Бет Ревис
През Вселената (23)

22
Младши

Вратата на люка се затваря с трясък, а зад мен Док и Старши разговарят с тих, трескав шепот.

— Смяташ ли, че това е бил…?

— Не е възможно.

— Той знае ли?

Пауза.

— Разбира се, че не.

— А ти дали…?

— Естествено, че не.

Но аз не мога да мисли за нито друго, освен за звездите.

Чувствам се, сякаш част от душата ми, която преди е била загубена и празна, сега е изпълнена със светлината на милиони звезди.

Те бяха всичко, за което бях мечтал, и същевременно съвсем различни от представата ми за тях.

Как изобщо съм могъл да си помисля, че електрическите крушки в Голямата зала са звезди?

Повече никога, никога няма да съм същият.

Видях звездите.

Истинските звезди.