Бет Ревис
През Вселената (1)

Благодарности

Бих искала да благодаря на всички от екипа на Ленгуин/Разорбил — вие всички дадохте своя принос, за да стане тази книга блестяща. Специални благодарности на Бен Шранк и Джилиан Левинсън, които ми помогнаха да превърна „През Вселената“ в книгата, която винаги съм искала да напиша, но не бих могла да се справя без техните мъдри редакции, въпроси и предложения. Благодарности и на Емили Ромеро, Ерин Демпси, Къртни Уди останалите от „Пенгуин Маркетинг“, като и на моя изключително талантлив дизайнер Натали Соса.

Не бих могла да се присъединя към екипа на „Пенгуин“ без Мерили Найфец, която ме свърза с перфектния издател, и не бих направила това без Дженифър Ескот, която пък ме свърза с перфектния агент. Благодаря и на двете за това, че ме направляваха с такъв ентусиазъм през света на книгоиздаването!

Най-хубавото нещо от това, да си писател, е да имаш пишещи приятели. Робин Кембъл и Ребека Карлсон ми помогнаха да оформя първата чернова на „През Вселената“. Хедър Зундел и Кристина Фарли ми помогнаха да я разбия на части и да я напиша отново по-добре, а Ерин Андерсън, Пи Джей Хувър и Кристин Маркиняк ми казаха, че „През Вселената“ най-после е завършена и че вече е време да я предам.

Прекарах много години в едно или друго училище, но безспорно най-добрите от тях бяха онези шест, в които преподавах литература в „Бърнс Хай Скул“. На учениците си искам да кажа — вие всички ми бяхте любими. Специални благодарности на Чарли Уайт, който нарисува риба на подиума в стаята ми и ме вдъхнови за образа на Харли. Благодарности и на моята приятелка и колежка от училище Лора Паркър, и на приятелката ми (която не е учителка и е много щастлива от този факт) Дженифър Рандолф за това, че ме подкрепиха в кариерата ми на писателка.

Има трима души, които винаги са вярвали в мен повече от мен самата и които за миг не са се съмнявали, че един ден ще видя името си на корицата на книга: моите родители, Тед и Джоан Греъм, и моят съпруг, Коруин Ревис.

Благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви!