postgate, Early Mesopotamia (London; Routledge, 1992); за аналогичните процеси в Мезоамерика — Richard Blanton et al., Ancient Mesoamerica (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1981) и Joyce Marcus and Kent Flannery, Zapotec Civilization (London: Thames and Hudson, 1996); за Андите — Richard Burger, Chavin and the Origins of Andean Civilization (New York, Thames and Hudson, 1992) и Jonathan Haas et al., eds., The Origins and Development of the Andean State (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1987); за американските етнархии — Robert Drennan and Carlos Uribe, eds., Chiefdoms in the Americas (Lanham, Md.: Univ. Press of America, 1987); за полинезийските общества — вж. книгите, посочени в библиографията за Глава II; за зулуската държава — Donald Morris, The Washing of the Spears (London: Jonathan Cape, 1966).

Глава XV

За праисторията на Австралия и Нова Гвинея бих препоръчал: Alan Thome and Robert Raymond, Man on the Rim: The Peopling of the Pacific (North Ryde: Angus and Robertson, 1989), J. Peter White and James O’Connell, A Prehistory of Australia, New Guinea, and Sahul (Sydney: Academic Press, 1982), Jim Allen et al., eds., Sunda and Sahul (London: Academic Press, 1977), M. A. Smith et al., eds., Sahul in Review (Canberra: Australian National University, 1993) и Tim Flannery, The Future Eaters (New York: Braziller, 1995). В първата и третата е разгледана и праисторията на островите в Югоизточна Азия. Едно по-ново изследване върху историята на Австралия е Josephine Flood, Archaeology of the Dreamtime, rev. ed. (Sydney: Collins, 1989). Бих посочил и няколко ключови статии за австралийската праистория: Rhys Jones, „The fifth continent: Problems concerning the human colonization of Australia“, Annual Reviews of Anthropology 8:445-66 (1979), Richard Roberts et al., „Thermoluminescene dating of a 50,000-year-old human occupation site in northern Australia“, Nature 345:153-56 (1990) и Jim Allen and Simon Holdaway, „The contamination of Pleistocene radiocarbon determinations in Australia“, Antiquity 69:101-12 (1995). За археологическите обекти в Нова Гвинея и съответните проблеми, свързани с местните езици и генетични особености — вж. Robert Attenborough and Michael Alpers, eds., Human Biology in Papua New Guinea (Oxford: Clarendon Press, 1992).

Праисторията на Северна Меланезия (архипелагът на Бисмарк и Соломоновите острови) е дискутирана във вече цитираните книги на Thorne and Raymond, Flannery и Allen et al. За теориите за по-ранното заселване на Северна Меланезия вж. Stephen Wickler and Matthew Spriggs, „Pleistocene human occupation of the Solomon Islands, Melanesia“, Antiquity 62:703-6 (1988), Jim Allen et al. „Pleistocene dates for the human occupation of New Ireland, Northern Melanesia“, Nature 331:707-9 (1988), Jim Alen et al., „Human Pleistocene adaptations in the tropical island Pacific: Recent evidence from New Ireland, a Greater Australian outlier“, Antiquity 63:548-61 (1989) и Christina Pavlides and Chris Gosden, „35 000-year-old sites in the rainforests of West New Britain, Papua New Guinea“, Antiquity 68:604-10 (1994). За австронезийската експанзия в този регион — вж. библиографията към Глава XVII.

Бих препоръчал следните две книги за историята на Австралия след европейската колонизация: Robert Hughes, The Fatal Shore (New York: Knopf, 1987) и Michael Cannon, The Exploration of Australia (Sydney: Reader’s Digest, 1987). Австралийските аборигени са разгледани в: Richard Broome, Aboriginal Australians (Sydney: Allen and Unwin, 1982) и Henry Reynolds, Frontier (Sydney: Allen and Unwin, 1987). Има едно невероятно подробна история на Нова Гвинея (от първите писмени свидетелства до 1902 г.) и това е тритомното изследване на Arthur Wiehmann, Entdeckungsgeschichte von Neu Guinea (Leiden: Brill, 1909–12). Едно по-кратко (и по-четивно) описание е: Gavin Souter, New Guinea: The Last Unknown (Sydney: Angus and Robertson, 1964). Конъли и Андерсън [Bob Connolly and Robin Anderson, First Contact (New York; Viking, 1987)] описват вълнуващо първите срещи на новогвинейските планинци с европейците.

За по-детайлно описание на папуаските (т.е. неавстронезийски) езици в Нова Гвинея вж. Stephen Wurm, Papuan Languages of Oceania (Tübingen: Gunter Narr, 1982) и William Foley, The Papuan Languages of New Guinea (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1986); за австралийските езици — Stephen Wurm, Languages of Australia and Tasmania (The Hague: Mouton, 1972) и R. M. W. Dixon, The Languages of Australia (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1980).

Едно чудесно въведение в научната литература, посветена на култивирането на растения и възникването на производство на храни в Нова Гвинея ще намерите в: Jack Golson, „Bulmer phase II: Early agriculture in the New Guinea highlands“, pp. 484–91 in: Andrew Pawley, ed., Man and a Half (Auckland: Polynesian Society, 1991) и D. E. Yen, „Polynesian cultigens and cultivars: The question of origin“, pp. 67–95 in: Paul Cox and Sandra Banack, eds., Islands, Plants, and Polynesians (Portland: Dioscorides Press, 1991).

Много статии и книги са посветени и на въпроса защо визитите на индонезийци и жители на островите в Торесовия проток са предизвикали толкова малко промени в австралийските култури. Посещенията на макасанските търговци са разгледани в C. C. Macknlght, „Macassans and Aborigines“, Oceania 42:283-321 (1972), а връзките в Торесовия проток — в D. Walker, ed., Bridge and Barrier: The Natural and Cultural History of Torres Strait (Canberra: Australian National University, 1972). Същите теми са разгледани и във вече цитираните книги на Flood, White and O’Connell и Allen et al.

Първите свидетелства на очевидци за срещите с тасманийците са включени в: N. J. В. Plotnley, The Baudin Expedition and the Tasmanian Aborigines 1802 (Hobart; Blubber Head Press, 1983), N. J. B. Plomley, Friendly Mission: The Tasmanian Journals and Papers of George Augustus Robinson, 1829-1834 (Hobart: Tasmanian Historical Research Association, 1966) и Edward Duyker, The Discovery of Tasmania: Journal Extracts from the Expeditions of Abel Janszoon Tasman and Marc-Joseph Marion Dufresne, 1642 and 1772 (Hobart: St. David’s Park Publishing, 1992). За ефекта от изолацията върху тасманийското общество вж. Rhys Jones, „The Tasmanian Paradox“, pp. 189–284 in: R. V. S. Wright, ed., Stone Tools as Cultural Markers (Canberra: Australian Institute of Aboriginal Studies, 1977); Rhys Jones, „Why did the Tasmanians stop eating fish?“ pp. 11–48 in: R. Gould, ed., Explorations in Ethnoarliaeology (Albuquerque: Univ. of New Mexico Press, 1978); D. R. Horton, „Tasmanian adaptation“, Mankind 12:28-34 (1979); I. Walters, „Why did the Tasmanians stop eating fish?: A theoretical consideration“, Artefact 6:71-77 (1981) и Rhys Jones, „Tasmanian Archaeology“, Annual Rev. of Anthropology 24:423-46 (1995). Резултатите от разкопките, проведени от Робин Сим на остров Флиндърс са описани в нейната статия: Robin Sim, „Prehistoric human occupation on the King and Furneaux Island regions, Bass Strait“, pp. 358–74 in: Marjorie Sullivan et al., eds., Archaeology in the North (Darwin: North Australia Research Unit, 1994).

Глава XVI-XVII

Към вече цитираните източници за производството на храни в Източна Азия (Глави IV-X), китайската писменост (Глава XII), китайските технологии (Глава XIII) Chinese writing (Chapter 12), Chinese technology (Chapter 13), Нова Гвинея и Меланезия (Глава XV) бих добавил и James Matisoff, „Sino-Tibetan linguistics: Present state and future prospects“, Annual Rev. of Anthropology 20:469-504 (1991), който разглежда синотибетските езици в по-широк контекст. Takeru Akazawa and Enioke Szathmáry, eds., Prehistoric Mongoloid Dispersals (Oxford: Oxford Univ. Press, 1996) и Dennis Etler, „Recent developments in the study of human biology in China: A review“, Human Biology 64:567-85 (1992) се занимават с родствените връзки и разселението на древните китайци (или по-скоро източноазиатци). Alan Thome and Robert Raymond, Man on the Rim (North Rytle: Angus and Robertson, 1989), описват праисторията, историята и културата на народите в Пасифика, включително и тези на островите в Далечния изток. Adrian Hill and Susan Serjeantson, eds., The Colonization of the Pacific: A Genetic Trail (Oxford: Clarendon Press, 1989) разглеждат генетичните особености на островитяните от Тихия океан, австралийските аборигени и новогвинейците във връзка с техните предполагаеми колонизационни маршрути. С данни, базирани на зъбните структури, се занимава Christy Turner III, „Late Pleistocene and Holocene population history of East Asia based on dental variation“, American Journal of Physical Anthropology 73:305-21 (1987) и „Teeth and prehistory in Asia“, Scientific American 260(2):88-36 (1989).

Археологическите свидетелства за Древен Китай са разгледани в: Kwang-chih Chang, The Archaeology of Ancient China, 4^th ed. (New Haven: Yale Univ. Press, 1987), David Keightley, ed., The Origins of Chinese Civilization (Berkeley: Univ. of California Press, 1983) и David Keightley, „Archaeology and mentality: The making of China“, Representations 18:91-128 (1987). Mark Elvin, The Pattern of the Chinese Past (Stanford: Stanford Univ. Press, 1973) разглежда историята на Китай след неговото политическо обединяване. С археологическите свидетелства от Югоизточна Азия се занимават и Charles Higham, The Archaeology of Mainland Southeast Asia (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1989); с корейските — Sarah Nelson, The Archaeology of Korea (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1993); с праисторията на Индонезия, Филипините и тропическа Югоизточна Азия — Peter Bellwood, Prehistory of the Indo-Malaysian Archipelago (Sydney: Academic Press, 1985); с тази на Малайския полуостров — Peter Bellwood, „Cultural and biological differentiation in Peninsular Malaysia: The last 10 000 years“, Asian Perspectives 32:37-60 (1993); с тази на Индийския полуостров — Bridget and Raymond Allchin, The Rise of Civilization in India and Pakistan (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1982); с източноазиатските и тихоокеанските острови (със специално ударение върху Лапита) — една поредица от статии в Antiquity 63:547-626 (1989) и Patrick Kirch, The Lapita peoples: Ancestors of the Oceanic World (London: Basil Blackwell, 1996); с австронезийската експанзия като цяло — Andrew Pawley and Maicolm Ross, „Austronesian historical linguistics and culture history“, Annual Reviews of Anthropology 22:425-59 (1993) и Peter Bellwood et al., The Austronesians: Comparative and Historical Perspectives (Canberra: Australian National University, 1995). Джефри Ървин [Geoffrey Irwin, The Prehistoric Exploration and Colonization of the Pacific (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1992)] изследва мореплавателските и навигаторски умения на полинезийците, както и маршрута на тяхната колонизация. Датите на заселването на Нова Зеландия и Източна Полинезия са дебатирани в: Atholl Anderson, „The chronology of colonisation in New Zealand“, Antiquity 65:767-95 (1991) и „Current approaches in East Polynesian colonisation research“, Journal of the Polynesian Society 104:110-32 (1995), Patrick Kirch and Joanna Ellison, „Palaeoenvironmental evidence for human colonization of remote Oceanic islands“, Antiquity 68:310-21 (1994).

