Брандън Сандърсън
Стоманеното сърце (19)

18.

Нарамих картечницата на Ейбрахам, без да обръщам внимание на приглушените ругатни на Меган. Изтопурках иззад сандъците, преди тя да успее да ме спре, и в последната секунда се сетих да измъкна слушалката от ухото си и да я скрия.

Докато излизах от сенките, войниците на Повелителя на нощта бързо насочиха оръжията си към мен. Прониза ме тревога, изтръпнах от усещането за беззащитност. Мразя някой да насочва оръжие към мен… но май в това приличам на почти всички хора.

Продължих напред.

— Шефе — провикнах се и потупах картечницата. — Оправих я. Сега пълнителят се вади лесно.

Войниците погледнаха господаря си, сякаш искаха разрешение да стрелят. Епичният пак сключи ръце зад гърба си и се втренчи в мен с безплътните си очи. Явно не забелязваше, че лакътят му опира стената и минава през стоманата.

Разглеждаше ме, но не помръдваше. Убийците не стреляха. Добър знак.

Хайде, Диамант, мислех си аз и се мъчех да скрия нервността си. Не се дръж идиотски. Кажи нещо.

— От щифта ли беше? — попита той.

— Не, сър. Пълнителят беше леко изкривен на една страна — почтително кимнах на Повелителя на нощта и лакеите му, после окачих картечницата на стената. За щастие прилегна. Предположих, че ще се получи, понеже размерът й беше почти като на гаусовата пушка.

— Е, Диамант — рече жената. — Може би ще ни разкажеш за тази нова придобивка. Изглежда тя…

— Не — тихо я прекъсна Повелителя на нощта. — Ще чуя това от момчето.

Аз замръзнах, после се обърнах притеснено.

— Сър?

— Момчето е ново — намеси се Диамант. — Не…

— Няма проблем, шефе — обадих се аз. — Това е Манчестър 451. Страхотно оръжие, дава големи възможности — петдесети калибър, с електронно компресирани пълнители. Системата за избор на огъня позволява единична стрелба, импулс и напълно автоматична стрелба. Има граватонична компенсация на отката за стрелба от рамо, има модерен мерник, включително с приемник за звук, установяване на обхвата и механизъм за стрелба от разстояние. Освен това може да се добави гранатомет. Куршумите, с които се продава, са бронебойни и запалителни, сър. Няма да намерите по-добра картечница, сър.

Повелителя на нощта кимна.

— А тази? — попита той и посочи следващото оръжие.

Дланите ми се потяха. Пъхнах ръце в джобовете си. Това беше… беше… Да, знаех.

— Браунинг М3919, сър. Не е на същата висота, но е доста добро за цената си. Също е петдесети калибър, но не разполага с компенсацията на отката, граватониците или електронната компресия. Отлично е като лично оръжие — на цевта има модерни охладители и затова може да дава по осемстотин изстрела в минута. Ефективният обхват е над два километра със забележителна точност.

В коридора стана тихо. Повелителя на нощта погледа още малко оръжието, после се обърна към подчинените си и направи рязък жест. Това ме накара едва ли не да подскоча от тревога, обаче другите явно се поотпуснаха. Очевидно бях минал изпита на Повелителя на нощта.

— Ще искаме да видим Манчестъра — каза жената. — Точно това търсим. Трябваше да споменеш по-рано.

— Аз… притеснявах се от заяждането на пълнителя — отговори Диамант. — Опасявам се, че това е познат проблем при тях. Всяка пушка си има чудатости. Чувал съм, че ако изпилиш един от горните ъгли на пълнителя, той се приплъзва много по-леко. Ето, нека пак я сваля да ви покажа…

Разговорът продължи, а мен ме забравиха. Успях да отстъпя назад, за да не се пречкам. Трябва ли да опитам да се измъкна? Щеше да изглежда подозрително, ако пак ида в дъното, нали? Искри, май се канеха да купят пушката на Ейбрахам. Надявах се той да ми прости.

Успееха ли Ейбрахам и Меган да се измъкнат през дупката, можех да остана, докато Повелителя на нощта си тръгне. Засега да си трая ми се струваше най-добрия ход.

Открих, че се взирам в гърба на Повелителя на нощта, докато служителите му продължаваха да се пазарят. Бях на колко… на три стъпки от него. Един от най-доверените хора на Стоманеното сърце. Един от най-могъщите Епични по наше време. Ето го тук. И не можех да го докосна. Е, не можех да го докосна в буквален смисъл, понеже беше безплътен, но не можех и в преносен смисъл.

Така си беше винаги, още откакто се появи Злочестие. Затова малцина се осмеляваха да се противят на Епичните. Бях виждал деца да умират пред очите на родителите си и никой да не дръзва да вдигне ръка да предотврати убийството. Защо да се мъчат? Нали ще ги убият?

До известна степен той причиняваше същото и на мен. Стоях с него, а единственото, което исках, беше да избягам. Правиш всички ни себични, казах му аз на ум. Затова те мразя. Мразя всички като тебе. А Стоманеното сърце — най-много.

— … бихме могли да използваме по-добра криминологична техника — каза служителката. — Разбирам, че това не е твой специалитет.

— Винаги нося такава апаратура в Нюкаго — отговори Диамант. — Само за вас. Ето, нека ви покажа.

Аз примигнах. Бяха приключили разговора за Манчестъра и очевидно бяха купили пушката — и бяха поръчали на Диамант да достави още триста такива. Той с удоволствие извърши продажбата, нищо че пушката не беше негова.

Криминалистика… замислих се аз. Нещо в тази връзка човъркаше паметта ми.

Диамант отиде до тезгяха си и взе да рови отдолу за някакви кутии. Забеляза ме и ме отпъди с махване на ръка.

— Момче, можеш да се върнеш в склада и да продължиш с инвентаризацията. Повече не ми трябваш тук.

Сигурно трябваше да го послушам, обаче аз направих нещо глупаво.

— Почти съм готов, шефе. Бих искал да остана, ако може. Все още много неща за криминологичната апаратура не са ми известни.

Диамант спря и се вторачи в мен, а аз се постарах да изглеждам възможно най-невинно, пъхнал ръце в джобовете на якето си. Едно гласче в главата ми мърмореше: колко си глупав, колко си глупав, колко си глупав. Кога обаче щях да получа отново подобна възможност?

Криминологичната апаратура включва онези неща, които се ползват при оглед на местопрестъпление. А аз знаех за това малко повечко, отколкото бях подсказал на Диамант. Поне бях чел.

И помнех, че можеш да откриеш ДНК и пръстови отпечатъци с ултравиолетова светлина. Ултравиолетова светлина… тъкмо тя беше слабото място на Повелителя на нощта, както се твърдеше в моите записки.

— Добре — рече Диамант и пак почна да ровичка. — Само не се мотай в краката на Великия.

Направих няколко крачки назад и останах със сведен поглед. Повелителя на нощта не ми обръщаше никакво внимание, а хората му стояха със скръстени ръце, докато Диамант вадеше и редеше кутии. Попита ги от какво имат нужда и от техните отговори скоро разбрах, че някой в Нюкаго — Повелителя на нощта или лично Стоманеното сърце — се тревожи от убийството на Случайност.

Търсеха апаратура, която да установява присъствието на Епични. Диамант не разполагаше с такава; каза, че е чувал някой да продава в Денвър, но се оказало само слух. Оказваше се, че дозерите като онези на Възмездителите са трудни за намиране дори за човек като Диамант.

Освен това искаха техника за по-точно определяне на произхода на гилзите и експлозивите. Диамант можеше да удовлетвори това искане, особено за експлозивите. Извади няколко апарата от опаковките им от стиропор и картон, после показа някакъв скенер, който определя химическия състав на даден експлозив по пепелта след изгарянето му.

Аз чаках напрегнато. Служителката взе нещо, което приличаше на метално куфарче с ключалки отстрани. Тя го отвори и вътре се видяха разни по-дребни уреди в порьозни гнезда. Изглеждаха точно като криминологичните комплекти, за които бях чел.

Отгоре беше закрепен малък чип, който почна леко да присветва с отварянето на куфарчето. Трябва да беше упътването. Служителката небрежно махна с мобилния си пред чипа и свали инструкциите. Аз се приближих и повторих действията й. Тя ме изгледа сърдито, обаче скоро престана да ме забелязва и поднови огледа.

Пулсът ми се ускори, докато преглеждах съдържанието на упътването. Намерих го. Ултравиолетов скенер за пръстови отпечатъци с вградена видеокамера. Прочетох набързо инструкциите. Сега, само да можех да измъкна един от куфарчето…

Жената извади някакъв апарат и го заоглежда. Не беше скенерът, така че не обърнах внимание. Измъкнах го в мига, когато тя отклони поглед, и се престорих, че просто го мотая из ръцете си. Стараех се да изглеждам небрежно любопитен.

Междувременно го включих. Отпред светеше в синьо, а отзад имаше екран — работеше като дигитална видеокамера, но с ултравиолетова светлина. Осветяваш предметите и записваш изображенията, които се появяват. Сигурно беше удобно, ако претърсваш някое помещение за следи от ДНК — така разполагаш със запис на видяното.

Включих на запис. Това, което се канех да направя, преспокойно можеше да ме погуби. Виждал бях да убиват хора за доста по-малко. Но знаех, че на Тиа й трябва по-убедително доказателство. Време беше да й го набавя.

Включих ултравиолетовата светлина и я насочих към Повелителя на нощта.