Глава XVIII

Много от източниците ми вече бяха включени в библиографиите към предишните глави — например тези за покоряването на инките и ацтеките (Глава III), за доместикацията на растения и животни (Глава IV-X), за заразните заболявания (Глава XI), за писмеността (Глава XII), за технологията (Глава XIII) за политическите институции (Глава XIV) и за Китай (Глава XVI). Възникването на производството на храни и различните дати на появата му в отделните части на света е разгледано и в: Bruce Smith, The Emergence of Agriculture (New York: Scientific American Library, 1995).

Колкото до историческите траектории, представени в Таблица 18.1, освен вече посочените, бих добавил и следните източници: за Англия — Timothy Darvill, Prehistoric Britain (London: Batsford, 1987); за Андите — Jonathan Haas et al., The Origins and Development of the Andean State (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1987); Michael Moseley, The Incas and Their Ancestors (New York: Thames and Hudson, 1992) и Richard Burger, Chavin and the Origins of Andean Civilization (New York: Thames and Hudson, 1992), за Амазония — Anna Roosevelt, Parmana (New York: Academic Press, 1980) и Anna Roosevelt et al., „Eighth millennium pottery from a prehistoric shell midden in the Brazilian Amazon“, Science 254:1621-24 (1991) и за Мезоамерика — Michael Coe, Mexico, 3^rd ed. (New York: Thames and Hudson, 1984) и Michael Coe, The Maya, 3^rd ed. (New York: Thamesand Hudson, 1984). За източните щати — Vineas Steponaitis, „Prehistoric archaeology in the southeastern United States, 1970-1985“, Annual Reviews of Anthropology 15:363-04 (1986); Bruce Smith, „The archaeology of the southeastern United States: From Dalton to de Soto, 10, 500–500 b.p“, Advances in World Archaeology 5:1-92 (1986); William Keegan, ed., Emergent Horticultural Economies of the Eastern Woodlands (Carbondale: Southern Illinois University, 1987); Bruce Smith, „Origins of apiculture in eastern North America“, Science 246:1566-71 (1989); Bruce Smith, The Mississippian Emergence (Washington, D.C.: Smithsonian Institution Press, 1990) и Judith Bense, Archaeology of the Southeastern United States (San Diego: Academic Press, 1994). Изчерпателен справочник за индианците в Северна Америка е: Philip Kopper, The Smithsonian Book of North American Indians before the Coming of the Europeans (Washington, D.C.: Smithsonian Institution Press, 1986). Споровете относно датите на възникване на производството на храни в Новия свят са разгледани и в: Bruce Smith, „The origins of agriculture in the Americas“, Evolutionary Anthropology 3:174-84 (1995).

Всеки, който е склонен да смята, че ограниченото производство на храни в Новия свят се е дължало най-вече на културата или психологията на коренните американци, а не на ограничения брой диви видове, подходящи за доместикация, би трябвало да се консултира и с тези три изследвания на трансформацията, която са преживели прерийните индианци след появата на конете в техните земи: Frank Row, The Indian and the Horse (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1955), John Ewers, The Blackfeet: Raiders on the Northwestern Plains (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1958) и Ernest Wallace and K. Adamson Hoebel, The Comanches: Lords of the South Plains (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1986).

За дискусиите за разпространението на езиковите семейства по света и връзката им с производството на храни бих препоръчал следните източници: за Европа — Albert Ammerman and L. L. Cavalli-Sforza, The Neolithic Transition and the Genetics of Variations in Europe (Princeton: Princeton Univ. Press, 1984), което си остава една класическа творба. Австронезийският регион е разгледан в: Peter Bellwood, „The Austronesian dispersal and the origin of languages“, Scientific American 265(l):88-93 (1991). Към тях бих добавил двете книги на Лука Кавали-Сфорца и тази на Мерит Рюлен, цитирани в библиографията към Пролога. Бих посочил и две книги, представящи диаметрално противоположни интерпретации на индоевропейската експанзия: Colin Renfrew, Archaeology and language: The Puzzle of Indo-European Origins (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1987) и J. P. Mallory, In Search of the Indo-Europeans (London: Thames and Hudson, 1989). За руската експанзия в Сибир вж. George Lantzeff and Richard Pierce, Eastward to Empire (Montreal: McGill-Queens Univ. Press, 1973) и W. Bruce Lincoln, The Conquest of a Continent (New York: Random House, 1994).

Колкото до езиците на коренните американци, преобладаващото мнение, според което те се делят на много семейства, е представено от Lyle Campbell and Marianne Mithun, The Languages of Native America (Austin: Univ. of Texas, 1979). Противоположният възглед, според който коренни американски езици освен ескимосо-алеутските и на-дене попадат в едно-единствено семейство, америндското, е представен в: Joseph Greenberg, Language in the Americas (Stanford: Stanford Univ. Press, 1987) и Merritt Ruhlen, A Guide to the World’s Languages, vol. 1 (Stanford: Stanford Univ. Press, 1987).

За появата на превозните средства с колела и разпространението им в Евразия вж. M. A. Littauer and J. H. Crouwel, Wheeled Vehicles and Ridden Animals in the Ancient Near East (Leiden: Brill, 1979) и Stuart Piggott, The Earliest Wheeled Transport (London: Thames and Hudson, 1983).

За възхода и падението на викингските колонии в Гренландия и Америка — Finn Gad, The History of Greenland, vol. 1 (Montreal: McGill-Queens Univ. Press, 1971), G. J. Marcus, The Conquest of the North Atlantic (New York: Oxford Univ. Press, 1981), Gwyn Jones, The Norse Atlantic Saga, 2^nd ed. (New York: Oxford Univ. Press, 1986) и Christopher Morris and D. James Rackham, eds., Norse and Later Settlement and Subsistence in the North Atlantic (Glasgow: Univ. of Glasgow, 1992). В две свои книги Семюъл Елиът Морисън предлага майсторски описания на пътешествията на първите европейци в Америка: Samuel Eliot Morison, The European Discovery of America: The Northern Voyages, A.D. 500-1600 (New York: Oxford Univ. Press, 1971) и The European Discovery of America: The Southern Voyages, A.D. 1492-1616 (New York: Oxford Univ. Press, 1974). Началото на европейската отвъдокеанска експанзия е разгледано в: Felipe Fernandez-Armesto, Before Columbus: Exploration and Colonization from the Mediterranean to the Atlantic, 1229-1492 (London: Macmillan Education, 1987). Не бива да пропускаме и дневникът на самия Колумб (наскоро препечатан в: Oliver Dunn and James Kelley, Jr., The Diario of Christopher Columbus’s last Voyage to America, 1492-1493 (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1989)).

Ако искате някое по-вълнуващо описание на начините, по които отделни народи са покорявали или избивали други (в противовес на общо взето „безстрастната“ трактовка на тази тема в моята книга), можете да прочете една класическа творба на Теодора Крьобер [Theodora Krocber, Ishi in Two Worlds (Berkeley: Univ. of California Press, 1961)], която се занимава с изтребването на калифорнийските яхи и внезапната поява на единствения оцелял от племето, Иши. Изчезването на коренните езици в двете Америки и в други части на света е разгледано в: Robert Rubins and Eugenius Uhlenbeck, Endangered languages (Providence: Berg, 1991), Joshua Fishman, Reversing Language Shift (Clevedon: Multilingual Matters, 1991) и Michael Krauss, „The world’s languages in crisis“, Language 68:4-10(1992).

Глава XIX

От книгите, занимаващи се с археологията, праисторията и историята на африканския континент, бих посочил: Roland Oliver and Brian Fagan, Africa in the Iron Age (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1975), Roland Oliver and J. D. Page, A Short History of Africa, 5^th ed. (Harmondsworth: Penguin, 1975), J. D. Fage, A History of Africa (London: Hutchinson, 1978), Roland Oliver, The African Experience (London: Weidenfeld and Nicolson, 1991), Thurstan Shaw et al., eds., The Archaeology of Africa: Food, Metals, and Towns (New York; Routledge, 1993) и David Phillipson, African Archaeology, 2^nd ed. (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1993). Корелациите между езиковите и археологическите свидетелства за африканското минало са разгледани в: Christopher Ehret and Merrick Posnansky, eds., The Archaeological and Linguistic Reconstruction of African History (Berkeley: Univ. of California Press, 1982). Ролята на заболяванията е дискутирана в Gerald Hartwig and K. David Patterson, eds., Disease in African History (Durham; Duke Univ. Press, 1978).

Колкото до производството на храни, вж. библиографията към Глава IV-X. Внимание заслужават и Christopher Ehret, „On the antiquity of agriculture in Ethiopia“, Journal of African History 20:161-77 (1979); J. Desmond Clark and Steven Brandt, eds., From Hunters to Farmers: The Causes and Consequences of Food Production in Africa (Berkeley: Univ. of California Press, 1984); Art Hansen and Delia McMillan, eds., Food in Sub-Saharan Africa (Boulder, Colo.: Rienner, 1986); Fred Wendorf et al., „Saharan exploitation of plants 8000 years b.p.“, Nature 359:721-24 (1992); Andrew Smith, Pastoralism in Africa (London: Hurst, 1992) и Andrew Smith, „Origin and spread of pastoralism in Africa“, Annual Rev. of Anthropology 21:125-41 (1992).

За Мадагаскар — вж. Robert Dewar and Henry Wright, „The culture history of Madagascar“, Journal of World Prehistory 7:417-66 (1993) и Pierre Verin, The History of Civilization in North Madagascar (Rotterdam: Balkema, 1986). По-детайлно изследване на колонизацията на Мадагаскар, свързано и с езиковите данни, е Otto Dahl, Migration from Kalimantan to Madagascar (Oslo: Norwegian Univ. Press, 1991). За евентуалните контакти между индонезийци и източноафриканци, подкрепени със свидетелства от областта на музиката, вж. A. M. Jones, Africa and Indonesia: The Evidence of the Xylophone and Other Musical and Cultural Factors (Leiden: Brill, 1971). Доказателствата за ранното заселване на Мадагаскар, базиращи се на костите на отдавна изчезнали бозайници, са събрани в: Robert Dewar, „Extinctions in Madagascar: The loss of the subfossil fauna“, pp. 574–93 in: Paul Martin and Richard Klein, eds., Quaternary Extinctions (Tucson: Univ. of Arizona Press, 1984). За едно откритие от по-ново време на едни много специални вкаменелости, което вдигна доста шум в научните среди, вж. R. D. Е. MacPhee and David Burney, „Dating of modified femora of extinct dwarf Hippopotamus from Southern Madagascar“, Journal of Archaeological Science 18:695-706 (1991). Началото на човешката колонизация на Мадагаскар е разгледано и подкрепено с данни от сферата на палеоботаниката в: David Burney, „Late Holocene vegetational change in Central Madagascar“, Quaternary Research 28:130-43 (1987).

Епилог

Връзките между обедняването на околната среда и упадъка на цивилизацията в Древна Гърция са разгледани в: Tjeerd van Andel et al., „Five thousand years of land use and abuse in the southern Argolid“, Hesperia 55:103-28 (1986), Tjeerd van Andel and Curtis Runnels, Beyond the Acropolis: A Rural Creek Past (Stanford: Stanford Univ. Press, 1987) и Curtis Runnels, „Environmental degradation in ancient Greece“, Scientific American 272(3):72-75 (1995). Аналогичните процеси в района на Петра са разгледани в: Patricia Fall et al., „Fossil hyrax middens from the Middle East: A record of paleovegetation and human disturbance“, pp. 408–27 in: Julio Betancourt et al., eds., Packrat Middens (Tucson: Univ. of Arizona Press, 1990), а в Месопотамия — в: Robert Adams, Heartland of Cities (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1981).

Една интригуваща интерпретация на разликите в историческото развитие на Китай, Индия, ислямския свят и Европа предлага E. L. Jones, The European Miracle, 2^nd ed. (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1987). В Louise Levathes, When China Ruled the Seas (New York: Simon and Schuster, 1994) са разгледани дворцовите интриги, довели в крайна сметка до отказа на Китай от океански флот. Повече за китайската история — вж. библиографията към Глава XVI и XVII.

Влиянието на централноазиатските номадски култури върху евразийските цивилизации на уседнали земеделци е разгледано в: Bennett Bronson, „The role of barbarians in the fall of states“, pp. 196–218 in: Norman Yoffee and George Cowgill, eds., The Collapse of Ancient States and Civilizations (Tucson: Univ. of Arizona Press, 1988).

Възможните приложения на теорията за хаоса в историческата наука са разгледани в: Michael Shermer, „Exorcising Laplace’s demon: Chaos and antichaos, history and metahistory“, History and Theory 34:59-83 (1995), В същата статия е приложена и богата библиография за триумфа на QWERTY, както и в: Everett Rogers, Diffusion of Innovations, 3^rd ed. (New York: Free Press, 1983).

Описание на инцидента, едва не убил Хитлер през 1930 г., можете да намерите в спомените на Ото Вагенер (Otto Wagener), който е пътувал в колата на фюрера. Те са издадени като самостоятелна книга: Henry Turner, Jr., ed., Hitler: Memoirs of a Confidant (New Haven: Yale Univ. Press, 1978). Хенри Търнър обсъжда същата тема и изказва някои предположение за това какво е можело да се случи, ако Хитлер бе загинал още през 1930 г., в своята статия „Hitler’s impact on history“, in: David Wetzel, ed., German History: Ideas, Institutions, and Individuals (New York: Praeger, 1996).

Много са авторите, които разглеждат историята в по-широк темпорален контекст. Бих посочил: Sidney Hook, The Hero in History (Boston: Beacon Press, 1943), Patrick Gardiner, ed., Theories of History (New York: Free Press, 1959), Fernand Braudel, Civilization and Capitalism (New York: Harper and Row, 1979), Fernand Braudel, On History (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1980), Peter Novick, That Noble Dream (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1988) и Henry Hobhouse, Forces of Change (London: Sedgewick and Jackson, 1989).

В няколко свои трудове биологът Ернст Мейр разглежда разликите между историческите и неисторическите дисциплини, наблягайки специално на контрастите между биологията и физиката, но изводите му важат и за човешката история. Вж. например. Ernst Mayr, Evolution and the Diversity of Life (Cambridge: Harvard Univ. Press, 1976), chap. 25, и Towards a New Philosophy of Biology (Cambridge: Harvard Univ. Press, 1988), chaps. 1–2.

Методите, с които епидемиолозите изследват причинно-следствените отношения при човешките заболявания (без да им се налага да провеждат лабораторни експерименти с хора) са разгледани в такива стандартни справочници като A. M. Lilienfeld and D. E. Lilienfeld, Foundations of Epidemiology, 3^rd ed. (New York: Oxford Univ. Press, 1994). Прилагането на естествени експерименти е разгледано от екологически позиции в моята статия „Overview: Laboratory experiments, field experiments, and natural experiments“, pp. 3–22 in: Jared Diamond and Ted Case, eds., Community Ecology (New York: Harper and Row, 1986). Добри методологични указания за сравнителното изследване на различни видове ще намерите в: Paul Harvey and Mark Pagel, The Comparative Method in Evolutionary Biology (Oxford: Oxford Univ. Press, 1991).

Как японците са станали… японци?

Едно от най-новите изследвания, посветени на генезиса на японската нация, е: Mark Hudson, Ruins of Identity: Ethnogenesis in the Japanese Islands (Honolulu: Univ. of Hawaii Press, 1999). От по-ранните бих посочил: C. Melvin Aikens and Takayasu Higuchi, Prehistory of Japan (New York: Academic Press. 1982) и Keiji Imamura, Prehistoric Japan: New Perspective on Insular East Asia (Honolulu: Univ. of Hawaii Press, 1996). За аналогичните процеси в Корея вж. Sarah Milledge Nelson, The Archaeology of Korea (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1993).

Ако Хъдсън се стреми най-вече да определи момента, в който е възникнала японската държава, то по-нататъшната японска история (до модерните времена) е разгледана в: Edwin Resichauer, Japan: The Story of a Nation, 3^rd ed. (Tokyo: Turtle, 1981). В Conrad Totman, Early Modern Japan (Berkeley: Univ. of California Press, 1993) е разгледан обстойно периодът от 1568 до 1868 г. Едно корейско мнение за корейския принос към създаването на японската държава ще намерите в: Wontack Hong, Paekche of Korea and the Origin of Yamato Japan (Seoul: Kudara International, 1994).

На читателите, интересуващи се от най-новите изследвания на разпространението на земеделието (които биха могли да актуализират описанието, което аз давам в ПВС), бих препоръчал следните две книги: Peter Bellwood and Colin Renfrew, eds., Examining the Farming/Language Dispersal Hypothesis (Cambridge: McDonald Inst. of Archaeological Research, 2003) и Peter Bellwood, First Farmers: The Origins of Agricultural Studies (Oxford: Blackwell, 2005). Бих добавил и две сравнително кратки статии, разглеждащи същата тема: моята „Evolution, consequences and future of plant and animal domestication“ Nature 418:34-41 (2002) и Jared Diamond and Peter Bellwood, „Farmers and their languages: The first expansions“, Science 300:597-603 (2003).

Послеслов от 2003 г.

Най-напред бих посочил две статии и една книга, в които са обобщени научните открития от последните пет-шест години в областта на доместикацията на растения и животни, разпространението на езиковите семейства и връзката между това разпространение и производството на храни. Това са: Jared Diamond, „Evolution, consequences and the future of plant and animal domestication“, Nature 418:34-41 (2002); Jared Diamond and Peter Bellwood, „The fust agricultural expansions: archaeology, languages, and people“, Science, in press; и Peter Bellwood and Colin Renfrew, Examining the Language/Farming Dispersal Hypothesis (Cambridge: McDonald Inst. for Archaeological Research, 2002). Там ще намерите и нужната библиография. Едно по-ново изследване за ролята на земеделието в генезиса на японската нация е: Mark Hudson, Ruins of Identity: Ethnogenesis in the Japanese Islands (Honolulu: Univ. of Hawaii Press, 1999).

За по-подробно описание на Мускетните войни в Нова Зеландия вж. R. D. Crosby, The Musket Wars: a History of Inter-lwi Conflict 1806-45 (Auckland: Reed, 1999). Кратко резюме на същите войни, но поставено в много по-широк контекст, ще намерите в две книги на Джеймс Велик: [James Belich] The New Zealand Wars and the Victorian Interpretation of Racial Conflict (Auckland: Penguin, 1986) и Making Peoples: A History of the New Zealanders (Auckland: Penguin, 1996).

За опитите на социолозите да идентифицират проксималните фактори зад разликите между Европа и Китай вж. Jack Goldstone, „Efflorescences and economic growth in world history: rethinking the «rise of the West» and the Industrial Revolution“, J. of World History 13:323-89 (2002) и Kenneth Pomeranz, The Great Divergence: China, Europe, and the Making of the Modem World Economy (Princeton: Princeton Univ. Press, 2000). Противоположният подход, търсещ първопричините, или абсолютните фактори, е представен в: Graeme Lang, „State systems and the origins of modern science: a comparison of Europe and China“, East-West Dialog 2:16-30 (1997) и David Cosandey, Le Secret de l’Occident (Paris: Arléa, 1997).

Накрая бих посочил и две статии, анализиращи връзката между икономическите показатели за съвременното благосъстояние и темпо на растеж, от една страна, и дългата история на държавните общества и земеделието, от друга. Това са: Ola Olsson and Douglas Hibbs, „Biogeography and long-term economic development“, in press in: European Economic Review, и Valerie Bockstette, Areendam Chanda and Louis Putterman, „States and markets: the advantage of an early start“, J. of Economic Growth 7:351-73 (2002).